Решение № 262458 от 13.4.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 9372/2015 г.

Предявени са искове /при условията на евентуалност/ от М. Т. против И. К. с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за: прогласяване недействителността /нищожността/ на упълномощителна сделка от 15.05.14г. /заверена нотариално като подпис и съдържание под № 5167 и № 5168 от 14г. при нотариус Ц. С./; прогласяване недействителността /нищожността/ на договор /за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 067 от 09.06.14г. на нотариус Д. Н./; за разваляне на посочената прехвърлителна сделка. Съображенията на страните са изложени по делото. Представените по делото доказателства удостоверяват, че: Ответницата - в качеството си на пълномощник /съгласно пълномощно от 15.05.14г., заверено нотариално като подпис и съдържание под № 5167 и № 5168 от 14г. при нотариус Ц. С./ на Е. Я./наследодател на ищцата/ е прехвърлила в своя полза /съгласно нотариален акт № 067 от 09.06.14г. на нотариус Д. Н./ собствеността върху /апартамент № 61, находящ се в град София, бул. ••••••••••••••••••с площ от 74, 77 кв. м., заедно със зимнично помещение № 11, с площ от 4, 93 кв. м., заедно с 1, 474 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото/ срещу задължението си – да предоставя издръжка и гледане на прехвърлителката /собственика/ на имота /Е.Я./. На 08.08.14г. Е. Я.е починала. Възраженията на ищцата /заявени в контекста на чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД/ досежно недействителността /нищожността/ на едностранната сделка /пълномощното от 15.05.14г./ са неоснователни: Законът /в хипотезата на чл. 573, ал. 3 от ГПК – при условията на която правна норма е било извършено процесното нотариално удостоверяване: на подпис и съдържание; във връзка с чл. 576 от ГПК и чл. 580, т. 1 от ГПК – изрично посочените от ищцата правила/ не въвежда изрично /императивно/ изискване – да бъдат посочени: населеното място и точния адрес /където е извършено нотариалното действие /т.е. липсата на такива реквизити в документа – не влече нищожност на едностранната сделка поради липса на форма, поради опорочена форма/. Отделно от това /в същата връзка/: събраните по делото доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност/ удостоверяват /еднозначно – категорично/, че нотариалните удостоверявания са били направени в град София, в жилището на упълномощителката Е. Я./в района на действие на нотариуса по смисъла на чл. 573, ал. 1 от ГПК/. Положените върху документа /спорното пълномощно/ щемпели – съдържат всички реквизити по приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 за САННК /макар, че: липсата на посочената в този нормативен акт форма на нотариалните щемпели сама по себе си – не може да опорочи нотариалната заверка до тежката последица по чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 44 от ЗЗД/. Събраният по делото доказателствен материал – преценен в съвкупност /писмен, гласен и основно в тази връзка – експертен/ удостоверява, че: към момента на нотариалното действие – упълномощителката не е страдала от пълна слепота /а само от „практическа“/. В такава хипотеза – правилото на чл. 189, ал. 2 от ГПК /макар атакуваният документ да има характеристиките на „частен“ такъв по смисъла на този законов текст/ се явява – неприложимо. Независимо от това: посоченото законово правило /изискване/ се явява и принципно неприложимо в рамките на нотариално производство /в тази насока са нормите на: чл. 590, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 589, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 189 от ГПК – преценени по съдържание и логика в съвкупност/. Събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен, преценен в съвкупност - касаещ цялостното здравословно състояние на упълномощителката към момента на нотариалното действие/ удостоверява пряко /еднозначно, категорично/ предпоставката на чл. 573, ал. 3 от ГПК /че е била налице необходимост - заверката да бъде извършена извън канцеларията на нотариуса/. Изложеното налага извода, че: формата на процесното нотариално удостоверяване е била спазена и, че: при извършване на нотариалното действие не са били нарушени императивни /повелителни/ правни норми. Възраженията на ищцата в тези две насоки са – неоснователни. Неоснователни са и възражения, касаещи – липсата на съгласие на упълномощителката /към момента на процесната нотариална заверка, към момента на създаване на спорния документ/: От една страна: самият подпис върху документа /положен отпечатък с безспорна автентичност/ удостоверява /свидетелства за/ – наличието на съгласие за изповядване на сделката. От друга страна: липсват доказателства – волята на упълномощителката да е била опорочена към момента на нотариалната заверка. Напротив: събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен - преценен в съвкупност/ удостоверява, че: към момента на сделката – упълномощителката /въпреки съществено влошеното си физическо здравословно състояние/ е била в психическо състояние, което й е позволявало да ръководи действията си и да разбира свойството /и значението/ на процесното правно действие. На последно място /в същата връзка/: Заявените от ищцата доводи /с които се обосновава процесния порок на едностранната сделка/ не могат /принципно/ да бъдат подведени под дефиницията „пълна липса на съгласие“ /която е релевантна в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД/. Изложените в тази връзка съображения биха имали стойност при преценката на предпоставките по чл. 31 от ЗЗД /но такъв иск не е предмет на делото/. Част от възраженията на ищцата /заявени в контекста на чл. 26 от ЗЗД/ досежно недействителността /нищожността/ на двустранната сделка /договора от 09.06.14г./ са неоснователни: Възраженията /заявени във връзка с: липсата на съгласие за изповядване на сделката, липсата на форма на сделката, противоречието на договора със закона; в които части на практика ищцата препраща към доводите се за недействителност – нищожност на атакуваната упълномощителна сделка/ са неоснователни – предвид изложените по-горе съображения /касаещи действителността на атакуваното пълномощно/. Събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/ удостоверява, че: преди /към/ момента на сключване на договора – здравословното /физическо/ състояние на Е. Я.е било увредено съществено. Към този момент съпругът на последната е бил починал /на 08.05.14г./ и не е имало други роднини /и близки/, които да подпомагат /материално, физически и емоционално/ прехвърлителката. Именно тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ са предполагали – сключване на сделка като процесната /за да бъде предоставена фактическа помощ – физическа грижа на наследодателката на ищцата/. С оглед това /в случая/ следва да се приеме, че: в съдържанието на процесния договор е било заложено основание /за сключването му/, а именно – посочената необходимост да бъде осигурена подкрепа /преди всичко – фактическа, физическа, психическа, емоционална/ на Е.Я.. Наред с изложеното /в същата връзка/: липсват доказателства, които да обосноват извода, че конкретното /действително удостоверено като влошено здравословно състояние на Е.Я./ е сочело към - сигурно очакван, скорошен /несъмнен/ фатален изход. Възраженията на ищцата и в тази насока /заявени отново в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД/ са неоснователни. Основателни обаче се явяват възраженията на М. Т. /заявени в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/: От една страна: Процесната договорна връзка /предвид алеаторното си естество/ не държи сметка за /не изисква/ наличие на – еквивалентност в насрещните престации /на страните по правоотношението/. С други думи: липсата на такава еквивалентност, съразмерност, реципрочност /която липса може да бъде съобразена косвено в другата законова хипотеза - при преценка на предпоставките по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/ не съставлява /принципно/ порок на сделката /по смисъла на цитираният законов текст/. От друга страна: Събраният по делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверява, че: преди и към 15.05.14г. /когато е било оформено процесното пълномощно/ здравословното /физическо/ състояние на Е. Я. е било сериозно влошено и, че: от /след/ този момент до смъртта на прехвърлителката – ответницата /на основание на издадено й пълномощно; в каквато насока са и обясненията на И. К. по чл. 176 от ГПК/ е получавала лично пенсията на упълномощителката /съответно е разполагала по своя преценка с получаваните парични средства/. Съвкупната преценка на тези две обстоятелства налага извода, че: към датата на атакуваната едностранна сделка - възрастната /и болна/ жена вече /на практика/ се е намирала във фактическа /обективна; физическа/ и финансова зависимост от ответницата /особено и поради това, че – към същият период Е. Я. е била самотна – съпругът е бил починал съвсем скоро и вдовицата е живяла в отсъствие на близки лица или роднини, които да й оказват морална и психологическа подкрепа; финансова помощ и физическа грижа/. Посочените: финансова, физическа /а като следствие от това и – психологическа/ зависимости са се задълбочили /и на практика са придобили измеренията на пълни такава/ след изповядването не само на процесната прехвърлителна сделка, но и на още две такива /съгласно пълномощно от 06.06.14г.; нотариален акт от 27.06.14г.; нотариален акт 03.07.14г./ чрез които /общо пет сделки - две едностранни и три двустранни/ ответницата е прехвърлила в своя полза – както процесния апартамент, така и редица други недвижими имоти /собственост на Е.Я. /. Председателят на състава намира, че: последвалият /реализираният/ от горните сделки правен /и фактически/ резултат, а именно: на практика - лишаване на болната и възрастна жена от цялото и налично имущество приживе /липсват доказателства, съответно твърдения - в патримониума на прехвърлителката да е имало и други активи/ следва да се окачестви като „недобросъвестен“ и противоречащ на добрите нрави“ /по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, а също по смисъла и на принципните законови правила по: чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД / особено и поради това, че: срещу придобиването на всички активи на прехвърлителката /недвижими имоти/ е било поето – абстрактно /неопределено като точно естество, вид и като време на съществуване насрещно задължение за издръжка и грижа/. Отделно от това /в същата връзка/: този резултат се явява и житейски незащитим /необоснован; несправедлив/ по смисъла на принципната логика, заложена в съдържанието всички изброени законови текстове: краткият общ период на познанство между ответницата и Е. Я. /удостоверен с показанията на разпитаните в процеса свидетели/ както и конкретният /изключително кратък/ период на изпълнение на процесната сделка /и на другите две, посочени по-горе договорни връзки/ не може /принципно/ да обоснове /оправдае/ стореното съществено разместване на имуществени блага /права/; дори и да се приеме, че И. К. е била изправна страна в рамките на учредените правоотношения /съгласно съдържанието на част от събраните в процеса свидетелски показания/. В същата насока – председателят на състава съобразява и обстоятелствата /пряко относими към изправността на ответницата в рамките на договорните връзки; към надлежното изпълнение на поетите задължения; към обема да дължимата и предоставена финансова и физическа грижа/, че: до 08.05.14г. съпругът на Е. Я. все още е бил жив и е живял заедно с прехвърлителката; последната след смъртта на съпруга си е била все пак /от една страна/ в състояние /въпреки възрастта си и конкретното си здравословно – физическо състояние/ да се самообслужва и /от друга страна/ е имала регулярен паричен доход /пенсия/, който е бил в състояние /сам по себе си/ да задоволява финансовите потребности на жената /съгласно констатациите на приетата в тази връзка счетоводна експертиза/. На последно място в същата връзка: предпоставките по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД в случая са преценени във връзка с тези на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /въпреки различната правна квалификация и предмет на двете претенции/ доколкото: понятията „добросъвестност“ и „добри нрави“ касаят /съобразно логиката на цитираните по-горе принципни – основополагащи текстове от ЗЗД/ отношенията между страните в периодите: преди момента; към момента и след момента на учредяване на съответното правоотношение /договорна връзка/. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД – евентуално заявеният иск /по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/ не подлежи на разглеждане /независимо от това: тази претенция би се явила основателна – по съображенията, изложени по-горе - косвено във връзка с иска за нищожност/. В допълнение: Обстоятелствата: дали ищцата е била в близки отношения с наследодателката си /Е.Я./ и дали се е грижила /физически, психически и финансово/ за последната приживе са – ирелевантни за /и неотносими към/ състава чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /принципно и към съставите на чл. 26 от ЗЗД/. Независимо от това /въпреки това/: събраните по делото доказателства /в тази насока – свидетелски показания/ удостоверяват, че М. Т. е имала основателна /житейски защитима – обоснована/ причина да не бъде до леля си /физически/ във времето преди и към момента на нейната смърт /поради това, че се е грижила за своя болен син в Пловдив, който въпреки това е починал; след него е починал и съпругът на ищцата/. Възражението на ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищцата адвокатски хонорар не се явява прекомерен – преценен в контекста на: цената на иска – удостоверена с данъчна оценка на имота; фактическата и правна сложност на процесния правен спор; вида, естеството, обема на извършените по делото процесуални действия; продължителността на процеса във времето и праговете по Наредба № 1/. С оглед изложеното, съдът