Решение № 509 от 17.1.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1933/2024 г.

Предявени са искове срещу О. К. за обезщетение от претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностно лице, работещо в структурата на О. К.. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. Според ал.2, за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОВОД и ЗИНЗС. Искът е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от конкретно описано действие на длъжностно лице от Община Котел. Искът е предявен срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл.205 от АПК. Твърдят се конкретно извършени от конкретно лице действия, които били незаконосъобразни. Според чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Дали действието е незаконосъобразно е въпрос по същество, а не на допустимост, въпреки че разпоредбата на чл.204 от АПК е озаглавена „Допустимост на иска“ – така определение № 2923 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2023 г., III о., определение № 390 от 13.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11695/2022 г., III о., и други. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността. Свидетелят Деливичев съвместява длъжността Г. специалист Благоустройство и комунално стопанство в структурата на Община Котел. Според показанията му, на него били възложени задълженията да следи за състоянието на дърветата, представляващи опасност за здравето на хората. Конкретиката на случая налага извод, че той е действал като длъжностно лице – в кръга на службата си е взел решение да отреже част от клоните на ореховото дърво, стоящо в имота на ищцата, след като е преценил, че тези клони пречат да се постави осветително тяло на електрическия стълб. Взел решение не само да се отрежат клони, но и кои точно клони да се отрежат и как да се отрежат. Разпоредил на място да бъде докарана вишка и той и други лица отрязали клоните със специален дълъг клонорез. Взел и решение да остави клоните в двора, за да не го обвинят в кражба. Така той е действал по повод осъществяване на административна дейност. Въпросът дали дейността е административна по своя характер е разрешен с определение № 4745/22.10.2024г., постановено по гражданско дело № 3501/2024г., по което се е произнесъл 5-членен смесен състав на ВКС и ВАС, с което е разрешил повдигната отрицателна препирпя за подсъдност между АдмС Бургас и РС Котел, поради което е прието, че компетентен да се произнесе по делото е АдмС Бургас. В посоченото определение е указано, че „дейността, от която се твърди да са настъпили вредите, е нормативно регламентирана, подлежи на разрешителен режим, от което се налага извод, че тази дейност е административна по своя характер. Въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения несъмнено сочат, че е предявена претенция за вреди от действия на длъжностни лица от общинската администрация при или по повод изпълнение на административна дейност.“ Отрязването на ореховите клони е незаконосъобразно действие, тъй като не се основава нито на закона, нито на административен акт. Предвид, че са отрязани клони на орехово дърво, което се ползва от специална закрила, действията могат да се основават единствено и само на административен акт. Приложими са правилата на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), обн, ДВ, бр. бр.54 от 12.07.1974 г., в сила от 1.10.1974 г., тъй като ореховото дърво е селскостопанско имущество по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОСИ. Според чл.2, ал.3 от ЗОСИ, селскостопанското имущество се опазва по реда на този закон и когато се намира в границите на населеното място. Ореховите и други изрично изброени дървесни видове, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила – чл.34, ал.1 от ЗОСИ. На основание чл.34, ал.2 от ЗОСИ министърът на земеделието и хранителната промишленост приел Наредба № 1 за опазване на селскостопанството имущество (Наредба № 1), обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г. В чл.10, ал.5 от Наредба № 1 е разписан редът, по който може да се разреши отсичането и кастренето на клони на орехово дърво – от председателя на общинския народен съвет по местонахождението им, но само по уважителни причини. В предходните алинеи е посочено как се установява дали дърветата са стари, изсъхнали или вече не плододават. В чл.11 от Наредба № 1 е предвидена възможност за отсичане на ценни видове дървета и без да са налице условията по чл.10, когато това е наложително по регулационни причини - прокарване на канали, пътища, строежи и др., а за населените места - и по хигиенни съображения. Предвидено е да се състави протокол от комисия, който протокол да се одобри от началника на управление "Земеделие" при съответния окръжен народен съвет по местонахождението на дърветата и въз основа на одобрения протокол съответните органи могат да разрешават отсичането. В ал.5 е предвидено, че вредите в резултат на отсичането или кастренето се заплащат от юридическото или физическото лице, което е поискало отсичането или кастренето им, на увредения собственик със заповед по чл.25, ал.2 от ЗОСИ. Наредба № 1 не е променяна след приемането, което обаче не означава, че е загубила сила. Органът, който е компетентен да издаде разрешението, следва да се определи при проследяване на законодателните изменения, настъпили след 1976г. Законът за народните съвети, обн., Изв., бр. 95 от 1951 г., е отменен с § 5, т. 1 от ПЗР на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 77 от 17 септември 1991 г., и с оглед привеждане в съответствие със ЗМСМА, правоприемник на председателя на общинския народен съвет по местонахождението на видовете дървета, представляващи особена ценност, следва да бъде кметът на съответната община по местонахождението им. По делото липсва спор, че такава процедура не е била изпълнена в Община Котел. Както заяви свидетелят Деливичев в съдебно заседание, той е трябвало да действа бързо и да вземе решение веднага. Именно затова отсичането на клоните на ореховото дърво представлява незаконосъобразно фактическо действие, защото е извършено в нарушение на материалноправни норми (т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълкувателно дело № 3/2004г. на ВКС, ОСГК). Липсва изискуемия от Наредба № 1 индивидуален административен акт – разрешение на Кмета на Община Котел за кастрене на клоните на ореховото дърво по регулационни причини, затова в този случай въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняването на властническо предписание от държавен или общински административен орган. По делото липсват данни дали около електрическия стълб е налице сервитут, тъй като стълбът е енергиен обект. Дори и да е налице такъв, действията пак са незаконосъобразни, тъй като според чл.15, т.5 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., при упражняване на сервитутните права титулярът е длъжен да извършва изсичането и подкастрянето на овощните дървета само в подходящите за това сезони. Орехът е овощно дърво и есента, когато е с плод по клоните, е най – неподходящия сезон за подкастряне. Доколкото обаче се касае до орехово дърво, дори и да има сервитут, не отпада задължението за изпълнение на процедурата по Наредба № 1. Относно имуществените вреди: Ищцата и съпругът й продали процесния имот на внука си през 2008г., но запазили за себе си пожизнено право на ползване. Съгласно чл.54 от Закона за собствеността (ЗС), правото на ползване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Поради липса на друга клауза в нотариалния акт, съдът приема, че всеки от съпрузите запазил за себе си по идеална част от правото на ползване. По делото няма данни за датата на смъртта на съпруга на ищцата, но е установено, че към септември 2022г. той вече е бил починал. Със смъртта му учреденото в негова полза право на ползване се е погасило – чл.59, ал.1 от ЗС. Следователно, към релевантния момент ищцата се легитимира като ползвател на идеална част от имота. Ореховото дърво представлява приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, следователно ищцата има право на ползване върху идеална част и от ореховото дърво, вкл. и да събира половината от плодовете му, съобразно правомощието по чл.54 от ЗС. От изложеното следва, че ищцата е легитимирана да търси равностойността на естествените плодове, които е имала право да събере, но не е събрала, заради незаконосъобразните действия по отсичане на клоните. От експертното заключение се установи, че загубата на орехи за 2022г. е около 20 кг, от които ищцата може да претендира половината, т.е. 10 кг по 6.50 лева (осреднената пазарна стойност). Следователно причинените й имуществени вреди са в размер на 65.00 лева. Искът за имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер 500.00 лева следва да се отхвърли. Ищцата, като ползвател, няма право да търси равностойността на ореховото дърво, което, според нея, е унищожено заради окастрянето. Ползвателят придобива за себе си плодовете на вещта, докато трае правото му на ползване. Съгласно чл.59, ал.3 от ЗС, правото на ползване се погасява с погиването на вещта. Следователно с погиването на трайните насаждения плодоползването се прекратява. С повреждането или погиването на многогодишните насаждения отпада и правото на ползвателя на имота да получи обезщетение за пропуснати ползи от реколта. Право да претендира обезщетение за вреди от погиването на многогодишните насаждения възниква за собственика им, но не и за ползвателя – така решение № 271 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2013 г., III г. о. Налице е пряка причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилите в правната сфера на ищцата имуществени вреди в размер на 65.00 лева, поради което искът до тази сума е основателен, а за разликата до пълния му предявен размер следва да се отхвърли. Относно неимуществените вреди: Неимуществените вреди представляват неблагоприятните последици от увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, както и накърнената чест и достойнство. Според чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения и именно затова в закона не са разписани механизми за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и други обстоятелства, според конкретиката на случая. От друга страна обаче, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за ищеца. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. От показанията на двамата разпитани по делото свидетели Н. Ч. и З. Ч., съответно син и снаха на ищцата, се установява, че новината за случилото се с ореховото дърво дълбоко я е натъжило, плакала, с дни наред (около месец, месец и половина) не можела да се успокои, вземала лекарства за успокоение, близките й ходели да я наглеждат по – често, притеснени от емоционалното й страдание. Постоянна тема на разговорите било все окастреното дърво. Съдът изцяло възприема и се доверява на показанията на тези двама свидетели, тъй като те са от най – близкото обкръжение на ищцата и имат непосредствени впечатления от състоянието й, предвид съобщените данни, че тя е претърпяла два инсулта преди процесните събития и общува най – вече със сина си и със снаха си. Ищцата е изпитала силни страдания, обясними от гледна точка на обекта на посегателство и нейната възраст. Засаждането на дръвче при раждане на дете е традиция, особено силна през по – стари времена. Ореховото дърво и синът на ищцата са расли едновременно и за ищцата дървото е било символ и въплъщение на новия живот. Дървото се превърнало и в обединяващо семейството място. Окастрянето на дървото е възприето от ищцата като посегателство срещу семейна ценност и част от историята на семейството, което обяснява дълбоко причиненото страдание. Възраженията на ответната страна са насочени към отричане на причинната връзка между незаконосъобразното действие и емоционалните страдания по причина, че ищцата била в по – лабилно състояние заради претърпените инсулти и била нарушена емоционалната й устойчивост. Възраженията са неоснователни, тъй като страданията и на емоционално неустойчивите хора се обезвъзмедяват, като преценката е индивидуална. Недопустимо е да се прилага някакъв осреднен критерий за обичайните/типични болки и страдания от този тип противоправни действия, в какъвто смисъл е възражението на ответника. Вредите се обезщетяват такива каквито са настъпили, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая незаконосъобразното действие. Няма как да бъде отречено правото на ищцата преживените от нея страдания да бъдат обезщетени само защото е с влошено здравословно състояние, заради което е приживяла по – болезнено новината за случилото се с ореховото дърво. От страна на ответника не се ангажираха доказателства, че страданията и терзанията на ищцата са причинени от друг факт, различен от установения по делото. По сходен случай е произнасянето в решение № 12002 от 07.11.2024г., постановено по административно дело №5922/2024г. на ВАС, ІІІ отд. С оглед изложените съображения, справедливото обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищцата, е 800.00 лева, до която сума искът за неимуществени вреди се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер 1500.00 лева следва да се отхвърли. По разноските: Ищцата е заявила претенция за присъждане на направените по делото разноски. Съдът не е обвързан със списъка, представен при приключване на устните състезания по административно дело № 2061/2022г., но е валидно сезиран с направеното в този списък искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Направените по делото разноски са следните: 10.00 лева, платени за държавна такса за образуване на дело, 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение и 537.72 лева, платени за възнаграждение за вещо лице. С оглед правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и поради това, че исковете са уважени частично, тези разноски следва да се присъдят изцяло. По набирателната сметка на АдмС Бургас ищцата е внесла сумата 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел, която обаче не е изплатена на свидетеля, поради което съдът следва да укаже на ищцата, че може да поиска връщането й. Искането за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е неоснователно, тъй като не е представен договор за правна помощ, както и доказателства, че ищцата е лице в материално затруднено състояние по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. – така определение № 5506/26.05.2023г., постановено по административно дело № 6997/2022г. на ВАС, VІІІ отд., определение № 7223/29.06.2023г., постановено по административно дело № 2322/2022г., VІ отд., и много други. В полза на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 578.85 лева, за което са представени доказателства за плащането му, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав