Решение № 257 от 22.5.2024 г. на Районен съд - Монтана по дело № 1520/2023 г.

Настоящото производство се развива, след като по депозирано от ищеца аявление по чл. 410 от ГПК за исковите суми по ч.гр.д.№ 984/2023 г. по описа на МРС съдът е издал Заповед за изпълнение, с което са присъдените суми, като след от ответницата е подадено възражение в законния срок, ищецът е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в законния едномесечен срок.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства. Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок.

Разгледани по същество: исковете за главница и мораторна лихва са изцяло основателни, искът за възнаградителна договорна лихва е неоснователен в цялост и като такъв подлежи на отхвърляне.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице И. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 632447/09.02.2022 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 1 000лв.;

• Размер на погасителна вноска: 2х33, 38 лв. и 6х186, 67 лв.;

• Ден за плащане: сряда;

• Вид вноска: месечна;

• Годишен процент на разходите/ГПР/: 48, 73%;

• Брой вноски: 8;

• Фиксиран лихвен процент: 40, 05%;

-Дата на първо плащане: 09.03.2022 г.;

-Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция- по избор на кредитополучателя;

• Дата на последно плащане: 10.10.2022 г.;

• Такса за усвояване: 0 лв.

• Обща сума за плащане: 1 186, 78 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост, като обосновано, компетентно и обективно дадено се установява следното:

1./ От ответницата има платени суми по процесния договор в размер на 561 лв. С внесените суми са погасени следните задължения: неустойка- 416, 39 лв. и 144, 61 лв. такси;

2./ Останалите неплатени и дължими суми по договор за потребителски кредит № 632447/09.02.2022 г. от ответницата са, както следва: 1 000 лв. главница, 186, 78 лв. договорна възнаградителна лихва и 96, 92 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2023 г. От експертизата се установява и, че кредитът е усвоен, респективно надлежно сключен, тъй като кредитополучателят Д. Г. М. с подписа си в процесния договор за кредит е удостоверила, че надлежно е получила заемната сума от 1 000 лв. от кредитодателя- дружеството-ищец- т.е. самият договор има характера на разписка.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. На първо място договорът е редовен от външна страна, съдържа изискуемите му реквизити, потвърден е с подписите на двете страни. Налице е погасителен план, преддоговорна информация/стандартен европейски формуляр/, ясни са параметрите по договора, определен ГПР и ГЛП с посочена методика на изчисление, посочена общодължима сума по кредита. Договорът за потребителски кредит е действителен поради спазване на императивните изисквания, залегнали в ЗПК и като такъв е породил желаните правни последици, респ. не са налице предпоставките на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК за недействителност на целия договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора, което е реално такова, без да са налице скрити такси, лихви, комисионни и др. възнаграждения от всякакъв вид, които да го увеличават по недопустим начин е в размер на 48, 73%- респективно не надвишава петкратният размер на законната лихва и не нарушава разпоредбата на чл 19, ал.4 от ЗПК, което би довело до недействителността на целия договор за кредит. Действително, в погасителния план към договор за потр. кредит са посочен към месечните вноски и, , вноски с неустойки‘‘ от 227, 62 лв. и 74, 33 лв. месечно, но тъй като тези суми на първо място не се претендират от ищеца, а на следващо място- са дължими под условие, съдът не намира посоченото за некоректно посочен размер на ГПР със скрити възнаграждения. Единствените вземания по погасителния план, които се претендират от ищеца по делото, са за неплатена главница и възнаградителна лихва.

Съгласно изложеното по-горе съдът достигна до извода, че вземанията на ищцовото дружество към ответницата по Договор за потребителски кредит № 632447 - за главница и обезщетение за забава са установени по основание и размер от събраните доказателства, падежирали и изискуеми са, като няма данни да са били погасени от кредитополучателя.

Предвид горното, съдът намира исковете за 1 000 лв. главница и за 70, 29 лв. мораторна лихва за изцяло доказани и основателни и като такива, следва да бъдат уважени в цялост.

Съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.Съгласно Чл. 143 от ЗПК: . (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Легалната дефиниция на понятието потребител е дадено в §13, т.1 от Закона за защита на потребителите: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.‘‘. Безспорно ответницата притежава това правно качество, респективно разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК намира приложение в процесния казус.

На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..

Съдът се занима служебно с въпроса относно действителността на клаузата на чл. 3, ал.1, т.7 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно която размерът на договорната възнаградителна лихва, дължим от кредитополучателя е фиксиран лихвен процент от 40, 05%. Неравноправни клаузи имаме тогава, когато е налице уговорка във вреда на потребителя. Тя трябва да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно преобладаващата съдебна практика, клаузата за договорна възнаградителна лихва е неравноправна, когато размерът й надвишава трикратния размер на законната лихва. В случая, фиксирания лихвен процент от 40, 05% значително надвишава размерът на законната лихва, касае се за четирикратен размер, което несъмнено води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Предвид посоченото клаузата за договорна лихва в процесния договор за кредит е неравноправна клауза и като такава-не поражда правни последици и кредитополучателят не дължи изпълнение по нея.

Предвид гореизложеното, установителният иск за договорна възнаградителна лихва в размер на 186, 78 лв., като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне от съда в цялост.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете; на ответницата да се заплатят разноски за платен депозит за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в полза на пълномощника на ответницата следва да се изплати адвокатско възнаграждение от ищеца, пропорционално с отхвърлената част от исковете.

Следва да се заплатят на ищеца и сторените в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

При определяне на процент дължими ранзоски от двете страни, съдът ползва простото тройно правило, като от общата цена на трите иска определя коефициент уважена/отхвърлена част.

Следва да се отбележи, че съдът редуцира до максималния размер по чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в исковото производство- 360 лв., тъй като ищецът необосновано претендира по-голям недопустим размер на възнаграждението от 450 лв.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД