Решение № 682 от 1.8.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2154/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. Д. Ш., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••••, чрез адв. В. В. от Адвокатска колегия Бургас, против Заповед за задържане на лице рег. №251зз-102/16.05.2024г., издадена от И. С. С., на длъжност - разузнавач в сектор “ПСНППЧСИ“ отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр.Бургас. С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане. В откритите съдебни заседания жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. В. В., която поддържа жалбата. Същата доразвива доводите си в писмени бележки. Ответникът по жалбата се явява лично в провелите се по делото съдебни заседания, като оспорва жалбата. Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката Т. Д. Ш., ЕГН: 8411230576, с адрес: •••••••, е била задържана със Заповед за задържане на лице рег. №251зз-102/16.05.2024г., издадена от И. С. С., на длъжност- разузнавач в сектор “ПСНППЧСИ“ отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр.Бургас. Цитираната заповед е издадена във връзка с наличието на данни за нейна съпричастност към извършването на престъпление по чл.242, ал.4 НК. В тази връзка е било образувано и Досъдебно производство № 179/24г. по описа на ОДМВР гр.Бургас, за престъпление по чл.242, ал.4 НК. За задържаното лице - Т. Д. Ш. била постъпила оперативна информация, че извършва счетоводна дейност на фирми, опериращи на пристанище „Европа“, както и че чрез нея са преминавали и са се съхранявали паричните средства във връзка с контрабанда на горива. Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е и подробно мотивирана, като са посочени образуваното по случая ДП и престъплението за което то е образувано. В този смисъл и несъстоятелни се явяват възраженията на жалбоподателя за немотивираност на обжалвания акт. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. В изпълнени на дадените му от съда указания, административният орган е представил и преписката във връзка в издаването й, като съдържащите се в нея данни се потвърждават и от изложеното от ответника в съдебно заседание. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са били налице достатъчно данни, че Ш. може да има съпричастност към процесната престъпна деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Нещо повече, няма как да бъде прието за несъразмерно задържането на лице, за което има данни да съхранява парични средства от престъпна дейност. В тази насока са налице достатъчно доказателства, за да се предприеме задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В тази насока са докладната записка на л.27 от делото, верността на изложеното в която се потвърждава в протоколите за разпит на свидетели на л.53-60 от делото, а и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – З. Д. и отговорите на въпроси, поставени към ответника И. С.. Посоченото се явява достатъчно, за да се приеме, че задържането се явява законосъобразно. Нещо повече, подозрението за осъществено от жалбоподателя престъпление се базира на разумни основания и се отнася до конкретно престъпление – по чл.242, ал.4 НК, което се явява предпазна мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г., както и Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B). Съдът намира на следващо място за носнователни доводите на защитата за по – голяма продължителност на задържането от тази, посочена в процесната заповед. Съобразно разпоредбата на чл.162, ал.1 от НПК претърсването и изземването се извършва в присъствието на поемни лица и на лицето, ползващо помещението. В конкретния случая в процесната офис сграда са извършвани действия по претърсване и изземване на помещения, които жалбоподателката очевидно ползва в качеството си на служител. Ето защо и съвсем правилно е осигурено нейното присъствие на тези действия, от една страна с цел същите да не бъдат опорочено, а от друга с цел гарантиране правата и на самата Ш.. В никакъв случай обаче не може да се възприеме лансираната от жалбоподателката теза, че периодът на присъствие на така описаните процесуални действия съставлява задържане по смисъла на ЗМВР. Тъкмо напротив, участието в процесуално - следствени действия не може да се приравнява в никакъв случай на задържане. Обратното би означавало да се приеме например, че при извършване на претърсване и изземване в дома на дадено лице, последното се явява задържано. Нещо повече, видно от планът за провеждане на СПО /л.18 и сл. от делото/ началото на полицейската операция е следвало да бъде в 08, 30 часа, а видно от заповедта за задържане, Ш. е била задържана в 11, 00 часа. Това очертава един напълно нормален период от два часа и половина, през който да се извършат всички действия по претърсване и изземване и да се оформят съответните документи в тази насока, съответно лицето да бъде транспортирано до ОДМВР Бургас. С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд