Решение № 231 от 19.1.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 12413/2023 г.

Производството е образувано по молба с пр.осн. чл.19 от ЗГР на Ш. О. М., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с.Пчелник, ул.••••• № 13 за промяна на собственото име на молителката от Ш. на •••••. Още от малка всички в семейството, както и приятелите й я наричат с името •••••. Така се казва нейната баба, която я е отгледала. Молителката се представя с името •••••. Трудно й е да се идентифицира с името, с което е записана в документите за самоличност. Често има проблеми поради недоразумения, тъй като се представя с име, което е различно от името в документите й за самоличност. Молителката счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, които налагат промяната на собственото й име. С името ••••• тя се идентифицира в обществото, пред приятели и близки и през съзнателния й живот се представя в обществото с това име. Това нейно субективно желание да носи името на нейната баба кореспондира с обективни обстоятелства, които налагат промяна на собственото й име. С това име е свързана нейната самоличност и идентификация в обществото, с него тя е възприета от всички членове на семейството й, от близки, приятели и колегите. В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител адв. А.. Поддържа молбата и моли за уважаването й. Заинтересованите страни Община Варна не представя становище по молбата. Заинтересованата страна Районна прокуратура Варна е представила писмено становище с което заявява, че срещу молителката няма заведени преписки във ВРП. Не изразява становище по молбата. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на копие на акт за раждане № 480 от 15.02.1993 г. се установява, че молителката при раждането й е записана с името Ш. О. М.. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Минчев, който е брат на молителката и св.Маринов, без родство се установява, че всички в семейстовото наричат молителката ••••• още от малка. Така я наричат в България и в Германия, където живее в момента. Приятели и роднини я знаят с името •••••. Нейната майка е искала да я запише с това име при раждането, но бащата на молителката избрал името Ш.. Сега и той я нарича •••••. Понякога молителката не реагира на името Ш. и има затруднения особено при пътувания зад граница. Обърква се когато си пише имената. Учителките също я наричали с името •••••. Това е името на баба й, която я е гледала. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, предл. 3 от ЗГР се допуска промяна в името, когато важни обстоятелства налагат това. Изложените от молителката обстоятелства, които се подкрепят от събраните по делото доказателства са достатъчни за да се изведат категорични положителни констатации, че в случая са налице важни обстоятелства по смисъла на ЗГР. Съдът преценява показанията на свидетелите като безпротиворечиви, логични и основани на непосредствени впечатления. Наличието на посочените обстоятелства води до извод за основателност на искането и обуславя необходимостта от допускане на исканата промяна, която се налага от необходимостта за преодоляване на неудобствата за молителката, поради различие в нейното име в документите й за самоличност и името с които е известна в обществото. Съгласно разпоредба на чл.531, ал.2 ГПК молбата се подава до районния съд по постоянния адрес на заинтересованото лице. Съгласно чл.19, ал.1 ЗГР законодателят допуска промяна на собствено, бащино или фамилно име когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В специалния закон липсва легално определение на обстоятелствата, които следва да се преценяват като "важни". Съдът извършва преценката за всеки конкретен случай дали посочените от молителя доводи за промяна на името представляват "важни" такива по смисъла на закона. В тази връзка са постановени решения на ВКС по чл. 290, ал.2 ГПК във връзка с точното прилагане на закона относно смисъла на понятието "важни обстоятелства" по чл. 19, ал.1 ЗГР. В Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 712/2009 г. на ВКС, IV г.о. се сочи, че значимостта на важните обстоятелства по смисъла на цитираната законова разпоредба, налагащи промяна на имената следва да се преценява конкретно, в контекста на всеки отделен случай. Кои обстоятелства са важни по смисъла на чл.19, ал.1, предл. последно от ЗГР трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика /в този смисъл Решение № 145 от 08.05.2012 г. по гр.д. №628/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др. В Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д.№ 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. В Решение № 1426 от 10.12.2008 г., постановено по гр.д. № 396/2008г. на ВКС, V г.о. е посочено, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. С Решение № 138 от 19.03.2009 г., постановено по гр.д.№611/2007 г., II г.о. на ВКС е прието, че законът следва да се тълкува в по–широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В Решение № 19 от 18.02.2012 г. по гр.д.№486/2011 г. ВКС е приел като правилни изложените в цитираните по-горе решения съображения по прилагането на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР и е направил заключителен извод, че от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически и религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждането в заблуждение на органите на реда или определени институции. Съдът като съобрази изложените обстоятелства от молителката и доказателствата, които ги подкрепят, намира за установено, че в настоящия случай са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, а именно известността на молителката в обществото с личното име, с което тя се идентифицира и което име е различно от вписаното в документите й за самоличност и субективното желание на лицето да носи определено име като исканата промяна няма за цел въвеждането в заблуждение на органите на реда или определени институции, приема, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че молбата не противоречи на закона, както и са налице основанията, посочени в ЗГР за допускане на исканата промяна на собственото име на молителката. Молбата е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, съдът