Решение № 253 от 2.10.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1139/2024 г.
Окръжен съд - Бургас02.10.2024 г.докладчик МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 113 от 28.06.2024 г., постановена по НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК на страните, че решението е изготвено, като по отношение на подсъдимия това да бъде сторено чрез Началника на Затвора - Пловдив.
Мотиви
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от И. Р. Я. с ЕГН: ••••••••••, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, подсъдим по НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, против Присъда № 113 от 28.06.2024 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл. 58а от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд е осъдил подс. Я. да заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски, и се е произнесъл по веществените доказателства – флаш памет и диск, като е постановил да останат приложени по делото, в срока на съхранението му в архив, след което да се унищожат. С жалбата се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Посочва се, че съдът не е отчел влошеното здравословно състояние на подсъдимия, поради което и наложеното наказание е завишено и несправедливо. С жалбата не са отправени доказателствени искания. С отделна молба подс. Я. иска от въззивния съд да му назначи нов служебен защитник, доколкото е недоволен от досегашния си – адв. Величка Костова – БАК, която според подсъдимия го е подвела, че ще получи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален „общ“ режим, а не 4 години, при първоначален „строг“. В закрито заседание на 19.08.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства, както и че не са налице основания за замяна на служебния защитник. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че наказанието „Лишаване от свобода“ е съобразено с исканията на защитата и самия подсъдим в хода на пренията пред районния съд, поради което и не съзира причини за изменение на съдебния акт. Защитникът на подсъдимия – адв. Костова – БАК заявява, че жалбата е депозирана лично от подсъдимия, поради което и не е съгласувана с нея. Изказва мнение, че наложеното наказание е справедливо, а причината за подаване на жалбата се корени в желанието на подзащитния й да промени режима на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият И. Я. заявява първоначално, че причина за подаване на жалбата му е това, че от Затвора в гр. Враца са му обяснили, че това е единственият начин за промяна на режима на изтърпяване на наказанието му. В последствие добавя, че все пак би искал от Окръжния съд да измени присъдата и да му наложи по-леко наказание, понеже страда от различни заболявания. В предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане за намаляване на срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, доколкото здравословното му състояние е влошено. Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения: В хода на проведеното на 10.04.2024 г. разпоредително заседание пред РС-Бургас подсъдимият заявил, че желае делото да протече по общия ред. В последствие на 28.06.2024 г., преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявил, че желае делото да протече по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд, съобразявайки разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които – до даване ход на съдебното следствие е допустимо да се премине в производство по реда на Глава 27 НПК, възприел направеното самопризнание, като с надлежно определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към постановената присъда се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция: Подсъдимият И. Р. Я. с ЕГН: •••••••••• е роден на •••••••• г. в гр.М., като в момента се намира в Затвора - гр. Пловдив, където изтърпява поредно наказание „Лишаване от свобода“. Я. е •••, ••• гражданин, ••• образование, •••, •••. До датата на инкриминираното деяние Я. е бил многократно осъждан с общо 22 /двадесет и два/ влезли в сила съдебни акта. Справката му за съдимост е с голям обем, поради което и съдебният състав би бил изправен пред голямо предизвикателство да пресъздаде в настоящото решение всичките му осъждания, поради което и ще се ограничи само до няколко от тях, които формират извод за наличие на квалифициращото обстоятелство – „опасен рецидив“. Това са: С Определение за одобряване на споразумение на СРС по НОХД № 2505/2020 г., в сила от 21.02.2020 г., на Я. било наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от осем месеца, което да се изтърпи ефективно. Наказанието било изтърпяно на 20.05.2020 г. С Присъда № 76/10.09.2021 г. по НОХД № 2694/21 г. на Районен Съд – Пловдив, в сила от 26.10.2022 г., на Я. било наложено наказание„Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. С Определение за одобряване на споразумение на СРС по НОХД № 15587/2018 г., в сила от 22.02.2019 г., на Я. било наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от три години, което да се изтърпи ефективно. Наказанието било изтърпяно на 05.09.2019 г. Пострадалите – св. К.С. и св. И.Н. били служители на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД. Двамата работели заедно в офис-сградата на дружеството, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, ул.„Марица“ № 2А, ет. 2. Свидетелят К.С. изпълнявал служебните си задължения в офис, находящ се на втория етаж на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД, като държал в чекмедже на бюрото си сумата от 1844 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и четири лева/, които били поставени в найлонов плик с клипс. Свидетелят И.Н. работел в същата сграда, но в офиса, след този на свидетеля С., отново на втория етаж, като офисът на свидетеля С. бил преходен към този на Н.. Последният държал в чекмеджето на своето бюро сумата от 100 лева. Парите и на двамата свидетели били лично техни средства. Св. С. и св. Н. били на работа на 26.11.2022 г., като св. С., както всяка сутрин, отворил вратите на магазина за достъп на служителите и клиентите. Освен това, той отворил и останалите три врати, които били за достъп само на персонала и служителите на търговския обект. През 2022 г., подсъдимият И. Я. изтърпявал поредно наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив. С Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив, за времето от 03.11.2022 г. до 03.12.2022 г. изпълнението на наказанието му било прекъснато. На 26.11.2022 г. Я. се намирал в гр. Бургас и около 10: 10 часа на същата дата се качил в автобус на градския транспорт с peг. № А4181MB, изпълняващ курс по линия 8. Той слязъл от автобуса в района на автогара „Запад“, след което видял сградата на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД. Приближил сградата от страната, където имало наредени тухли и други строителни материали. Като се огледал, подсъдимият забелязал, че вратата към сградата била отворена и подпряна и взел решение да влезе вътре и да отнеме пари, с цел неследващо му се парично облагодетелстване. В изпълнение на замисленото подсъдимият Я. се качил по стълбите на втория етаж на сградата и влязъл в първия офис, в който нямало хора. В офиса имало поставени няколко бюра. Тъй като на стол пред едно от бюрата имало яке, подсъдимият И. Я. решил да провери чекмеджетата на това бюро. От бюрото той взел плик със сумата от 1844 лева, които били в банкноти с различен номинал и ги сложил в раницата си. Веднага след тази стая, следвала друга такава, в която той влязъл и отново от чекмеджето на намиращото се там бюро взел сумата от 100 лева, като банкнотите били с различен номинал. Подсъдимият сложил плика в джоба на джинсите си и слязъл по стълбите. До входа на сградата имало кафе-автомат, от който Я. си взел кафе и едва тогава напуснал района на сградата. След това той си взел билет за автобуса и се прибрал в гр. Пловдив. Отнетите пари подсъдимият похарчил за лекарства и храна. На 27.11.2022 г. пострадалите К.С. и И.Н. установили липсата на парите си и заявили за това обстоятелство във 02 РУ на ОДМВР-Бургас, в която връзка било образувано процесното досъдебно производство. В хода на разследването подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствието на защитник, признал вината си, разказал подробно за механизма на извършване на деянието и изразил съжаление за постъпката си. Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС- Бургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия Я. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: Гласните доказателствени средства – показанията на св. К.С. (л. 44 - 45 и л. 59 – 60 от ДП); св. И.Н. (л. 46 - 48 от ДП); св. К.С. (л. 49 от ДП); св. С.Ц. (л. 50 от ДП) и А.Т. (л. 52 – 53 от ДП) и от обясненията на И. Я. (л. 100 – 101 от първоинстанционното производство и л. 28-29 от ДП); Писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 62-65 от ДП). Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-30 от първоинстанционното производство); протокол за доброволно предаване (л. 66 от ДП); приемо-предавателни протоколи (л. 65 - 66 от ДП); писмо от „Бургасбус“, ведно с диск (л. 90-91 от ДП); писма от затвора гр. Пловдив (л. 93 и л. 95 от ДП) и писмо от ГД „ИН“ (л. 97 от ДП). Експертизите: заключенията на вещите лица по: извършената комплексна техническа и сравнително портретна експертиза (л. 71 – 75 от ДП); сравнителна техническа експертиза (л. 77-82 от ДП) и комплексна техническа и сравнително портретна експертиза (л. 85 - 88 от ДП). Веществените доказателства: флаш памет и диск. Съвсем правилно РС-Бургас е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което правилно е приел за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не е осъществил подробен анализ на доказателствата, но доколкото всички обсъдени доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е бил и безпредметен. С оглед пълнота следва да се посочи, че въззивният състав не взима предвид показанията на полицейските служител В.Д. (л. 51 и л. 61 от ДП) и М.Ж. (л. 52 от ДП). Това е така, доколкото те са провели разузнавателни беседи с Я., в хода на които той е признал за извършване на деянието (самоуличил се е). Със ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 01.03.2024 г. е допълнен текстът на чл. 118, ал. 2 НПК, като вече е предвидено, че не могат да бъдат свидетели в наказателното производство и лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи. В случая двамата свидетели са били разпитани в хода на досъдебното производство преди влизане в сила на забраната, но по силата на чл. 3 НПК разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Изменението действа ex nunc, като се счита, че регламентира по-добра процедура от отменените правила. В ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 01.03.2024 г., отсъства разпоредба, която да изключва приложението на чл. 118, ал. 2 от НПК в заварените случаи, поради което и следва да се приеме, че - макар по време на провеждане на разпита НПК да не е предвиждал забрана, то след влизане в сила на промените – разпитването на полицейския служител, провел разузнавателна беседа по ЗМВР е недопустимо, поради което и съдът следва да изключи разпитите от доказателствената съвкупност. Именно поради това настоящият състав не кредитира показанията на двамата свидетели. И без тях обаче фактическата обстановка е ясно установена, като са налични достатъчно доказателствени материали, подкрепящи направеното самопризнание. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС- Бургас е приложил материалните разпоредби на НК, като е приел, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което е предаден на съд. Както правилно е посочено в мотивите на проверявания първоинстанционния акт - изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай Я. е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия, като е проникнал в офисите на дружеството и от там е взел чуждите вещи от мястото където са били поставени, след което е излязъл и се е отдалечил. По този начин подсъдимият е прекъснал фактическата власт на собствениците и владелци на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че вещите (пари) са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо място настоящият състав, също като РС-Бургас, намира, че владелците и собственици на парите не са давали съгласие на подсъдимия да ги взима или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая поставянето на парите в чекмеджетата на бюрата, също категорично изключва наличие на дадено съгласие. Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи и личната обществена опасност на извършителя. Правилно РС-Бургас е достигнал до извод, че деянието на Я. следва да се квалифицира като такова извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 НК и то по двете възможни хипотези. Това е така, доколкото към дата на извършване на престъплението – 26.11.2022 г. Я. като пълнолетен е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както и е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, като не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанията „Лишаване от свобода“ по предходните осъждания. Тук въззивният съд следва да направи едно уточнение. Практиката на ВКС е категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни акта за престъпления, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се касае за едно единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК, без значение от броя на отделните присъди, включени в съвкупността (Решение № 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016 г. на I н.о. на ВКС). В случая и двете осъждания, цитирани в първоинстанционния съдебен акт, а именно - по НОХД № 2505/2020 г. на СРС и НОХД № 2694/21 г. на Районен съд – Пловдив, формират само едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК, доколкото деянията, предмет на тези осъждания, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Именно поради това в последствие двете осъждания са били групирани по НЧД № 6237/22 г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 05.04.2023 г. С оглед казаното тези съдебни актове обосновават наличието на „опасен рецидив“ само по б. „а“ на чл. 29, ал. 1 НК. Наличието на опасен рецидив и по буква „б“ се формира от друго осъждане на Я., а именно това по НОХД № 15587/2018 г. на СРС, в сила от 22.02.2019 г., което не е било цитирано в мотивите на районния съд. Въпреки това крайният извод на първата инстанция за наличие и на двете хипотези (б. „а“ и б. „б“) на опасния рецидив е верен, поради което и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с непълното посочване на конкретните осъждания, подкрепящи този извод. В този смисъл е практиката на ВКС, като например – Решение № 91/26.03.2012 по н.д. № 165/2012 г., I н.о. на ВКС. Не търпи критика изводът на първата инстанция, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Както правилно е изяснено - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че отнетите вещи (пари) са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашните владелци и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащите лица за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимият е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от последващите му действия по използване на парите за собствени нужди. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянията след като е осъждан с гореописаните съдебни актове. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, където са съсредоточени и единствените му искания, въззивният съд счита, че съвсем коректно РС-Бургас е приел, че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от две до десет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав, подобно на първоинстанционния съд, счита, че за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото положение на подсъдимия и съобразно правилото на чл. 57, ал. 1 НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на конфискация. Доколкото няма данни подсъдимият да има каквото и да е имущество, то и наказанието конфискация, изначално е неприложимо. По отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно РС-Бургас е приел, че то следва да се индивидуализира по реда на чл. 54 НК, предвид липсата на предпоставки за приложението на чл. 55 НК. В негативен план за подсъдимия правилно районният съд е ценил изключително обремененото му съдебно минало, извън осъжданията, дали повод за процесната правна квалификация. Не е пресилено да се каже, че подсъдимият е превърнал извършването на престъпления в начин на живот и категорично демонстрира, че отказва да се съобразява с правовия ред в страната, като образно казано – единствените периоди от време, през които той не извършва престъпления, са тези, в които е в затвора за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за друго престъпление. Това е особено показателно, защото настоящото деяние е извършено по време на прекъсване на изпълнението на друго наказание „Лишаване от свобода“. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и начинът на извършване на престъплението – дръзко и целенасочено. Подсъдимият не се е посвенил да влезе в офис-сграда посред бял ден и да отнеме пари от бюрата на работещите там, което потвърждава завишената обществена опасност на дееца. Не може и да се подмине, че предметът на престъплението е на стойност надхвърляща две минимални работни заплати за страната, както и че от поведението на Я. са пострадали двама души. Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелства, правилно РС-Бургас е оценил оказаното съдействие на органите на предварителното разследване и изразеното съжаление за стореното. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС - признанието по чл. 371, т. 2 НПК може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, когато съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай поведението на Я. покрива тези изисквания, поради което и правилно е било отчетено в положителна посока от РС-Бургас. При това положение съвсем правилно РС-Бургас е индивидуализирал наказанието „Лишаване от свобода“ в размер около средния, а именно – шест години „Лишаване от свобода“, като съобразно с правилото на чл. 58а НК, закономерно го е намалил с 1/3, налагайки на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години. По мнение и на въззивната инстанция – този размер се явява адекватен и съобразен с обществената опасност на извършеното и на дееца, поради което и наложеното наказание се явява справедливо и би могло да постигне целите на чл. 36 НК, допринасяйки за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и най-вече - отнемайки му възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. Същевременно това наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Пред настоящия състав подсъдимия твърди влошено здравословно състояние, което изтъква като причина, налагаща намаляване на наказанието му. Въпреки това – нито в хода на досъдебното производство, нито при разглеждането на делото от РС-Бургас или ОС-Бургас, Я. е представил каквито и да медицински документи, доказващи това влошено здравословно състояние, а още по-малко такива, които да сочат на невъзможност да получи лечение в условията на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ и/или опасност за живота му. Нещо повече – дори да се приеме, че подсъдимият има проблеми със здравето, то очевидно те не са му попречили да извършва престъпления и дори са ползвани от него като повод за прекъсване на изтърпяване на предходно наказание „Лишаване от свобода“, което пък му е дало възможност за извършване на настоящето престъпление. При това положение евентуалните здравословни проблеми на подсъдимия не са в състояние да доведат до друг извод и самостоятелно да обусловят налагането на по-леко наказание, при наличието изброените по-горе отегчаващи обстоятелства. Не следва да се забравя и че по силата на чл. 255 ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2 за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода - е налице възможност за всестранно лечение на задържаните лица, включително в медицински заведения извън системата на Министерството на правосъдието. Това кара съда в настоящия състав да приеме, че в нормативната база е предвидено за подсъдимия да се полагат адекватни медицински грижи, респ. че в случай на нужда ще се прибегне до транспортиране в болнично заведение, което е достатъчна гаранция, че здравословното му състояние не е поставено в опасност. На последно място, във връзка с наказанието – правилно РС-Бургас е приел, че лишаването от свобода следва да се изтърпи ефективно, предвид липсата на материалноправните предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към датата на довършване на деянието Я. е бил осъждан на наказание „Лишаване от свобода“, без да е бил реабилитиран за него. Правилно е определил и първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, доколкото се касае за умишлено престъпление, без да са изтекли 5 години от ефективното изтърпяване на предходното наказание „Лишаване от свобода“. Съдът счита, че разноските по делото са възложени правилно в тежест на подсъдимия, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК. Няма нужда от намеса на въззивния съд и относно произнасянето с веществените доказателства, които предвид характеристиките им, правилно е било решено от районния съд, че следва да останат приложени по делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени заедно с него по предвидения в ПАС ред. В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло. Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас
Цитирани разпоредби
26- чл. 58 НК
- чл. 118, ал. 2 НПК
- чл. 189, ал. 3 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 371, т. 2 НПК
- чл. 373, ал. 3 НПК
- чл. 255 ЗИНЗС
- чл. 110, ал. 2 ЗС
- чл. 11, ал. 2 НК
- чл. 29 НК
- чл. 29, ал. 1 НК
- чл. 36 НК
- чл. 54 НК
- чл. 55 НК
- чл. 57, ал. 1 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 66 НК
- чл. 93, т. 9 НК
- чл. 178 НПК
- чл. 3 НПК
- чл. 327 НПК
- чл. 340, ал. 2 НПК
- чл. 194, ал. 1
- чл. 196, ал. 1, т. 1
- чл. 29, ал. 1
- чл. 57, ал. 1, т. 2