РЕШЕНИЕ

№ 1720

гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20225330116542 по описа за 2022 година Постъпила е искова молба от Д. Г. С., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Е. Ш., чрез пълномощника им адв. •••••, против Г. Д. С., в която се твърди, че с влязло в сила решение от 28.12.2011г. на Районен съд - Д. ответникът е осъден да заплаща издръжка на непълнолетния си вече син в размер на 120 лв. Оттогава са изминали повече от 10 години, като ищецът живеел с майка си и всички грижи за него полагала тя. Определената издръжка била под законовия минимум понастоящем. Ищецът учил в СОУ ••••• в ••••• клас, професионална паралелка •••••. Живеели на квартира, като майката заплащала наем на месец от 450 лв. Същата работила на заплата малко над минималната за страната. Бащата работил и живеел в Ш. повече от 5 години. Работил като •••••. Взимал голямо за нашите стандарти възнаграждение. Преди няколко години сключил брак с друга жена и живеел там със съпругата си и нейното собствено дете. Ответникът нямал други деца, на които да дължи издръжка по силата на закона. Не се възползвал от определения му режим на лични отношения с детето съгласно решението. Комуникирал с ищеца единствено по телефона, като се обаждал един-два пъти в месеца и се провеждали кратки разговори. Ищецът бил гостувал на баща си един път инцидентно през 2019г. Оттогава насам не го канил при себе си, като през лятото ответникът идвал в България, но почивал с настоящата си жена и нейното дете. Със сина си се срещал за по един-два дни понякога, т.е. не водили нормална комуникация със собственото си дете и не проявявал нужната заинтересованост. По празници Д. почти не получавал подаръци. Единствено за рождения си ден получил 50 лв., една тениска, една лятна шапка и един термос. От няколко месеца ответникът сам увеличил издръжката, като заплащал месечно от 120 лв. на 150 лв. по своя преценка. Ищецът имал желание да свири на китара, но за съжаление майката нямала възможност да плаща уроците му. По същата причина миналата година ищецът не е успял да посещава частни уроци преди матурите, а ходил единствено на безплатен курс по български език. Единственото, което майката успявала да плати било 45 лв. месечно за бокс, защото детето обичало спорта и не искало да се отказва и от тези тренировки. Ежедневно като ученик имал разходи за училище, пътни и пари за обяд, тъй като учебни занятия, продължаващи поне до 16: 00-16: 30ч. Пътувал и за тренировки три пъти седмично, поради което се наложило да му се купува карта за градския транспорт на стойност 16 лв. всеки месец. Дневните за училище и храна вече били на стойност между 5 и 10 лв. Детето никога не било ходило на училищни екскурзии, лагери и подобни, тъй като майката не можела да си позволи и този разход. Отделно от това, като на всяко дете на ищецът били необходими дрехи, бельо, обувки и подобни, учебни пособия, учебници, материали за училище. При боледуване отивали около 40-50 лв. само за лекарства. От друга страна бащата като млад и трудоспособен имал възможност да заплаща по-голяма издръжка. Бащата се хвалел пред общи познати, че взимал много пари и имал план дори да си купува жилище. Те не знаели точно колко е заплатата на бащата, но проверили, че заплатата на ••••• в Ш. е поне 10 000 -11 000 лв. Посочва се, че по официални данни Ш. е страната с втората най-висока минимална работна заплата в света, а през 2020 г. е въведен размер на минималната заплата над 3500 евро, а средната работна заплата около 7000 евро. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на издръжката, която ответникът заплаща на ищеца от 120лв. на 500 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2022г., занапред, като съдът постанови и да е платима до 15-то число на текущия месец, за който се отнася. Претендират се направените по делото разноски в производството.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от адв. •••••, в качеството му на пълномощник на ответника. Счита, че искът е допустим, но неоснователен поради прекомерност на размера на претендираната издръжка. Твърди, че твърденията в исковата молба не са истина. В исковата молба не се споменавало нищо за личния и семеен живот на майката на ищеца. Твърди се от ответника, че тя има връзка и вероятно живее е друг човек, гражданин от ••••• произход. За това бил споменал синът му, който живеел с майка си, а вероятно и с нейния сегашен партньор. Този факт бил от значение по делото, защото доказвал, че майката не е в толкова трудно и незавидно финансово положение както е представено в исковата молба. Ответникът не бил в добро здраве и майката на ищеца знаела това. Той имал доказана диагноза •••••. Приемал ежедневно медикаменти, за да може да води нормален живот. Настоящата съпруга на ответника също не била в добро здраве. Тя била с доказан ••••• ••••, засягащ зрението и цялата хормонална система. Затова са били нужни около 150 франка месечно за медикаменти, както и ядрено- магнитна диагностика на всеки 6 месеца, струваща 1000 франка или 2000 франка на година. Жената, с която живеел ответникът не работела, като се грижела за домакинството и детето си. Това предполагало големи разходи за медикаменти и изследвания. Част от тези разходи били свързан с пътувания до България, тъй като лекуващите лекари и медицинска история били в България. Не било вярно, че бащата не давал пари и подаръци на детето си. Не било вярно, че Д. е получил тениска, шапка и 50 лв. за рождения си ден. Многократно бащата бил пътувал и изпращал пари за дрехи, купувал училищни консумативи, училищна раница, супер компютър с периферия на стойност 1837лв., принтер, гайда, тротинетка, слушалки, ховърборд и „Плейстейшън“. Не било вярно, че бащата е незаинтересован за детето и не осъществявал контакт с него. При всяко идване в България бил взимал сина си, доколкото майката позволявала това и заедно със съпругата му и нейното дете го водили по разходки и почивки. В последните години Д. посещавал баба си и дядо си по бащина линия, като през летните и зимните ваканции оставал при тях, а понякога и през летните. Всеки път след такъв престой се събирала голяма сума пари, която Д. получавал. Тази сума често надхвърляла 500 лв., събирана от баба, дядо, баща му и неговата съпруга. Бащата многократно освен това предлагал на сина си, със знанието на майка му, че ако има желание може да отиде да живее при него в Ш.. Предлагал му да го посещава когато пожелае и да стои колкото пожелае. Всичко това обаче не било осъществено поради несъгласие на майката да контактува детето с баща си. Ответникът имал ново семейство, съпруга и нейното дете. Това дете, предвид, че биологичната му майка не работела, се издържало от ответника. Детето било ученик в Ш., като разходите само за учебни пособия, помагала и други възлизали около 200 франка на месец. Разходите в страната с най-висок стандарт на живот също било високи. Посочени са конкретни разходи на година, правени от ответника за данък отпадъци, данък телевизия, задължителни застраховки, общи здравни осигуровки, договори за интернет, мобилен телефон, фактури за електроенергия, за застраховка на жилището, за изплащане на телевизор, договор за наем на парко място и месечен наем на жилище. Грубата сметка на тези разходи възлизала около 2700 франка на месец, а към тях са прибавени и разходите за лекия автомобил, които били в размер на 660 франка за 6 месечен период или 1322 франка на година и 441 франка на година такса за регистрационен номер. Така се получавало, че неизбежните месечни разходи били около 2847 франка. Към тези разходи се прибавяли и неминуемите разходи за лекарства, изследвания и храни, дрехи и пътувания до България, помощ на близките и др., и се получавало така че твърдяната в исковата молба финансова благодат на ответника не съществувала. Трудовото му възнаграждение било в размер на 4700 франка на месец, които едва достигали за живот, предвид здравословното състояние на двама от тримата членове на семейството. Предвид горното е направено искане съдът да определи издръжка в размер на около минималния от 200 лв. на месец.

Предявеният иск е по чл. 150 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че Д. Г. С., ЕГН •••••••••• е дете на Н. Е. Ш., ЕГН •••••••••• и Г. Д. С., ЕГН ••••••••••.

Видно от представеното Решение № 254 от 07.12.2011г., постановено по гр. дело № 436/2011г. по описа на Районен съд – Д., влязло в сила на 28.12.2011г., ответникът Г. Д. С., ЕГН •••••••••• е осъден да заплаща на непълнолетното дете Д. Г. С., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка Н. Е. Ш., ЕГН •••••••••• месечна издръжка в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна З. А. Ш., б. на ищеца, става ясно, че за Д. се грижи дъщеря й - Н.. От 12 години били разведени с Г. С. и тя постоянно се грижила за детето. В П. живеели. Детето ходило на бокс. Искало да се развива и в други отношения. Обичало много музиката, искало да свири на гайда, на китара, обаче майката нямала възможност да го издържа това дете, да дава тия пари. Свидетелката помагала колкото може постоянно, но пак нямали тази възможност да се грижат за всичко. Лишавано било много детето, от екскурзии, от лагери, не можело никъде да отиде. Свидетелката се грижила за зимнините, които изпращала на детето и майка му, започнеш от лютеници, чушки, компоти, меса, пари постоянно им пращала. Квартирата в която живеели била 500 лв. на месец. Бащата сам си направи 150 лв. издръжката. Това били никакви пари за издръжката на едно подрастващо дете. Други пари не давал на детето, нито на море да го водил. И да дойде от чужбина, за няколко часа го виждал и другото семейство, с другата жена, тя също имала дете от друг брак, от друг мъж, с тях общувал и с тях ходил на почивки, но не водил собственото си дете.

През ваканциите детето почти било при свидетелката. И при другите баба и дядо ходило. Не било вярно, че му дават по 500 лв. другата баба и дядо. Детето ходило при тях ваканциите. Детето било ходило с другата баба в Ш. за 10 дена при баща му веднъж, обаче на море, на такива работи, абсолютно не били го водили. Пари абсолютно бащата не му изпращал, но за подаръци примерно, някоя блузка ако му се прати, това е. Повече се грижил за детето чичото отколкото бащата. Чичото работил във Ф. и детето имало повече връзка с чичото, отколкото с баща си. Постоянно чичото се интересувал от Д.. С бащата само на телефона за 3 минути говорили и толкова. Като си идвал в България ответникът ходил по почивки и в Г. и по Черноморието, но не водил детето с него. Вземал го, направят едно кръгче с колата и си го връщал в дома му. Дъщеря й имала приятел ••••, който ги канил да ходят при него, да не лишават Д., да не се чувства лишен ги канил там да ходят на море. Бащата не. Приятелят на дъщеря й си работил в Г. и идвал по два-три пъти в месеца, за да се видят и през лятото водил Д. и майка му на море в Г. Помагал им финансово, но той не бил длъжен да издържа чуждо дете.

Д. никога не бил ходил на екскурзии. Даже когато имало миналата година другарска среща като завършвал ••••• клас, свидетелката изпратила пари да плати каквото трябва.

От разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Д. Г. С., б. на ответник, става ясно, че Г. със съпругата му живеят в Ш.. Работил там от 5-6 години. Взимал 4300 франка, като 1100 му струвала квартирата където живеят, данъкът, ток, вода, всичко и за колата данък и тук си плащал тия данъци за къщата. Не им изпращал пари на тях, тъй като той нямал как да им изпраща. Даже брат му му бил дал навремето пари, че не му достигали. Той работил във Ф. Не бил семеен. Нещо закъсал Г. и брат му му дал 8000 лв. Г. имал ••••••, взимал лекарства за 1500 лв. Той идвал лятото в България, когато Д. имал рожден ден, идвал и взимал постоянно хапчета. И жена му също била с хапчета и те му излизали скъпи тези хапчета. Синът му бил на работа постоянно, жена му не работила. В П. правили изследвания. Жена му и тя била болна. Тя имала •••••. За момента не работила там в Ш.. Детето й било две години по-малко от Д., значи било на •••• години. Д. сега бил на ••••• години.

Твърди, че винаги когато синът му си идва в България и има възможност взима Д.. Детето посещавало и тях през лятото и те му давали пари – колкото имали възможност – по 20 лв. Бащата на Д. и чичо му събрали пари и му взели компютър за 2000 лв. от новите модели. След това баща му му бил взел „Айфон“, но той го изгубил на втория-третия ден. Майката на Д. имала приятел. М. се казвал, ••••• бил. Знае, че работи в Г., има си някаква фирма и с ••••• се занимава. Според свидетеля М. и тука доставял •••••. Не знае дали има магазини. Мисли, че заедно живеят, защото колкото пъти бил ходил, бил виждал М. там.Синът му си идвал със семейството през лятото за около 10-20 дни. Идвали, за да си направят изследвания и да си вземат хапчета от България.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели на ищцовата и ответната страна, намирайки ги за обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства, доколкото свидетелите несъмнено добре познават страните по настоящото дело и излагат непосредствено възприети от тях факти.

От изготвения по делото социален доклад от ДСП – ••••• става ясно, че родителите на детето се развеждат преди около 12г. Родителските права са присъдени на майката - Н. Ш.. На бащата Г. С. е определен режим за контакти и издръжка за детето. При проведен телефонен разговор с адвоката на бащата, същият ни информира, че г-п С. живее и работи в Ш.. При проведения разговор с г-жа Ш. и детето, информацията, че г-н С. живее в Ш. е потвърдена. Поради настоящото му местоживеене, социален работник от ОЗД при ДСП ••••• не е осъществил среща с него. Основни грижи за детето полага майката - задоволява емоционалните, здравни и образователни потребности на детето. Д. е във видимо добро здравословно и емоционално състояние - общителен, спокоен, уверен, изказва собствено мнение, говори с уважение за двамата си родители, критичен е към неща и ситуации, които смята за неправилни. Личен лекар на момчето е д-р ••••• е практика в •••••. Семейството живее в апартамент е площ от 86 кв. м. Жилището се състои от две спални, хол, кухня и санитарни помещения. Жилището е чисто, подредено, обзаведено и оборудвано с всичко необходимо за функционирането на едно домакинство. Детето има собствена стая е обособено лично пространство, разполагащи е необходимото обзавеждане и техника съобразно възрастта и интересите му. Г-жа Ш. работи като ••••• в •••••. Роботи на трудов договор, с нормирано работно време от 08.00 до 17.00 ч. Трудовото възнаграждение за месец е в размер на около 1000 лв. Г-жа Ш. към момента не получава социални помощи по чл. 7 от ППЗЗД. Майката заявява, че месечният наем за жилището е 500 лв. По думите й всички разходи свързани със закупуване на храна дрехи, обувки, учебни пособия и всичко необходимо съобразно потребностите на момчето се закупува от нея. Бащата редовно изплаща определената му от съда издръжка в размер на 120 лв. като от около една година, по собствено желание изплаща по 150 лв. месечно.

Г-жа Ш. и Д. заявяват, че са в добри взаимоотношения е бабата и дядото по бащина линия - поддържат връзка, Д. ги посещава в гр. Д. през летните и зимни ваканции. Чичото по бащина линия също живее в чужбина, но майката споделя, че с детето имат емоционална връзка - с часове говорят чрез социалните мрежи, а когато чичото си идва в България винаги търси детето и прекарват известно време заедно. Г-жа Ш. казва, че е близка с майка си, която също живее в гр. Д.. По думите й може да разчита на помощ и подкрепа от нейна страна. Когато Д. е във ваканция гостува и при нея.

Д. е ученик в СУ •••••. Училището е близо до дома му. Момчето е ученик в ••••• клас, има добър успех, редовно посещава училище и е с добро поведение. Семейството споделя за получени похвати и грамоти в училище. Д. умее да свири на китара - занимава се любителски. От една година посещава тренировки по бокс в клуб •••••, за които заплаща по 60 лв. месечно - споделя, че към момента този спорт му харесва.

От наблюденията при срещата и проведения разговор е видно, че между майката и детето има изградени отношения на привързаност и доверие. Г-жа Ш. споделя, че държи детето да поддържа връзка с баща си. Двамата казват, че г-н С. търси контакт с Д. поне три пъти седмично, но разговорите им са кратки и информативни. Когато бащата се прибира в България в отпуск през лятото и зимата, взима Д. за няколко дни при себе си. Момчето споделя, че му е приятно да вижда баща си, но нямат общи теми за разговор и признава, че ако баща му не го потърси и майка му не го подсети да му се обади, той рядко ще търси връзка с него.

Г-жа Ш. споделя, че когато бащата се чува с детето се интересува от случващото се с него, но като родител не взима отношение свързано с подкрепа била тя морална или материална. Родителите не коментират развитието на детето - по думи на майката бащата смята, че издръжката, която дава е достатъчна като помощ, а останалото е оставил на грижите на майката.

За майката на детето, съобразно приетата по делото справка от НАП – •••••, става ясно, че за лицето няма данни за подадени Годишен данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2020г. и 2021г. Няма данни за получени суми по извънтрудови правоотношения, съгласно данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021г. Няма регистрация като ЕТ. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества.

За бащата на детето и ответник в производството има следните данни: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма участие в търговски дружества. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2020 г. и 2021 г. Съгласно данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за отчетни 2020 г. и 2021 г. Има декларирано недвижимо имущество – етаж от къща в гр. Д., има декларирано 1 брой МПС.

От представената като писмено доказателство по делото Служебна бележка изд. от СУ •••••, се установява, че Д. е записана като ученик в дневна форма на обучение в ••••• клас за учебната 2022/2023 г. От представената служебна бележка, издадена от работодателя на майката на детето Д. е видно, че същата получава средно месечно възнаграждение от трудовото си правоотношение в размер на минималната работна заплата за страната.

От представения в заверено копие договор за наем на недвижим имот става ясно, че детето и неговата майка живеят под наем и заплащат месечен наем в размер на 450 лева.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ответника Г. С. е сключил граждански брак с лицето К. А. на 12.09.2018г. Последната има едно малолетно понастоящем дете Д., което живее с ответника и своята майка.

От представената медицинска документация е видно, че ответникът в производството страда от ••••• и приема медикаменти за това. Видно е също, че съпругата му е с диагноза „••••• •••••“.

От представената в заверен превод бележка относно трудовия доход на ответника в производството и от представената от него декларация за имотно и гражданско състояние е видно, че същият получава месечен доход в размер на 4600 ••••• франка.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира, от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди повече от 11 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди повече от 11 години средства от 120 лева – издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга страна, установи се, че бащата няма задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно лице. Обстоятелството, че бащата е със здравословен проблем, както и че заплаща наем за жилище и други разходи, свързани с живота му в Ш. се вземат предвид от настоящия състав на съда, но следва да се вземе предвид, че той има задължение на първо място да се погрижи за издръжката на сина си. Тук е мястото да се посочи, че има данни към момента бащата да реализира сигурен месечен доход, доколкото има данни да работи по трудово правоотношение. Освен това от представената декларация за материално и гражданско състояние може да се заключи, че същият полага труд, срещу който реализира достатъчен доход, необходим за собствената му издръжка и издръжката на сина му Д.. Похвален е факта, че бащата участва понякога в закупуването на дрехи за детето, но тези обстоятелства не могат да заменят ежемесечните суми, необходими за детето с оглед издръжката му като цяло. Съдът има предвид, че при предходното определяне на издръжката детето не е било във възраст, за да е имало толкова потребности, както понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са завишени с оглед факта, че има нужда от дневни в по-висок размер предвид активния растеж и нуждата от повече питателна и здравословна храна. Детето има формиран хранителен и дневен режим, съобразен с възрастта си. Установи се, че Д. използва градски транспорт, за да ходи на училище и на спортни занимания, което обстоятелство от своя страна изисква допълнителни средства. Посещава активно бокс, за което се заплаща сума в размер на 45 лева на месец. Картата за градски транспорт е в размер на 16 лева месечно. Дневните на детето, бидейки почети цял ден на училище са в размер на 5-10 лева на ден. При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 530 лева – за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за училищни пособия и материали, за извънкласни занимания и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословни проблеми и необходимите за това лекарства и витамини, транспортни разходи. Необходими са средства и за здравословен хранителен режим. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Майката и детето живеят под наем, детето бивайки на ••••• години не е ходило нито веднъж на екскурзия, предвид липсата на средства за това. Не може да си позволи да се занимава с музика, макари да има желание за това, пак поради липса на средства. Бащата не води детето на почивки, не му дава пари по други поводи. Съдът приема, че ответникът е правил скъпи подаръци на детето си и това е похвално, но те сами по себе си не правят месечната издръжка на Д. дължима в по-малък размер. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 180 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за сумата в размер на 350 лева месечно за детето Д., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.11.2022г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна възраст и няма задължения към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този размер. Тук е мястото да се посочи, че съдът не коментира нищо от доказателствата, представени да обосноват разходи на детето на съпругата на ответника, понеже ответника не е законово задължен с издръжката на това дете. Издръжка по отношение на неработещата си и болна съпруга ответникът неминуемо дължи, но тя не се ползва с приоритет пред издръжката на непълнолетното му дете Д.. За разликата над сумата от уважения размер от 350 лева до пълния претендиран размер от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, предвид факта, че не бе доказан по категоричен начин от ищцовата страна размерът на разходите, които се правят за детето, като при определяне на този размер съдът взе предвид и наличието на здравословни проблеми у ответника в производството и необходимите и правени разходи за изследвания и лекарства за това.

Следва да се определи издръжката да се заплаща от 1-во до 15-то число на месеца за който се отнася, доколкото тя е необходима за отглеждането на детето през съответния месец и не би било целесъобразно да се заплаща в края на месеца.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 331.20 лева (триста, тридесет и един лева и двадесет стотинки) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката /230 лв. х 36 месеца х 4%/.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответникът – съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящото производство, а и има доказателства за направени такива. Представен е Договор за правна защита и съдействие, видно от който направените в производството разноски от страна на ищеца за един адвокат са в размер на 500 лева. Искът е уважен частично. Така разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна, са в размер на 302.60 лева /триста и два лева и шестдесет стотинки/ – направени разноски в производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат, съобразно с уважената част на иска. Предвид изхода на спора, ответникът, има право на разноски съобразно с отхвърлената част на иска. Такива се претендират от ответника и следователно му се дължат. Представени са доказателства за реално направени разноски от ответника в размерна 800 лева – заплатен хонорар за един адвокат. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което следва да бъде уважено до размер на 500 лева - минималния адвокатски хонорар, който се дължи от ответника по дела за издръжка. Следва да се намали до минималния хонорар, защото по делото е проведено едно единствено съдебно заседание и е подаден отговор на искова молба. Така разноските, които ищцовата страна дължи на ответната страна съобразно с отхвърлената част от иска възлизат на сумата от 214.30 лева /двеста и четиринадесет лева и тридесет стотинки/ – направени разноски в производството от ответната страна за хонорар на един адвокат съобразно с отхвърлената част от иска.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът