Решение № 343 от 22.4.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 222/2021 г.

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Касаторът „РОМЕА СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ “ ЕООД ЕИК 202870144, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Б. М. „ №.., представлявано от управителя С. Т. М…чрез своят процесуален представител адв. А.Ч. •••, е оспорил решение № 606/29.12.2020 г. по АНХД № 1209/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което са потвърдени наказателни постановления: № 439484- F471966 /29.05.2019 г., № 439479- F4 23167/29.05.2019 г., № 439486- F 471993/29.05.2019 г., № 439481- F4 23175/29.05.2019 г., издадени от Директора на офис /дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на „РОМЕА СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ “ ЕООД ЕИК 202870144, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Б. М. „ №. представлявано от управителя С. Т. М. са на наложени четири имуществени санкции в размер на по 500, 00 лв. на основание чл. 179 ал.1 ЗДДС, за нарушения по чл. 125 ал.1 и ал.5 ЗДДС и чл. 125 ал.3 и ал.5 ЗДДС. В жалбата се поддържа, че решението на районния съд е неправилно като постановено в противоречие със закона. Молбата към съда е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което оспореното наказателно постановление да бъде също отменено. В съдебно заседание касаторът, чрез подадена писмена молба от своят процесуален представител моли жалбата да бъде уважена. Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но депозира писмена молба – становище, в която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК /, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд - Пазарджик е потвърдил оспорените четири наказателни постановления: № 439484- F471966 /29.05.2019 г., № 439479- F4 23167/29.05.2019 г., № 439486- F 471993/29.05.2019 г., № 439481- F4 23175/29.05.2019 г., издадени от Директора на офис /дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с които на „РОМЕА СЪРВИСИС БЪЛГАРИЯ “ ЕООД ЕИК 202870144, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Б. М. „ №, представлявано от управителя С. Т. М. са на наложени четири имуществени санкции в размер на по 500, 00 лв. на основание чл. 179 ал.1 ЗДДС, за нарушения по чл. 125 ал.1 и ал.5 ЗДДС и чл. 125 ал.3 и ал.5 ЗДДС. По делото е било безспорно установено, че на дружеството жалбоподател са съставени актове за установяване на административно нарушение №F471966/13.02.2019 г. №F471993/13.02.2019 г., съответно за затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.11.2018 г. за данъчен период 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. и като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.11.2018 г. за данъчния период 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г. Справка-декларация и информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за посочения период са подадени в офис за обслужване гр.Пазарджик, при ТД на НАП Пловдив на 28.11.2018 г. с вх. №13001587930/28.11.2018 г. Констатирано е закъснение от 14 дни. Въз основа на това са издадени наказателни постановления №439484- F471966/29.052019 г. и №439486-F471993/29.05.2019 г. На дружеството са съставени и актове №F423167/12.1.2018 г. №F423175/12.10.2018 г., съответно за затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 16.07.2018 г. за данъчен период 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. и като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 16.07.2018 г. за данъчен период 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. Справка-декларация и информацията от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за посочения период са подадени с КЕП в офис за обслужване гр.Пазарджик, при ТД на НАГ1 Пловдив на 17.07.2018 г. с вх. №13001561804/17.07.2018 г. Констатирано е закъснение от 1 ден. Въз основа на това са издадени наказателни постановления №439479- F423167/29.052019 г. и №439481-F423175 /29.05.2019 г. За да постанови решението си районният съд е намерил, че от формална страна обжалваните наказателни постановления съдържат всички изискуеми реквизити, като възраженията на нарушителя досежно издаването на същите при допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, както и по доказаността на административно наказателните обвинения и относно приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН - са подробно обсъдени и намерени от съда за неоснователни. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателните постановления фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.125, ал.1 и ал.3 във връзка с ал.5 от ЗДДС, а именно като регистрирано по ЗДДС санкционираното лице, не е изпълнило законово регламентираното задължение за подаване на справки – декларации по ЗДДС и подаване на информация от отчетните регистри след изтичане на определения в закона срок, което сочи на съставомерни от обективна страна деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл. 179 ал.1 ЗДДС, по отношение на които нарушения не е налице основание за определянето им като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция от правна страна приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500, 00 до 10 000, 00 лв. Следователно административнонаказателната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС регламентира четири отделни и самостоятелни състави на административни нарушения – неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС /нарушение по чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС/; неподаване на декларацията по чл.125, ал.2 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл. второ от ЗДДС/; неподаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1, предл. трето от ЗДДС/ и неподаване на посочените декларации /отчетни регистри в предвидените срокове /нарушение по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС/. В случая в оспорените наказателни постановления са посочени, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал.1 ЗДДС, но са отграничени точно допуснатите нарушения, поради което са неоснователни възраженията на касатора, че е следвало да се наложи една санкция, тъй като се касае за две категории различни нарушения – в случая извършени в различни периоди от време. Неоснователни са възраженията на касатора и досежно допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателните постановления, тъй като законосъобразно и обосновано, районният съд след като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че актовете са съставени в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40 ал.2 ЗАНН. Безспорно е установено, че контролните органи са положили необходимите усилия да уведомят жалбоподателя, като по делото са изготвени и изпратени две покани до дружеството за явяване пред ТД на НАП, офис Пазарджик, с цел съставяне на акт. Вярно е, че поканите не са били редовно връчени, но това не опорочава образуваните административно наказателни производства, защото в крайна сметка процесните АУАН, съставени в отсъствие на нарушителя, са били предявени и връчени на управителя на дружеството на 21.05.2019 г. и същият е имал възможност на организира своята защита, включително да подаде възражение против съставения акт в срока по чл. 44 ал.1 ЗАНН. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая е спазен и преклузивния срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН, тъй като при наличие на предпоставките за това, административното производство е било спряно, 6-месечния преклузивен срок е бил прекъснат, като след намиране на извършителя на 29.05.2019 г. Основателно е възражението на касатора относно наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В нормата на чл.179 от ЗДДС са инкриминирани различни форми на изпълнително деяние - неподаване на декларация или отчетни регистри и неподаване им в срок, като процесните форми на неизпълнение, с най- нисък интезитет застрашават обществените отношения за своевременно и точно отчитане чрез подаване на декларации и отчетни регистри от задължените лица, с оглед определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или възстановяване данък. Независимо, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, с оглед спазване на конституционния принцип за равенство пред закона, за да не се получи неравнопоставено третиране на правните субекти за едно и също по вид нарушение, при преценката относно обществената опасност на конкретните деяния следва да се отчете приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В случая служебно известен на съда факт е, че на дружеството- жалбоподател са били наложени и други наказания за нарушения от същия вид, но с влязло в сила съдебно решение № 24 / 14.01.2021 г. по КАНД № 1257 / 2020 г. на ПзАС, наказателните постановления за налагането им са били отменени като незаконосъобразни. Същият резултат е налице и по отношение на наказателни постановление, отменени с влязло в сила съдебно решение от 02.10.2020 г. по анд № 1211/2020 г. по описа на ПзРС, оставено в сила съгласно решение № 21/14.01.2021 г. по описа на ПзАС. Наред с това в случая дружеството – жалбоподател е подало справки- декларации, респективно информация за отчетните регистри с едно минимално забавяне от 1 ден, респективно 14 дни. Следва да се отчетат и изложените от жалбоподателя в първоинсанционното производство, обективни причини за неподаване на декларация и информация в срок, които съдът е склонен да приеме, като взема предвид, че тези обстоятелства не се оспорват и не са опровергани от други събрани в настоящото производство доказателства. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че въпреки формалното осъществяване на признаците на административни нарушения съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН, същите представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При преценката за маловажност на случая е без значение, че нарушението е формално, тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства следва да се прецени, дали деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Задължението на органите по приходите да регистрират нарушенията чрез съставяне на АУАН не освобождава наказващия орган от задължението да прецени конкретната обществена опасност на деянието, която в настоящия случай е малозначителна, поради което дружеството жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание, като бъде предупредено чрез законовия представител устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено административно наказание. В случая жалбоподателят твърди и ответният административно наказващ орган не е оспорил, че дружеството е дерегистрирано по ДДС преди да бъдат издадени процесните наказателни постановления. Предвид изложените съображения съдът намира, че решението на Пазарджишкия районен, с което са потвърдени оспорените наказателни постановления, е постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК, с оглед на което съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отменят тези наказателни постановления. С оглед на изхода от спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 500, 00 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Пазарджишкият административен съд: