Решение № 2566 от 30.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 14451/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на М. Д. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4978168, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя М. М. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата си М. Д. М. сочи, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е следвало да бъде издаден акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН. На следващо място твърди, че не е отчетена допустимата грешка при измерване на скоростта на движение на автомобила. Намира, че неправилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, тъй като автомобилът е бил собственост и на други две лица, като наказващият орган не е установил, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила при извършване на нарушението. По тези съображения се иска съдът да отмени обжалвания електронен фиш. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М. М., редовно призован не се явява и не изпраща представител, като депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания електронен фиш. Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, а чрез депозирани писмени бележки от гл. юрисконсулт хххх – пълномощник на Директора на СДВР изразява становище по същество и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна: На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност до 24.02.2020 г. На 12.11.2020 г. автоматизирано техническо средство тип TFR1-M идент № 613 било преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 6-38-20/12.11.2020 г. Видно от справка за собственост на МПС, автомобил марка "ххххх", хххххх" с рег. № хххххх е бил регистриран на хххх М.а, която съгласно справка от АИС „Български документи за самоличност“ е починала на 31.01.2020 г. и е оставила като наследници своя съпруг - жалбоподателя М. Д. М. и двете си деца – хх М.а и хххх М.. т.е. към 04.05.2021 г. лекият автомобил е бил съсобственост на посочените лица. На 04.05.2021 г. в 14: 10 часа в гр. София, по бул. "Никола Й Вапцаров", пред № 47, с посока на движение от бул. "Черни връх" към бул. "Симеоновско шосе" с автоматично техническо средство тип TFR1-M с идент. № 613 било заснето и установено движението на моторно превозно средство – лек автомобил марка "ххххх", хххххх" с рег. № хххххх, съсобственост на жалбоподателя М. Д. М., хх М.а и хххх М., като била отчетена скоростта на движение на същото, а именно 75 км/ч., при ограничение на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26 в населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена на пътен участък в района на бул. "Никола Й Вапцаров", пред № 47, за което бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 04.05.2021 г. След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Били извършени справки в Централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила, както и в АИС „Български документи за самоличност“, от които било установено, че същият реално е съсобственост на жалбоподателя М. Д. М., хх М.а и хххх М. предвид, че същите са наследници на хх М.а. С оглед на това и бил издаден процесният електронен фиш серия К № 4978168, с който на жалбоподателя М. Д. М., като съпруг на хх М.а било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 40 км/ч., а установената скорост на автомобила - 72 км/ч. /след приспадане на максимално допустимата грешка на системата от 3 км/ч. при засичане на скорост на движение до 100 км/ч./, т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 32 км/ч. Жалбоподателят М. М. не подал декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП в предвидения 14-дневен срок от връчване на електронния фиш. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, справка от АИС „Български документи за самоличност“, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, ведно със снимка на техническото средство и на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 40 км/ч., заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване образци на електронни фишове, ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове, справка картон на водача М. Д. М. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, както и вещественото доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство. Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. От правна страна: Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказания. В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Електронният фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структура на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението – гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР. С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл. ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизираният процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН. От анализа на доказателствените източници се достига до извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирана мобилна система за видеоконтрол е било заснето движение на процесния лек автомобил марка "ххххх", хххххх" с рег. № хххххх със скорост от 72 км/ч. (след отчитане на толеранс от 3 км/час) при ограничение от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26 в населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с 32 км/ч. Съгласно нормата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а съгласно ал. 2 на чл. 188 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая от справката за регистрацията на лекия автомобил се установи, че МПС марка "ххххх", хххххх" с рег. № хххххх е бил регистриран на хххх ххх, като съгласно справка от АИС "Български документи за самоличност" същата е починала на 31.01.2020 г. и е оставила като наследници своя съпруг - жалбоподателя М. Д. М. и двете си деца – хх М.а и хххх М.. т.е. към датата на нарушението – 04.05.2021 г. лекият автомобил е бил съсобственост на посочените лица, сред които е и жалбоподателят М. М.. От друга страна обаче, както бе посочен автомобилът е съсобственост на три лица, сред които и жалбоподателят М. Д. М. и не става ясно, възоснова на какви доказателства органът издал обжалвания електронен фиш е приел, че именно жалбоподателят М. М. е управлявал горепосоченият автомобил на 04.05.2021 г., независимо, че същият не е попълнил декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и така да не понесе административнонаказателната отговорност за нарушението, ако то не е било извършено от него, тъй като не може безспорно да се приеме, че автомобил е бил управляван именно от жалбоподател М. М., а не от друго лице, вкл. и различно от другите двама наследници. По изложените съображения и съдът намира, че обжалванията електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на делото правото на разноски възниква за жалбоподателят М. М., но същият не е направил искане за присъждане на разноски, като не са налице и доказателства такива да са сторени от жалбоподателя, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд