Решение № 261 от 14.2.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 527/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на М. С. Т.-М. с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. А, ап. 6, подадена чрез адв. В. К. – ДАК, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000824000525-091-001/21.06.2024 г. (поправен с РА за поправка № Р-03000824169317-003-001/26.09.2024 г.), издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 170 от 27.09.2024 г. на Д. Ж. –директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който е установена отговорност на жалбоподателя за задължения на „ЕСТЕТИКО ЕМ“ ЕООД, с ЕИК 201628095, в общ размер на 31 313, 11 лева, формиран от размера на неплатени задължения (главница и лихви) по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО И ЗЗО.

Жалбоподателката счита оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Оспорва наличието на хипотезите на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на нейната отговорност, в качеството й на бивш управител на „Естетико-Ем“ ЕООД. Счита, че мотивите на РА и на потвърждаващото го решение са неясни, тъй като не може да се установи дали отговорността й е ангажирана по ал. 1 или по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК. Оспорва материалната законосъобразност на РА с твърдения, че не носи отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на дружеството, след като и след момента на прехвърляне на дружествените й дялове предприятието е разполагало с достатъчно касова наличност за погасяване на публичните задължения. Излага твърдения, че след датата, на която дружествените й дялове са били прехвърлени, дружеството е продължило дейността си и продължило да заплаща задълженията си. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, адв. К., заявява, че поддържа жалбата и моли оспорения ревизионен акт да бъде отменен като в полза на оспорващия се присъдят разноските по делото.

Ответната страна - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен гл.юрисконсулт, К. Д., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. С молба от 20.01.2025 г. ответникът, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а в полза на дирекция „ОДОП“ да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич извърши проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл с Решение № 170/27.09.2024 г., с което е потвърдил изцяло ревизионния акт, с който се установени задълженията. Решението е съобщено на М. Т.-М. на 28.09.2024 г., видно от представеното удостоверение за електронно връчване, а жалбата й е постъпила в ТД на НАП на 11.10.2024 г.., т.е. подадена е в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорения ревизионен акт е ангажирана отговорността на М. С. Т.-М., на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в качеството й на управител на „Естетико-Ем“ ЕООД през периода 24.01.2019 г. до 04.03.2020 г., за общо 31 311, 11 лева за следните задължения на дружеството:

• за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. от 4 451, 31 лева, от които 3 081, 24 лв. главница и 1 370, 07 лв. лихви;

• за данък върху доходите на физическите лица за м.05 - м.09.2019 г. от 2 345, 43 лв., от които 1 501, 29 лв. главница и 844, 14 лв. лихви;

• за данък върху добавената стойност за м.05 - м.10.2019 г. от 16 398, 70 лв., от които 10 526, 03 лв. главница и 5872, 67 лв. лихви;

• вноски за ДОО за м.05 - м.09.2019 г. от 4 758, 36 лв., от които 3048, 89 лв. главница и 1709, 47 лв. лихви;

• вноски за здравно осигуряване за м.05.2019 г. - м.02.2020 г. от 2149, 97 лв., от които 1384, 34 лв. главница и 765, 63 лв. лихви;

• вноски за ДЗПО-УПФ за м.05 - м.09.2019 г. от 1207, 34 лв. от които 773, 68 лв. главница и 433, 66 лв. лихви;

От фактическа страна се установява, че ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000824000525-020-001 / 29.01.2024 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Е. С. Х. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, с която е възложено извършването на ревизия на жалбоподателката за установяване на отговорността й за задълженията на „Естетико Ем“ ЕООД. Със заповедта е определен срока за извършване на ревизията - до 3 месеца, органите по приходите, които да я извършат - Й.Р.К. главен инспектор по приходите и Н.Й.М. – старши инспектор по приходите и обхвата на ревизията по видове задължения на търговското дружество и периоди.

Заповедта е връчена лично на М. С. –Т. на 08.02.2024 г., видно от приложената разписка.

Съдът приема, че съдържанието на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК и че издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03000824000525-020-002 / 02.05.2024 г. възложителят на ревизията е удължил срока на извършването й до 17.05.2024 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК органите по приходи са издали Ревизионен доклад № Р-03000824000525-020-092 / 29.05.2024 г. Същият е подписан от неговите издатели с валиден електронен подпис към датата на издаването му.

Спазено е изискването на чл. 117, ал. 1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл. 117, ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 05.06.2024 г. по електронен път.

Производството е приключило с издаването на обжалвания РА № Р-03000824000525-091-001/21.06.2024 г., подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. РА е връчен на жалбоподателя лично с разписка на 09.07.2024 г. С ревизионен акт № П-03000824169317-003-001/26.09.2024 г., за поправка на ревизионен акт, подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, е извършена корекция в Таблица 3 на РА като е поправена сметката, по която следва да се внесе установеното задължение за ДДС в размер на 10 526.03 лв. главница и 5872, 67 лв. лихви.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП с жалба от 22.07.2024 г., постъпила в Дирекция „ОДОП“ –Варна на 30.07.2024 г. С Решение № 170/27.09.2024 г., издадено от Д. Ж. - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, РА е изцяло потвърден.

Съдът приема, че заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са в съответна на закона форма, издадени са от компетентни органи. Не се установиха съществени процесуални нарушения на правилата за провеждане на ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

Ревизираното лице, М. С. Т. - М. от 24.01.2019 г. до 04.03.2020 г. е била едноличен собственик на капитала и представляващ „Естетико Ем“ ЕООД. През този период М. Т.-М. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице като управител на „Естетико Ем“ ЕООД. От датата на създаването на дружеството през 2011 г. до 04.03.2020 г. жалбоподателката е била представляващ и съдружник.

На 04.03.2020 г. М. Т.-М. прехвърля дружествените си дялове на майка си, М. С.. На 14.03.2023 г. М. С. прехвърля дружествените си дялове на Н. Я. К. като седалището и адреса на управление на дружеството се променя в [населено място]. Ревизията установява, че новият собственик на дружеството, Н.Я.К. и назначения от него управител, Т. Н., участват в множество други дружества (първият в 38 бр., а вторият в 59 бр.), като всички те имат задължения към НАП.

По данни на И. И., представляващ „ИД Акаунтинг Консулт“ЕООД - счетоводната кантора, извършвала счетоводно обслужване на „Естетико Ем“ ЕООД, всички документи, пълномощни и счетоводни архиви били предадени на жалбоподателката, М. Т.-М., а за следващия период – на следващия управител, М. С.. Служебно известно на съда е образуваното в Административен съд - Добрич и висящо към момента на настоящото решение административно дело № 531/2024 г., образувано по жалба на М. С. С. срещу Ревизионен акт № Р-030000824000507-091-001/2024 г., с който са установени задължения на С. на основанията по чл. 19 от ДОПК.

В хода на настоящата ревизия е установено, че дейността на „Естетико Ем“ ЕООД е с код 5630 – дейност на питейни заведения. При ревизията е прието, че през процесния период, когато дружеството е притежавано и е управлявано от жалбоподателката М. Т.-М. и след него, когато е било притежавано и управлявано от майката на жалбоподателката, М. С., то е реализирало обороти през фискални устройства. Установен е и размера на реализираните обороти: за 2019 г. – 142 952 лв., за 2020 г. – 144 890 лв., за 2021 г. – 202 169, 59 лв.

Ревизията установява също, че в дружеството през процесния период 01.01.2019 - 28.02.2020 г. са били назначавани работници, с които са били сключвани трудови договори, общо 25 бр. Констатирано е, че през периода 01.01.2019 - 31.12.2022 г. дружеството не е погасявало задълженията си за корпоративен данък, за ДДС, за здравно осигуряване на работниците, за УПФ и ДОО.

Страните не спорят, че през процесния период жалбоподателката в качеството на управител на дружеството, назначавала работниците и декларирала от името на „Естетико Ем“ ЕООД дължимите за тях вноски за ДОО, ЗОВ, УПФ, удържани от заплатите на работниците, които впоследствие не били внесени. По този повод на стр. 3 от РА е посочено, че „от страна на дружеството, чрез упълномощено лице от неговия управител са подавани СД по ЗДДС, декларации по чл.73 от ЗДДФЛ, декларации обр.1, обр.6 и ГДД за проверяваните периоди, с които са декларирани дължимите данъци и ЗОВ, но същите не са заплатени. Дружеството като трето задължено лице по чл.14, т.2 от ДОПК е удържало дължимия данък и ЗОВ от изплатените възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, но не е внесло в бюджета същите, с което дружеството неправомерно се е облагодетелствало.“ От името на дружеството били подавани и справки-декларации по ЗДДС за периода м.май 2019 – м. октомври 2019 г. общо в размер на 15 777, 68 лв., които също не били внесени.

Не било погасено и задължение за корпоративен данък за 2019 г. общо в размер на 4 269, 52 лв. по подадена от „Естетико Ем“ ЕООД данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. На стр.3 от РА органите по приходите са направили заключение, че предвид данните за разполагаеми парични средства в брой, в касата на дружеството, е имало възможност за заплащане на публичните задължения. При справка в Търговския регистър, по данни от публикуваните годишни финансови отчети (ГФО-Баланс), ревизиращите органи посочват, че "Естетико Ем" ЕООД разполагало с налични парични средства в каса към 31.12.2019 г. в размер на 53 000 лв., към 31.12.2020 г. в размер на 92 000 лв., към края на 2021 г.- 158 000 лв., към края на 2022 г. – 80 000 лв. като не установили налични парични средства към края на 2023 г.(стр.4 от РА).

Въз основа на ГФО на „Естетико Ем" ЕООД, публикувани в Единния портал за заявяване на електронни услуги /Търговски регистър/ за 2019 г., при ревизията се установило, че дружеството към 31.12.2019 г. съгласно счетоводен баланс, разполагало със - съоръжения и други - 1000 лв., стоки в размер [рег. номер]., парични средства в брой 53000 лв., - осигурителни задължения до 1 год.- 6000 лв., данъчни задължения до 1 год.- 17 000 лв., задължения към доставчици- 4000 лв. и е направен извода, че задълженията на дружеството към 31.12.2019 били по-малко от паричните средства в касата на дружеството.

Въз основа на горните обстоятелства органите по приходите приемат, че неплащането на декларираните публични задължения е в резултат от недобросъвестни действия на управителя на дружеството и затова са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. Т.-М. за непогасените публични задължения "Естетико Ем" ЕООД, формирани през периода 24.01.2019 – 04.03.2020 г. Жалбоподателката не оспорва размера и основанието на публичните задължения на дружеството, визирани в оспорения РА. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на нейната отговорност.

В РА и потвърждаващото го решение наличието на първата предпоставка, по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, е обосновано със следните констатации и заключения:

М. С. Т. – М. укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да знае, в качеството си на управител и собственик на „Естетико Ем" ЕООД през периода 24.01.2019 г. - 04.03.2020 г., когато са формирани задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски по подадени декларации. Тя не била представила документи и счетоводни регистри, от които да е видно, че наличните активи и парични средства са предадени на новия собственик при продажбата на дружествените дялове, вписана в TP на 04.03.2020 г. Същевременно, от публикувания в TP ГФО за 2019 г. било видно, че в касата на дружеството имало наличен паричен ресурс, достатъчен за разплащане на задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. М. Т. - М. знаела за изискуемите и непогасени задължения на „Естетико Ем" ЕООД, но бездействала за погасяването им, въпреки че видно от публикуваните ГФО, в касата на дружеството е имало налични парични средства, достатъчни за погасяването им. Ревизиращият екип посочва, че задълженията на дружеството към 31.12.2019 г. били по-малко от паричните средства в касата на дружеството, т.е. дружеството е разполагало с налични парични средства в касата си, достатъчни, за да покрият данъчните и осигурителните му задължения. Направено е заключението, че ако М. Т. -М. бе действала добросъвестно, то тя е могла да погаси задълженията с разполагаемите парични средства в касата на дружеството. Неизпълнението на периодично възникващи публични задължения и то при наличието на паричен ресурс достатъчен за погасяването им, изключва добросъвестността на проверяваното лице.

Като укриване на факти и обстоятелства е прието и неспазването на разпоредбата на чл. 626, ал. 1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност /неплатежоспособност, свръхзадълженост/. Понеже от справка в Търговския регистър било установено, че дружеството нямало вписана молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Със същите и подобни фактически обстоятелства е обосновано и наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в РА и потвърждаващото го решение:

Лошото финансово състояние на дружеството се дължало на управлението на М. С. Т.-М.. Извършени били недобросъвестни действия - задържане на паричните средства в патримониума на М. Т.-М. от касата на дружеството, вследствие на което не били разплатени задълженията за данъци и осигурителни вноски на дружеството. Към 31.12.2019 дружеството е разполагало с налични парични средства в касата си, за да покрие данъчните и осигурителните си задължения.

От събраните доказателства в хода на проверката, не били представени документи, от които да е видно, че при продажба на дяловете на „Естетико Ем" ЕООД, вписана в ТР на 04.03.2020 г., М. Т.-М. предала налични стоки, парични средства и др. на М. С., представляващ на дружеството за периода 04.03.2020 - 14.03.2023 г. Представен бил ППП от 08.03.2023 г. за предадени парични средства, но в него не била посочена точна сума. След като оборотните парични средства на дружеството към 31.12.2019 г. не били използвани за покриване на задължения за данъци и осигуровки и предвид това, че в хода на проверката не били събрани никакви първични счетоводни документи и регистри, то можело да се изведе извода, че парите са ползвани за лични цели на управителя. Задържането от М. Т.-М. на паричните средства от касата на дружеството било извършено след деклариране на данъчно- осигурителните задължения, за които следвало да бъде определена отговорност по смисъла на чл. 19 от ДОПК.

Налице била причинно-следствена връзка между укритите факти и обстоятелства и несъбираемостта на съответното задължение от задълженото лице, понеже задълженията умишлено не били внесени от страна на управителя и поведението и решенията, вземани от М. Т.- М., като управител, водели до невъзможността за събиране на задълженията. Принудителното изпълнение срещу дружеството било неуспешно проведено и липсвало имущество, което да обезпечи задълженията на дружеството за данъчни и осигурителни вноски. В тази връзка е посочено, че с отговор с вх.№ 648 #1/11.01.2024 г. от дирекция „Събиране", отдел „Публични вземания" е представена информация, че изпълнителното дело № 190763731/2019 г. по описа на дирекция „Събиране" в ТД на НАП София за събиране на установените публични задължения на „Есететико Ем" ЕООД било прекратено на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК след като всички изпълнителни способи били изчерпани. Не било установено имущество, нито наличие на средства по запорираните банкови сметки. Впоследствие банковите сметки на дружеството били закрити. Общо внесената сума по изпълнителното дело била в размер на 3155, 68 лв., от която на 08.03.2023 г. е последно постъпила сума в размер на 500, 00 лв. Изпълнителното дело било прекратено на 17.08.2023 г. За изясняване на горните обстоятелства по делото бяха изискани допълнителни данни.

С писмо с вх. № 19/06.01.2025 г. главен публичен изпълнител при ТД на НАП-София заявява, че по изпълнител дело № 190763731/2019 г. размера на задълженията на „Естетико Ем“ ЕООД към 23.03.2020 г. е бил 21 578, 68 лв. главница и лихви. По делото имало постъпили суми на 24.06.2020 г. в размер на 2155, 68 лева, на 22.06.2021 г. в размер на 500 лева, на 08.03.2023 г. в размер на 500 лв.. След 04.03.2020 г. била постъпила сума от 500 лева. Нямало данни за вносителя на паричните средства.

На ответника бе указано да уточни каква декларация не е подадена, какво е нейното основание, какво не е декларирано по см. на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, кога е следвало да се подаде декларация, респ. да се обяви от М. С. Т.-М.. С писмо с вх. № 73/10.01.2025 г. (л.44) процесуалният представител на директора на дирекция „ОДОП“ Варна заявява, че М. Т.-М. декларирала неверни данни, предвид наличието на декларирани, но неплатени от дружеството задължения към датата на продажбата на дружествените й дялове. Това била декларацията по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон от 27.02.2022 г. на л.717 от данъчната преписка.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предмет на съдебната проверка е съответствието на оспорения ревизионен акт с нормите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДПОК.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата управляващи задължения за данъци или осигурителни вноски на други субекти (чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК). Основният длъжник е субекта, който дължи данъци или осигурителни вноски, т. е. лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Субект на особената имуществена отговорност е неговия управител или член на управителен орган, респ. особен пълномощник със специфични според закона функции. Предпоставка за ангажиране на тази отговорност е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК е длъжно да обяви пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или осигурителни вноски. Отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е до размера на несъбраното задължение.

Задължението на ревизиращите органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав (чл. 19, ал. 1 от ДОПК), като основание за реализиране на отговорността на управителя.

Съдът счита, че в проведеното ревизионно производство не са установени всички предпоставки за ангажирането на отговорността на управителя на дружество за процесния период. В процесния случай по несъмнен начин е доказано, че главният длъжник "Естетико Ем" ЕООД е от категорията на лицата по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задълженията му за данъци и осигурителни вноски са установени по изпълнително дело № 190763731/2019 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Добрич. Не е спорно, че жалбоподателката М. Т.-М. е имала качеството управител на дружеството.

Не е установено, че е налице укриване на факти и обстоятелства, които по закон управляващият и представляващ дружеството е имал задължението да обяви пред орган по приходите.

По отношение на всички несъбрани задължения, тези за корпоративен данък за 2019 г., за ДДС дан.п. м.05.2019 г.-м.10.2019 г., за ДОО, за УПФ и за ЗО, ревизиращият орган е приел, че те са декларирани със съответните декларации, но не са внесени. Нито в ревизионния акт или в ревизионния доклад, нито в потвърждаващото решение, са изложени мотиви какви неверни данни е декларирала М. Т.-М., какви факти и обстоятелства е укрила в подаваните за задълженията на дружеството декларации в периода, когато е била негов управител.

Не представлява укриване на факти и обстоятелства по см. на чл. 19, ал. 1 от ДОПК твърдяното в РА неспазване от управителя на дружеството на чл. 626 от Търговския закон, според който длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка е цитирана и легалната дефиниция за неплатежоспособен търговец по чл. 608, ал.1, т.2 от ТЗ, че неплатежоспособевн е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.

Видно е, че неплатежоспособността се обявява пред съда, а не пред орган по приходите или пред публичен изпълнител. Затова евентуалното неизпълнение от управителя на дружеството на задължението му по чл. 626, ал.1 от ТЗ не съответства на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това, цитираните норми от Търговския закон не са обвързани с никакви констатации или дори твърдения на органите по приходите, че „Естетико Ем“ ЕООД е било изпаднало в неплатежоспособност през проверявания период. Напротив, видно от мотивите на съставените РД и РА, ревизиращият екип многократно е обосновавал наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК с наличието на достатъчен паричен ресурс в дружеството, с който да се погасят възникналите задължения. Констатацията при ревизията на управителя на дружество е не за неплатежоспособност на търговското предприятия, а за данни по фискални устройства за реализирани обороти, както и за налични парични средства в каса към 31.12.2019 г. от 53 000 лв.

Не съответства на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и изложеното за първи път в съдебно заседание становище на органите по приходите, в молбата им от 10.01.2025 г., на л. 44 от делото, че укриването на факти и обстоятелства от М. Т. –М. се изразявало в невярно посочена липса на задължения на дружеството в декларацията по чл. 129, ал. 2 от Търговския закон, която се подава в Търговския регистър при продажбата на дялове от капитала на търговско дружество. Тази декларация се подава пред Агенцията по вписванията, която води търговския регистър, а нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК има предвид укриване на факти и обстоятелства, които управляващият и представляващият дружеството е задължен да декларира пред орган по приходите или пред публичен изпълнител. Изричното посочване в нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК на органите, пред които се изисква да бъде извършено декларирането, респ. укриването на факти и обстоятелства, изключва разширителното тълкуване на разпоредбата. Затова дори и да не са били декларирани в декларацията по чл. 129, ал.2 от ТЗ задълженията на дружеството по чл. 16, ал. 2 – 4 от ТЗ, т.е. за задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, то законодателят изрично е изключил тази хипотеза при ангажирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Освен това никъде, нито в РД, нито в РА ревизиращият орган не обосновава наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя с невярната декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, подадена от М. Т.-М. на 27.02.2020 г., приложена на л. 717 от данъчната преписка. Допълване на основанията за ангажиране на отговорността, не може да се извършва при съдебното оспорване на акта, с който са установени задълженията.

Неплащането на декларираните задължения явно не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Недобросъвестното поведение на управителя на дружество, изразяващо се в незаплащане на възникналите публични задължения при наличие на икономическа възможност за това, се изтъква от субективна страна в ревизионния акт и потвърждаващото го решение, но същото не е в причинна връзка с невъзможността публичните задължения да бъдат събрани.

С оглед изложеното съдът приема, че не е налице предпоставката на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя за задълженията на дружеството, понеже по делото не се установи каква декларация не е подадена, какви са укритите факти и обстоятелства, на какво основание е следвало да се декларират пред органи по приходите или публичен изпълнител.

По отношение на втората предпоставка, тази по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите не сочат коя конкретно хипотеза имат предвид, което представлява и съществено нарушение на общите изисквания за форма на административните актове. Установените при ревизията обстоятелства би следвало да бъдат подведени под конкретна хипотеза на правна норма, което в случая не е изпълнено. С оглед задължението, което има по чл. 160 от ДОПК съдът преценява наличието/ липсата на всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДПОК.

Цитираната разпоредба определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

В ревизионното производство липсват твърдения за обременяване с тежести на имуществото на задълженото търговско дружество за обезпечаване на чужд дълг, за осребряване в полза на третото лице, затова съдът приема, че следва да прецени налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК са: 1. субект на отговорността - орган на управление или управител на задълженото лице; 2. установено наличие на извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или извършено отчуждаване на имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 4. обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК.

При безспорно наличие на първата предпоставка, органите по приходите излагат твърдения, че декларираните средства в брой в ГФО за 2019 г. от 53 000 лв. не били предадени на новия управител на дружеството при прехвърлянето на дружествените дялове от М. Т.-М. на майка й, М. С.. Основание за този извод е обстоятелството, че липсвал приемо-предавателен протокол към тази дата. Такъв бил представен, но впоследствие и носещ по-късна дата. Освен това в впоследствие представения протокол не бил записан размерът на предадената сума. Затова е направен извода, че сумата от 53 000 лева е послужила за лични нужди на М. Т.-М.. В РД са описани извършени покупки на стоки и вещи от банковата сметка на управителя като физическо лице.

Дори и да се приеме, че М. Т.-М. е ползвала част от парите на дружеството за лични нужди, по повод представените данни за покупка на стоки и вещи, то не е доказана причинната връзка тези нейни разходи да са причина, както за намаляване имуществото на дружеството, така и за непогасяването на задълженията за данъчни и осигурителни вноски.

Според данни от ревизията дружеството е разполагало с доходи и имущество освен към момента на образуване на изпълнителното дело през 2019 г., но и до края на 2022 г. Установява се, че изпълнителното дело срещу „Естетико Ем“ ЕООД е образувано през 2019 г. От този момент дружеството не е престанало да извършва търговска дейност, напротив продължило е да реализира обороти по данни от фискалните му устройства. Ревизиращият екип е установил, че тези обороти са за 2019 г. – 142 952 лв., за 2020 г. – 144 890 лв., за 2021 г. – 202 169, 59 лв. Данните могат да се приемат за действителни, понеже са установени чрез записите на фискални устройства. По данни на ревизията дружеството е реализирало обороти и е декларирало налични парични средства в брой, както през периода на управлението на жалбоподателката ( към края на 2019 г. - 53 000 лв), така и в следващи данъчни периоди ( за 2020 г. – 92 000 лв., за 2021 г.- 158 000 лв., за 2022 г. – 80 000 лв. – РА стр.4), затова може да се приеме, че то е разполагало с доходи и имущество освен през процесния период, 24.01.2019 - 04.03.2020 г., значителен период и след това. Щом като дружеството е разполагало с имущество през процесния период, неплащането на публичните му задълженията от жалбоподателката не е причина за невъзможността те да бъдат събрани.

По делото не са представени доказателства за извършени конкретни плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, които да имат последиците, визирани в чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Видно е, че през следващия данъчен период, през който жалбоподателката вече не е била управител на дружеството, а такъв е била М. С., ревизията е установила освен повишаване на оборотите на дружеството в сравнение с 2019 г. (за 2020 г. – 144 890 лв., за 2021 г. – 202 169, 59 лв. ), то и много по-голяма касова наличност по данни от ГФО в Търговския регистър. Към 31.12.2019 г. касовата наличност е 53 000 лева, към 31.12.2020 г. – 92 000 лева, към 31.12.2021 г.- 158 000 лв. Независимо от продължаващата успешно търговска дейност на дружеството и след продажбата на дяловете от жалбоподателката на майка й, през 2020, 2021 г. и 2022 г. по изпълнителното дело не са били предприемани адекватни изпълнителни действия за събиране на установените задължения, вкл. чрез запор на налични парични средства. Затова не може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 19, ал. 2 ДОПК недобросъвестното поведение на третото лице да е единствена причина за несъбираемостта на публичните задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Освен това разходите, които жалбоподателката е правила за покупки на някой стоки през 2019 г., описани в РД, не могат да се квалифицират като плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Заплащането на покупки на вещи от личната банкова сметка на жалбоподателката, описани в РД, не е скрито разпределение на печалба или дивидент по смисъла на § 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително доходи от акции, доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции, скрито разпределение на печалба. Скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. В случая не се доказва нито една от посочените хипотези.

Поради липса на кумулативните условия от фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателката като управител на „Естетико Ем“ ЕООД по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Разноски Съобразно изхода на делото на жалбоподателя се дължи присъждане на разноските за държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лева, платено по банкова сметка видно от представено преводно нареждане от 02.12.2024 г. на Уникредит банк, договор за правна защита серия Д № 0044556/10.10.2024 г. и пълномощно.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд –Добрич, V състав