Решение № 18 от 8.1.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по жалба на Ю. Д. Р., [ЕГН] от гр. Трявна, [улица], електронна поща [интернет адрес]@[интернет адрес] против Разпореждане № 4506-40-75/15.10.2024 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС), с което на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във връзка с чл. 7, т. 2 от същия закон на Ю. Д. Р. е отказано изплащане на гарантирано вземане. Жалбоподателят излага, че при „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••• до 19.01.2023 година работел по трудово правоотношение като „системен администратор“, когато по негово заявление от 19.12.2022 година договора му бил прекратен. Твърди, че със заявлението си за напускане депозирал и „уведомление – оставка“ за освобождаването му предсрочно и като член на съвета на директорите на АД, но изпълнителният директор не предприел никакви действия по това му уведомление. Наложило се да чака законовия шестмесечен срок и да предприеме действия по освобождаването му, като в този срок не е участвал в управлението на дружеството и не е присъствал на Общи събрания на акционерите. Счита че поради това обстоятелство не следва да му се отказва изплащане на суми, произтичащи единствено и само от трудово праоотношение и търси отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен и да се задължи директора на фонда да уважи заявлението за заплащане на гарантираният размер на трудовото му възнаграждение в претендирания размер. Ответникът по жалбата - Директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че административният орган правилно е приложил относимите материалноправни и процесуалноправни норми. Претендира и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-07-56/25.09.2024 г. (лист 9 от делото), жалбоподателят в настоящото производство, е заявил пред Директора на ТП на НОИ – Габрово искането си да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Декларирал е, че е работил при работодателя „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••• на длъжност "системен администратор“ от 17.09.2018 година, като трудовото му правоотношение е прекратено от 19.01.2023 г. С оспореното Разпореждане № 4506-40-75/15.10.2024 г., издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 7, т. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя на Ю. Д. Р. е отказано изплащане на гарантирано вземане. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че при проверка в Търговския регистър е установено, че Решение № 43 от 24.07.2024 г. на Габровския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••е вписано в ТР на 25.07.2024 г., като с решението за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 01.03.2023 година. При горната проверка се установило и че към тая дата Р. е бил член на съвета на директорите на дружеството – работодател, т.е. притежава качеството на лице по чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР – член на органите за управление и контрол на търговеца. Това и мотивирало решаващият административен орган да приеме, че липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане на заявителя Ю. Д. Р.. От доказателствата по делото се установява, а и не се спори че жалбоподателят е вписан като член на съвета на директорите на АД от 04.02.2022 г. и е заличен като такъв на 16.10.2023 г. по негово заявление от 10.10.2023 година. Желанието си да бъде заличен като член на СД е заявил към датата на депозиране заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение – приложеното на л. 6 от делото уведомление – оставка, вх. № 278 от 19.12.2022 година на дружеството. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Разпореждане на Директора на Фонд "ГВРС" към НОИ. Представени са и документи, установяващи извършването на пълна ревизия и проверка при работодателя „Вагонен завод - интерком“ АД - Дряново, ЕИК ••••••••••••на разходите по ДОО към 2024 година. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: По делото оспореното разпореждане инкорпорира в съдържанието си и разписка, от която е видно, че оспореното разпореждане е получено лично от жалбоподателя на 18.10.2024 г. Жалбата е подадена чрез ответника на 31.10.2024 г. и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното разпореждане е издадено от материално компетентния по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР административен орган - Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" разпореждане. Между страните по делото не е спорно от фактическа страна, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение в „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••••, което трудово правоотношение е прекратено считано от 19.01.2023 г. Не е спорно и се установява от данните в Търговския регистър, че с Решение № 43 от 24.07.2024 г. на Габровския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••, вписано в ТР на 25.07.2024 г., с начална дата на неплатежоспособността 01.03.2023 година. Към тази дата Р. е член на СД на дружеството – гореизложеното относно вписванията в ТР и липсата на данни за вземане на решение от ОС за по-ранно освобождаване. Спорният въпрос както в административното, така и в настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това, дали е налице хипотезата на чл. 7, т. 2 от закона, предвиждащ изключение за изплащането на гарантираното възнаграждение при положение, че жалбоподателят е депозирал искане за освобождаването си като член на СД. Условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Следователно преценката досежно наличието на законово регламентираните условия за възникване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз основа на действалата към момента на вписването в ТР на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР нормативна уредба. В случая - към 24.07.2024 г., на която дата в Търговския регистър е вписано горецитираното Решение на Окръжен съд – Габрово за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••• Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време. С оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателят в АД – 19.01.2023 г. и датата на вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя Р., ако е работил в дружеството само по трудово правоотношение би бил в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя. Според чл. 7, т. 2 от ЗГВРСНР, гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 са членове на органите за управление и контрол на търговеца. Безспорно е също така, че за начална дата на неплатежоспособността е определен 01.03.2023 година и към тая дата жалбоподателят е член на СД на „ВАГОНЕН ЗАВОД - ИНТЕРКОМ" АД, гр. Дряново, ЕИК •••••••••••••••. Съгласно чл. 219., ал. 1 от ТЗ органи на акционерното дружество, каквото е дружеството – работодател са 1. Общо събрание на акционерите и съвет на директорите (едностепенна система) или надзорен съвет и управителен съвет (двустепенна система). От вписванията в ТР се установява, че процесното АД се управлява по едностепенната система - има само един управителен орган и той е Съвет на директорите, т.е. като член на този съвет Р. е член на орган на управление и контрол на търговеца. Според разпоредбата на чл. 233, ал. 5 от ТЗ, член на Съвета може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца от уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Възможността за освобождаване на членовете на съветите преди изтичане на мандата им е правомощие на органа, който ги е избрал, а това е Общото събрание на акционерите - чл. 221, т. 4 от ТЗ. Редът за упражняване на правото на оттегляне е посочен в закона. Посочената разпоредба гласи, че се вписва "освобождаването", т. е. необходимо е решение на компетентния орган за освобождаване на лицето, което се оттегля от участие в съвета. Именно в този срок се дава възможност на компетентния орган, а именно ОС да избере друг член на мястото на напускащия. Членовете на съветите, до освобождаването си, са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери – чл. 237, ал. 2 от ТЗ и съответно от тях се очакват възможно най-добрите управленски резултати. При неизпълнение на това задължение от страна на дружеството за напускащия член възниква правото сам да подаде заявление за вписване на заличаването му в търговския регистър. Правото, което възниква за напускащия член сам да поиска заличаване от търговския регистър, е обвързване от неизпълнение на задължението на дружеството, свързано с освобождаването му, но за това свое действие дружеството има законов срок и той е шестмесечен. В случая този срок изтича на 19.06.2023 година и дори то да бе изпълнено в законовия срок отново Р. би попаднал в ограничението по чл. 7, т. 2 от Закона. Впрочем той се възползва от правото си близо четири месеца по-късно – депозирал е заявлението си пред ТР на 10.10.2023 година. С оглед на изложените по-горе съображения и съобразно приложимата нормативна регламентация, съдът приема, че направеният в оспореното разпореждане извод за липса на основание за изплащане на гарантирани вземания на жалбоподателя Ю. Д. Р. по реда ЗГВРСНР е фактически и правно обоснован. Оспореното Разпореждане, издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При това положение жалбоподателят не губи правата си и има възможността да реализира вземанията си в хода на производството по несъстоятелност. Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100. 00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното, съдът