Решение № 150 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано по касационна жалба на Началник РУ гр. В. Търново против Решение № 400/9.10.2024г. постановено по НАХД 947/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП № 24-1739-000223/30.5.2024г. издадено от Началник РУ В. Търново, с което за извършено от В. Й. Г. от [населено място] искър, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 10 нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и е осъдено РУ на МВР В. Търново да заплати разноски в производството в размер на 400 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира за неверен извода на съда, че след като Г. е управлявал чуждо превозно средство, то няма данни от субективна страна последният да е знаел, че МПС не е регистрирано. Освен това същият го е управлявал само няколко метра, и непосредствената му цел е била да го пробва, поради което същият не е могъл да предвиди обществено- опасните последици на деянието, поради което не е налице и небрежност като форма на вината. В жалбата се посочва, че тези доводи за невиновност на деянието са неоснователни, тъй като Г. е бил санкциониран в качеството си на водач на ППС, а не на собственик, при което вярно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която има за адресат водачите на МПС, които не са регистрирани по надлежния ред, при което собствеността не е от значение. Преди да се качи да управлява МПС, водачът следва да установи, че въпросното МПС е надлежно регистрирано, което в случая не е спорно, тъй като мотоциклетът е нямал регистрационни табели. Следователно извършителят е проявил груба небрежност, което обосновава вината му, която означава, че деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр. С ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В конкретния казус намира, че незнанието на факта, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което същото може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. Управлявайки мотоциклета Г. е бил длъжен и е можел да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани с липсата на регистрация на МПС, поради което е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че Г. е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал.3 от ЗДвП. На второ място, касаторът намира, че липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАННС, тъй като съдът не е обсъдил нормата на чл. 189з от ЗДвП, според която за нарушения по ЗДвП чл. 28 от ЗАНН не се прилага. След като ЗДвП е специален закон, то той дерогира общия такъв – ЗАНН, поради което не може да се приложи института на маловажността. Счита, че неправилно ВТРС е приложил нормата на чл. 9, ал.2, пр.1 от НК във вр. С чл.11 от ЗАНН. Предвид гореизложеното от съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС като се постанови ново по същество на спора, с което да се потвърди НП. В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по жалбата – В. Г., редовно призован не се явява и не се представлява. От него е депозиран отговор на касационна жалба, в който се сочи, че същата е неоснователна и недоказана. Намира, че твърдението, че нарушението е извършено виновно, с форма на вината – непредпазливост и по конкретно-, небрежност е неправилно. Не счита, че логическата връзка, сочена от касатора, че след като МПС няма регистрационна табела, то същото не е регистрирано по надлежния ред не е вярна, тъй като съществува възможност МПС да няма табели и същото да е регистрирано, а освен това ОД на МВР не представят услугата- справка за наличието на регистрация на МПС. Нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, идентично на престъплението по чл. 345, ал.2 от НК е формално и като такова същото може да бъде извършено само умишлено. Намира, че конкретното деяние се явява случайно по смисъла на чл. 14 от НК и е несъставомерно от субективна страна – соченият нарушител не е съзнавал, че управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред, като липсата на табела не е необходимо и достатъчно основание да се приеме, че МПС не е регистрирано. За да престрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел, че макар и формално да съдържа признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, деянието поради своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което и съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод както за умишлено осъществяване на нарушението, така и под формата на непредпазливост. Намира, че правилно съдът се е позовал на чл. 14 от НК, който намира субсидиарно приложение в административното производство, че незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението, изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост – чл. 14, ал.2 от НК. Неправилно намира становището на касатора, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 9, ал.2 от НК във вр. С чл. 11 от ЗАНН, тъй като касаторът не прави разлика между маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН и малозначителност по чл. 9, ал.2 от НК. Нормата на чл. 189з от ЗДвП се прилага само досежно института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН във вр. С чл.93, т. 4 от НК, но не изключва приложението на института на малозначителността по чл. 9, ал.2 от НК, поради което съдът правилно е намерил, че макар да осъществява деянието от обективна и субективна страна, поради неговите незначителни правни последици, същото се явява ненаказуемо на основание чл. 9, ал.2 от НК във вр. С чл 11 от ЗАНН. Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Напълно споделя мотивите на ВТРС и предлага решението да бъде оставено в сила. Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на настоящото производство е Решение № 400/9.10.2024г. постановено по НАХД 947/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП № 24-1739-000223/30.5.2024г. издадено от Началник РУ В. Търново, с което за извършено от В. Й. Г. от [населено място] искър, [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 10 нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и е осъдено РУ на мВР В. Търново да заплати разноски в производството в размер на 400 лева. За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2024г. екип от служители на РУ В. Търново – полицай Н. и полицай Б. при извършване на патрулно постова служба в гр. В. Търново около 16, 40 часа на [улица]до № 10 забелязали в посока на [улица]да се движи мотоциклет без поставена регистрационна табела, управляван от Г., който заявил, че се качил само, за да пробва мотоциклета. Същият е посочил, че вероятно документите се намират в собственика на МПС, който живее наблизо, но същият не е уведомил извършителя дали то е регистрирано или не. При така установеното св. А. в присъствието на св. Б. съставил АУАН № 579789/13.04.2024г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП, като същият е връчен на дееца. Съгласно мотивирана резолюция № 24-1739-[рег. номер]/14.05.2024г. Началник РУ В. Търново е прекратил административно- наказателното производство, като е приел, че се установяват признаците на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 вр. С ал.1 от НК и е изпратил материалите по преписката на ВТРП. Прокурор от същата с Постановление от 22.05.2024г. е отказал образуването на досъдебно производство, като е приел, че в случая, макар формално да се осъществени признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност, същото не е обществено опасно поради което приложил чл. 9, ал.2 от НК. Материалите отново били изпратени на Началник РУ на МВР В. Търново, който издал процесното пред ВТРС НП. При така установената безспорна фактическа обстановка ВТРС е формирал следните правни изводи: Макар да са осъществени от обективна страна признаците на инкриминираното деяние – нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, деянието не е наказуемо, тъй като не е извършено виновно. ВТРС не се е съгласил с позицията на касатора, че Г. е извършил деянието виновно при форма на вината – непредпазливо. Съдът е посочил, че след като е управлявал чуждо МПС, с намерението единствено да го пробва за няколко метра, не е разговарял със собственика относно това дали МПС има всички необходими документи, които се изискват от него и не е знаел, че същото не е регистрирано, следователно е нямало как да е съзнавал обществено- опасния характер на деянието, нито да е предвиждал настъпването на обществено- опасните последици, което изключва деянието да е извършено умишлено или при самонадеяност както и небрежност. Доколкото наличието на вина в някои от проявните й форми е съставомерен елемент на всяко административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, то липсата на вина предполага липса на административно нарушение. Съдът е посочил, че дори да се допусне, че жалбоподателят е осъществил от субективна страна соченото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, деянието се явява малозначително. Съдът е посочил, че това е приел прокурор от ВТРП при постановяване на отказ да образува досъдебно производство, което обаче не означава автоматично, че не е осъществено административно нарушение, ако са налице обективните и субективни елементи на деянието. Или с други думи няма пречка деянието, за което при прилагането на чл. 9, ал. 2 предл. Второ от НК е прието, че не представлява престъпление, да съставлява административно нарушение. Посочил е в томите си ВТРП, че няма пречка АНО и съдът да приемат, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, но в конкретната хипотеза, намира, че деянието е малозначително, поради което ненаказуемо при субсидиарно приложение на чл. 9, ал.2 предл.2 във вр. С чл. 11 от ЗАНН. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДВП е прието, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При което нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП законът допуска да е извършено както при умисъл, така и по непредпазливост, при което съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП това не е предвидено. Тази норма предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правилно ВТРС посочва, че след като е издадено Постановление на ВТРП за отказ за образуване на досъдебното производството и наблюдаващият прокурор е приел, че макар да осъществява белезите от обективна и субективна страна на престъпление по чл. 345, ал.2 вр. С ал.1 от НК, поради ниската степен на обществена опасност на основание чл. 9, ал.2 от НК същото е ненаказуемо. Въпреки това, мотивите на ВТРП не задължават нито АНО, нито съда да приеме, че не е налице административно нарушение. Напротив прокурорът изпраща материалите като преписка на АНО, който да извърши проверка дали инкриминираното деяние, което вече е признато, че е е престъпление дали представлява административно нарушение. Следователно АНО на собствено основание следва да извърши преценка дали е осъществено от обективна и субективна страна инкриминираното деяние, както и дали са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН т. нар. маловажно деяние. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на ВТРП, че липсват доказателства деянието да е осъществено с умисъл или при условията на непредпазливост. Правилно съдът се е позовал на чл. 14 от НК, който намира субсидиарно приложение в административното производство, че незнанието на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на престъплението, изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост – чл. 14, ал.2 от НК. В конкретната хипотеза Г. е управлявал за кратко МПС без регистрационни табели, но само от този факт не може да се направи извод, че се касае за нерегистрирано по надлежния ред МПС, тъй като самият законодател в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП посочва, че е налице и друго нарушение – управляване на МПС без табели, което е регистрирано. Следователно по делото не е посочено вярно и точно извършеното нарушение- това по предл. Второ, а след като е посочено това по предл. Първо – управление на нерегистрирано МПС не са ангажирани доказателства, които да установяват субективната страна, а именно наличието на непредпазливост. Както въззивния съд, така и настоящата инстанция следва да съобразят изричната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която за извършени нарушения по ЗДвП, каквото е процесното, не се прилагат разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Безспорно, съгласно чл. 63, ал.2 т.2 и ал. 4 от ЗАНН, в правомощията на районния съд в производството по съдебен контрол върху актовете, постановявани по реда на ЗАНН, е да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това правомощие обаче може да се упражни само в случай, че административната фаза на производството е приключила с издаването на наказателно постановление, а по аргумент от чл. 28, ал. 7 от ЗАНН - и когато няма изрична законова разпоредба, разписваща друго. Както се посочи, в случаите, касаещи административните нарушения по ЗДвП такава изрична законова разпоредба е налице. Поради това квалифицирането на деянието като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН не може да обосновава обжалваната отмяна на наказателното постановление. Това е сторил и ВТРС, доколкото същият не е приложил института на маловажносттта по чл. 28 от ЗАНН. Същият е приел, че деянието е малозначително, тъй като макар да осъществява признаците на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, същото не представлява голяма обществена опасност, поради което на основание чл. 9, ал.2 от НК във вр. С чл.11 от ЗАНН, същото не е административно нарушение. В този смисъл съдът изцяло препраща към мотивите на ВТРС, като изрично следва да се посочи, че нормата на чл. 189 з от ЗДвП изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН, но не и на нормата на чл. 9, ал.2 от ЗАНН и като ограничаваща правна норма, същата следва да се тълкува стриктно, а не разширително. При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново о следва като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като такива не са заявени с писмения отговор по жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново