Решение № 209 от 28.7.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 611/2023 г.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на РП-Благоевград срещу Присъда № 24 / 22.02.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 1813 / 2021 год. по описа на Районен съд – Благоевград, с която подс. К. Г. К. е признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинения за извършени престъпления по чл.311, ал.1 от НК, по чл.212, ал.1 от НК и по чл.319, пр.2 от НК. Според изложението в протеста и допълните съображения към него, поддържано в съдебно заседание пред въззивната инстанция от представителя на Окръжна прокуратура – Благоевград, присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че обвиненията срещу К. К. се доказват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Ето защо се иска присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведените му обвинения за извършване на престъпления с посочената правна квалификация. Алтернативно се поддържа, че са налице основания за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Въззиваемият К. К. се явява лично и с упълномощените от него защитници – адв. В. В. и адв. А. П.. Същите оспорват протеста и пледират присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Поддържат, че по делото не са събрани по предвидения от НПК ред доказателства, от който да се направи извод, че подс. К. е извършител на съставомерно деяние, поради което и правилно е признат за невиновен и оправдан по възведените му обвинения. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателствени източници. Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен: С обжалваната Присъда № 24 / 22.02.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 1813 / 2021 год. по описа на Районен съд – Благоевград, подс. К. Г. К. е признат за невиновен по обвинението в това, че на 03.02.2016г. в гр. Благоевград, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал. 1, б.“А“ от НК - полицейски орган от състава на ОД на МВР-Благоевград - главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Благоевград в кръга на службата си е съставил официален документ - докладна записка от 03.02.2016 г., заведена с № УРИ 244р2509/04.02.2016 г., в която удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на 27.01.2016г. около 17.45 часа е претърпял злополука, след работа на път за домът му на ул. “К и Н. Х.“ № •, блок А., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред Директора на ОД на МВР - Благоевград за удостоверяване претърпяна трудова злополука, като съдът го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Със същата присъда подс. К. К. е признат за невиновен в това, че на 05.04.2016г. в гр. Благоевград чрез използването пред ОД на МВР - Благоевград на документ с невярно съдържание - вторичен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 08.02.2016г. с № Е20154021255 от МБАЛ “Св.Иван Рилски 2003“ ООД по решение № 30 от 08.02.2016г. на ЛКК в състав доктор П. и доктор К. с отбелязана диагноза „мозъчно сътресение“, причинено от нетрудова злополука и предписан отпуск по болест за периода от 05.02.2016 г. до 09.03.2016 г. /34 дни, в който срок е включен и болничният престой/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 1162, 91 лева като обезщетение за временна неработоспособност от бюджета на ТП на НОИ гр. Благоевград, с намерение да го присвои, като го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Наред с това, подс. К. К. е признат за невиновен в това, че на неустановена дата в периода от 22.06.2020г. до 26.03.2021г. е скрил неизключително нему принадлежащи документи - материалите по преписка №785200- 761/27.03.2020 г., заведена в деловодството на 02РУ при ОД на МВР - Благоевград по повод депозирана жалба от А. А. Т. срещу Р. А. С. и К. И. З. с цел да им причини вреда, като съдът го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл.319, пр.2 от НК. Районният съд е постановил направените по делото разноски в размер на 702, 00 лева от досъдебното производство, както и сумата в размер на 1398, 76 лева в хода на съдебното производство да останат за сметка на Държавата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствените материали се установяват по несъмнен начин възприетите от състава районния съд фактически обстоятелства: Подс. К. Г. К. е роден на • г. в гр. Б., е с висше образование, семеен, неосъждан. По делото не е спорно, че подсъдимият К. К. e започнал работа в ОД на МВР - Благоевград през 2007 г. и в последствие е заемал различни длъжности, от разследващ полицай до началник на сектор/главен разследващ полицай/ в сектор „Разследване“ при ОД на МВР - Благоевград. За времето от 29.05.2015г. до 03.04.2018г., К. К. е работил на длъжност главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР - Благоевград. На 26.01.2016 година, след 17.30 часа, подс. К. К., прибирайки се от работа заедно със съпругата си – св. К. К., минали през родителите на съпругата му, за да вземат •годишният им син, след което потеглили към домът им, находящ се в гр. Б., ул. „К. и Н. Х.“ •, бл.“А.“. Подсъдимият К. паркирал лекия им автомобил, като в този момент детето отворило вратата и изскочило навън. Подсъдимият тръгнал след него, като през това време чул шум и усетил удар в областта на главата и раменете от ледени висулки и сняг, които паднали от покрива на сградата. Съпругата – К. К. му помогнала да се прибере у дома и обработила раните, тъй като К. К. не пожелал веднага да отиде в спешен център. На 27.01.2016г., подсъдимият К. К. отишъл на работа, като напуснал сградата на ОД на МВР - Благоевград на ул. В. Ч. №3 около 19.00 часа. През деня, около 11.46 часа подс. К. посетил д-р К. Т., който извършил преглед на подсъдимия и издал амбулаторен лист № 641/27.01.2016 година с диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“ /СМЕ – л.240/. На 28.01.2016 година, в 10.44 часа, подс. К. отново посетил д-р Т., който след преглед на лицето издал амбулаторен лист № 668/28.01.2016 година отново с диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“ и медицинско направление № 140 с консултация за невролог, както е издаден и болничен лист с № Е20152124112 от д-р К. П. Т., в който се сочи, че К. страдал от неуточнена вирусна инфекция. В тази връзка е посочено, че е неработоспособен за периода от 29.01.2016г.-05.02.2016г. включително. На 28-ми януари в 10.50 часа подсъдимият посетил и д-р Е. Д., която след преглед на същия и анамнеза съобщена от пациента, че на 26-ти януари му е паднала висулка с по-голямо количество сняг върху главата, паднал на земята, без загуба на съзнание, без повръщане, като пациентът се оплаквал от главоболие в челото, не е сънлив, е издала амбулаторен лист № 129/28.01.2016 година с диагноза повърхностна травма на окосмената част на главата. На 01.02.2016г. /докато бил в болничен/ К. К. депозирал до началник отдел „Разследване“ - главен разследващ полицай при ОД на МВР - Благоевград – св. Ч. Г. заявление, заведено с рег. №244р-2182/01.02.2016г., на което е посочено, че е съставено на 26.01.2016г. за ползване на отпуск в размер на 20 дни, считано от 08.02.2016г. до 08.03.2016г., включително. Така поисканият отпуск не му е разрешен в цялост, като била поставена резолюция от Началник отдела – св. Ч. Г., че разрешава да ползва само 5 /пет/ работни дни за периода от 08.02.2016г. до 12.02.2016г. Тъй като между служителите в ОД на МВР - Благоевград се коментирало споделеното от подс. К., че е ударен от висулка, св. Ч. Г. му се обадил, за да провери дали е действително е пострадал. К. потвърдил, че е претърпял инцидент, при което Г. го попитал защо не е депозирал докладна съобразно нормативните изисквания в такива случаи. Ето защо на 03.02.2016г. подс. К. К. съставил докладна записка адресирана до Директора на ОД на МВР - Благоевград, чрез Началник отдел „Разследване“, входирана на 04.02.2016г. с №УРИ 244р-2509/04.02.2016г., в която отразил, че на 27.01.2016г. си тръгнал от работа в 17.30 часа и докато се прибирал от работа в 17.45 часа пред домът, в който живеел на ул. К. и Н. Х.“ •, бл. “А.“, след като паркирал автомобила и излязъл от него, върху него от покрива на кооперацията се стоварило огромно количество сняг и лед/ледени висулки/. Посочил също, че загубил съзнание и се свестил подпрян на вратата на колата, като съпругата му държала главата и се опитвала да го свести. На другия ден отишъл на работа, тъй като имал планирани действия, които не можел да отложи. В службата състоянието му било забелязано от негови колеги, които му казали да отиде да се прегледа, тъй като най-вероятно имал сътресение. На следващия ден, отишъл на преглед при личния си лекар Т., който освен раната на главата установил и вирусно заболяване и му изписал антибиотично лечение. Поради факта, че бил неработоспособен му издал и болничен лист до 05.02.2016г., като твърди, че е по молба на К., тъй като на 06.02.2016г. бил дежурен, съобразно изготвения вече график за дежурства. По така депозираната докладна записка, Началникът на отдел „Разследване“ към онзи момент извършил проверка на отразеното в нея и установил, че часът и датата посочени в докладната, на която е станала злополуката - 27.01.2016г., около 17.45 часа, според Началник отдела, били недостоверни, тъй като К. К. е бил в кабинета на началника си около 19.00 часа на тази дата и последния не забелязал наранявания по него. За да се установи дали на посочената дата К. е бил в ОДМВР Благоевград до 19.00 часа, чрез съдействието на служител в сектор „КИС“ - Благоевград и използване на функционалността на система за визуализиране на запаметени събития, извършил справка относно активността на работното място/компютърна конфигурация/ с акаунта ползван от К. и установил, че акаунта му е бил активен в периода от 17.30 часа до 18.51 часа, на 27.01.2016г., като са създадени и разпечатени четири документа. Изискани са и записите от камерите, монтирани на входа на ОД на МВР - Благоевград, като при прегледа на предоставения му видеофайл за 27.01.2016г. установил, че К. е напуснал управлението в 19.00 часа на посочената дата, за което е изготвен и протокол № 157 за извършена видео-техническа експертиза. Св. Ч. Г. изискал писмени сведения от подс. К. К., в които последният посочил, че допуснал техническа грешка в датата, а вярната дата била 26.01.2016г., когато е претърпял инцидента. На 05.02.2016 година подсъдимият К. посетил доктор Б. Д. в МБАЛ „Свети Иван Рилски-2003“ гр. Дупница, който извършил преглед на пациента, издал амбулаторен лист № 388/05.02.2016 година с диагноза „мозъчно сътресение“ и направление за хоспитализация по спешност, като К. е приет в болницата на 05.02.2016 година в 09.30 часа и изписан от болничното отделение на 08.03.2016 година със същата диагноза. На подсъдимия е издадена и епикриза ИЗ № 782/92 с окончателна диагноза „мозъчно сътресение“, като му е издаден и болничен лист № Е20154021255 за 34 дни /4 дни стационарни + 30 дни домашно-амбулаторни/. С оглед депозирания болничен е издадена Заповед рег.№244з- 297от 09.02.2016г., с която бил прекъснато ползването на платен годишен отпуск от К. Г. К., разрешен със заявление рег.№244р-2182/ 01.02.2016г., считано от 08.02.2016г. до 12.02.2016г. Болничният лист № Е20154021255/08.02.2016г. К. представил в ОД на МВР - Благоевград, от където е изпратен в ТП на НОИ - Благоевград. На 05.04.2016г. ат НОИ е преведена по сметка на К. К. общо сумата от 1162, 91 лева като обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05.02.2016г. до 09.03.2016г. ОДМВР Благоевград се носели слухове, че К., като Началник отдел разследване при ОД на МВР - Благоевград, както в периода, в който е бил такъв в 01 РУ - Благоевград, така и след това във Второ РУ - Благоевград покровителствал определени разследващи полицаи, в това число Р. С., която давала малък брой дежурства, депозирала болнични листа, за да избегне даване на дежурство, тези обстоятелства породили недоволството на разследващите полицаи и създало конфликт между тях и К.. Същият разбрал, че в Районна прокуратура гр. Благоевград се извършва проверка именно по такъв сигнал, който предположил, че е депозиран от негови колеги, за отношенията му с разследващ полицай Р. С.. Разбрал и, че колегите му Р. С. и К. З. също са давали обяснения по този сигнал. На 23.04.2020г. на К. К., в качеството му на Началник отдел „Разследване“ при 02 РУ - Благоевград е разпределена за извършване на проверка преписка №785200-761/2020г./рег.№244р-7992/01.04.2020г./, образувана по сигнал на А. Н. срещу поведение на разследващи полицаи от 02 РУ - Благоевград - Р. С. и К. З.. При извършване на проверката и снемане на обяснения /сведения от С. и З. и двамата го уведомили, че желаят след приключване на същата да им се предоставят материали от преписката и копие на справката за приключване на проверката, за да си потърсят правата в съда. След като извършил проверка по сигнала, К. изготвил справка с рег. №7852р- 10431/22.06.2020г. адресирана до Директора на ОДМВР Благоевград, с мнение жалбата да бъде оставена без уважение, а на жалбоподателката да бъде изпратен писмен отговор. Справката е регистрирана на 22.06.2020г. и е отразена в АИСД от Н. К.. Подсъдимият предал „на ръка“ на началник отдел „Разследване“ С. К., за съгласуване и доклад на директора на ОДМВР Благоевград, което предаване не е отразено в АИСД. С. К. не е одобрила предложения от К. проект на писмото, поради което го е редактирала и изготвила от свое име. След като Директорът е утвърдил справката от извършената проверка и е подписал същата, ведно с уведомителното писмо, документите са предадени в Деловодството на ОДМВР Благоевград за последваща обработка, отразяване в АИСД и прилагане към съответното дело. На 02.07.2020 година, видно от приложената разпечатка от централизирана автоматизирана информационна система за документооборот, л. 35, том 8 от ДП, е че е изведен изходящ документ на Деловодството на ОДМВР Благоевград с № 244 000-14 100/02.04.2020 година, което представлявало уведомително писмо, с което увемдомяват жалбоподателката за извършената проверка по повод на подадения сигнал. Писмото е подписано от директора, но е изготвено от С. К., като на гърба е посочено, че едното писмо е изпратено до жалбоподателката, а другото е предадено на С. К.. На л. 36 от същия ден, от представената разпечатка е установено, че уведомителното писмо по преписка № 244 000 14 100/02.07.2020 година - първият екземпляр е приложен „към дело“ № 244- РД11-01/2020 година, а втория екземпляр е изпратен на жалбоподателката по пощата. С докладна записка рег. № 244р-2606/26.01.2021 година, утвърдена от Директора на ОДМВР Благоевград комисар К. е предложила отдел „Административен“ да извърши проверка по установяване местонахождението на преписката. На 15.10.2020 година Р. С. и К. З. депозирали жалба с вх. № 3167/15.10.2020 година срещу А. А. Т. за извършено престъпление по чл.286, ал.1 НК, която прокурорска преписка с вх.№3167/2020г., по описа на РП - Благоевград е разпределена на прокурор К. Т.. В хода на тази проверка са изискани копия на материалите по извършената от К. проверка с рег. № 244р-7992/01.04.2020г., но такива не били изпратени. Вместо това, постъпили извлечения от Централизираната информационна система за документооборота в МВР, от която става ясно, че последно материалите по исканата преписка са били предадени на ръка на К. К., като преписката по информационната система се водела, че е при подсъдимия. За липсата на материалите по преписката З. и С. депозирали на 26.03.2021г. сигнал с вх. № 785502-20 до Дирекция „Инспекторат“ към МВР - София и до Директора на ОД на МВР - Благоевград, като отново не са установени материалите по преписката. Във връзка с извършената проверка Дирекция „Инспекторат“ към МВР - София изготвила доклад. В хода на съдебното следствие, е депозирано писмо от Директора на ОДМВР Благоевград, с рег. № 244000-6842/08.03.2020 година адресирано до Окръжна прокуратура Благоевград с дата 08.03.2022 година, с което уведомяват прокуратурата, че на 17.02.2022 година, по време на обучение за работа с АИС „Класифицирана информация“ на служители от сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ в отдел „Административен“ при ОДМВР Благоевград, при отлагане на материали КД, между документи от 2014 година е открита преписка с рег. № 785200- 761/27.03.2020 година по описа на Второ Районно управление Благоевград при ОДМВР Благоевград, като са изпратени материалите по процесната преписка. От заключението на изготвената от ДП съдебна компютърно техническа експертиза се установява, че на 126.01.16г., след 17: 30ч. и на 27.01.2016г., в 17: 39: 35ч., в 18: 04: 53ч. и в 18: 51: 20ч. не са извършвани дейности от компютъра на К.. От изготвената и приета в хода на съдебното следствие съдебно- техническа експертиза се установява, че в ръкописния текст в частта „27.01.16г.“ в четящата се цифра 7 има извършена поправка, като първоначално изписаната цифра е 8. От заключението на извършаната в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че болничен лист №Е20154021255 е издаден на 08.02.16г. от МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ ООД по решение на ЛКК с диагноза мозъчно сътресение. В заключението си вещите лица сочат, че тежестта на клиничната картина при нормален КТ образ на главен мозък при приемането в МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ ООД не кореспондира с давност на травма от 10 дни, т.е на 26.01.16г. По отношение на болничен лист № Е20152124112, експертите са констатирали, че отговаря на общите правила на НМЕ за временна нетрудоспособност. По третия въпрос вещите лица са категорични, че е възможно лицето да е на работа на 27 и 28.01.16г., ако се чувства клинично здрав. В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица са извършили проверка на БЛ №129/28.01.16г., при която констатирали, че предварителните данни във връзка с травмата на главата преди 10 дни, събрани от пострадалия К. не кореспондират с тези при първичния преглед от невролог на 28.01.16г. По втория въпрос вещите лица са категорични, че отразеното в епикризата ИЗ № 782/05.02.16г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски“, не кореспондира със състоянието на пострадалия с травма на главата с давност 10 дни. По отношение на периода от време, в който могат да се проявят симптоми в следствие на падане на снежна маса върху глава на човек. Вещите лица са отговорили, че периода е до 2 - 3 седмици. Визираните фактически обстоятелства районният съд е извел на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Изложените от районния съд доводи и съображения се споделят от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага да бъдат изцяло преповтаряни. Окръжният съд споделя също тезата, че обвинението срещу подс. К. К. се базира на косвени доказателства, поредица от предположения и непредвидени в закона доказателствени източници. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.311, ал. 1 НК. Въззивният съд намира за аргументирани и убедителни съображенията на първата инстанция, досежно установената фактическа обстановка, касаеща това обвинение. Възприетите от районния съд фактически обстоятелства се установяват по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Ч. Г., Й. Г., С. Н., П. И., К., З., И., Б., Й., П., Г., В., С., изготвената в хода на съдебното следствие компютърна експертиза, и писмените доказателства по делото свързани с обвинението по чл. 311, ал. 1 НК. Извършения от съда анализ на доказателствените материали, изложените съображения и доводи са обосновани и законосъобразни. Не е спорно, че подс. К. К. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“А“ от НК - полицейски орган от състава на ОД на МВР- Благоевград - главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Благоевград. Установява се, че подс. К. К. е изготвил докладна записка от 03.02.2016 год., която е заведена с №УРИ 244р2509 / 04.02.2016 г., в която е посочил, че на 27.01.2016г., около 17.45 часа, е претърпял злополука, след работа на път за домът му на ул. “К и Н. Х.“, №•, блок А.. Липсват каквито и да е основания да се поставят под съмнение и игнорират обясненият на подс. К., че е допуснал техническа грешка по отношение на датата на претърпения инцидент, и че вярната дата е 26.01.2016г., когато действително е претърпял инцидента. Фактът, че именно на тази дата подсъдимият е претърпял злополука се доказва по несъмнен начин от показанията на св. К.а и съставените медицински документи, в които е отразено, като дата на претърпения инцидент е 26.01.2016 год. Ето защо не може да се приеме, че деянието е съставомерно от субективна страна. Окръжният съд споделя и становището на първата инстанция, че в случая докладната записка, няма белези, които биха я характеризирали, като официален документ, материализиращ волеизявление имащо правно значение, съдържащо факти и обстоятелства или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, който пораждат, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Материализираното в записката, не може да има правно значение при лъжливото документиране и престъпното ползване на документа, не би увредило обществените отношение, както и не би създало опасност от увреждането им, тъй като същото няма удостоверителен характер. Макар и да представлява писмен акт, вписаното в нея съдържание не удостоверява или констатира факти, обстоятелства или изявления, които имат правно значение, не отразява или създава права и задължения, както и не удостоверяват факти с правно значение. Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика за наказателното право е от значение документът, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването им или не, на факти или обстоятелства с правно значение, които пораждат, изменят или прекратяват права или правоотношения. Документът изготвен от подсъдимия К. има диспозитивен характер като цяло, защото представлява първично изявление на автора, за претърпян от него инцидент, но не и извършването на надлежна проверка на обстоятелствата, отразени в докладната. От друга страна изготвената докладна записка има единствено правно действие в диспозитивната част, с която се твърди, че автора на документа е пострадал. По своята същност отразеното в докладната отделение не удостоверява факти, събития или обстоятелства, а име преди всичко уведомителен характер. Същата отразява субективните възприятия и преценки на пострадало лице, касаещи твърденията му за претърпян инцидент. Затова, като цяло, това изявление не може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл. 311 от НК. Съдът намира, че дори да се приеме, че инкриминираният документ не е изцяло диспозитивен, а съдържа и удостоверителна част, в която има волеизявление от неговия автор с невярно отразяване на факти от обективната действителност и документът да е съставен с цел да бъде използван като доказателство за това обстоятелство, правните последици от използването му обективно пораждат единствено сезирането за започване на предвидената от закона процедура по случая. Сочените правни последици са породени от диспозитивния характер на документа, а не от свидетелстващата му част, съдържаща процесните факти. В тази връзка съдът правилно е приел, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 311, ал.1 от НК, поради което и извършеното от К. е несъставомерно по повдигнатото му обвинение. Деянието на подсъдимия К. К., описано в процесното обвинение от една страна не покрива признаците на престъпление по чл.311 от НК, а поради липсата на правна значимост на документа и на друго престъпление от общ характер, подсъдимият съгласно чл.304 от НПК следва да се признае за невиновен и оправдае за вмененото му престъпление. По отношение обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал. 1 НК. Възприетата от решаващия съд фактическа обстановка, касаеща това обвинение се базира на показанията на свидетелите В. Д., д-р К. Т., Б. К., д-р Е. Д., Б. Д., К. К., изготвената съдебно медицинска експертиза, и писмените доказателства по делото. Съдът е анализирал показанията на свидетелката К. К., като е съобразил, че същата е съпруга на подс. К. К., поради което несъмнено е заинтересована и пристрастна. Обосновано и правилно са кредитирани изложените от св. К.а, факти и обстоятелствата, касаещи инцидента, а именно: датата, мястото и състоянието на подсъдимия след случилото се, както и действията, които и развилите се след това събития. Показанията на тази свидетелка са последователни, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото, влючително представените и приети по делото медицински документи. Липсват каквито и де е основания да се поставя под съмнение надеждността на св. К. К. и достоверността на изложените от същата факти и обстоятелства. Наред с това липсват причина да бъдат игнорирани и следва да бъде дадена вяра на показанията на д-р Т., д-р Д., д-р Д.. Показанията на посочените свидетели са обективни безпротиворечиви и последователни, като същите се подкрепят и от представените медицински документи. По несъмнен нечин се установява, че след като подс. К. К. е пострадал при претърпения инцидент, същият е потърсил медицинска помощ и прегледан от посочените лекари. На 05.02.2016 година подсъдимият К. посетил МБАЛ „Свети Иван Рилски-2003“ гр. Дупница където му е извършен преглед и е издаден амбулаторен лист № 388/05.02.2016 година с диагноза „мозъчно сътресение“ и направление за хоспитализация по спешност. На 05.02.2016 година, в 09.30 часа К. е приет в болницата и е изписан от болничното отделение на 08.03.2016 година със същата диагноза. На подсъдимия е издадена и епикриза ИЗ № 782/92 с окончателна диагноза „мозъчно сътресение“, като му е издаден и болничен лист № Е20154021255 за 34 дни /4 дни стационарни + 30 дни домашно-амбулаторни/. Въззивната инстанция намира за обосновани и привили изводите на решаващия съд, че установеното посредством събраните доказателства води до извод, че в случая не се установи по безспорен и категоричен начин, че на 05.04.2016г. в гр. Благоевград чрез използването пред ОД на МВР - Благоевград на документ с невярно съдържание - вторичен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 08.02.2016г. с №Е20154021255 от МБАЛ“Св.Иван Рилски 2003“ООД по решение №30 от 08.02.2016г. на ЛКК в състав доктор П. и доктор К. с отбелязана диагноза „мозъчно сътресение“, причинено от нетрудова злополука и предписан отпуск по болест за периода от 05.02.2016г. до 09.03.2016г. /34 дни, в който срок е включен и болничният престой/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 1162, 91 лева като обезщетение за временна неработоспособност от бюджета на ТП на НОИ гр. Благоевград, с намерение да го присвои. Съобразно законовите разпоредби и съдебната практика, от районния съд е отбелязано, че документ с невярно съдържание е този, в който авторът му е удостоверил неверни обстоятелства или изявления. В случая от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин, че издаденият вторичен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на 08.02.2016 г. от МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ ООД е с невярно съдържание. Същият е издаден от лекари с призната от закона професионална компетентност, които потвърждават констатациите отразени в него. Обстоятелство, че други лекари застъпват различни становища, в каквато насока е заключението на съдебно-медицинската експертиза, и дори последните да се приемат за правилни, в случая не рефлектира върху съставомерността на деянието. На подсъдимият са извършени множество прегледи, издаден е болничен лист от компетенти медицински специалисти при спазване на установената от закона процедура и форма. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че К. е съзнавал, че болничния лист е с невярно съдържание, тъй като е издаден от компетентни лица, след извършен преглед. Безспорно подсъдимият не разполага с медицински познания за да подложи на критичен анализ становището на лекуващите го лекари. Ето защо не може да се приеме, че подс. К. К. съзнателно се е ползвал от неверен документ пред своя работодател, за да получи без правно основание сумата от 1162, 91 лв. В тази връзка не се установява, че К. е осъществил престъплението по чл.212, ал.1 НК от обективна и субективна страна. В тази насока районният съд е изложил убедителни мотиви, които са споделят изцяло и от настоящия състав. Коректно и съобразено с правната теория и практика е посочено, че за да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Съобразно законовите изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл.303 и чл.304 от НПК, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали следва да обосновават единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на приписваното му престъпление. По отношение на престъплението по чл.319, пр.2 от НК. Релевантната фактическа обстановка във връзка с обвинението срещу подс. К. К. за извършено престъпление по чл.319, пр.2 он НК се установява от показанията на свидетелите К. З., А. З., Р. С., С. К., С. Н., Р. К., К. Т., Г. Г., М. П., В. Р., М. Н., П. Г., В. В., в частност и обясненията на подсъдимия, и писмените доказателства по делото, свързани с третото обвинение. Правилно съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, които касаят разяснения за документооборота във 02 РУ до ОД на МВР. Същите са еднопосочни и по безспорен начин установяват обстоятелствата, касаещи проверката за движението на преписка №785200- 761/2020г. /рег.№244р-7992/01.04.2020г./ - предмет на обвинението между полицейските управления и ОДМВР Благоевград, както и нейното установяване в хода на съдебното следствие. По несъмнен начин се установяват, възприетите от решаващия съд факти и обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване, съобразно разпоредбата на чл.102 от НПК: Безспорно е, че във връзка с депозирана жалба от А. Н. срещу свидетелите К. З. и С. е образувана преписка №785200-761/2020г. /рег. № 244р-7992/01.04.2020г./, която е разпределена на подсъдимия К. за извършване на проверка. След извършената проверка К. е изготвил справка с рег. № 7852р-10431/22.06.2020г. адресирана до Директора на ОДМВР Благоевград, с мнение жалбата да бъде оставена без уважение, а на жалбоподателката да бъде изпратен писмен отговор. Справката е регистрирана на 22.06.2020г. и е отразена в АИСД от Н. К., като подсъдимият предал „на ръка“ на началник отдел „Разследване“ С. К., за съгласуване и доклад на директора на ОДМВР Благоевград, което предаване не е отразено в АИСД, но не се отрича от К. при проведения й разпит в съдебно заседание. Същата е категорична, че не е одобрила предложения от К. проект на писмото, поради което го е редактирала и изготвила от свое име, след което преписката е изпратена в Деловодството на ОДМВР Благоевград за последваща обработка, отразяване в АИСД и прилагане към съответното дело. По делото е приложена разпечатка от централизирана автоматизирана информационна система за документооборот, л. 35, том 8 от ДП, от която става ясно, че е изведен изходящ документ на Деловодството на ОДМВР Благоевград с № 244 00014 100/02.04.2020 година, което представлявало уведомително писмо, с което уведомяват жалбоподателката за извършената проверка по повод на подадения сигнал. Писмото е подписано от директора, но е изготвено от С. К., като на гърба е посочено, че едното писмо е изпратено до жалбоподателката, а другото е предадено на С. К.. На л. 36 от същия том, от представената разпечатка е установено, че уведомителното писмо по преписка № 244 000 14 100/02.07.2020 година - първият екземпляр е отложено „към дело“ № 244-РД11-01/2020 година, а втория екземпляр е изпратен на жалбоподателката по пощата. Заинтересовани да търсят правата си по съдебен ред срещу Николова, св. З. и С. писмено са потърсили копие от преписката по съответния ред. При извършената проверка преписката не била намерена в деловодствата на 02 РУ и в ОД МВР, в каквато насока са показанията на всички свидетели, като по Централизираната информационна система за документооборота в МВР преписката се водела при К.. На 17.02.2022 година, по време на обучение за работа с АИС „Класифицирана информация“ на служители от сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ в отдел „Административен“ при ОДМВР Благоевград, при отлагане на материали КД, между документи от 2014 година е открита инкриминираната преписка с рег. № 785200- 761/27.03.2020 година, по описа на Второ Районно управление Благоевград при ОДМВР Благоевград. Съгласно разясненията в Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС, за съставомерността на деянието по чл.319 НК е необходимо от обективна страна да е налице унищожаване, скриване или повреждане на чужд или не изключително принадлежащ на дееца официален или частен документ с цел причиняване другиму вреда или набавяне за себе си или другиго облага. Относно субективната страна на деянието се изисква наличието на пряк умисъл и специална цел, която може да бъде свързана с причиняване другиму вреди или набавяне за себе си, или други му облага. В случая по делото липсват надеждни доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че преписката е била укрита от подсъдимия К. К. и с това същия да е преследвал специална цел, а именно да навреди на посочените от обвинението лица, нито се установи каква конкретно вреда е целял. Това обвинение почива единството на косвени доказателства и предположения, а именно че посочената преписка не е открита при извършената проверка, че подсъдимият К. е имал достъп до служебните помещения с документи, както и че поради влошени отношения със служителите Р. С. и К. З. подсъдимият е искал да им навреди. В тази връзка следва да се отбележи, че осъдителна присъда може да почива и само на косвени доказателства, но при едновременно наличие на три условия. Първо, трябва да има множество косвени доказателства, защото само едно не доказва нищо. Второ, системата косвени доказателства трябва да изгражда стройна (хармонична) логическа верига. И трето, от тази система да може да се направи един-единствен извод - че конкретно лице е извършило конкретното престъпление. Очевидно в настоящия случай не може да се направи еднозначен и неоспорим извод, че в деловодството е била извършена задълбочена и старателна проверка на служебните помещения, като същевременно липсват и доказателства, че подс. К. е съпричастен към ненамирането на документа. Не може да бъде възприета и тезата, че поради липса на преписката С. и З. ще бъдат възпрепятствани да реализират правата си по съдебен ред, тъй като за случая е било образувано производство от РП – Благоевград, както и несъмнено посочените лица имат възможност да ангажират в процеса на доказване, всички допустими от закона доказателствени източници. Ето защо въззъвният съд споделя доводите и съображенията на първата инстанция, че по делото не се доказва по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна, че в периода от 22.06.2020 г. до 26.03.2021 г. подс. К. К. е скрил неизключително нему принадлежащи документи - материалите по преписка №785200-761/27.03.2020г., заведена в деловодството на 02РУ при ОД на МВР - Благоевград по повод депозирана жалба от А. А. Т. срещу Р. А. С. и К. И. З. с цел да им причини вреда, поради което и по обвинението за престъпление по чл. 319, пр. 2 от НК същият беше оправдан. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в извършването на дадено престъпление, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено по настоящето дело. При това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже както от обективна, така и от субективна страна на обвинението лежи върху прокурора и разследващите органи. Подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен и не може да се правят изводи в негова вреда поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си /ал.2 и 3/. Ето защо и тъй като в случая, при изискването за обективност, всестранност и пълнота на следствието, и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, не се установи, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния, същият следва да бъде оправдан, тъй като обвиненията срещу него не са доказани. По изложените съображения районният съд законосъобразно и правилно е признал подсъдимия К. Г. К. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.311, ал.1 от НК, по чл.212, ал.1 от НК и по чл.319, пр.2 от НК. При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на съдебния акт. С оглед на горното настоящият съдебен състав на Благоевградския окръжен съд намира, че ПРИСЪДА № 24 / 22.02.2023 год., постановена от Районен съд – Благоевград по н.о.х. дело № 1830 по описа за 2021 год. е правилна и законосъобразна, породи което следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд