Решение № 458 от 1.11.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 755/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. Подадена е жалба от “Профи Кредит България“ ЕООД-София, чрез юрк.И. Т., срещу Решение № 908 от 24.06.2024 г., постановено по гр.дело № 1523/ 2024 г. по описа на РРС в частта, с която съдът е отхвърлил исковете им срещу А. П. Ч. да се признае за установено, че същата им дължи суми по Договор за потребителски кредит № ••••••••••••/ 17.06.2022 г., както следва: за главница над присъдената 2 485, 49 лв. до 3 274, 08 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до окончателното плащане, и за 1 350, 82 лв.- договорно възнаграждение за периода 15.09.2022 г.-05.10.2023 г., за които в полза на дружеството има издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6847/2023 г. по описа на РРС. В жалбата са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение по подробно изложени съображения, като е изразено несъгласие с възприетото от РРС, че договорът е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗЗП. Иска се от въззивния съд да отмени решението в тази му част и да постанови свое, с което да уважи предявените искове до посочените в жалбата размери, като от главницата се приспаднат само възнагражденията за закупени допълнителни услуги “Фаст“ и “Флекси“ на обща стойност от 680 лв. Претендират разноски по делото. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. П. Ч., в който се сочи, че актът в обжалваната част е правилен и законосъобразен. Иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски по делото. Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява допустима. Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: На 17.06.2022 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ••••••••••••, по силата на който “Профи Кредит България“ ЕООД предоставили на А. П. Ч. сума в размер на 3 400 лв., която тя следвало да върне на 36 месечни вноски по 164, 29 лв. в периода 15.07.2022 г.–15.06.2025 г., при ГПР 49, 10 % и лихва по кредита в размер на 41, 00 % с лихвен процент на ден от 0, 11 % или общо дължими 5 914, 22 лв. Кредитополучателката закупила и допълнителни услуги- “Фаст“ в размер на 1 360 лв. и “Флекси“- 1 700 лв., разсрочени на месечни вноски от по 85 лв. с погасителния план към контракта. Така общото задължение възлязло на 8 974, 22 лв., а месечната погасителна вноска-на 249, 29 лв. По молба на кредитополучателката със заемната сума било извършено рефинансиране, а остатъка от 3 075, 35 лв. бил преведен по нейна банкова сметка. Към кредитора били направени плащания от насрещната страна на обща стойност от 914, 51 лв.Поради неизпълнение на поетите договорни ангажименти от потребителя и съобразно чл.12.3 от ОУ, договорът бил прекратен, а задълженията по него-обявени за предсрочно изискуеми на 05.10.2023 г. След тази дата кредиторът започнал да начислява на насрещната страна обезщетение за забава.В полза на дружеството била издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6847/2023 г. за главница от 3 274, 08 лв., със законната лихва върху нея от 21.12.2023 г. до окончателното плащане, 1 350, 82 лв.-договорно възнаграждение за периода 15.09.2022 г.-05.10.2023 г., 118, 11 лв.-лихва за забава за времето 16.07.- 05.10.2023 г., 210, 87 лв.-законна лихва от 05.10.-21.12.2023 г., както и 149, 08 лв.-разноски за заповедното производство. Били отхвърлени претенциите, касаещи допълнителните услуги. С обжалваното решение основният съд отхвърлил исковете на “Профи Кредит България“ ЕООД да бъде осъдена А. П. Ч. да им заплати сумите от 1 282, 43 лв.-възнаграждение за закупена услуга “Фаст“ и 1 605, 56 лв.-цена на услуга “Флекси“, както и да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството главница над 2 485, 49 лв. до 3 274, 08 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до окончателното плащане, 1 350, 82 лв.- договорно възнаграждение за периода 15.09.2022 г.- 05.10.2023 г., 118, 1 лв.-лихва за забава за времето 16.07.-05.10.2023 г. и 210, 87 лв.-законна лихва от 05.10.-21.12.2023 г. Актът е влязъл в законна сила досежно осъдителните искове и акцесорните претенции за лихви за забава. При така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗЗП и А. П. Ч. дължи на насрещната страна само сумата от 2 485, 49 лв. Настоящата инстанция споделя доводите на РРС, че ГПР е бил изчислен неправилно, тъй като към него не са били включени таксите за допълнителни услуги. Те по естеството си представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗПК и на основание чл.19 ал.1 от същия нормативен акт трябва да се включват при определяне размера на ГПР. Тези услуги, уговорени с договора и включени в ОУ към него, се отнасят до усвояване /приоритетно разглеждане и изплащане на сумата по кредита / и управление /възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата/ на кредита. В случая контрактът е сключен в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При това положение практиката приема, че заплащането на услугите, свързани с усвояване и управление на кредита, е задължително условие за отпускането му, съответно, че тези услуги представляват част от допълнителните разходи по кредита. Към този извод сочи и вписването им в погасителния план към заема. При подобно некоректно посочване в договора на ГПР, без да са включени разходите за допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК до който извод е стигнал и първоинстанционният съд. Последица на нарушението на тази норма води до недействителност на договора на осн.чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по кредита /чл. 23 ЗПК/. Следва също да се посочи, че при обща стойност на таксите за допълнителни услуги от 2 887, 99 лв. се нарушава правилото на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния допустим размер на ГПР. По тези съображения правилно районният съд е отхвърлил иска за главница над 2 485, 49 лв. до 3 274, 08 лв. и този за договорна лихва.Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В тежест на въззивника трябва да се възложат разноските на насрещната страна. В полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на въззиваемата, при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на делото, се дължи сумата от 200 лв. По изложените съображения, Окръжен съд-Р.