Решение № 4882 от 29.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1193/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена чрез гл. юрисконсулт М. М., срещу Решение рег. № 55/ 17.04.2025г., постановено по н.а.х.д. № 95/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 798881-F785269/25.11.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на “БРИЗ-М“ ЕООД, за нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри /НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ/, и на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за неправилно определена дата на извършване на нарушението. В тази връзка се твърди, че доколкото датата на извършване на нарушението е определяема, то допуснатата от АНО грешка в определянето на датата на извършване на нарушението, не е съществена и не води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че случаят не следва да бъде определян като “маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото тези изводи са в противоречие със заложените в чл. 12 от ЗАНН принципи. Твърди се, че в конкретния случай нарушението е осъществено от обективна страна, доказано е по безспорен начин и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касационната жалба. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – “БРИЗ-М“ ЕООД, редовно призован, не се явява законния представител и не се представлява в съдебно заседание. Касационната жалба се оспорва в депозирано по делото писмено становище, с характер на отговор на касационна жалба, подадено чрез адв. В. И.. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно списък. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че изтъкнатите в нея доводи не обосновават извод за отмяна на първоинстанционното решение. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление № 798881-F785269/25.11.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което на “БРИЗ-М“ ЕООД, за нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, и на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел процесното деяние за несъставомерно по възприетата от АНО за нарушена правна норма на чл. 14, ал. 1, т. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, тъй като същата касае хипотези, при които организаторът на хазартни игри изобщо не води дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13, а в процесния случай такъв е воден от организатора на хазартни игри, но същият е неподписан от управителя на игралната зала. На следващо място, като основание за отмяна на санкционния акт, районният съд е възприел и несъответствие между посочената в санкционния акт дата на извършване на нарушението и действителната такава. Изложил е и мотиви за наличие на предпоставки за определяне на извършеното нарушение за маловажен случай. Решението е правилно, по следните съображения: Имуществената отговорност на ответното дружество е ангажирана за това, че при извършена на 19.07.2024 г. в 16.00 часа, проверка в обект – игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в с. Кърналово, община Петрич, ул. “Г. Димитров“ № 2, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „БРИЗ-М“ ЕООД, е установено, че дневен отчет за игрални автомати в игралната зала № 18/ 18.11.2023 г. /л. 24 от първоинстанционното дело/, не е подписан от управителя на игралната зала. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, организаторът е длъжен да води следните отчети: т. 1. дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13; т. 2. месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 14; т. 3. месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по образец съгласно приложение № 15 и т. 4. отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна /бонус/ игра или турнир в игрална зала по образец съгласно приложение № 16. По аргумент на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. Видно от Приложение № 13 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, дневният отчет за игрални автомати в игрална зала трябва да съдържа подписите на крупието и на управителя на игралната зала. В настоящия случай, по делото е представен дневен отчет за игрални автомати в игрална зала № 18/ 18.11.2023 г., от който е видно, че в при попълване на данните в същия не е положен подпис на лицето Г. В.- управител на игралната зала. Тоест, към момента на попълване на дневния отчет за игрални автомати в игрална зала – 18.11.2023г. е осъществено нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, и поради това правилната дата която е следвало АНО да възприеме, като дата за извършване на нарушението извършено чрез бездействие е 19.11.2023г. /деня следващ възникване на задължението/. Ето защо, датата, на която нарушението е установено, не може да бъде приета и като дата на неговото извършване, доколкото в случая същата е определяема. Неправилно посочена дата на извършване на нарушение, като част от формулирането на конкретно административнонаказателно постановление е непреодолим формален пропуск, който на свой ред представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, доколкото препятства възможността да се определи времевият аспект на неправомерното поведение. По изложените по-горе съображения, доводите на касатора в обратна насока, са изцяло неоснователни Ето защо, като е отменил процесното НП по изложените по-горе съображения, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, и според правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същата е заявена своевременно и по делото са налице доказателства за сключен между страните договор за правна защита и съдействие /л. 12 от делото/. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Национална агенция за приходите – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на “БРИЗ-М“ ЕООД, разноски по делото в размер на 600. 00 лв. която сума не е прекомерна. Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград