Решение № 30 от 5.3.2024 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 711/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3880/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС К. (подадена на 07.11.2023 г.) от Д. Д. М., ЕГН •••••••••• от гр. В. ул. „Б.“ № 16, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – К., представляван от административния си ръководител Г.П.С. – Председател на РС К. за заплащане на сумата от 5001 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски в производството. Предявен е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. От името на ищеца се твърди, че на 25.07.2022 г. в РС К. е образувано гр. дело № 1004/2022 г. от настоящия ищец Д. Д. М., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г. Д.а – А. – пети състав на РС К.. На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите три състава в РС К. също са били разпределени дела от същия вид и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок (до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г.). Сочи се, че на 12.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 1004/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 07.11.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Във връзка с това се сочи, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К.. Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 5001 лв. (след уважено увеличаване на иска от 1000 лв. на 5001 лв.), излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., допуснато от съдията-докладчик по него - съдия Ж.Г. Д.а – А.. В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на Д. Д. М., постъпила в РС К. съда 25.07.2022 г. е образувано гр. дело № 1004/2022 г., което е разпределено на съдия Ж.Г. Д.а – А., като на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 1004/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 1004/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. Твърди се, че с определение от 12.09.2023 г. докладчикът е насрочил открито съдебно заседание по гр. дело № 1004/2022 г. за 07.11.2023 г., което е проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 27.11.2023 г. Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 12.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г. Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 1004/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото. Сочи се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 1004/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал. При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 1004/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство. След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна: С определение № 24/16.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на Д. Д. М., постъпила в РС К. на 25.07.2022 г., е образувано гр. дело № 1004/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г. Д.а – А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 1004/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 25.07.2022 г., със страни Д. Д. М. (ищец) срещу ОД на МВР Враца (ответник), разпределено на съдия Ж.Д..а – А.. С разпореждане в закрито заседание от 26.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР Враца е постъпил на 11.08.2022 г. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ К.“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск. На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса. В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР Враца е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса. На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ К.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ К.“ ЕАД. Последното на 17.01.2023 г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 12.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл. 140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото. На 07.11.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. На 27.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 535/27.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 1004/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 12.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т.е общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж.Д..а – А.. По делото е разпитан един свидетел на ищеца – В.Л.Ви, чийто показания съдът възприема с вяра, като логични, последователни и обективни. Свидетелят споделя, че познава ищеца от дълги години и работи с него в един и същи взвод. По време на висящността на делото пред РС К. е изразявал недоволство, имал е притеснения във връзка със забавяне на делото за неблагоприятен за него изход, недоверие в съда и е изпитвал напрежение, притеснение и яд. Друга причина за неговото напрежение и безпокойство в този период не е имало. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията". Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В практиката на ВКС подробно се изясняват критериите, заложени в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като винаги следва да се разглеждат и преценяват следните три предпоставки: 1. Фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи /тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото и пр.; 2. Поведението на ищеца, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността му в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за скъсяване на производството“ и 3. Поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че Държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите. Примерни обстоятелства, които могат да се вземат предвид, за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат: забавяне на досъдебно производство, призоваване на участници в производството, насрочване и организация на съдебното заседание, ненавременно постановяване на актове, организация на деловодствата, своевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги интервали между заседанията, забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността, връщания на делото, бездействия, липса на процесуална дисциплина на страните, издирване/призоваване на свидетели или страни, налагане на глоби, принудително довеждане, претовареност на съдилища, недобра организация, промени в състава на решаващия съд, затруднения при намиране на подходящи експерти, недобра координация между органите на прокуратура и следствие, задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време, ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и спазване на буквата на закона (Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г.на ВКС, IV г. о). Като допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за ищеца/жалбоподателя. При преценката дали срокът на производството е бил разумен, съдът следва да вземе предвид дали ищецът е „бил в риск” - т.е. дали положението му е изисквало властите да проявят по-голяма експедитивност /например при дела, касаещи трудова заетост, свързани с гражданско състояние, родителски права върху деца, настойничество или попечитество, за образование, здравеопазване, репутация, собственост върху земя, търговски интереси, обезщетение за пътнотранспортни произшествия и пр./. Предвид изложените по-горе разяснения, за основателността на настоящия иск съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване кумулативните елементи на фактическия състав на нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1/ наличие на образувано и водено гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., със страни – ищец Д. Д. М. (настоящият ищец) и ответник ОД на МВР Враца; 2/ изминал период от време - от образуване на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. до насрочването му в открито съдебно заседание, в който съдът неоснователно е бездействал и с това е нарушил правото на ищеца за разглеждане на делото в т. нар. разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията; 3/ наличие на конкретно сочените причинени неимуществени вреди на ищеца; 4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. да е налице причинно-следствена връзка между твърдяното забавяне на делото (от образуването до насрочването му) и причинения на ищеца вредоносен резултат; 5/ установяване в производството на размера на претендираните неимуществени вреди. Деликтната отговорност по ЗОДОВ е обективна и въпросът за вината не подлежи на преценка – чл. 4 от ЗОДОВ. Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Следва да се посочи също, че изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото като дати и действия на страните. Общата продължителност на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. е била повече от една година и три месеца – от образуването му на 25.07.2022 г. до 27.11.2023 г., когато е постановено съдебното решение по него. От посочения период претенцията на ищеца касае нарушаване на разглеждането на делото в разумен срок - до датата на насрочването му (12.09.2023 г.). Няма спор между страните, че ищецът Д. Д. М. е образувал в РС К. на 25.07.2022 г. гр. дело № 1004/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г. Д.а – А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 1004/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца. Безспорно се установява от справката за движение на гр. дело № 1004/2022 г., че в периода от 17.01.2023 г., когато са постъпили отговорите по обратния иск и исковата молба от страна на трето лице - „АЕЦ К.“ ЕАД, до насрочване на делото с определение от 12.09.2023 г., по делото не са извършвани никакви процесуални действия. В този близо осеммесечен период съдията-докладчик по делото е ползвала 72 дни отпуск поради временна неработоспособност в периодите от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни и от 13.03.2023 г. до 15.05.2023 г. - 64 дни, в които настоящият съдебен състав отчита наличието на обективна невъзможност от нейна страна за предприемане на действия по делото. През 2022 г. се наблюдава също период на забавяне в произнасянето на докладчика по процесното дело, а именно – от 11.08.2022 г. (получаването на отговор на исковата молба и предявен обратен иск) до 30.09.2022 г. (оставяне без движение на обратния иск за внасяне на държавна такса) се установява, че около месец и половина съдията-докладчик също неоснователно е бездействала във връзка с проверката на обратния иск и оставянето му без движение. Също така след внасянето на държавната такса по обратния иск с молба от 13.10.2022 г., съдът едва на 25.11.2022 г. е разпоредил в закрито заседание конституирането на тертото лице-помагач, приемането на обратния иск за разглеждане и неговата размяна по чл. 131 от ГПК – т.е. повече от месец след отстраняването на нередовността на обратния иск, в който също е проявено неоснователно бездействие във връзка с размяната на обратния иск. Отчитайки горните периоди, в които докладчикът не е упражнявал трудова дейност съдът намира, че са налице няколко периода на неоснователно бездействие на съдията-докладчик и липса на пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, а именно – за периода от 11.08.2022 г. до 30.09.2022 г. (около месец и половина), за периода от 13.10.2023 г. до 25.11.2022 г. (близо месец и половина), 19.01.2023 г. до 12.03.2023 г. (близо 2 месеца) и от 16.05.2023 г. до 12.09.2023 г. (близо четири месеца). Едва на 12.09.2023 г. е произнесено определение по чл. 140 от ГПК, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. Тук следва да се отбележи, че се явяват неоснователни доводите на ответника, че наличието на две съдебни ваканции в периода от образуване на делото, до разглеждането му в открито съдебно заседание, обосновават и оправдават бездействието на съдията-докладчик по гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. в тези периоди – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г. Действително съдебните ваканции влючват разглеждането на определена категория дела (чл. 329, ал. 3 от ЗСВ), сред които не попада като предмет гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., но не изключват произнасянето на съдията в закрити разпоредителни заседания, каквото е заседанието по подготовка и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В тази връзка следва да се отбележи също, че след постъпването на отговора по исковата молба на ищеца от 11.08.2022 г. и предявения обратен иск от 11.08.2022 г., едва на 30.09.2022 г. (след повече от месец и половина) последният е оставен без движение за внасяне на държавна такса, което също касае произнасяне в закрито заседание на съдията- докладчик, респ. е действие, което не се обхваща или забранява от съдебна ваканция, нито зависи от нея. Неоснователно се явява и другото възражение на ответника, с което обосновава защитата си, а именно високата натовареност на съдията- докладчик от РС К. и факта за разпределените й в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г., наред с цитираното гр. дело № 1004/2022 г., още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, вкл. общо 403 броя наказателни и граждански дела, в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 1004/2022 г. Общоизвестен факт е, че РС К. не е съд с висока натовареност, а дори да се приеме, че е такъв, то този факт не освобождава РС К. от отговорност при забавяне на делата – липсва предвидена законова възможност за това. Същият е орган на съдебната власт, а оттам - на Държавата. Държавата е тази, която следва предприеме нужните мерки за коригиране на натовареността на съдилищата и след като това не е сторено, то Държавата следва да понесе отговорността си за забавено правосъдие. В този ред на мисли натовареността на съответния орган (в случая на РС К.) се явява ирелевантно по делото обстоятелство. Съгласно Решение от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по жалба № 37346/05 - Фингър срещу България, § 94 и § 95, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на член 6, ал. 1 от Конвенцията, вкл. задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи (Foley v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38‑39, 22.10.2002 г.). Това е изрично възприето и в редица решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (например Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г.на ВКС, IV г. о.). Държавите са отговорни за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда експерти (Capuano v. Italy, 25 юни 1988, пар. 32, Серия A № 119 и Nibbio v. Italy, 26 февруари 1992 г., пар. 18, Серия A № 228 A). Всичко това показва, че Държавата може по този начин да носи отговорност не само за закъснение при разглеждането на определен случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната си система, които предизвикват закъснения (Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 13 юли 1983, §§ 29‑32, Серия A № 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39‑41; и Pammel v. Germany, 1 юли 1997, §§ 69‑72, Доклади за съдебни решения 1997‑IV). Справянето с проблема на неоснователно отлагане на съдебното производство може по този начин да изиска от Държавата да предприеме редица законодателни, организационни, бюджетни и други мерки. В това отношение следва да се подчертае, че неразглеждането на конкретно дело в разумен срок не е непременно резултат на пропуски от страна на отделни съдии, прокурори или следователи. Така например, някои от забавянията могат да бъдат резултат от неспособността на Държавата да отпусне достатъчно средства на разположение на съдебната си система (Zimmermann and Steiner, цитирано по-горе, §§ 30‑32) или неспособността да разпределя делата по ефикасен начин (Georgiadis v. Cyprus, № 50516/99, пар. 46, 14 май 2002). Проследявайки детайлно движението и спецификата на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., действията на страните и на съда, настоящият съдебен състав намира, че цитираното производство е разгледано извън разумния срок за разглеждане на едно гражданско дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, въпреки обема на писмените доказателства по него, тъй като наред с това дело са били образувани и разпределени на същия съдия-докладчик още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер. Освен това производството се е развило в едно открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Предвид горното и съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск, съдът намира същия за доказан по основание и частично основателен по отношение на заявения размер, по следните съображения: Искът е предявен за сумата от 5001 лева (след прието увеличение на претенцията от 1000 лв. на 5001 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К.. Съгласно практиката на ЕСПЧ и тази на ВКС в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ по отношение на претендирани неимуществените вреди се приема, че съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването - и изобщо в държавността, поради забавянето на делото. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за оборване на тази презумпция. Напротив – от страна на ищеца е поискан и допуснат до разпит свидетел, чийто показания са обсъдени по-горе, но от които не се установяват претърпени неимуществени вреди от ищеца над посочените обичайните такива и не надхвърлят като интензитет тези типични вреди от производство, развило се извън разумния срок за разглеждането му. Именно затова съдът намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства се установява настъпването на неимуществени вреди, причинени на ищеца, които се явяват пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. налице е причинно-следствена връзка между висящото гражданско дело, по което в един продължителен период не са извършвани процесуални действия по движението му от страна на съдията-докладчик по него (от 11.08.2022 г. до 30.09.2022 г., от 13.10.2023 г. до 25.11.2022 г., от 19.01.2023 г. до 12.03.2023 г. и от 16.05.2023 г. до 12.09.2023 г.) и причинения на ищеца вредоносен резултат. Последният се изразява в причинена тревога, безспокойство, стрес и неувереност в периода на очакване насрочването за разглеждане в открито съдебно заседание на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К.. В тази връзка съдът съобразява и факта, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната. В същото време размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. В настоящия случай следва да се отчете, че разглеждането на делото пред РС К. е продължило над една година, че същото не се характеризира с фактичека и правна сложност, разгледано и обявено е за решаване с провеждане на едно открито съдебно заседание, страните не са създавали пречки за движението и разглеждането му и делото е имало значителна важност за ищеца, предвид неговият предмет - конституционното му право на достойно заплащане на положен труд. Предвид това доказани се явяват в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К. са необходими 950 лева. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства на характера и степента на търпените страдания, предвид описаните по-горе обстоятелствата и високата инфлация в страната, както и отчитайки периодите на неоснователно бездействие от страна на съда по делото - от 11.08.2022 г. до 30.09.2022 г. (около месец и половина), от 13.10.2023 г. до 25.11.2022 г. (близо месец и половина), 19.01.2023 г. до 12.03.2023 г. (близо 2 месеца) и от 16.05.2023 г. до 12.09.2023 г. (близо четири месеца). След 17.01.2023 г. са били налице всички предпоставки за подготовка и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е сторено едва на 12.09.2023 г., с произнасяне на определение по реда на чл. 140 ГПК, а делото е било насрочено за 07.11.2023 г. От този близо осеммесечен период съдът отчете времето, през което съдията-докладчик е ползвала 72 дни отпуск поради временна неработоспособност, при което неоснователното й бездействие за 2023 г. се свежда до около шест месеца, а за 2022 г. –около три месеца. Съдът намира, че тази сума от 950 лева справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 1004/2022 г. по описа на РС К., тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените притеснения за развитие на делото, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността, поради забавянето на делото, които вреди са установени в настоящото производство, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства. Също така при определяне на справедлив размер на претендираното обезщетение съдът отчита и важността на делото за ищеца, тъй като същото касае конституционното му право на достойно заплащане на положен труд, а тези дела изискват съдът да прояви по-голяма експедитивност при разглеждането им. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2024 г. - 933 лв., а критерият по чл. 52 ЗЗД налага да се отчита и съществуващата обществено – икономическата обстановка в страната и нивото на инфлация в Държавата (която след м. февруари 2022 г. достигна своите рекордни нива за цялата 2022 г. и към настоящия момент е далеч от своите нормални граници), поради което съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като увеличава и размера на присъжданите обезщетения. Главницата от 950 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението. По разноските: С оглед изхода на делото и уважаването на иска спрямо ответника за сумата от 950 лв. за причинени неимуществени вреди (с отхвърляне за разликата до предявените 5001 лв.), същият следва да заплати на ищеца заявените от него разноски за внесена държавна такса от 15 лв., а на адв. Г. от САК - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразявайки уважената част от претенцията и отчитайки положения от пълномощника труд. Съдебното производство се е развило в едно редовно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца е присъствал лично и е извършвал процесуални действия по събиране на доказателства (разпит на свидетел). В тази връзка съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. Г. от САК за защитата в производството в размер на 400 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което се явява справедливо и разумно по смисъла на параграф 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС. В тази връзка възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението се явява неоснователно, предвид определения размер на същото, съгласно цитираната наредба, положения от пълномощника труд и приетото с цитираното решение на СЕС. Мотивиран от горното, съдът