Решение № 37391 от 12.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2552/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е след постановяване на Определение №648/19.01.2024г. на ВАС по адм. д. №9260/2023г. на ВАС, с което е отменено Определение №5274/20.06.2023г., постановено по адм.д№ 2552/2023г. на АССГ и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Депозирана е жалба на „ТИС ГРУПС“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място], [жк], [улица], представлявано от Н. Б., срещу Ревизионен акт №Р-22221521004096-091-001/23.05.2022г., издаден от М. Х. М.-Б. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г. В. В. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в частта по ЗДДС относно начисления допълнително данък и лихви за просрочие по непризнат ВОД за „MEGARELIA” CY10362978А, мълчаливо потвърден чрез непроизнасяне на Директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, необоснован и недоказан, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не са налице фактически и правни основания за начисляване на данък по извършените ВОД и че фактическият състав по за признаването им е изпълнен. Счита, че плащанията са извършени по банков път и са безспорни. Акцентира се, че от събраните доказателства се доказва несъмнено реално изпълнение на доставките и условията на ВОД. Цитира практика на ВАС и СЕС. В заключение се иска отмяна на РА в оспорената част. Претендират се разноски по делото. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата и иска отмяна на ревизионния акт в частта по ЗДДС относно начисления допълнително данък и лихви за просрочие по непризнат ВОД за MAGARELIA CY10362978A. Счита, че от събраните доказателства и от изслушаната и приета ССчЕ се потвърждават изводите за незаконосъобразност на акта. По делото е установено също, че е извършен ВОД на стоки, които са получени след като е извършено плащането по банков път, както и че са представени доказателства за предаване на стоката, което доказва, че жалбоподател е извършил ВОД. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП –[населено място], не се представлява. В молба от 10.05.2024 г. изразява становище за неоснователност на жалбата по мотиви, изложени в решение на директор на дирекция ОДОП София и претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Със ЗВР №Р-22221521004096-020-001/20.07.2021 г. /стр.161-162/ е възложено извършването на ревизия на „ТИС ГРУПС“ ЕООД за установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за данъчен период 01.11.2019 г. – 31.05.2020 г. Заповедта е връчена на 12.08.2021 г. Със Заповед за изменение №Р- 22221521004096-020-002/11.11.2021 г. /л.163-164/, спирана със Заповед №Р-22221521004096-023-001/17.12.2021 г. за срок до 17.08.2022 г. и възобновена със Заповед № Р-22221521004096-143-001/10.03.2022г. срокът за приключване на ревизията след възобновяване е бил определен до 05.04.2022 г. /л.254-255/ Посоченият по – горе орган по приходите при ТД на НАП Бургас, издал ЗВР и ЗИЗВР е оправомощен, на основание Заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021г на зам.-изпълнителен директор на НАП, Заповед З-ЦУ-3186/27.10.2021г на зам.изпълнителен директор на НАП, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП /л.196/, Заповед № РД-01-287/10.05.2021г.на Директора на ТД на НАП София, да осъществява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л197-198/ и Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021г на Зам.-изпълнителен директор на НАП. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22221521004096-092- 001/19.04.2022 г./л.167-185/ на основание чл.117 от ДОПК от екип от ревизори: Г. В.-Г. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М. Д.-Г. инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас. Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22221521004096-091-001/23.05.2022 г., връчен на 25.05.2022 г., издаден М. Х. М.-Б. – орган, възложил ревизията и Г. В. В. – ръководите на ревизията /л.79-85/. В хода на ревизионното производство било установено, че основната дейност на „ТИС ГРУПС“ ЕООД била свързана с търговия с канцеларски и опаковъчни материали, вкл. стоки за домакинството и прибори и чаши за еднократна употреба. На ревизираното дружество било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22221521004096-040-001/10.08.2021 г., връчено на 11.08.2021 г. /л.201-207 от Приложение 3/4/, в отговор на което са предоставени част от изисканите доказателства, подробно описани на стр.8-10 от РД. Извършени са процесуални действия –молба за обмен и предоставяне на информация, изпратена от дирекция „Централно звено за връзка“ ЦУ на НАП до данъчната/приходна администрация на [държава] №0121-035858/12.12.2021г, относно извършени ВОД от ТИС Групс ЕООД към MEGARELIA LTD CY10362978A /л.154-160/. Установява се, че дружеството MEGARELIA LTD е дружество с ограничена отговорност, базирано в [държава] и с основна дейност търговия с битова електронна и битова техника, регистрирано по ДДС на 12 май 2017 г., дерегистрация от 16.03.2021 г. като липсващ търговец. С Ревизионния доклад било установено, че за ревизирания период, 01.11.2019 г. - 31.05.2020 г. жалбоподателят е декларирал в дневниците си за продажби и VIES декларации вътреобщностни доставки в размер на 133 166 лв. към MEGARELIA CY10362978A, във връзка с които са представени фактурите с получател дружеството „MEGARELIA“, с предмет по доставките - прибори за еднократна употреба - картонени чаши. Относно разплащанията са представени банкови извлечения за постъпили плащания по сметка на дружеството „ТИС ГРУПС“ ЕООД с наредител „MEGARELIA“, на обща стойност общо получени преводи от „MEGARELIA“ LTD – 139455, 22 лв. и общо фактурирани доставки на стоки в размер на 133166, 94 лв. С цел доказване реалността на декларираните ВОД към кипърското дружество от страна на националните приходните органи до данъчната администрация на [държава] е изпратено запитване. Съгласно получен отговор от данъчната администрация на [държава], не са открити документи за сделките на дружеството, не са водени счетоводни книги и управителят му не е предоставил никакви документи. Според счетоводителя компанията никога не е имала служители или съоръжения в [държава] и никога не е имала капацитет да получава и съхранява стоки в [държава]. Поради горното дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 16.03.2021 г. като липсващ търговец. В тази връзка от управителя М. Д. И. са изискани документи относно процесните доставки и доказване получаването на стоката, каквито не са представени – искане за представяне на информация от трети лица №Р-22221521004096-041-001/29.03.2022г е изпратено на деклариран електронен адрес от ЗЛ за връзка с приходната администрация от 29.03.2022г, като към момента на издаване на РД препратката на съобщението не е била активирана /горното се установява от констатацията, фигурираща на стр.10-11 от РД/. В хода на ревизията било констатирано, че транспортът на стоките от [държава] до [държава] не е категорично доказан, както и че от страна на ревизираното дружество по отношение разплащанията е установено, че не са представени убедителни доказателства, удостоверяващи реални плащания от банкова сметка на контрагента в [държава]. При тези обстоятелства приходните органи заключили, че мястото на изпълнение на сделките е на територията на страната, при което се прилага разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и доставката следва да се обложи с 20 % ставка на данъка. С оглед на горното и на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 26 633, 39 лв. върху данъчната основа в размер на 133 166, 95 лв. по фактурите, изрично изброени в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт. С оглед всичко възприето от ревизиращия екип с РА е коригиран резултатът по ЗДДС на ревизираното дружество за данъчния период 01.11.2019 г. – 31.05.2020 г., като са установени задължения за ДДС внасяне в размер на 32514, 66 лв., състоящи се от главница и лихви за забава. РА е оспорен пред Директора на Д“ОДОП“ с жалба с вх.№ 53-06-4714/06.06.2022 г./л.86-90/. Директорът на Д“ОДОДП“ не се е произнесъл по жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК поради което на осн. чл. 156, ал. 4 ДОПК РА е мълчаливо потвърден. На 01.09.2022г. “ТИС ГРУПС“ ЕООД депозира жалба до АССГ чрез Директор дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, заведена с вх.№53-04-752/01.09.2022г. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е Ревизионен акт №Р-22221521004096-091-001/23.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП –София, в частта по ЗДДС относно начисления допълнително данък и лихви за просрочие по непризнат ВОД за „MEGARELIA” CY10362978А, с който: е начислен ДДС в общо размер на 32514, 66 лв. вкл. лихвите, в резултат на непризнати ВОД на стоки по фактури, издадени на „MEGARELIA“ CY10362978A, [държава]. В следствие на горното, са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 32514, 66 лв. общо, главница и лихви за забава. По делото са приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, както и допълнително изисканите от съда и представените от страните. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице по ССЕ е установило, че в периода 01.11.2019г-31.05.2020г жалбоподател декларира в дневниците си за продажби и VIES декларации вътреобщностни доставки в размер на 133166лв към кипърското дружество. Предмет на доставките са прибори за еднократна употреба-картонени чаши. Съгласно представените транспортни документи транспортните услуги са извършени от дружества от РС Македония, Р [държава], Р [държава], като разходите са за сметка на клиента. ВЛ установява, че кипърското дружество е такова с ограничена отговорност, базирано в [държава] и с основна дейност търговия с битова електронна и битова техника, регистрирано по ДДС на 12 май 2017г, дерегистрирано на 16.03.2021г като липсващ търговец. При ревизията с РД е описано, че по отношение на сделките с жалбоподател не са открити документи. Според ВЛ е реализиран ВОД от страна на жалбоподателя, за който е приложена нулева ставка на облагане с ДДС. Жалбоподател е декларирал, че транспорта е нает и е за сметка на клиента, не са представени писмени потвърждения по делото. В товарителниците са положени печати на лицата, предали и приели стоката, но доказателства, че този процес е с място на изпълнение извън територията на страната не са ангажирани, видно от констатациите в РД, стр.12. Съгласно представените ЧМР стоката е натоварена в [населено място] и разтоварен пункт в [държава], съгласно декларираното от администрацията на Р [държава] дружество Мегарелиа не е притежавало обекти, складови помещения, от които да извършва дейност. От страна на жалбоподател с РД е установено, че не са представени убедителни доказателства, удостоверяващи реални плащания от банкова сметка на контрагента в [държава], съгласно отразеното в доклада. Предвид изложените факти и обстоятелства ревизиращ екип приема, че мястото на изпълнение на сделките между двете дружества е на територията на страната и е приложен режимът на чл.12, ал.1 ЗДДС и доставката е обложена с 20% ставка на данъка, в резултат на което е доначислен ДДС в общ размер на 26 633, 39лв върху данъчната основа общо от 133 166, 95лв по съответните периоди и процесни фактури. На стр.5-6 от заключението са подробно описани представените документи в кориците на делото, както и представените на експерта документи при извършената надлежна проверка в счетоводството на „ТИС ГРУПС“ ЕООД /л.6-7/. Документите, послужили за изготвяне на експертното заключение са приложени и приети по делото. Вещото лице е дало следните заключения: Извършените вътрешно - общностни доставки към „MEGARELIA" CY10362978A са осчетоводени в дружеството по съответните счетоводни сметки за отчитане на приходи, вземания, аванси и стоки от сметкоплана на дружеството и са отразени в дневници за продажби за съответните месеци на дружеството, като ВОД.описани са подробно счетоводните операции при продажбите: а.1-При издаването на авансова фактура за получавани авансови плащания: дт.с-ка 4114 със сумата на продажаната цена /стойност/, кр.с-ка 412 със сумата на аванса; а2 При закриване на авансовата фактура с плащането: Дт.с-ка 503 със сумата на аванса, кр.с-ка 4114 със сумата на аванса; б. При продажби с приспадане на аванс: Дт.с-ка 4114 със сумата в размер на разликата между продажната цена /стойност/ и приспаднатия във фактурата аванс, кр.с-ка 7021 със сумата на продажната цена /стойност/, кр.с-ка 412 – приспадната част от аванса /с минус стойността/ в.При продажби с без приспадане на аванс: Дт.с-ка 4114 със сумата на продажната цена /стойност/, кр.с-ка 702 със сумата на продажната цена /стойност/. Относно продажбите: Продадените стоки са 7 085 700 бр. (Картонени чаши 7 OZ) с левова равностойност за 138 808, 86 лв. (видно от Справка за реализацията 2019 и 2020 г. за MEGARELIA [интернет адрес] и от двете главни книги за с-ка 4114 - редовете за приходи от продажби); Сканирани издадени фактури № 39544, 39850, 39930, 39791, 40318, 40738, 41031, 41145, 41196, 41248, 41399, 42070, 42087, 42076, 44872, 45827, 45837, 44656, 44667 и 44643; Международни товарителници (ЧМР) (сканирани, към всяка една фактура.) Предмет на доставките са: Предмета на доставките са картонени чаши за еднократна употреба - Картонени чаши 7 OZ. (видно от Справка за реализацията за 2019 и 2020 г. за MEGARELIA LTD-Извадката е от складова програма), както и от описаните по-горе документи. Дружеството е разполагало със складови площи общо за 2345 M2 + 325 M2 складова площ, ( склад № 9, 10 и 11 ) наети под наем от фирма "Ексос" АД с два договора за наем на склад № С041 И С042 от 2016 г. (видно от представените Договори за наем на склад, подробно описани по-горе). Адресът на складовите помещения на дружеството в периода 2016 - 2024 г. е [населено място], [улица]. Това е и основния склад на дружеството. Месечния наем по двата договора е 11 727 лв.+ 1 300 лв. без ДДС. През периода дружеството е ползвало складови площи /помещения/ наети и от други фирми, но те са допълнителни (помощни) складове. Основния склад на дружеството през периода е бил в складова база [населено място], [улица]. Дружеството жалбоподател е разполагало на склад със стоките, които са изнесени, което се констатира от представените и прегледани фактури за покупки на същото в процесните периоди. Придобитите стоки от дружеството, предмет на конкретните продажби са картонени чаши (Картонени чаши 7 OZ). Тези стоки (предмет на продажбите към MEGARELIA) са придобити чрез покупката им от дружество 'ТИС Трейдинг [държава]" ЕООД през процесните периоди. Цитираното дружество е вносител и търговец на едро на същите видове стоки, като ги внася основно от република [държава] и ги продава в [държава]. Дружество „ТИС Групс" ЕООД е придобило стоките със множество фактури за доставки на същите, които са изброени в складова справка "Справка за доставките 2018 2019 и 2020 г. стоки MEGARELIA LTD.x/s" и счетоводни справки „Заведени стоки с-ка 304_Карт. чаши _ 7 oz_за ВОД" за 2020 и 2019 г.Стоките са заведени въз основа на съответните покупни фактури в склада от Началник склада и съответните складови работници и на база придобиването им са заведени счетоводно и по съответните счетоводни сметки, през съответните месеци на придобиването им през 2018г, 2019 г и 2020г. Стоките са отписани в месеца на тяхната продажба, като продадените стоки в „ТИС Групс“ ЕООД се отписват месечно, на база Отчет за продажбите за съответния месец. Продажната стойност на стоките, продадени на кипърското дружество е общо за 138 808, 86лв, видно от записите в съответните фактури, надлежно описани в таблица-приложение към ССчЕ, като по години стойностите са: за 2019г стойността им е 20647, 86лв, а за 2020г стойността им е 118160, 96лв Съгласно ССЕ, от представените документи става видно, че общо са извършени плащания в полза на жалбоподателя от MEGARELIA LTD в размер на 71 302, 32 € или 139 455, 22 лева и 1 013, 16 лева или общо извършени плащания: 140 468, 38 лева., като общо фактурираните доставки за процесиите периоди са в размер на 138 808, 86 лв. Горното вещото лице установява от представени Суифт, движение по сметка за периода 16-19.11.2019г, отчет по сметка от 16.04.2020г /л.111-113 от папка 4/4. От представените извадки погасявания/плащания ВОД опис сметки и статии, с/ка 4114 Клиенти в ЕС, е че цитираните суми са отразени по Кт на сметка 4114. Съгласно заключението на ВЛ дружеството е регистрирано по ДДС и отчита всички стопански операции за приходи/разходи, плащания, начислявания и други ежедневно, като е задължено да изготвя и съответните ежемесечни месечни справки и отчети по ДДС. Видно от РД е, че: „ТИС ГРУПС' ЕООД прилага НСС, прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Счетоводното обслужване на дружеството през ревизираните периоди се е извършвало от счетоводна къща „АЙ ЕТД Д. КОНСУЛТ' ЕООД. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно и логично, компетентно изготвено. Същото не е оспорено като неправилно, съобразно чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. Според Съда в заключението по ССчЕ не се откриват грешки и пропуски, които да го дискредитират. Заключението по ССчЕ е пълно, ясно, обосновано и като изцяло кореспондира с писмените доказателства по делото, поради което съдът го кредитира и основава изводите си по фактите на същото. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в срок, от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. По същество на жалбата, съдът приема, че същата е основателна. При проверката по чл.160, ал. 2 ДОПК съдът намира, че оспореният РА е валиден акт, издаден от органи по приходите, посочени в нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от органа, възложил ревизията и органа по приходите, определен за ръководител на ревизията. В това отношение са приложени съответни заповеди, както и доказателства, за заеманите длъжности. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентните органи, респективно липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Документите, издадени от органите по приходите в проведеното ревизионно производство са създадени като електронни документи, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г./. В този смисъл, приложима е фикцията, регламентирана в чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕУУ относно писмената форма на издадения РА. Доказателствената стойност на подписан с КЕП електронен документ е приравнена на подписан писмен документ. Като електронен документ, подписан от посочените в него органи по приходите с притежавани от всеки един от тях КЕП, Разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК е приложима в настоящото производство, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, поради което създадените електронни документи са възпроизведени като преписи на хартиен носител, надлежно заверени от ответната страна. От приложените доказателства е видно, че органите издали ЗВР, РД, РА притежават валидни КЕП. Ревизията е извършена при спазване на процесуалните правила, регламентирани в ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 120, ал. 1 от ДОПК - името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издавеното му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Изрично е посочено, че констатациите от ревизионния доклад са възприети при издаване на РА и че РД представлява неразделна част от РА. Размерът на обжалваните, определени задължения за ДДС е посочен в табличен вид в разпоредителната част на РА. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалното право на защита на ревизираното лице и да представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в [държава], а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Документите, с които се доказва ВОД са определени с чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. Т. е. от съществено значение за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. В случая безспорно изискуемите за доказване на ВОД документи са налице. Съобразно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС за доказване на процесните доставки жалбоподателят е представил документите, доказващи процесните фактурирани доставки, подробно описани в изготвеното ССчЕ заключение и приложени по делото. Относно транспорта на стоките, жалбоподателят е декларирал, че транспортът е нает и е за сметка на клиента. Съгласно представените ЧМР стоката е натоварена в [населено място] и разтоварен пункт - NICOU ROUSOU STR. LIMASSOL, CYPRUS. Съгласно представените транспортни документи, транспортните услуги са извършени от дружества от PC Македония, РСловакия, РГърция, като разходите са за сметка на клиента. В същия смисъл са и констатациите на вещото лице в заключението. В случая доставчикът е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представените международни товарителници не са успешно оборени от събраните от ревизиращите насрещни документи, поради които следва да се приеме за безспорно установено изпращане и транспортиране на стоки до територията на друга държава – членка. Нещо повече Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че са извършени разплащания по доставките, както и че счетоводството на дружеството - жалбоподател редовно и коректно водено. Съдебно-счетоводната експертиза е установила именно, че транспортът е бил за сметка на получателя. От своя страна органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, осъществяваната от него операция да е била част от извършвана от приобретателя измама. Наличието на редовни транспортни документи доказва факта на натоварването на стоките и напускането им на страната, поради което изискването за доказване на ВОД е изпълнено. Установено е по делото, че доставчикът е разполагал със стоките, получателите по доставката са регистрирани за целите на ДДС лица към момента на доставките, стоките са били фактически превозени и получени от контрагентите на дружеството- жалбоподател. Представени са всички необходими документи, които установяват фактическото напускане на стоките от територията на [държава]. Представени са доказателства за извършени плащания от получателите на стоките по ВОД. За да мотивират изводи за липса на ВОД по издадените фактури органите по приходите заключават, че не се доказвало стоките да са напуснали територията на страната. На следващо място, противно на приетото от органите на приходната администрация, съдът приема, че след като ДДС номерът на процесния контрагент MEGARELIA LTD е валиден към датите на ВОД, приложени са доказателства за извършени транспортни услуги, приложени са международни товарителници, ползващи се с доказателствената сила по чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), и др. документи, то обстоятелството дали доставките са декларирани от получателя им като ВОП е ирелевантно за спора досежно реалността на извършения ВОД от ревизираното лице, както ирелевантна е и последващата дерегистрация по ЗДДС на кипърското дружество. Действията или бездействията на получателите на стоките не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. В този смисъл са т. 38-44 от решението на СЕС по дело С-21/16, Euro Tyre BV; т. 55 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona; т. 40 и т. 42 от решението по дело С-492/13, "Траум" ЕООД, както и цитираната в тях практика. В допълнение на изложеното, въпреки че няма пряко отношение към доказването на ВОД, по-точно към транспортирането и получаването на стоките на територията на другата държава членка, съдът отчита и че по спорните доставки са извършени плащания, което е безспорно установено и от експертизата, наред с обстоятелството, че всички стопански операции са надлежно и правилно осчетоводени при коректно и точно водено счетоводство на дружеството -жалбоподател. Така установените плащания по фактурите са действително осъществени и същите биха били лишени от икономическа логика, ако вътреобщностна доставка на стоки не е извършена реално. Приходните органи констатирали, че транспортът на стоки не бил категорично доказан. Тези изводи на ревизиращия екип са неправилни. От представените по делото писмени доказателства се установява според съда, че транспортирането на стоките е осъществено от складовете на „ТИС ГРУПС“ ЕООД до „MEGARELIA”, което обстоятелство се потвърждава от представените обяснения от представителя на дружеството, както и от ЧМР-тата, приложени по делото, съдържащи всички изискуеми реквизити. Предвид горното не може да се приеме, че единствено липсата на писмено потвърждение по см.чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС води до извод за липса на ВОД. Съгласно чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; Доколкото в случая е представен транспортен документ, не е било необходимо от жалбоподател да се изисква и представяне на писмено потвърждение от получател. Още повече, че писменото потвърждение изхожда от получател, а не от жалбоподател, като последният не трябва да търпи негативни и неблагоприятни последици от некоректните действия/бездействия на контрагентите си. Законодателят не е поставил изискване или ограничение продавачът да осъществява дейност само със собствени превозни средства, не съществува пречка и житейски мислима е възможността конкретните превози да са извършени от получателя, какъвто е настоящият случай, с наети или ползвани на друго правно основание транспортни средства. В този смисъл е ирелевантно твърдението на органите по приходите, че липсват доказателства за място на изпълнение на доставките извън страната. По категоричен начин е доказано и получаването на стоката от получателя, което също се установява от представените ЧМР. Предвид изложеното, съдът приема, че Ревизионният акт се явява незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и като такъв следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото в търсения размер от 2550 лева /ДТ, депозити за експертиза, адвокатски хонорар/ съдът намира за основателно съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът