Решение № 760 от 20.7.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 224/2022 г.

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК и е образувано по жалба с вх. №10766 от 10.12.2021 г. на ЧСИ Георги Михалев от Г.С.И. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••• ж.к. "•••" бл.•• вх.• ет.• срещу разпределение, обективирано в протокол от 06.12.2021 г. по изп. д. № 20197030400460/2019 г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 КЧСИ, с район на действие ОС Бургас.

В жалбата се иска съдът да отмени горепосоченото разпределение като незаконосъобразно и неправилно.

Излага фактическата обстановка и извършените действия, първоначално пред ДСИ, като впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ Георги Михалев. Сочи, че е следвало съдебният изпълнител, след като се е запознал с документите по изпълнително дело №20172120400714 по описа на ДСИ при БРС и с оглед възрастта на взискателя С.И., навършени 18 години, преди да образува изпълнителното дело, да го уведоми и да изиска от него, в качеството му на взискател, изрично писмено съгласие за образуване на изпълнителното дело и извършване на действия по принудително изпълнение по отношение на сумата, касаеща вземането му. Изрично с молба от 01.12.2021 г. взискателят С.И. е уведомил ЧСИ М., че няма вземане към длъжника, същото му е изплатено и е недължимо.

Сочи, че обявената за купувач на имота по проведената по делото публична продан Т.И. е подала наддавателно предложение без да е внесла задатък съгласно изискванията на чл.489, ал.1 от ГПК. Това противоречало на изискванията на закона, тъй като последната нямала качеството на кредитор на Г.С.И., което да я легитимира като взискател по изпълнителното дело. Неправилно тя е конституирана като взискател, а за извършената продажба на общо основание е следвало да внесе задатък. Невнасянето на задатък е довело до незаконосъобразност на процедурата по наддаването, което води и до ненадлежно извършена публична продан. Всичко това било видно и от наддавателното предложение на И., от което се установявало, че последната участва в лично качество в публичната продан.

Излага доводи в смисъл, че взискатели по изпълнителното дело са С.Г.И. и М.Г. И., които са представлявани от своята ••••• и законен представител Т.И.. Излагат се доводи, че незаконосъобразно и немотивирано в процесното разпределение, съдебният изпълнител приема, че вземането е в полза на взискателя Т.Д.И., както и че същото е в размер на 19 600 лв.

Поради гореизложеното моли обжалвания акт на ЧСИ Георги Михалев, да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от законния представител на взискателите С.Г.И. и М.Г. И. – Т.Д.И.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна, а оспореното разпределение правилно и законосъобразно. Намира, че подателя на молбата няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а като такъв по първоначално образуваното изпълнително дело е конституирана неговата ••••• и законен представител Т.И.. ЧСИ Георги Михалев е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. В тях са изложени хронологично предприетите действия по изпълнителното дело. Посочва, че вземането неколкократно надвишава размера на задатъка, поради което е освободен от внасянето му, съгласно чл.489, ал.1 от ГПК. В жалбата нямало мотиви за оспорване на разпределението по същество, като с твърденията, които са изложени, се оспорва публичната продан, качеството на взискателя Т.И., както и размера на вземането, поради което счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Образувано е изп. дело № 20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, срещу длъжника Г.С.И. с ЕГН •••••••••• по молба на Т.Д.И.. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, по силата на който Г.С.И. е осъден да заплаща месечна издръжка на децата, чрез тяхната ••••• и законен представител, за детето С.Г.И. и за детето М.Г. И., за всяко от децата по 100 лв. месечно. Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 19.10.2017 г. за месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от 01.11.2017 г., както и за сумата от 18400 лв. – издръжка за минало време и 42 лв., съдебно деловодни разноски за образуване на изпълнителното дело и справки.

С молба от 19.10.2017 г. е уточнено, че длъжникът е заплатил дължимата издръжка за периода м.април до м. октомври 2017 г., като за периода преди април 2017 не е заплащал издръжка.

По делото е наложена възбрана върху недвижим имот на Г.С.И., а именно: НИВА с площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“, категория четвърта, находящ се в землището на с. Тънково, общ. Несебър, имот №009009, при граници, посочени в молбата.

На 26.10.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Г.И.. По делото е постъпил отговор от длъжника Г.И., с което последният заявява, че не дължи сумите, описани в поканата за доброволно изпълнение. Към делото са приложени и заявления от лица, които сочат, че познават Г.И., като твърдят, че лицето е живеело на семейни начала с Т.И. и след развода си и заедно отглеждали двете си деца.

По отговора е постъпило становище от Т.И., в която оспорва твърденията, изложени в последния.

С писмо с изх.№14686/07.11.2017 г. ДСИ е уведомил Т.И., че съобразявайки постъпилите заявления, приема, че за периода до април 2017 г. издръжка не се дължи. Срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие е постъпила жалба от законния представител на децата Т.И.. С решение от 30.01.2018 г. по в.гр.д.19/2018 г. по описа на БОС, е отменен отказа на ДСИ Мая Синкова, да извърши поисканите от взискателите изпълнителни действия.

По делото е постъпила молба с вх.№2249/22.02.2018 г. от взискателя С.Г.И., с която моли изпълнителното дело спрямо него да бъде прекратено. Със съобщение с изх. №2672/26.02.2018 г. по изпълнителното дело, взискателят С.И. е уведомен, че делото за издръжка ще бъде прекратено спрямо последния относно издръжката, дължима след навършване на пълнолетие. Относно сумата за минало време, същата се дължи чрез •••••та, като законен представител.

С молба от 14.08.2018 г. Т.И. е поискала издаването на удостоверение за размера на дълга по изпълнително дело №20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, с цел присъединяване към изпълнително дело 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег. №703 на КЧСИ, с район на действие БОС.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника Г.С.И. с изх.

№12120/13.11.2019 г. по изпълнително дело №20197030400460 по описа на ЧСИ Георги Михалев. Посочено е, че задължението на длъжника възлиза на 24070, 94 лв., подробно описано в поканата. С поканата длъжникът е уведомен за насрочения опис на недвижим имот, находящ се в с.Тънково, а именно нива с площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“, категория четвърта, находящ се в землището на с. Тънково, общ. Несебър, имот №009009, при граници, посочени в поканата. Поканата е получена, видно от приложена по делото разписка, на 19.11.2019 г. от длъжника. За насрочения опис е изпратено уведомление и до Т.И., получено на 17.11.2019 г. Видно от протокол за опис от 03.12.2019 г. процесния имот, собственост на длъжника, е описан, като за пазач е назначена Т.И.. Определено е вещо лице, което да изготви заключение на основание чл.485 от ГПК за стойността на имота.

Изпратени са запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, като е наложен запор върху всички сметки на длъжника Г.И., открити в посочените кредитни институции, до размера на сумата от 24271, 42 лв., изчислена към 20.12.2019 г. Запорирани са и пътни превозни средства, собственост на длъжника.

По делото се съдържа съобщение с изх.№1209/04.02.2020 г. до длъжника Г.И., видно от което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на недвижим имот, описан по – горе. Посочена е началната цена, от която ще започне проданта, като съобщението е връчено на длъжника на 07.02.2020 г. Изпратено е уведомление и до взискателя. По делото се съдържа обявление, видно от което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на следния недвижим имот, собственост на длъжника Г.И.: нива, находяща се в м.“Дренака“, четвърта категория, в землището на село Тънково, общ. Несебър, представляваща поземлен имот с идентификатор 73571.9.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 23/07.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3997 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатор 73571.9.8, 73571.9.105, 73571.9.10, 73571.9.64.. Началната цена е в размера на 35720 лв.

Описаната публична продан е нестанала, като по делото са приложени обявления от 23.07.2020 г., 02.10.2020 г., 21.01.2021 г., 23.04.2021 г., 01.07.2021 г., като всички описани с посочените обявления са обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения. Последната проведена продан е от 01.10.2021 г. до 01.11.2021 г., като посочената начална цена е в размер на 14080 лв. По делото е приложено наддавателно предложение от Т.Д.И., като не е внесен задатът, тъй като е посочено, че последната е взискател.

Наддавателните предложения са обявени с протокол от 02.11.2021 г., като единственото постъпило наддавателно предложение е това на Т.И., която е обявена за купувач.

С молба от 01.12.2021 г. от С.Г.И. е поискано изпълнителното дело по отношение на сумата, касаеща вземането му, да бъде прекратено. Подробно е изложено в молбата, че лицето няма вземане към длъжника за процесния период. С молба от 02.12.2021 г., подадена от длъжника Г.И., със сходни мотиви, и позовавайки се на молбата от 01.01.2021 г., също е поискано прекратяване на изпълнителното дело в тази му част.

По така подадената молба от 01.01.2021 г. е постановен отказ от прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх.№13789/03.12.2021 г., постановен от ЧСИ Георги Михалев.

Съдебният изпълнител е приел, че вземането по изпълнителното дело е по-голямо от цената, по която са продадени имотите, поради което е пристъпил към изготвяне и предявяване на разпределение.

Съгласно представен протокол от 06.12.2021 г. по изп. д. № 460/2019 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев е извършено предварително разпределение на сумите от изнесения на публична продан недвижим имот, собственост на длъжника Г.С.И. – нива в м. Дренака, категория четвърта, в землището на село Тънково, община Несебър, представляващ поземлен имот с идентификатор №73571.9.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-23/07.07.2005 г. на изп. директор на АГКК. Вземането на взискателя, обявен за купувач е посочено в размер на 19600 лева главница, лихви, неолихвяема сума, включително и разноските и дължимата за вземането такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тъй като вземането на взискателя надвишава общата продажна цена на имота е извършено разпределение, за да се определи сумата, която взискателят обявен за купувач следва да внесе. Като взискател е посочена Т.Д.И. с вземане в размер на 19 600 лв., представляваща дължима издръжка. Посочено е, че това вземане се ползва с привилегия по чл.136, т.5 от ЗЗД и се явява привилигировано спрямо публичните задължения в полза на НАП Бургас.

На основание чл. 495 ГПК вр. чл. 136 ЗЗД е извършено разпределение, както следва:

1. Предложена цена за изнесения на публична продан недвижим имот е за сумата в размер от 14100 лв.

2. Дължими такси:

Обща сума за възлагане – 14100 лв.

Такси по т.7 и т.23, съгласно ТТРЗЧСИ, платими от взискателя Т.И. за негова сметка за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот – 258, 60 лв. с ДДС. Обикновени такси, неплатени на ЧСИ в размер на 1272 лв. с ДДС. Допълнителни разноски т.31, платени от ЧСИ в размер на 48, 60 лв. Допълнителни разноски – неплатено възнаграждение на вещо лице Ивайло Ненков за актуализация на оценка – 96 лв. Разноски по изпълнението – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на взискателя Т.Д.И. – 1205, 12 лв. с ДДС.

Посочено е, че общата сума, която следва да внесе взискателя, обявен за купувач по сметката на ЧСИ е в размер на 2880, 32 лв. Тя следва да бъде внесена в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението.

Видно от представения протокол, на предявяване на разпределението са присъствали законния представител на децата Т.И., представител на длъжника, като последното е връчено на НАП Бургас по имейл.

Съдът намира, че други, относими към предмета на спора доказателства не са представени.

С оглед така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от легитимирано лице, внесена е държавна такса, поради което последната е редовна и допустима.

По същество съдът намира, че подадената жалба е основателна по следните съображения:

Жалбата е с правно основание чл. 463 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.

При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо от произхода му.

Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общия уреден случай на разпределение в хипотезата на чл. 460 ГПК. В случаите на чл. 495 ГПК е извършено предварително разпределение на бъдещи суми – тези, които ЧСИ посочва, че се дължат от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или, ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава вземането на взискателя-купувач /което определя и дължимата за изплащане сума на длъжника за имота, който е продаден/. Тази специална хипотеза се налага, тъй като взискателят, който участва като купувач в публичната продан, не внася предложената от него цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, а на осн. чл. 495 ГПК това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Това прихващане предполага и постановяване на нарочен акт на СИ, в който да бъде отразена припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към длъжника, вземанията към всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна-и размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определяне на дължимите такси и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизане в сила на това предварително разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което той следва да внесе по сметка на СИ. В този смисъл това разпределение, макар и предварително/и без постъпили реално суми / е същинско /макар и под условие/, защото ако след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определение срок от закона, ново разпределение не се прави. То е предпоставка съдебният изпълнител да преведе съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. Затова именно, макар и да е предварително и да е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие, при сбъдването му разпределението по чл. 495 ГПК става окончателно и с него се осъществяват всички последици, които са последици на разпределението по чл. 460 ГПК.

В производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и основанията, изложени от жалбоподателя. Настоящият състав подкрепя тезата, застъпена в съдебната практика, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Дадени са примери за нарушения, обосноваващи отмяна на разпределение на съдебен изпълнител - неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.

Именно предвид горното е от значение качеството на лицето, което е обявено за купувач по процесната публична продан. В случая основния спорен въпрос по делото е за качеството на Т.Д.И., от гледна точка на това дали е взискател за вземанията за издръжка, възникнали и дължими от длъжника на децата му до навършване на пълнолетие.

Както бе посочено и в Решение №175 от 28.02.2022 г. по в.гр.д.141/2022 г. по описа на БОС, в изпълнителното производство са приложими общите правила на гражданския процес относно процесуалната правоспособност и дееспособност на лицата. Така съгласно чл.27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е и правоспособен според материалното право. В тази връзка следва да се приеме, че носител на материалното право, в конкретния случая вземане за издръжка, е С.Г.И., както и М.Г. И., което е и видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Вземането е дължимо чрез неговата ••••• и законен представител по причината, че децата към момента на издаване на изпълнителното основание са били малолетни, поради което не притежават процесуална дееспособност да участват в гражданския процес и да извършват надлежно валидни процесуални действия. В тази връзка и чл.28, ал.4 от ГПК постановява изрично, че малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.

В практиката на ВКС също се разглежда въпроса за разграничение на процесуалното положение на страна и на законен представител на страната по делото. Прието е, че кредитор на вземането за издръжка е детето, съответно длъжник е родителят, от когото тя се претендира. Съответно те са носители на правото на иск и като такива са процесуално легитимирани страни. Другият родител не е процесуално легитимиран, като в случай че детето е малолетно той има качеството на законен представител. /Така Определение №211/2015 г. по описа на III г.о. на ВКС/.

Съобразявайки именно цитираните разпоредби и тяхното тълкуване, следва да бъде посочено, че Т.И. се явява законен представител на децата С.Г.И. и М.Г. И. до навършване на 14 годишна възраст. Съответно С.И. и М. И. имат качеството на „взискател“ в изпълнителното производство, като носители на вземането за издръжка. В случая е безспорно, че доводи за ненадлежно проведена публична продан могат да се правят само в производството по обжалване на постановление за възлагане на недвижимия имот, каквото ще има едва след приключване на процедурата по чл.495 от ГПК, но с оглед законосъобразността на това предварително разпределение, съдът би могъл да се произнесе по част от наведените от жалбоподатяле доводи и по конкретно по отношение на вписването в разпределението като „взискател“ на Т.И.. Видно от гореизложените съждения е, че лицето, посочено като „взискател“ в обжалваното разпределение, няма такова качество. В случая това е съществен порок на разпределенението по няколко съображения. На първо място в разпределението следва да бъде ясно и точно определено кой е взискателя, какви са неговите вземания, с каква привилегия се ползват те, както и в каква степен и до какъв размер се удовлетворява вземането му. В настоящия случай това не е направено. На следващо място не би могло изобщо да се стигне до разпределение по реда на чл.495 от ГПК, след като купувач по публичната продан не е лице, което има качеството на „взискател“. По този начин се увреждат в съществена степен правата на длъжника по изпълнителното производство, а впрочем и на действителните взискатели. Това е така, тъй като в край на сметка техните вземания спрямо длъжника няма да бъдат действително удовлетворени, а едно трето лице ще придобие имота на длъжника без в действителност да има материалноправно вземане /притезание/ спрямо този длъжник. По този начин се накърняват в значителна степен процесуалните и имуществените права и се създава сериозно неравновесие в правата и отношенията кредитор – длъжник, което пък предопределя и извода на съда за незаконосъобразност на извършеното разпределение.

Мотивиран от изложеното, БОС намира, че депозираната жалба с вх. №10766 от 10.12.2021 г. следва да бъде уважена, като бъде отменено изготвеното Разпределение от 06.12.2021 г. Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд