Решение № 138 от 9.4.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 242/2023 г.

производството по което било прекратено частично поради оттегляне на протеста, съгласно определение от 14.06.2022 год., на която дата оправдателната присъда влязла в сила. В резултат на воденото наказателно производство, получило широка публична разгласа и продължило пет години и пет месеца, настъпили множество промени в здравословен, емоционален, психологически, личен, социален и професионален план, за репариране на претърпените от които неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 70 000 лева. Ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 800 лева – разходи за разноски - възнаграждение за адвокат в производство по чл.64, ал.2 от НПК; в размер на 2 000 лева – разходи за разноски - възнаграждение за адвокат по административното дело за отстраняването й от длъжност; в размер на 1 879.17 лева – законна лихва върху сумата от 3 000 лева – гаранция в пари, внесена на 06.02.2017 год. и неосвободена до момента. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумите в размер на 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 13.04.2023 год. / след допуснато изменение на искането за присъждане на законна лихва, относно началния момент на периода, вместо първоначално посоченият такъв 14.06.2022 год. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното й изплащане; в размер на 5 852.78 лева – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.06.2022 год. до 13.04.2023 год. /след допуснато изменение на искането за присъждане на законна лихва относно крайния момент на периода, вместо първоначално посоченият такъв 10.04.2023 год./; в размер на 12 343 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане /след допуснато изменение на иска, чрез увеличение на първоначално предявения размер от 800 лева на 12 343 лева/, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане; в размер на 1 100 лева / след допуснато изменение на иска чрез намаляване на първоначално предявения размер от 2 000 лева и частично прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска в частта относно разликата от 900 лева/ – обезщетение за имуществени вреди – разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по административното дело за възстановяване на работа, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, и в размер на 1 879.17 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 3 000 лева, внесена като парична гаранция, претендирана за периода от 06.02.2017 год. до 10.04.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2022 год. до окончателното й изплащане. ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА на Република България - оспорва исковете. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Производството по следствено дело № 9 / 2017 год. по описа на Окръжен следствен отдел – гр.Хасково, образувано срещу ищцата е започнало на 30.01.2017 год. с извършени процесуално следствени действия по претърсване и изземване, и обиск на ищцата, при които са иззети вещи, имащи значение за разследването, одобрени по надлежния за това ред. С постановление от 31.01.2017 год., ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по 302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, за това, че като държавен служител от състава на МВР, младши инспектор – старши полицай в 01 група на ГКПП „Капитан Андреев“, при ГПУ – Свиленград, поискала дар, който не й се следва, за да не извърши действие по служба – пропуснала преминаването през границата на страната при ГКПП „Капитан Андреево – шосе“, Община Свиленград, Хасковска област, на лек автомобил, марка „•••“, модел „•••.“, с ДК№ •••••••••, собственост на „Х.В.“ ЕООД – гр.Г., без да извърши в пълен обем необходимата и задължителна гранична проверка по реда на инструкция от 09.07.2015 год. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 31.01.2017 год., сключен между ищцата и упълномощен от нея адвокат, с договорено възнаграждение от 2 000 лева. На 30.01.2017 год. ищцата е била задържана за срок от 24 часа. С постановление от 31.01.2017 год. на ОП – Хасково е разпоредено задържане на ищцата в следствения арест до явяването й пред Окръжен съд – Хасково за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража“, но за не повече от 72 часа, считано от 16.00 часа на 31.01.2017 год. С постановление от 03.02.2017 год. по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 3 000 лева. С постановление от 27.09.2018 год. на Окръжна прокуратура – Хасково е отменена мярката за неотклонение „гаранция“ в пари по ДП № 9 / 2017 год. по описа на ОСО при ОП – Хасково, взета по отношение на ищцата в качеството й на обвиняем по посоченото ДП, на основание чл.234, ал.8 от НПК - поради изтичане на срок от една година и шест месеца от привличането й като обвиняем. Със Заповед № УРИ 3282з-332 от 01.02.2017 год. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, ищцата временно е била отстранена от длъжност и разпоредено да й бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от 16.00 часа на 31.01.2017 год. Със Заповед № УРИ 3282з-333 от 01.02.2017 год. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ е образувано дисциплинарно производство срещу ищцата, която временно е отстранена от длъжност „младши инспектор“. Със Заповед № 3282з – 358 от 04.02.1019 год. на директора на ГД „ГП“ е прекратено дисциплинарното производство, образувано срещу ищцата, която е възстановена на длъжността „младши инспектор“, с всички права, считано от датата на отстраняването – 02.02.2017 год., като е разпоредено да й бъдат върнати служебната карта, личния знак и оръжие, и да й се изплати възнаграждение за времето на отстраняването. Видно от мотивите към заповедта е, че в хода на дисциплинарното производство не били събрани достатъчно доказателства за извършено тежко дисциплинарно нарушение от страна на ищцата. С решение № 614 от 06.10.2017 год., постановено по адм.д. № 201 / 2017 год. по описа на Административен съд – Хасково е отменена Заповед № 3282з – 332 от 01.02.2017 год. на директора на ГД „ГП“ и в полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение. С решението № 14861 от 03.12.2018 год., постановено по адм.дело № 13094 / 2017 год. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила решението на първия съд, като в полза на ищцата са присъдени деловодни разноски в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение. От приложената по ДП кадрова справка се установява, че ищцата е на работа в МВР от 21.04.1999 год., като до 2019 год. е заемала последователно следните длъжности – граничен контрольор, граничен полицай, полицай и старши полицай, последната от които със специфично наименование „младши инспектор“. Била е награждавана четири пъти, а през 2012 год., наказана с „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. С определение № 259 от 22.07.2019 год., постановено по чнд № 412 / 2019 год. по описа на Окръжен съд Хасково е констатирано неоправдано забавяне по ДП № 9 / 2017 год. по описа на ОСлС при ОП – Хасково и определен двумесечен срок за извършване на необходимите действия по приключването му. С постановление от 29.08.2019 год. ищцата е привлечена като обвиняема за това, че на 18.10.2016 год. на ГКПП „Капитан Андреево“, Община Свиленград, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, поискала и приела дар, който не й се следва – пари в размер на 50 евро от И. И. И., за да извърши действие по служба - допусне за излизане от страната за Република Турция управляваното от И., МПС – лек автомобил, марка „М.“, модел „•••••“, •••, бял на цвят с ДК № ••••••••••, собственост на р. Й. Б., без водача да притежава изрично нотариално заверено пълномощно от собственика за правото да го управлява - престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 ат НК; и за това, че в периода от 23.01.2017 год. до 30.01.2017 год. в района на гр.Л., Област Хасковска и на ГКПП „Капитан Андреево“ Община Свиленград, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, приела предложение от В.Е.Д. за дар – пари в размер на 1 200 евро, за да наруши службата си - допусне за излизане от страната за Република Турция на МПС – лек автомобил, марка „•••“, модел „•••••••“ с ДК № ••••••••••, предмет на престъпление кражба по ДП № ЗМ 3725 / 2016 г / 2017 г. по описа на РУ – СДВР, издирвано по ШИС, като не го отклони за задълбочена проверка и не изпрати на „Контрол на втора линия“ за проверка на представените документи за фалшификации, проверка на автомобила за признаци на интервенция върху номера на рамата и двигателя, и на проверка на фабрично положените стикери и табели – престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.2, вр. ал.1 от НК. С протоколи от 30.10.2019 год., от 01.11.2019 год. и от 12.11.2019 год., разследването е предявено на ищцата, в качеството й на обвиняем по ДП. В периода от 23.12.2019 год. до 10.01.2020 год. е изготвено писмено мнение на основание чл.235 от НПК за приключване на досъдебното производство с мнение за предаване на съд. На 06.04.2020 год. в Окръжен съд – Хасково е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 149 / 2020 год. по описа на съда, съдебното производство по което е прекратено с определение № 176, постановено в съдебно заседание на 03.07.2020 год. и делото върнато на прокурора за отстраняване на указани отстраними съществени процесуални нарушения, ограничили съществено процесуалните права на подсъдимите – ищцата и трето на спора лице, и техните защитници. С определение от 11.09.2020 год. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено определението на първия съд. С постановление от 12.10.2020 год., ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 18.10.2016 год. на ГКПП „Капитан Андреево“, Община Свиленград, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, поискала и приела дар, който не й се следва – пари в размер на 50 евро от И. И. И., за да извърши действие по служба, за да допусне за излизане от страната за Република Турция управляваното от него МПС – лек автомобил, марка „М.“, модел „•••••“, •••, бял на цвят с ДК № ••••••••••, собственост на р. Й. Б. - престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 ат НК; за това, че на 23.01.2017 год. на бензиностанция – Търговски комплекс, в района на гр.Л. в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, приела предложение от В.Е.Д. за дар – пари в размер на 1 200 евро, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си – чл.282, ал.2, вр. ал.1, предл.1-во от НК, като наруши служебните си задължения - допусне излизане от страната за Република Турция на МПС – лек автомобил, марка „•••“, модел „•••••••“ с ДК № ••••••••••, предмет на престъпление кражба по ДП № ЗМ 3725 / 2016 г. / 2017 г. по описа на РУ – СДВР, издирвано по ШИС, което да не отклони за задълбочена проверка, да не изпрати на „Контрол на втора линия“ за проверка на представените документи за фалшификации, проверка на автомобила за признаци на интервенция върху номера на рамата и двигателя, проверка на фабрично положените стикери и табели – престъпление по чл.302, т.1, б.“б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК; и за това, че на 30.01.2017 год. на ГКПП „Капитан Андреево“, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган от категорията на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, нарушила служебните си задължения, като допуснала за излизане от Република България за Република Турция, МПС - лек автомобил, марка „•••“, модел „•••••••“ с ДК № ••••••••••, предмет на престъпление кражба, издирвано по ШИС и по телеграма, което не отклонила за задълбочена проверка, с цел да набави за себе си облага – пари в размер на 1 200 евро, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вреди последици, изразяващи се в уронване престижа на МВР, както и създаване на недоверие в дейността му по предотвратяване на трафика през границата на страната на луксозни автомобили, предмет на кражба – престъпление по чл.282, ал.2, предл.второ, вр. ал.1 от НК. На 13.10.2020 год., на 14.10.2020 год. и на 15.10.2020 год. на ищцата е предявено разследването. В периода от 19.10.2020 год. до 22.10.2020 год. е изготвено писмено мнение на основание чл.235 от НПК за приключване на досъдебното производство с мнение за предаване на съд. На 24.11.2020 год. в Окръжен съд - Хасково е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 614 / 2020 год. по описа на съда, приключило с присъда № 260032 от 29.10.2021 год., с която ищцата е призната за виновна в това, че на 18.10.2016 год. на ГКПП „Капитан Андреево“ в качеството си на длъжностно лице поискала и приела дар, който не й се следва – пари в размер на 50 евро, за да извърши действие по служба - да допусне за излизане от страната за Република Турция, управлявано от И. И., МПС, поради което и на основание чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено със срок от три години, и глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.37, ал.1 т.6 и 7 от НК, ищцата е лишена от правото да заема длъжност в орган на държавна власт за срок от три години, както и от правото да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол и отчитане на чуждо имущество за срок от три години. Със същата присъда ищцата е призната за невинна и оправдана частично по посоченото по-горе обвинение - да е поискала и приела дар, който не й следва, за да извърши действия по служба и по чл.39, ал.2 от Инструкция от 09.07.2015 год. С присъдата, ищцата е призната за невинна и оправдана по предявените й обвинения по чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл.282, ал.2, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК. С решение № 130 от 23.08.2022 год., постановено по ВНОХД № 168 / 2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, присъдата на първия съд е изменена, като на основание чл.307 а от НК, ищцата е осъдена да заплати в полза на държавната власт сумата от 97.79 лева, представляваща левовата равностойност на 50 евро, предмет на престъплението по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 от НК. Присъдата в останалата й осъдителна част е потвърдена, а в оправдателната й част – влязла в сила, поради оттегляне на протеста - с определение от 14.06.2022 год., въззивното производство, образувано по протеста на ОП - Хасково срещу оправдателната присъда, е прекратено, като производството по делото е продължило по подадената от ищцата въззивна жалба против присъдата в осъдителната й част. С решение № 47 от 02.02.2023 год., постановено по кнд № 810 / 2022 год. по описа на Върховен касационен съд, обжалваното от ищцата въззивно решение е изменено - отменено в частта, с която на основание чл.307 а от НК, е осъдена да заплати в полза на държавата сума в размер на 97.79 лева, представляваща левовата равностойност на 50 евро, предмет на престъплението по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 от НК. Възизвното решение в останалата част е потвърдено. По посоченото дело, ищцата е била представлява от адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 год., с договорено възнаграждение в размер на 1 000 лева. С определение № 314 от 25.10.2018 год., постановено по НЧД № 571 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е допусната мярка за обезпечение на предвиденото наказание „глоба“ за престъплението по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, в извършването на което ищцата е обвинена по ДП № 9 / 2017 год. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, чрез налагане на запор върху сумата от 3 000 лева, внесена на 06.02.2017 год. по сметка на Окръжен съд – Хасково, като взета спрямо нея мярка за неотклонение „гаранция“. Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед, послужила като основание за образуване на изпълнително дело № 408 / 2018 год. по описа на СИС при РС – Хасково, прекратено и изпратено по компетентност на ДСИ при РС - Свиленград, по описа на който е образувано изп.д. № 198 / 2018 год., производството по което е прекратено с постановление от 24.03.2023 год. по молба на взискателя – Окръжна прокуратура – Хасково и представен с нея препис от определение № 260001 от 01.03.2023 год., постановено по ЧНД № 571 / 2018 год. по описа на ОС – Хасково, влязло в сила на 15.03.2023 год., с което е отменено допуснатото обезпечение. Постановлението е влязло в законна сила на 12.04.2023 год. С разпореждане от 15.03.2023 год., постановено по НОХД № 614 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е постановено да се върне на И. Т. Д., внесената от него сума в размер на 3 000 лева, като гаранция, определена като мярка за неотклонение по отношение на ищцата. Към молбата, подадена от Д. е приложено преводно нареждане от 06.02.2017 год., в което като наредител на транзакцията – превод на сума от 3 000 лева е вписано името му. Като писмени доказателства са представени 13 бр. статии от електронни медии, в които се посочва, че ищцата, чиито име, длъжност и месторабота са изписани, е пропуснала без да извърши гранична проверка на лек автомобил, за който впоследствие се установило, че е откраднат в София и с подправен номер на рама, че е поискала дар, който не й се следва, за да не извърши действие по служба; за това, че ищцата излязла на свобода срещу 3 000 лева гаранция; за това, че ищцата била важна брънка от двупосочен канал през границата за внос на мигранти срещу износ на крадени коли от България. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от ищцата свидетели. От показанията на свидетелка М.на П. се установява, че с ищцата се познавали от деца. Живеели в гр.Л.. В началото на 2017 год. от своя позната разбрала, че ищцата е задържана. Веднага започнали да излизат статии в пресата и във Фейсбук за това, че ищцата е задържана за канал на коли, за уговорка с бежанци. Първоначално ищцата не отговаряла на телефонните обаждания на свидетелката, но впоследствие й споделила, че са я нагласили. Била притеснена, плачела. Не допускала никого до себе си, с изключение само на един човек – Н. – близък на семейството й. Синът на свидетелката, който учел в същото учебно заведение, посещавано и от сина на ищцата, й споделил, че „цялото училище гърми“, питайки вярно ли е това „за леля Мима“, както и, че всички казвали на сина на ищцата, че майка му е престъпник и е задържана в полицията. През двете години, когато била отстранена от работа, ищцата често оставала без пари. Била принудена да продаде имот, който се намирал в центъра на града, за да може да се издържа. Намерила за известно време успокоение при по-големия си син, който живеел в Германия, но се притеснявала за по- малкия си син, който бил в България. След като се върнала на работа била много радостна, но не за дълго - мъките й продължи, ходила на работа под страх, психиката й била вече нарушена. Получавала паник атаки. Звъняла на свидетелката както от дома си, така и от работа, споделяйки й, че й става лошо. Сънувала странни сънища. Преди около една година напуснала работа, споделяйки на свидетелката, че е много огорчена от отношението на колегите си по повод конкурс за повишение, в който е искала да участва. След задържането, ищцата си скъсала пагоните, разочарована от случилото се. Ищцата ползвала услугите на свидетелката в качеството й и на психолог. Ходила и на друг психолог в Стара Загора. Пиела хапчета за сън, приема на които постепенно намалила. И в момента състоянието на ищцата не било променено – останало петно за цял живот, както за нея, така и за децата й. Затворила се, не излизала навън. Обстоятелствата по образуването на наказателно производство срещу ищцата се разпространили не само в гр.Л., но и в гр.Свиленград и в гр.Хасково. На свидетелката й направило впечатление, че в статиите, публикувани в печатни издания и по интернет, било цитирано името на ищцата, а не само на инициалите й, както в повечето случаи. Определя случилото се с ищцата като нещо ужасно. От показанията на свидетеля Н. К. се установява, че познава ищцата от ученическите си години. Семействата им били близки. Познавал ищцата като жизнерадостен и спокоен човек, отдаден на семейството си. В началото на 2017 год. от негов познат разбрал за това, че ищцата е арестувана. Като погледнал в Гугъл видял написани трите й имена. Излезли статии в Дарик Радио, Марица за това, че ищцата била арестувана за трафик на мигранти и на луксозни коли. Свидетелят се обадил на големия син на ищцата, който споделил, че веднага тръгва от Германия за България, за да се грижи за по-малкия си брат, който по това време бил ученик в 6 - ти клас. След няколко дни ищцата му се обадила по телефона - била разстроена, плачела и се страхувала да не влезе в затвора. Ищцата била стресирана. Не искала дори до магазина да отиде. Всички в Л. и в Свиленград знаели за воденото срещу нея наказателно производство. На малкия й син в цялото училище му се подигравали, че майка му ще отиде в затвора. Детето се затворило. Ищцата се опитала да си намери работа в Германия поради това, че след отстраняването й останала без доходи, необходими за издръжка и на двете й деца. Поради това, че не могла да си намери работа, след около два месеца се върнала в България. Липсата на финансови средства я смазвало. Бащата на свидетеля подпомогнал ищцата с пари. Продала имот в центъра на града, за да може да си плати сметките. От човек, което пеел и имал караоки уредба се превърнала в съвсем друг човек. Пречупила се. Затворила се. След образуването на наказателното производство последвала нова раздяла със съпруга й, с когото преди това решили да си дадат втори шанс. След като била възстановена на работа, ръководството й нямало доверие. Докато била отстранена от работа правила опит да си намери нова, но поради голямата медийна атака, това било невъзможно. От заключението, представено по допуснатата съдебно – психологична експертиза се установява, че при ищцата се наблюдават отклонения на вниманието, явяващо се за важен фактор в развитието и поддържането на емоционални разстройства, и изразяващо се и в понижена способност за концентрация, засилване на бдителността към всичко около нея, водещо до високи нива на напрежение, хронична свръхвъзбудимост. Отклоненията в съжденията допринасяли до повишена тревожност, която можело да възникне, поради това, че ищцата преработвала емоционално двусмислени събития като застрашаващи. Като характерни за отклонение на паметта, експерта посочва, свръхгенерализирани спомени с негативен оттенък, като например спомена за ареста, който отключвал силен емоционален заряд, изразен в задъхване и плач. Стресовото събитие от 31.01.2017 год. многократно надвишавало потенциала на личността за справяне. Резултатите от извършените тестове показвали силни към тежки симптоми на травма, висока степен на тежест на симптоми на постравматично стресово разстройство. Същите били в нормата на тежък депресивен епизод, което показвало невъзможност да се излезе от депресията, в която се преживявала най – силно загубата на идентичност, на смисъл и цел в живота занапред. Преживяното от ищцата е определено като психотравма, водеща до загуба на собствена и социална идентичност. Налице било психологическо пречупване на личността, довело до силен страх, несигурност в себе си, в другите и в света. Това предпазване – чрез изолация пречело да се справи с депресията. Ходенето на работа след възстановяването й през 2019 год., влошило и засилило тежките преживявания и тревожност, станали причина за напускането й. Чувствала се омерзена от всичко и всички, загубила доверие в хората и институциите, изпитвала пълна несигурност и несправедливост, срещу която не можела да се справи. Ищцата все още нямала желание, сили и ресурс да гради нов образ за себе си, другите и света, което можело да стане чрез професионално терапевтиране и събиране на лична сила, нужна да се справи с безпомощността, психологичната ранимост и катастрофичните нагласи. При така възприетата фактическа обстановка съдът намира за основателен иска, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ, според който държавата отговаря на вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Безспорно в тази насока по делото е установено, че с присъда № 260032 от 29.10.2021 год., постановена по НОХД № 614 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, ищцата е призната за невинна за това, че на 23.01.2017 год. на бензиностанция „Шел 4006 – Шел Л. Запад“, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение приела предложение да дар – пари в размер на 1 200 евро, за да извърши друго престъпление във връзка със службата си - по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, като наруши служебните си задължения - допусне излизане от страната за Република Турция на МПС, предмет на престъпление кражба, издирвано от ШИС и по телеграма, което да не отклони за задълбочена проверка, поради което е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.302, т.1, б.“б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 от НК. Със същата присъда ищцата е призната за невинна за това, че на 30.01.2017 год. на ГКПП „Капитан Андреево“ в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, нарушила служебните си задължения, като допуснала за излизане от страната за република Турция на МПС, предмет на престъпление кражба, издирвано по ШИС и по телеграма, което не отклонила за задълбочена проверка, с цел да набави за себе си облага – пари в размер на 1 200 лева, като от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в уровнане престижа на МВР, както и създаване на недоверие в дейността му по предотвратяване на трафика през границата на страната на луксозни автомобили, поради което е оправдана по предявеното й обвинение в престъпление по чл.282, ал.2, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК. С присъдата ищцата е призната за невинна и оправдана частично по обвинението по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 от НК. Присъдата в частта, с която ищцата е призната за невинна и оправдана за част от повдигнатите й обвинения, е влязла в законна сила на 14.06.2022 год., съгласно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на посочената дата по ВНОХД 168 / 2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което производството по делото, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Хасково против присъдата на първия съд в оправдателната й част, е прекратено поради оттегляне на протеста. Наличието на влязла в законна сила оправдателна присъда, обосновава извод за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинени неимуществени вреди, в резултат на обвинения в извършване на престъпление, за които ищцата е оправдана. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да бъде отчетени следните обстоятелства: На първо място продължителността на наказателното преследване – за периода от 30.01.2017 год. – дата, на която е образувано наказателното производство по ДП № 9 / 2017 год. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, започнало с извършени процесуално следствени действия – претърсване, изземване и обиск на ищцата, привлечена в качеството на обвиняем на следващия ден – 31.01.2017 год., до 14.06.2022 год. – на която дата е влязла в законна сила присъдата, с която ищцата е призната за невиновна и оправдана изцяло за две от повдигнатите й обвинения, и частично за третото, т.е поддържаното от прокуратурата незаконно обвинение е продължило за период от около пет години и половина, с което е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно чл.2 б от ЗОДОВ. В тази връзка приложими се явяват и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 год. на ВКС по т.д. № 1 / 2022 год., ОСГК, според които обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и имуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно предвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, за което лицето е оправдано, като съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОВОВ включва и обезщетение за накърняване на това право. В подкрепа на изложените по-горе доводи и е и определение № 259 от 22.07.2019 год., постановено по ЧНД № 412 / 2019 год. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е констатирано неоправдано забавяне по ДП № 9 / 2017 год. по описа на ОСлС при ОП – Хасково и определен двумесечен срок за извършване на необходимите действия по приключването му. Наред с изложените по-горе обстоятелства по определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се посочи и това, че със заповед от 30.01.2017 год., ищцата е била задържана за срок от 24 часа, а с постановление от следващия ден – 31.01.2017 год. е разпоредено задържането й в следствения арест до явяването й пред Окръжен съд – Хасково за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, но за не повече от 72 часа, считано от 16.00 часа на 31.01.2017 год. Спрямо ищцата са били извършени редица процесуално следствени действия по претърсване на личния й автомобил, на дома й в гр.Л., както и обиск. Взета й е била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 3 000 лева, съгласно постановление от 03.02.2017 год., отменена с постановление от 27.09.2018 год., поради изтичане на законоустановения срок от една година и шест месеца, считано от привличането й като обвиняем. Ищцата е била отстранена от работа за периода от 31.01.2017 год. до 04.02.2019 год., когато е прекратено образуваното срещу нея дисциплинарно производство поради липса на доказателства за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Призовавана е била в качеството й на обвиняем и на подсъдим, по време на досъдебното производство и съответно на съдебните производства пред Окръжен съд – Хасково, Апелативен съд – Пловдив, Върховен касационен съд и Административен съд – Хасково. При отстраняването й от работа са й били иззети служебната карта, личния знак и оръжие. От събраните по делото гласни доказателства се установи още, че вследствие на повдигнатите й обвинения, ищцата е претърпяла неблагоприятни последици, изразяващи се в накърняване на душевното й спокойствие, чувство за лична чест и достойнство, уронване на авторитета й в обществото, колегите и близкия й кръг от роднини и приятели. От заключението, представено по допуснатата съдебно психологична експертиза, което съдът цени като компетентно дадено се установява, че задържането й е причинило стрес многократно надвишаващ потенциала на личността за справяне. Извършените от експерта тестове показвали силни към тежки симптоми на травма, и висока степен на тежест на симптоми на постравматично стресово разстройство, попадащи в нормата на тежък депресивен епизод. Установено е още психологическо пречупване на личността, довело до силен страх и несигурност в себе си и в околните. Експертът препоръчва провеждане на професионално терапевтиране и събиране на лична сила, нужна на ищцата да се справи с безпомощността, психологичната ранимост и катастрофичните нагласи. Все в тази насока следва да бъде отчетена и широката медийна разгласа за задържането на ищцата и за тежестта на повдигнатите й обвинения, намерили отражение както в местните печатни издания, така и в националните такива. Отчитайки изложените по-горе обективни критерии, включени в състава на основанието по чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, до който искът следва да бъде уважен, а в останалата част – до предявения размер от 70 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли. В тази връзка съдът отчита обстоятелство, че в рамките на наказателното производство по отношение на едно от повдигнатите на ищцата обвинения за извършено от нея престъпление по чл.302, т.1, б.“а“, вр. чл.301, ал.1 от НК, същата е призната за виновна и осъдена на наказания – „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „глоба“ в размер на 1 000 лева, наред с което ищцата е лишена от правото да заема длъжност в орган на държавна власт за срок от три години, както и от правото да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол и отчитане на чуждо имущество за срок от три години. Не без значение е и обстоятелството, че две от обвиненията, за които ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем, са за подкуп, за едното от които е оправдана, но за другото - призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда. В полза на ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на исковата молба – 13.04.2023 год. до окончателното му изплащане. Като основателно съдът намира и искането за присъждане на изтекла законна лихва, считано от 14.06.2022 год. - влизане в сила на оправдателната присъда до подаване на исковата молба – 13.04.2023 год., размерът на което съдът определи съгласно чл.162 от ГПК, на сума в размер на 885.07 лева. В тази насока – досежно началния момент на периода, за който се претендира законна лихва, са и задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по т.гр.д. № 3 / 2004 год., ОСГК, според които отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Искът в останалата част за разликата до предявения размер от 5 852.78 лева, като недоказан, а от тук неоснователен следва да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 879.17 лева, претендирани като пропуснати ползи и определени на база законна лихва върху сумата от 3 000 лева, внесена като гаранция, определена като мярка за неотклонение, за периода от 06.02.2017 год. до 10.04.2023 год., по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че с постановление от 03.02.2017 год. по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 3 000 лева, внесена с вносна бележка от 06.02.2017 год., от страна на И. Т. Д., посочен в платежния документ като наредител на превода, което обстоятелство само по себе си обосновава извод за неоснователност на иска, предвид липсата на доказателства, установяващи, че произходът на сумата е от лични на ищцата, средства, а от тук и недоказаност на вредата, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, изразяваща се в пропусната полза от невъзможността за ползване на сумата и за реализиране на доходи под формата на законна лихва за исковия период от време. От друга страна, безспорно по делото е установено, че по отношение на сумата от 3 000 лева, внесена като парична гаранция, определена като вид мярка за неотклонение, е наложен запор за обезпечаване вземането за глоба, предвидено като вид наказание за едно от престъпленията, за които ищцата е привлечена в качеството на обвиняем и призната за виновна с влязла в сила осъдителна присъда, с която й е наложено и наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, едва със заплащането на която сума от 1 000 лева, сторено на 21.02.2023 год., е възникнало основанието за връщане на внесената сума от 3 000 лева, с оглед отпадане на обезпечителната нужда, в каквато насока е и определение № 260001 от 01.03.2023 год., постановено по ЧНД № 571 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е отменена допуснатата с определение № 314 от 25.10.2018 год., постановено по същото дело, мярка за обезпечение на предвиденото наказание „глоба“, чрез налагане на запор върху сумата от 3 000 лева, внесена на 06.02.2017 год. и представляваща взета спрямо ищцата мярка за неотклонение „гаранция“. Т.е за периода от внасяне на сумата от 3 000 лева, в изпълнение на определена като вид мярка за неотклонение „парична гаранция“ – 06.02.2017 год. до влизане в сила на определението за отмяна на обезпечението – 15.03.2023 год., съответно до внасяне на сумата от 1 000 лева, определена като вид наказание, сторено в изпълнение на влязлата в законна сила осъдителна присъда – 21.02.2023 год., не са били налице основанията за връщане на сумата от 3 000 лева, поради законността на наложения върху нея запор като вид обезпечителна мярка по отношение на наказанието „глоба“, определено на ищцата с присъдата в осъдителната й част. Едва с изпълнението на наказанието „глоба“ със заплащането й, е отпаднало основанието за задържането на сумата от 3 000 лева, поради което и с разпореждането на съда от 15.03.2023 год. е постановено връщане на гаранцията – л.452 от НОХД № 614 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, постановено по молба, подадена от наредителя на сумата – И. Т. Д.. Като неоснователен съдът намира и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 100 лева, изменен чрез намаление на първоначално предявения размер от 2 000 лева, претендирани като разходи за разноски – възнаграждения за адвокат по адм.д. № 201 / 2017 год. по описа на Административен съд – Хасково и по адм.д. №13094 / 2017 год. по описа на Върховен касационен съд, предвид обстоятелството, че с решенията, постановени по посочените две дела, в полза на ищцата са присъдени сторените от нея деловодни разноски – възнаграждения за адвокат в размери на 600 лева и съответно на 400 лева, и 10 лева – държавна такса, или общо 1 010 лева, за които в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист, поради което искането за повторното им присъждане в настоящото производство се явява неоснователно, поради липса на вреда, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, подлежаща на обезщета по реда на ЗОДОВ. По иска за присъждане на сума в размер на 12 343 лева, до който е допуснато увеличение на първоначално предявения размер от 800 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата адвокатски възнаграждения по воденото срещу нея наказателно производство, в двете му фази, съдът констатира следното: По досъдебното и съдебните производства са приложени два договора за правна защита и съдействие от 31.01.2017 год. и от 02.11.2022 год., с договорено в тях адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева и съответно – на 1 000 лева, или общо 3 000 лева. От посочената сума в полза на ищцата следва да се присъдят 2 000 лева, отчитайки броя на повдигнатите й обвинения – за три престъпления, за две от които е призната за невиновна и оправдана, а по третото – осъдена. Искът в останалата част - за разликата до предявения размер от 12 343 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отвърли, по следните съображения: По ДП е приложен и договор за правна защита и съдействие № 836170 от 18.06.2019 год., в който обаче не е договорено адвокатско възнаграждение. При разглеждане на настоящото дело и в подкрепа на изложените от ищцата твърдения за направени от нея разноски в рамките на наказателното производство е представен и приет като писмено доказателство договор за процесуално представителство от 30.06.2020 год., с определено в него адвокатско възнаграждение в размер на 9 543 лева, искането за присъждане на която сума, претендирана в настоящото производство като имуществена вреда, съдът намира за неоснователно, предвид общото правило, че доказването на извършени разноски следва да бъде осъществено в рамките и по време на висящността на съответното дело, по което са извършени и то до момента на приключването му – в случая до постановяване на оправдателната присъда за част от повдигнатите срещу ищцата обвинения. Посоченият по-горе договор не е приложен по никое от делата, образувани срещу ищцата в качеството й на обвиняем и подсъдим. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, упълномощен от ищцата, следва да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер общо на 3 200 лева, от които 1 000 лева – на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 1 300 лева по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, уважен в размер на 10 000 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата; 500 лева – по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, уважен в размер на 2 000 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и 400 лева – по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, уважен в размер на 885.07 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. В полза на ищцата следва да бъде присъдена сума в размер на 91.86 лева, съразмерно на уважената част от исковете от общо направените разноски в размер на 650 лева, включващи 600 лева – възнаграждение за вещо лице и 50 лева – държавна такса за образуване на делото. Мотивиран така, съдът