Решение № 341 от 15.11.2024 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1178/2024 г.

Производството е образувано по жалба на П. Н. П. против НП №20- 018/26.08.2024г. на и. д. началник на отдел „Рибарство и Контрол- Южна България“- гр. П. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.73, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща представител, който не се явява, а изпраща писмено становище като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 07.05.2024г. служители от РК в сектор „РК Стара Загора“, отдел „Рибарство и контрол- П.“ към ГДРК към ИАРА, свидетелите Т. Т., С. Т. и М. Б. извършвали проверки в района на язовир Ж. относно спазването на разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите. Около 19, 20 часа при наблюдение с бинокъл същите видели, че южно от тях, в землището на гр. Т. едно лице е нагазило във водата на язовира и придърпва мрежа, поради това потеглили със служебните автомобили към това място. Докато се движили към локацията, видели че лицето изважда от водата мрежата и я прибира в намиращият се в близост автомобил. Когато служителите на ИАРА пристигнали до лицето измерили точните координати със служебно устройство GARMIN S/N 4A3010950, които били GPS координати N 42⁰ 37‵ 894‵‵; Е 025⁰ 52‵ 897‵‵ и надморска височина 259 метра. Проверяващите установили самоличността му като П. Н. П., който бил на мястото заедно с още две лица, свидетелите И.К. и С.Д. като и тримата се били качили в колата си и се готвели да потеглят. Проверяващите разяснили на лицата повода за проверката и задължили собственика на колата, св. С.Д. да отвори багажника. След като на лицата било обяснено, че при липса на съдействие от тяхна страна ще бъдат повикани полицейски органи за извършването на проверката, собственикът на автомобила отворил багажника. В багажника била установена мрежата тип „серкме“, която преди това проверяващите видели с бинокли, че П. П. придърпва във водата и същата била още мокра. Жалбоподателят признал, че е негова. Служителите на ИАРА извършили служебна проверка в системата на ИАРА за наличието на регистрация на жалбоподателя по реда на чл.25, ал.1 от ЗРА и по реда на чл.17, ал.1 от ЗРА, при която се установило, че лицето не притежава такива регистрации. Проверяващите установили, че въпреки че липсва уловена риба, мрежата представлява мрежен риболовен уред тип „серкме“, който е годен за употреба. Св. Т. Т. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегите му, свидетелите С. Т. и М. Б. като очевидци, присъствали при установяване на нарушението се подписали при съставянето и връчването на акта. Като доказателство било иззето от жалбоподателя 1 брой риболовен уред тип „серкме“. Той вписал в акта за установяване на административно нарушение, че има възражения, като посочил, че в момента на проверката не е използвал мрежения уред за улов на риба или други подобни. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие и. д. началник на отдел „Рибарство и Контрол-Южна България“- гр. П. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.73, ал.1 от ЗРА му наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА и отнел 1 брой риболовен уред тип „серкме“. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т. Т., С. Т. и М. Б. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира частично показанията дадени от свидетелите И.К. и С.Д., тъй като същите са неточни и противоречиви. Те не кореспондират с останалите доказателства и са дадени от приятели на жалбоподателя, които целят неговото оневиняване. Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление нарушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 07.05.2024г. в 19, 20 часа, във водите на язовир Ж., в землището на гр. Т., обл. Сливен, на точка с GPS координати N 42⁰ 37‵ 894‵‵; Е 025⁰ 52‵ 897‵‵ и надморска височина 259 метра жалбоподателят е извършвал риболов с мрежен риболовен уред тип „серкме“ в обект, който не попада в посочените по чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, различен от река Дунав и Черно море, както и за тази дейност жалбоподателят не е разполагал с регистрация по реда на чл.25, ал.1 от ЗРА и по реда на чл.17, ал.1 от ЗРА. Разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА урежда режима на риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА, сред които попада и язовир Ж.. Според цитираната разпоредба риболовът посредством тези уреди е забранен в посочените обекти по чл.3, ал.1 от ЗРА, с изключение когато или този тип риболов се извършва във водите на Черно море и река Дунав, при условията посочени в чл.17 от същия закон или когато този тип риболов се извършва от лица, които са регистрирани по реда на чл.25 от ЗРА. В процесния случай е констатирано и се потвърждава по несъмнен начин от показанията на свидетелите Т. Т., С. Т. и М. Б., че жалбоподателят на посочената дата и място, е извършвал риболов посредством мрежа тип „серкме“ във водите на язовир Ж. като за това не е притежавал регистрирация по реда на чл.25 от ЗРА и не е спорно, че водите на този язовир не са част от водите на Черно море и река Дунав. Тези свидетели в качеството си на инспектори от ИАРА са били очевидци на действията по риболов, а именно придърпване на мрежа тип „серкме“ във водите на язовир Ж.. Риболовният уред е бил в работно положение, т. е. спуснат във водата, а с оглед техническите си характеристики мреженият уред служи за улов на риба и други водни организми в големи количества. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка поради това, че на посочената дата в наказателното постановление жалбоподателят не е извършвал риболов и не се е намирал във водата на язовира. Съдът намира за противоречиви показанията на двамата приятели на жалбоподателя свидетелите И.К. и С.Д., че тримата са се били събрали във фургон на жалбоподателя и че мрежата била подарък за декорация на фургона му. Тези показания съдът намира за нелогични, доколкото от разпита на тримата служителите на ИАРА не се потвърждава, някой от тримата по време на проверката да се е намирал във фургона, който да декорират с мрежа, а напротив при пристигането на инспекторите вече са били в колата си и са се готвили да потеглят, за да избегнат проверката. Освен това мрежата тип серкме не е била във фургона, а в колата на св. Драгунов. Св. Кисьова твърди в своите показания, че все пак тримата са решили да се разходят по водата. Показанията на тези свидетели Кисьова и Драгунов звучат абсурдно и противоречиво като не се потвърждават от останалия събран доказателствен материал, касаещ установената фактическа обстановка. Действително от показанията на служителите на ИАРА, извършили проверка на жалбоподателя се установи безспорно, че при пристигането им със служебните коли до самия жалбоподател, същият вече не се е намирал във водите на язовира и не е държал мрежата, а същата е била установена в колата на св. С.Д.. Но от показанията и на тримата инспектори от ИАРА се установява, че те ясно са видели с бинокъла, че жалбоподателят извършва риболов, преди да му извършат проверката, като те подробно описват точно действията си и какво са видели, а именно местоположението на жалбоподателя във водите на язовир Ж., докато е придърпвал намиращата се във водата мрежа тип „серкме“. Тези действия служителите на ИАРА са видели не когато са били на място на проверката, а когато са били от другата страна на язовира чрез бинокъл и именно това е бил поводът да посетят на място точните координати, където се е намирал жалбоподателя, за да му извършат проверка. Освен това от показанията на служителите от ИАРА се установява и това, че през цялото време докато са се движили с колата до мястото на жалбоподателя, те са имали ясна видимост и са видели, че при появата им с брандираните автомобили на ИАРА жалбоподателят е прибирал описаната мрежа в багажника на автомобила, който бил до него. При пристигането си жалбоподателят и другите двама установени с него свидетели И.К. и С.Д. са се намирали вече в лекия автомобил и са се готвели да потеглят, с цел избягване на проверка. Следва да бъде посочено и това, че установената в багажника на автомобила мрежа е била все още мокра, което опровергава казаното от двамата приятели на жалбоподателя. Риболов, по смисъла на легалното определение за тази дейност, дадено с разпоредбата на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗРА, е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Разрешените уреди, посочени в чл.24, ал.1 от ЗРА са въдици /пръчки/ за риболов и за съставомерността на деянието по чл.39а, ал.1 от ЗРА е достатъчно извършване на риболова с уред, различен от цитираните. Следва да бъде отбелязано и това, че за съставомерността на деянието е без значение, че риба не е била реално уловена от жалбоподателя. Това е така на първо място, тъй като от горепосоченото понятие за риболов става ясно, че извършването на всяка една от описаните дейности самостоятелно или заедно представлява риболов като в настоящия случай това е било поставянето на средства за улов на риба, каквото представлява мрежата тип „серкме. На следващо място по делото е установено, че поставянето на средството за улов на риба мрежата тип „серкме“ не е довело до изваждане на улов от водата, тъй като жалбоподателят е бил прекъснат от пристигащите със служебни коли служители на ИАРА, а и от разпита на св. С. Т. се установява, че жалбоподателят се е оплакал, че рибата, която може да улови в момента е само „платика“. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена санкцията на нарушителя и същата отговаря на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди. С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо жалбоподателят П. Н. П. следва да се осъди да заплати на „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“- гр. Б. сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ръководен от изложените съображения, съдът