Решение № 3209 от 8.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 314/2024 г.

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.

2. Постъпила е касационна жалба от Н. С. Г., [ЕГН] против Решение № 384 от 12.01.2024г, постановено по а.д. № 0237180702254 по описа на Административен съд Пловдив, ХVII състав, с което са отхвърлени предявените от Н. С. Г., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат А. К., искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в общ размер на 17600 лв., от които: 16 200 лв. за периода от 01.02.2016 г. – 30.04.2021 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната лихва в размер на 4087, 04 лв. считано от 30.04.2021 г. - датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата и 1 400 лв. за периода от 01.05.2023 г. до 07.09.2023 г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искови претенции.

Претендира се присъждане и на разноските по производството, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА.

3. Касационният ответник, оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор по чл.287 от ГПК.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

7. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Н. С. Г., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат А. К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 17 600 лв., от които:

• 16 200 лв. за периода от 01.02.2016 г. – 30.04.2021 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната лихва в размер на 4087, 04 лв. считано от 30.04.2021 г. - датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата;

• 1 400 лв. за периода от 01.05.2023 г. до 07.09.2023 г. (датата на предявяване на исковата молба в съда) за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, Претенцията е за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в посочените периоди, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация, свеж въздух и достатъчно слънчева светлина; лоши хигиенни условия в килията (тоалетната в килията била с неработещи казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или умивалници, тоалетната не била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги поставя в унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или гореща, или ледено студена вода, налагало се затворниците, отивайки към помещението за къпане и връщайки се оттам да преминават през открита площ, наречена „карето“, което особено през зимния период често водило до различни заболявания); лошо качеството на водата - не ставала за пиене; липса на външна и вътрешна изолация на стените на затвора, вследствие на което отоплението през зимата е много трудно; не са му предоставяни дебели завивки, с които да се завива; спалното му и постелъчно бельо се сменяли изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; не се раздават препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на индивидуална и корекционна работа провеждана по отношение на ищеца; липса на достатъчно шкафове и мебели, малкото мебели, които били налични били изпочупени и изтърбушени, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.

8. С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

9. За да постанови този резултат, съдът е приел, на първо място, че при положение, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 01.02.2016 г. - 30.04.2021 г., първият предявен иск се явява погасен по давност за периода 01.02.2016 г. - 06.09.2018 г., поради което в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Съдът е приел, че доколкото исковата молба на Г.е подадена на 07.09.2023 г., обсъжданият иск не е погасен по давност в останалата му част, с която се претендира обезщетение за времето от 07.09.2018 г. до 30.04.2021 г. Така, първият предявен иск е разгледан само в частта за периода от 07.09.2018 г. до 30.04.2021 г. На следващо място съдът е приел по отношение на исковите претенции следното:

Помещенията, които е обитавал Г.при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора [населено място], са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. Г.е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. ( график за разпределение на времето на лишени от свобода от III-ти и VI-ти пост – л. 50 и 40). Възраженията на ищеца в тази насока съдът е приел за неоснователни.

Относно хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища съдът е приел за установено, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Съдът е приел, че не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Г.да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Съдът е приел за напълно недоказани твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от Г.помещения, за липса на прегради, на работещи чешми и умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало да се къпят по 30-40 човека. В тази насока съдът е приел, че от представените по делото справки и становища от Затвора Пловдив се установява, че подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Осигурена е топла вода, съответно всяка тоалетна в Затвора - Пловдив има врата и постоянно течаща вода, а повредите се отстраняват незабавно.

Съдът е приел, че неосигуряването на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока е имала оплакване от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.

Приел е, че преминаването през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени.

Досежно оплакването на ищеца, че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му предоставяли достатъчно дебели завивки през зимата, съдебният състав също е намерил за неоснователно, доколкото по делото не се твърди и не е установено Г.да е подавал молба с искане за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Освен изложеното съдът е приел, че смяната на спалното бельо на лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта е установен график от Началника на Затвора, според който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора.

Относно твърденията за лошо качество на питейната вода в затвора, съдът е приел същото за недоказано, а наред с това е посочил, че доколкото качеството на питейната вода следва да бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД [населено място], т.е. не зависи от действия или бездействия на затворническата администрация, то няма как да бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока.

Съдът е счел за неоснователни и твърденията досежно липсата на водена индивидуална и корекционна работа с ищеца. В тази насока е приел, че по делото категорично се установява, че с лишения от свобода Г.са провеждани индивидуални беседи и разговори по различни поводи. Участието обаче в корекционната дейност е доброволно и няма задължителен характер. Л. св. Н. Г. не е изявявал желание и не е участвал в групови програми, не е съдействал при провеждането на индивидуалната корекционна дейност. Проявявал е деструктивно и опозиционно поведение спрямо служители от администрацията и НОС. В тази връзка съдът се е позовал на представените и цитираните План на присъда и Дневник за индивидуална работа с лишените от свобода (л. 45 и 46), във връзка с корекционната работа провеждана по отношение на ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът е приел, че в случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.

IV. За правото:

10. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

11. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба, когато е пребивавал в Затвора – Пловдив.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения от страна на ГД „ИН“ [населено място], вследствие на които да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

12. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й, и при преценка на останалите доказателства по делото, е приел за съответно недоказани твърдени в исковата молба факти по отношение на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Наличието на неустановени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от решаващият съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция.

Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят отхвърляне на исковите претенции за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 КПЧОС – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на КПЧОС. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС – нещо, което не е сторено в процесния случай.

С оглед изложеното, и като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне 12. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява неоснователна.По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на касационния жалбоподател и на процесуалния му представител по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХI – състав