Решение № 4132 от 5.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 6321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от М. Т. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С, ул. „К“ №, ет., чрез адв. Н. И. Н. срещу наказателно постановление № 22-4332-027695, издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200, 00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че не е налице субективният елемент на вмененото нарушение, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че регистрацията на превозното средство е била прекратена. Допълва, че компетентните органи не са уведомили собственика на процесния лек автомобил за служебното прекратяване регистрацията, каквото правно задължение е регламентирано в КЗ в случаите на служебно прекратяване на регистрация на МПС поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат изложените в жалбата възражения. Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин: Тошко Кръстев С. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №. На 22.09.2022г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена поради уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Собственикът на автомобила не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. На 12.10.2022г. жалбоподателят И взел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № от своя баща – Т К С.. Около 11: 00 часа, в гр. София, на ул. „Плачковски манастир“ срещу № 31, с посока на движение от ул. „Калиманци“ към ул. „Попова шапка“, К М Кв - младши автоконтрольор към ОПП-СДВР извършил проверка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №, управляван от жалбоподателя С.. При извършената проверка полицейският служител установил, че жалбоподателят управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На същият ден бил съставен АУАН серия GA № 810908 за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, който бил връчен на жалбоподателя С.. По случая била образувана пр.пр. № 50776/2022г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по която на 02.12.2022г. прокурор от СРП постановил отказ от образуване на досъдебно производство и препратил преписката към ОПП-СДВР за преценка относно наличието или липсата на данни за извършено административно нарушение по ЗДвП. На 03.01.2023г. Г В Б – началник група в ОПП-СДВР издала наказателно постановление № 22-4332-027695, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200, 00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя С. на 06.03.2023г., като на 15.03.2023г. същият депозирал жалба. Своите фактически изводи съдът установи въз основа на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № BG/03/122003024461, сметка за платена застрахователна премия № 20220743916, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 50766/2022г. по описа на СРП, справка в АИС-КАТ, справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед № 8121к- 13180/23.10.2019г., акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-8892/23.11.2016г. Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (наказателното потановление е връчено на 06.03.2023г., а жалбата е депозирана на 15.03.2023г.), с оглед на което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 2.1, вр. т. 1.3.2 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор са компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3.11 от същата заповед началниците на групи са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Видно от приложената заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. към датата на издаване на наказателното постановление Г В Б е била преназначена на длъжност началник на група в ОПП-СДВР. Съгласно заповед № 513з-8892/23.11.2016г., К М К е бил преназначен на длъжност младши автоконтрольор. На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. При проверката съдът установи, че са налице всички необходими Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 12.10.2022г., около 11: 00 часа, в гр. София, на ул. „Плачковски манастир“ срещу № 31, с посока на движение от ул. „Калиманци“ към ул. „Попова шапка“ жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Регистрацията била прекратена на 22.09.2022г., поради неизпълненото от собственика на превозното средство задължение да поднови изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и възстановена на 12.10.2022г. Независимо от констатацията за обективна съставомерност на извършеното деяние, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице субективна страна на вмененото нарушение. Липсват доказателства за наличие на субективната страна под формата на умисъл, като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината като субективен елемент на противоправното деяние. Видно от приложената справка за собственост на МПС, собственик на автомобила не е жалбоподателят С., а неговия баща – Тошко Кръстев С.. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ вменява задължение на информационния център да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Нормата на чл. 574, ал. 11 от КЗ регламентира, че когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. При служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, административният орган, извършил дерегистрацията, дължи уведомяване на собственика на автомобила. В случая няма данни собственикът на процесния автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС и съответно, ползвателят на автомобила – жалбоподателят С. да е знаел за прекратената регистрация на автомобила, за да може да съобрази поведението си с това обстоятелство. В хода на настоящото производство не са събрани доказателства, обуславящи извод за знание у жалбоподателя С., че е водач на МПС с прекратена регистрация, доколкото липсват данни за уведомяване на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. При служебното прекратяване на регистрацията собственикът на съответното превозно средство няма възможност да узнае за това, освен ако не е уведомен изрично от контролния орган, каквото правно задължение е регламентирано в чл. 574 от КЗ. Обстоятелството, че автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика или водача му досежно този факт, доколкото нито собственикът не е уведомен от компетентните органи. В подкрепа на този извод се явява обстоятелството, че към момента на извършване на проверката управляваното от жалбоподателя С. МПС е било с поставени регистрационни табели. След като на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № не е било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, респективно не е предвиждал общественоопасните последици и не е целял тяхното настъпване. Посоченият извод е възприет и от държавното обвинение – видно от Постановление за отказ за образуване досъдебно производство от 02.12.2022г., издадено от прокурор при СРП, по преписката липсват доказателства, че у водача на МПС е налице знание за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Липсата на представа относно посоченото фактическо обстоятелство мотивира извод за отсъствието в съзнанието на жалбоподателя С. на знание за неговото съществуване. Налице е фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като знанието на всички факти, визирани в състава на дадено административно нарушение е абсолютно условие за предвиждане на общественоопасните последици и за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на фактическото обстоятелство не се дължи на проявена непредпазливост от жалбоподателя С., имайки предвид, че водачът не е уведомен относно служебната дерегистрация на управляваното от него МПС. Ето защо съдът намира, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно от субективна страна - липсват данни същият да е бил наясно, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Предвид това, деянието не е извършено при умисъл или непредпазливост, респективно не е осъществено виновно, поради което наказателното постановление следва да се отмени. На следващо място от доказателствата по делото както посочи по-горе съдът се установява, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена на 22.09.2022г., а не както е прието за установено от контролните органи и наказващия такъв на 12.10.2022г. /датата на вмененото нарушение и датата на служебно възстановяване на регистрацията/, и това е още един аргумент, който води към липса на съставомерност от субективна страна, доколкото ако регистрацията е била прекратена на същата дата на която жалбоподателят е бил проверен, то очевидно няма как обективно да е знаел, за това обстоятелства. Нещо повече, непосредствено след извършеното проверка около 11.00ч., застраховката „Гражданска отговорност“ е била сключена и заплатена, видно от приложената и приобщена застрахователна полица № BG/03/122003024461 и е валидна от 12: 06ч. на 12.10.2022г., което от своя страна пък прави деянието маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото страните не претендират разноски, то и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По отношение на направеното искане от защитата за предоставяне на срок за писмени бележки в депозирана молба от 21.06.2023г., докладвана на съдията-докладчик след проведеното съдебно заседание в което съдът е обявил делото за решаване, съдът намира, че следва да остави без уважение. Производството по обжалване на актове посочени в чл. 58д от ЗАНН се развива и разглежда по реда на ЗАНН и субсидиарно съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат предоставяне на срок за писмени бележки, за разлика от АПК, приложим в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 вр. ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът