Решение № 8 от 27.2.2023 г. на Районен съд - Трън по дело № 8/2023 г.
Районен съд - Трън27.02.2023 г.докладчик ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ
Диспозитив
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № •••••/26.04.2022г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на Б. М. Л., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр•••••, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Перник, да заплати на Б. М. Л., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр•••••, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК. Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
Мотиви
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на Б. М. Л., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр•••••, против Наказателно постановление № •••••/26.04.2022г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № М. М. И./26.04.2022г.на Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление. След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното: На 06.04.2022г. към 19.24 ч. на път втори клас № 63, на км.33+100 в с.Неделково свидетелите М. А. З. и Д. Т. Ц. като служители на РУ-гр.Трън извършили проверка по КАТ спирайки товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“ с рег.№ СО ••••• АХ. Установили, че автомобила е собственост на М. И. Л. с ЕГН: ••••••••••, а водач е въззивникът Б. М. Л.. При проверка със служебния таблет РСОД и ОД-89 МПС на 23.03.2022г. е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, т.е водача в момента на извършване на проверката управлява автомобил, който не е регистриран. За констатираното нарушение на място св. М. А. З. съставил на въззивника АУАН бланков №136603 серия GA, от 06.04.2022г. Св.З. предоставил акта на въззивника, който подписал АУАН, а в графата за възраженията, отбелязал, че няма такива, след което се подписал. Като доказателства по акта били иззети контролен талон № •••••, СРМПС № ••••• и 2 бр. рег.табели с № СО •••••• АХ. Като свидетел се подписал и св.Д. Т. Ц.. По наказателното постановление: Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № •••••/26.04.2022г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1, т.1 предл.1 от ЗДвП наложил на Б. М. Л., с ЕГН: •••••••••• административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че „на 06.04.2022г. в 19.24ч. в Община Трън, с.Неделково по път втори клас №63, км.33+100, с посока на движение от гр.Брезник към гр.Трън, управлява лек автомобил „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“, собственост на М. И. Л. с ЕГН: ••••••••••, видно от договор за покупко-продажба, като при извършената проверка се установи, че водача управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При направена проверка с РСОД и ОД-89 МПС е с прекратена регистрация на 23.03.2022г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП. С което е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП. “ Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. З. и Д. Т. Ц., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите З. и Ц., които поддържат изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение. При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие. Въз основа на АУАН бланков № 136603 серия GA, от 06.04.2022г.. началникът на РУ- гр.Трън издал процесното НП с № •••••/26.04.2022г., против Б. М. Л., с ЕГН: •••••••••• според констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 100лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, НП е редовно връчено. От правна страна: Съдът, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е тя се явява основателна по следните причини: Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.З. и св.Ц., както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно- наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН). На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, при съставянето на АУАН, както и при издаването на НП. В жалбата, въззивникът навежда доводи, че не е знаел, че автомобила, който управлявал е дерегистриран, тъй като не е негов, а той е само водач. Видно от АУАН бланков № 136603 серия GA, от 06.04.2022г. лекият автомобил марка „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“ с рег.№ СО ••••• АХ е собственост на М. И. Л. с ЕГН: ••••••••••. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, които съда изцяло приема като неоспорени по делото и небудещи съмнение, на посочената дата, същите действително са извършили проверка на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, за който в системата на МВР била отразена прекратена регистрация, а самия водач отрекъл да е знаел за това. Съдът намира, че е допусното съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят е санкциониран за друго деяние, а не констатираното. Това е така, тъй като санкцията предвидена за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП в този случай е опредЕ. в границите на предвиденото в чл.175, ал.1 т.1 предл.1-во от ЗДвП. Въпросният текст визира управление на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места („Чл. 175.
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; “), а обвинението така както е формулирано се наказва по ал.3 на чл.175 от ЗДвП при коренно различни санкции „(
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“). За пълнота съдът намира, че жалбоподателя Б. М. Л. не е осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, касаеща управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Описанието на деянието в АУАН и НП е осъществено при идентични фактически обстоятелства, обвинение и правна квалификация. Отговорността на дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал лекия автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по надлежния ред. Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата в резултат на това, че след сключване на договора за покупко-продажба на МПС, новият собственик не е спазил двумесечния срок да регистрира превозното средство. Разпоредбата н а чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда в този случай служебно отбелязване в автоматизираната информационна система прекратената регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС е предвидена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, като не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство и той не може да се позовава на незнанието си за неговото настъпване. Доколкото се установи по делото, че жалбоподателя не е собственик на процесния лек автомобил, за който е налице служебно отбелязване на прекратяване на регистрацията му, като от доказателствата по делото следва да се приеме и, че той е бил с надлежно поставени две регистрационни табели, то не може да му бъде вменено от субективна страна да е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация. Видно от разпитаните служители на МВР въззивникът е представил всички изискуеми документи при проверката свързани с управляваното от него МПС. Съобразно разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно, по силата на чл. 11 от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Цитирани разпоредби
22- чл. 175, ал. 1, т. 1
- чл. 140, ал. 1 ЗДвП
- чл. 143, ал. 15 ЗДвП
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 11 ЗАНН
- чл. 53 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63, ал. 3 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 7 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 140, ал. 2 ЗДвП
- чл. 175 ЗДвП
- чл. 175, ал. 3 ЗДвП
- чл. 11 НК
- чл. 14, ал. 2 НПК
- чл. 83, ал. 1 НПК
- чл. 14
- чл. 175
- чл. 18, ал. 1, т. 10
- чл. 59