Мотиви към Решение № 76 от 7.5.2024 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 211/2023 г.

Р.Г.Л. от гр. К., с ЕГН ••••••••••, е обжалвал с искане да бъде отменено Наказателно постановление № BG19122022/4000/Р8-1288/09.06.2023г. на директор на Национално тол управление към А”ПИ”, гр. София, с което е наложено на жалбоподателя административно наказание – „глоба в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева “ на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения за недоказаност извършването на вменяваното нарушение, незаконосъобразност на издаденото НП поради нарушение на императивни правни норми, твърди се техническа неизправност на поддържаната от А”ПИ” “Електронна система за събиране на тол такси”, непосочване на мястото на извършване на вменяваното административно нарушение, непосочване нарушената от жалбоподателя разпоредба.Въведени са и съображения за квалифициране извършеното нарушение, като маловажен случай.Иска се отмяна на НП. Претендират се направените по делото разноски - възнаграждение за един адвокат. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва постъпилата жалба. Намира същата за неоснователна. Счита, че в АУАН и НП не са допуснати нарушения. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. РП Е.П., редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата. В показанията си св.Станева твърди, че на 19.12.2022г. била нощна смяна на трасе - изход КПП”Дунав мост”, като в 01.44 ч. се появило МПС. При обработка данните на ПС се генерирала в системата индикация за извършени нарушения с процесното МПС. В този сличай можело да се заплати компенсаторна такса. Интересувало ги МПС и лицето, което го управлявало. Съставен бил АУАН за извършено нарушение на 01.12.2022г., но не знаела кой е управлявал МПС-то на тази дата. Потвърждава подписа си в качеството на актосъставител в предявения й АУАН № BG19122022/4000/Р8-1288/19.12.2022г.. От показанията на св. Василев е видно, че е бил свидетел по съставянето на акта. Тъй като били свързани системите на Агенция М. с ТОЛ системите, постъпили данни, че конкретният влекач бил нередовен. Актосъставителката обяснила на водата на влекача възможностите да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен АУАН. В случая водачът избрал възможността да му се състави АУАН, по който водачът не направил възражение. Акът бил генериран от системата и връчен на водача. Свидетелят потвърждава подписа си в качеството на свидетел в предявения му АУАН. По допустимостта на жалбата: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: С оглед ангажираните с административнонаказателната преписка доказателства и предвид разпоредбите на чл.37, ал.1 ЗАНН и чл.47, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен, а НП издадено от компетентен орган /Заповед № ЗАМ 1434/32- 263874/08.08.2022г. на диретор на А”М.”, Заповед РД-11749/07.06.2023г. на председателя на УС на А”ПИ”/. Установява се от събраните доказателства, че на 19.12.2022 г., в 01.44 часа на ГКПП “Русе-Дунав мост”, в направление излизане от територията на РБългария, е пристигнало процесното ППС- влекач ”ДАФ ФТ ХФ 105 ”с ДК№ СА..... ТН, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. При извършената от контролните органи при Агенция "М." проверка на МПС-то се установило, че на 01.12.2022 г. в 05.01 часа на А-2, отсечка км 27+024, сЧ. влекачът е засечен с контролно устройство с идентификатор № 10041 /АПИ/, като ППС попадащо в категорията ППС за които се дължи, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗПътищата. Съгласно цитираната цифрово разпоредба на ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. За така установеното нарушение бил генериран запис със снимков материал от системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на предоставените от системата данни за нарушението от 01.12.2022г. св. Станева е съставила АУАН на името на Р. Л.за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Жалбоподателят е възразил във връзка със съставения му АУАН, видно от съдържанието на последния, но в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното в настоящото производство НП. В същото е посочено, че в хода на проверката жалбоподателят Л.е заплатил такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, която в размер на 133.00 лева, както и е посочено, че на нарушителя е била разяснена възможността по чл.189е, ал.3 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.2 ЗП, но в 14-дневния срок от връчването на АУАН вноска за компенсаторна такса не е постъпила по сметка на А”ПИ”. В хода на проверката АНО е изискал от управителя на “Транс Фриго”ЕООД-София копие от пътен лист, извлечение от тахографа на процесния влекач и копие от картата на водача, удостоверяващи самоличността на лицето управлявало процесното ППС на 01.12.2022г.. За нуждата на започналото административнонаказателно производстсво управителят на дружеството предоставил прикачени файлове с документите изискани от Национално тол управление, А”ПИ”, в т.ч. пътен лист с маршрут от дата 01.12.2022г., издаден на името на Р.Л. Предоставен бил и файл - извадка от цифров тахограф за дистанционно предаване на данните от устройството и картата на водача, както и файл – копие от свидетелството за управление на името на жалбоподателя и карта на водача на името на Р.Л. От друга страна с цел установяване обективната истина от АНО е била извършена и проверка относно закупените на 01.12.2022г. маршрутни карти за процесното ППС, при което се установило, че са били закупени три карти, но нито една от тях не включвала преминаване през сегмента, в границите на който се намирало контролното устройство с идентификационен № 10041, което е засякло процесния влекач на 01.12.2022г. в 05.01. часа на А-2, отсечка км 27+024, сЧ., Община Е.П.. В последна връзка от така посочените доказателства се установява, че на 01.12.2022г., в 05.01. часа на А-2, отсечка км 27+024, сЧ., Община Е.П. процесният влекач е бил управяван именно от жалбоподателя Л. Съдът констатира от съдържанието на процесния АУАН, че същият не съдържа нарушената от водача Р.Л.разпоредба от ЗДвП, в частност чл.139, ал.7 от ЗДвП -”Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”/.Такова императивно изискване е установено в чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН. Същият пропуск се констатира и по отношение на обжалваното в настоящтото производство НП, в което е посочена единствено санкционната норма на чл.179, ал.3а ЗДвП/Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева/. Следователно допуснато е нарушение на процесуалните правила, чл.47, ал.1, т.5 от ЗАНН, което от категорията на съществените, изразяващо се в непосочване на нарушената от жалбоподателя разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП, с което се препятства възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в пълен обем вменяваното му административно нарушение и да организира защитата си пълноценно. На следващо място видно от инкорпорираните в НП данни за извършената от АНО проверка относно наличието на закупени пътни карти за процесния влекач за дата 01.12.2022г., индивидуализираните в НП карти не са включвали преминаване през сегмент 1222213295, в чиито обхват се е намирало контролното устройство с № 10041. С оглед спазване принципа на пропорционалността АНО разполага с експертиза за проверка и установяване дължимата тол такса за процесния сегмент 1222213295, но същият се е задоволил единствено с проверка относно закупените маршрутни карти и дали някоя от тях включва преминаване през посочения сегмент. Съгласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“. Тол таксата се заплаща от собстсвеника или ползвателя на пътното превозно средство за всичик пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън посочените в чл.10а, ал.9 ЗП, като заплащането й дава права на ППС, за което е заплатена, да измине определон разстояние между две точки / чл.10б, ал.3 ЗП/. В този смисъл АНО е нарушил принципа на пропорционалност с оглед преценката относно дължимата “такса за изминат участък" / заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата, като размерът на таксата се основава на пропътувано разстояние и на тип превозно средство / и размера на санкцията за неизпълнение на задъжението за плащане “такса изминат участък” / "тол такса" - чл. 2, б), член7, § 2; от Директива 1999/62/ЕО /. Съгласно чл. 9а от Директивата държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети с тази директива. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите, които от своя страна следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В последна връзка разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е със санкционен характер не кореспондира с изискванията на Директивата за съразмерност. Това е така, тъй като възприетата с цитираната разпоредба санкция е в абсолютен размер - 1 800.00 лева, следователно така установения размер на санкцията не би могъл по дефиниция да бъде пропорционален и съответен на нарушението /преминаване без заплатена пътна такса през процесния сегмент 1222213295/, до колкото стойността на дължимата такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа е несъизмерима със стойността на наложената на жалбоподателя глоба от 1 800 лева, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП. Наложеното на жалбоподателя наказание следва да съответства на тежестта на извършеното от него нарушение, каквото съответствие с принципа на пропорционалност и съизмеримост в случая не е налице, при съобразяване дължимите тол такси по чл.25, ал.1, т.2 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа / от 0.23 лв./км до 0.32 лв. /км/. В този смисъл преценка за съразмерност е следвало да извърши и АНО. Пак в тази връзка, видно от НП, на 19.12.2022г. жалбоподателят е заплатил и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133.00 лева, потвърдено и с квитанция за платени пътни такси от същата дата. Според посочената разпоредба, когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 ЗП. С оглед така заплатената такса, размерът на наложената на жалбоподателя глоба отново е на стойност превишаваща повече от десет пъти стойността на заплатената максимална тол тол такса за изминато разстояние, съответстващо на най- дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. Изложените съображения налагат извод за издаване на процесното НП в портиворечие с правото на ЕС, респ. с принципа на пропорционалност, залегнал в Директива 1999/62/ЕО. При горните съображения настоящия състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, като незаконосъобразно. При този изход на спора и предвид претенцията на жалбоподателя за разноски в размер на 500 лева за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие приложен на л. 10 от делото, следва А”ПИ” да бъде осъдена да заплати на Р.Л.сумата в размер на 500 лева - изплатено възнаграждение за един адвокат по настоящото дело. При горните съображения съдът постанови решението си.