Решение № 469 от 8.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 5048/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. А. И. с ЕГН •••••••••• от ••• против НП № 442а-77/25.10.2023 год. на началник сектор ОП в 04 РУП Варна, ОД МВР Варна. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.Оспорва се нарушението, като се твърди, че жалбоподателят е бил нает за извършване на определена работа от собственика на имота. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Я., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки от юк А.. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: С АУАН с бланков № 0561101/03.08.2023 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 21.05.2023 год. около 09: 20 часа вк.к. Шкорпиловци, обл.Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци-централен“, жалбоподателя управлява колесен трактор – Т-40 с рег. № •••, собственост на ЗП "Елена Минчева" ЕООД с ЕИК 201442849, като за да влезе в поземлен имот № 000230 с идентификатор 83404.502.61 по КККР на с.Шкорпиловци, обл.Варна преминава върху сиви дюни, попадащи в границите на морски плаж в ПИ с идентификатор №83404.502.36 по КККР на землището на с.Шкорпиловци, обл.Варна – нарушение на чл.17а, ал.2 вр. чл.30 ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Акта бил предявен на жалбоподателя на 09.08.2023 год., който в графата бележки и възражения отразил, че няма извършено нарушение и възразява срещу акта. В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, в което посочва, че е бил нает от А.А. да изоре мястото му, който му посочил откъде да мине. АНО не възприел така направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.17а, ал.2 от ЗУЧК на осн.чл.30, ал.3 от ЗУЧК административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.. В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М., от чиито показания се установя, че е съставил АУАН по разпределена му преписка.Твърди, че е посочил като свидетел по акта лицето подало сигнала.Посочва, че след като снел обяснения от собственика на имота, изискал справка дали има съществуващ действащ път до имота и му било отговорено, че такъв няма.На запис направен от концесионера, който му бил предоставен се виждало, че трактора оре нивата.Въз основа на тези данни съставил АУАН на жалбоподателя. От показанията на св.А.А. се установява, че е собственик на имот с планомерен номер 000230 в землището на с.Шкорпиловци.Твърди, че още при реституирането на имота до него имало обособен път.Твърди, че в нотариалния му акт достъпа бил посочен-път общинска собственост № 700.Заградил имота през 2016 год. и извършил трасиране от геодезическа фирма. Твърди, че през всички години той и останалите съсобственици са имали проблеми с концесионера на имота в съседство на техния имот, който искал да се заличи пътя.Твърди, че наел тракториста- жалбоподателя И., че той го е придружил и вървял пред него за да му покаже пътя. Твърди, че в подхода към имота не е имало ремарке или каравана. От показанията на св.А. се установява, че той и колегата му П. отработили сигнала за влязъл трактор в сиви дюни. Посочва, че тази територия се обслужвала от ПУ Долни чифлик, но колегите им били заети, затова, началника на ПУ Бяла ги изпратил да обслужат сигнала. Когато отишли трактора го нямало, но си личало, че мястото е орано.На мястото бил жалбоподателя и собственика на имота.Твърди, че не знаел какво представляват сиви дюни, били изпратени на мястото по сигнал за скандал. От показанията на св.П. се установява, че поводът за сигнала, на който той и колегата му А. били изпратени бил скандал между собственика на паркинга и някакъв гражданин.На място установили спрян на паркинга джип с ремарке и едно тракторче с фреза и двама граждани, които говорели на висок тон.Съставили им предупредителни протоколи. Единия от спорещите им казал, че собственика на имота влязъл с трактор да оре в сиви дюни.Свидетелят заявява, че няма представа какво представляват сиви дюни, както и че нямало знаци за това. Като непротиворечиви и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в съдебно заседание от свидетелите М., А., А. и П., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М., А., А. и П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – справка за извършена проверка по възражение № 446000-1473/2023 год., докладна записка, писмени сведения, договор с подизпълнител за предоставяне ползването на преместваеми обекти и предоставяне на плажни услуги на територията на морски плаж „Шкорпиловци- централен“, копие на скица, снимка, писма до Община Долни чифлик, справка от ОД МВР Варна, сектор ПП-Варна, ведно със справка за собственост на МПС, справки от 04 РУП Варна, копие на НА № 69, том I, рег. № 1216, дело № 63 от 2008 год. на нотариус Петранка Д.а, скица, протокол за трасиране, комбинирана скица, договор за разпределение на правото на ползване на съсобствен поземлен имот, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК предвижда забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК "Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. " Според състава на съда на първо място АНО не е доказал, че мястото където е установено нарушението е върху сиви дюни или върху територия на морски плаж „Шкорпиловци- централен“. На следващо място не става ясно как е установено, че колесния трактор на посочената дата е управляван от жалбоподателя, имайки предвид, видно от съдържанието на АУАН, че трактора е собственост на земеделска кооперация. На следващо място е налице противоречие и във фактическата обстановка описана в АУАН и НП. В АУАН административното нарушение е затова, че жалбоподателя управлява колесен трактор като преминава през сиви дюни, а в НП е налице противоречие – от една страна като нарушение е посочено, че жалбоподателя управлява колесен трактор, а от друга, че е паркирал собственото си ремарке за лек автомобил / каравана / „КОМПАС ОМЕГА 900“ с рег. № •••. Видно от приложена по делото справка е, че посочената каравана е собственост на Д. Д. С. от гр.Варна. Горното дава основание на съда да приеме, че в случая има несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Това прави административно – наказателното обвинение срещу И. неясно и води до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои точно факти и за какво точно нарушение следва да се защитава. Визираното тук представлява нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. На следващо място, тъй като доказателствената тежест по установяване и доказване на извършването на нарушението на закона лежи върху административно-наказващия орган, щом то не е изпълнено, нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя. С оглед всичко изложено съдът намери, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. По разноските Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя П. И. следва да се присъдят направените разноски, които на осн.чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдС са в размер на 400 лв.. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 400 лв.. Разноските, съгласно пар-1, т.6 от ДР на АПК следва да бъдат възложени в тежест на ОД МВР Варна. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът