Решение № 37439 от 13.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4954/2025 г.

Производството е във връзка с чл.8, чл.9 и чл.75 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Е. Х. [ЛНЧ], [държава] срещу РЕШЕНИЕ №3252 от 23.04.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при М. С. (МС), с което по чл. 75, ал. 1, т.2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да и бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на решението – се моли същата да бъде уважена. Навеждат се доводи за наличие на нарушение на чл.35, чл. 36 АПК и чл.75, ал.2 ЗУБ при изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените обяснения. Конкретно се подчертава, че е игнориран факта, че причините да напусне страната са свързани с наличието на преследване от властите въз основа на религиозната й принадлежност. Визира се, че лицето изповядва бахайската религия, която в [държава] е забранена със закон, а нейните последователи са масово преследвани, дискриминирани и репресирани от властите и от обществото. Освен това оспорващата е била задържана в арест, подлагана е на редица разпити и е осъдена с присъда. В тази връзка се счита, че административния орган неправилно е приел за негодни представените от нея документи, които са налични единствено в електронен формат и са достъпни през електронната система за правосъдие в [държава]. На следващо място е посочено, че ситуацията в страната на произход не е съобразена с бежанската й история, което е довело до погрешни изводи изложени в обжалваното решение. С оглед всичко изложено се моли да се уважи жалбата и да се отмени оспореното решение като се върне преписката на ответника със задължителни указания за уважаване на молбата за закрила. В съдебно заседание Е. Х. лично и чрез адвокат И. поддържа жалбата си. Адв.И. се позовава на справка за страната по произход, представена по делото съгласно, която в [държава] членовете на бахайската общност са преследвани и подложени на тежки репресии от страна на властите в [държава], поради което страхът й от преследване се явява основателен и покрива предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Прави се довода и за половата принадлежност на молителката, като изтъква че въпреки, че не е обосновала молбата си със страх от преследване, заради това, че е жена или заради положението на жените в [държава], то задължение е на административния орган да анализира всички обстоятелства от значение за случая. Във връзка с визираното сочи, че решението следва да бъде върнато за повторно разглеждане на спора като се вземе предвид и този признак за преследване. Ответникът, чрез юрк. К., оспорва жалбата и моли като неоснователна да се отхвърли. Сочи, че административният орган е изследвал в детайли бежанската история и правилно е преценил, че не отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Прави се твърдението, че не е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като са изследвани всички факти и доказателства по приложената преписка. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ГРАД КАТО СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, НАМЕРИ ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО: Жалбата от 30.04.2025г. по отношение на решението, връчено на 29.04.2025г., е в срок, допустима е, поради което следва да се разгледа по съществото й. В тази връзка се съобрази следното: Производството пред ответника е образувано по молба с вх. №ВР-13-551/31.05.2024г. на РПЦ –София, отдел „ПМЗ-кв. Военна рампа“ (л.100) от Е. Х., от женски пол, родена на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност - персийка, вероизповедание - бахаизъм, семейно положение - неомъжена, [ЛНЧ]. При подаване на молбата си от 31.05.2024г. Е. Х. се е представила и е регистрирана в ДАБ при МС като ПАКИЗА АЛЕМИ, родена на [дата]. в [държава], общ. Марказ, [държава], етническа принадлежност- узбек, вероизповедание: мюсюлманин-сунит, семейно положение - неомъжена. Била е регистрирана в АИС „Б." с горецитираните лични данни и [ЛНЧ]. Личните й данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т.З от Закона за убежището и бежанците от 31.05.2024 г. (л.89), като и е разяснено обстоятелството, че за представяне на неверни данни носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс на [държава]. От изготвена докладна записка от 12.06.2024 г. (л.73) се установява, че Е. Х. (под № 46 и име П. А.) не е изчакала края на административното производство за предоставяне на международна закрила, а е напуснала самоволно общежитието на отдел „ПМЗ - кв. Военна рампа", където е била настанена. С решение № 9052/28.08.2024 г. на заместник - председателят на ДАБ при МС (л.69) производството за предоставяне на международна закрила е прекратено. В последствие след задържането на лицето в [държава] е върната в [държава] съгласно Р. Д. (Регламент (ЕС) №604/2013). На 20.12.2024 г. Е. Х. е подала молба с per. № УП-16106 (л.67) с искане за възобновяване на производството за международна закрила и отново е настанена в РПЦ - [населено място], отдел „ПМЗ - кв. Военна рампа". Същата е поканена на интервю на 09.01.2025 г. (л.62), на което е посочила, че при регистрацията се е представила с чужда самоличност като името и гражданството й не са истински. Тъй като очаква да получи документите си е изразила желание интервюто да бъде отложено за друга дата. Във връзка с изложеното на 27.01.2025 г. чуждата гражданка е подала молба с peг.. № УП-16106 (л.59) за промяна на личните й данни, в която е посочила, че истинското й име е Е. Х., [държава], като при регистрацията й в центъра през месец май 2024 г. се е представила с фалшива самоличност - ПАКИЗА АЛЕМИ от [държава]. Предоставила е оригинална лична карта № 14436555, серия № Д14/436885, издадена от И. Р. [държава]. При превода на документа е установено, че освен имената и страната на произход, при регистрацията лицето е посочило неверни данни за датата и годината си на раждане. В производството на основание чл.63а и сл. от ЗУБ е проведено интервю с кандидата за закрила при спазване на разписаните в посочените разпоредби правила – предварително уведомяване на кандидата на разбираем за него език, което е видно от положения подпис на стр.4 от протокол с peг. № УП-16106/29.05.2025г. (л.32 до л.35). Интервюто се е състояло в присъствието на преводач от персийски език. Видно от протокола за проведено интервю - Е. Х. е потвърдила, че при първоначалната й регистрация се е представила с фалшиво име –П. А., тъй като се е страхувала, че заради представените документи можела да си има проблеми в [държава]. Твърди, че през месец декември 2023г., е напуснала легално [държава], с паспорт и е пристигнала със самолет в [държава], където е останала за около 4 месеца. От [държава] е влязла в [държава], нелегално, с трафикант през месец май 2024г. и е била арестувана на границата със [държава]. В следствие на това е била принудена да подаде молба за закрила, като се е представила с фалшива самоличност. След подаването на молбата е останала за около година в [държава], не е изчакала отговор на последната, а е тръгнала отново към [държава], като крайната и цел е била да стигне до [държава], където живеела нейната сестра. По нейни думи е подала молба в [държава], но била депортирана отново в [държава]. Обяснила е, че не притежава паспорт, защото е бил унищожен от трафикант. Декларирала е, че етническата й принадлежност е персийка и че не е имала проблеми заради своя етнос, но изповядвала религията бахаизъм, а не сунит, както е била посочила при първоначалната си регистрация. Споделила е, че е преследвана и има издадена присъда от иранския съд. Твърди, че животът й както и този на нейната сестра са в опасност от иранските служби „Етелях“, службата „Сепах Пасдарам“, която е пряко подчинена на духовния лидер и всички официални органи в [държава], като единствената причина е свързана с изповядваната от нея религия. По нейни думи, заради това обстоятелство с каквото и да се захванела е обвинявана от официалните власти, че работи срещу ислямския строй и религия. Твърди, че те познавали много добре семействата, които изповядват бахайската религия. Допълва, че никога не се е занимавала с религиозна дейност и единственото, за което се е борила е да учи деца да четат и пишат. Излага и твърдения, че е живяла в тежки психически условия в държавата си по произход и идвайки в [държава] се е страхувала да не бъде върната отново там. Разказва, че баща й не живее с тях, а майка и е починала, едната й сестра е в [държава] и живеела там легално от 7 години, а другата й сестра към настоящия момент живее в [държава], но от 6 месеца се местела непрекъснато в различни градове, защото тайните служби я търсели, за да я разпитват за нея. Посочено е като причина, че има издадена присъда в [държава], с която й е наложено наказание от 10 години лишаване от свобода. Разказва още, че след постановяване на първоначалната й присъда е подала жалба до Апелативния съд на [държава] преди да излезе окончателната такава. Пояснява, че именно адвокатите й са тези, които са я посъветвали да напусне [държава], преди да излезе окончателното решение и името й да бъде включено в списъка с лицата, които имат забрана да напускат страната. Във връзка с издадената присъда обяснява, че е била задържана в [държава] през месец октомври 2022г.. Била е арестувана в един център в [населено място], в който се събирали афганистански деца, чиито родители не са ирански граждани и за това не можели да бъдат записани в училище. Това била нейната социална дейност, но властите са я обвинили във вероотстъпничество. Съобщава, че е била в ареста за около седмица, след което е била освободена, но след това продължили да я викат на разпити и е била освободена под гаранция от 30 млд. томана, платени от сестра й, за да я освободят до приключване на съдебното производство. Напуснала е [държава] около една година след това. Твърди, че е осъдена на 10 години затвор и 76 удара с камшик, заради действия срещу националната сигурност на страната, разпространение на материали срещу строя, обиди срещу свещената религия и действия срещу обществения строй в страната. В тази връзка категорично е заявила, че не е извършила нито едно от тези обвинения, но всяко действие което извършвали бахаите се считало от властите за действие срещу строя. В заключение сочи, че има висше образование по индустриален мениджмънт и в държавата си по произход е работила в частна фирма за внос и износ на стоки. Посочено е, че молителката е предоставила фотокопия на следните документи (от л. 36 до л. 52): постановление от 31.10.2022 г. от трето следствено отделение на революционната прокуратура на [държава]; призовка № 401/1615/101/1 от 01.01.2023 г., за явяване на Е. Х. в централен полицейски разузнавателен орган в [населено място]; призовка № 0832/1401 от 27.01.2023 г. от дирекция за изпълнение на наказанията; окончателна наказателна присъда № 15-899/67 от 12.02.2023г. на пети отдел за изпълнение на наказателни присъди в революционната прокуратура на [населено място]; жалба до прокуратурата с per. № 36/66710 от 12.07.2023 г. от Е. Х. срещу Решение по дело № 4028326023317828 от 08.08.2023 г.; решение по дело № 4028326023317828 от 08.08.2023 г. на първо отделение на обществения и революционен съд в [населено място]; копие на решение от 12.01.2024г. на 19 -то отделение на Апелативен съд в област Исфахан по дело № 40283260233178728; призовка за изпълнение на присъда от 19.01.2024 г. по дело № 4025050220009209 от 5 ти отдел за изпълнение на наказателни присъди на обществения и революционен съд на област Исфахан. По тези доказателства ответникът е приел, че от превода на предоставеното фотокопие на окончателна наказателна присъда № 15- 899/67 от 12.02.2023 г. на пети отдел за изпълнение на наказателни присъди в революционната прокуратура на [населено място] е видно че в т. 15 от нея, срещу размер на наказанието не са посочени никакви конкретни наказания, които са наложени на молителката във връзка с цитираните т. 14 обвинения за извършени от нея престъпления. От представеното фотокопие на решение на първо отделение на обществения и религиозен съд в област Исфахан по дело № 4028326023317828, е установено, че е издадено на 08.08.2023 г. и е обявено на 12.08.2023 г., а от копие на жалба от Е. Х. до Апелативния съд в област Исфахан срещу решението на първо отделение на обществения и религиозен съд в област Исфахан е подадена на 12.07.2023 г. След извършен анализ на представените фотокопия е заключено, че излиза, че жалбата е подадена един месец преди да бъде издадено решението. Отбелязано е и че в жалбата като номер на дело е посочен 40283260233178728, а в копието на решение на първо отделение на обществения и религиозен съд в област Исфахан като номер на дело е посочен № 4028326023317828. Прието е, че представените документи не са в оригинал, поради което и не са приети за годни доказателства, които да са издадени от официалните власти в [държава]. В тази връзка е отбелязано че, не може да се приеме, че тя е напуснала родината си поради преследване по причини на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. С оглед изложеното - молбата е счетена за неоснователна. Не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец във връзка с чл. 8 от ЗУБ. Маркирано е, че общата обстановка в [държава] сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Посочената от Е. Х. причина, а именно евентуални бъдещи проблеми във връзка с издадената и присъда в [държава], вероятността да бъде убита, както и опасения от преследване от страна на иранските власти е хипотетична и недоказана и не се оценява като релевантен мотив за предоставяне на статут на бежанец. Във връзка с твърденията на молителката, за преследването й от иранските служби „Етелях“, службата „Сепах Пасдарам“, по причина религията й –бахаизъм е коментирана справка с вх. № МД-02-95/12.02.2025г. на дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, от която е прието, че иранските закони отричат свободата на религията на бахаите и ги дискриминират, но посоченото обстоятелство не касае молителката, тъй като липсват категорични данни, че в действителност проповядва тази религия. В подкрепа на това твърдение е посочено, че лицето съзнателно е предоставило невярна информация при първоначалната си регистрация, представяйки се под чужда самоличност. Визирано е, че първоначално лицето не е имало намерение да подаде молба и да ползва закрилата на страната ни, тъй като е направила това, когато е била задържана. Крайната й цел –видно от интервюто е [държава] (л.33 от делото и л.2, въпр. № 9 от интервюто). Самоволно се е отклонила от производството по закрила и е отишла в [държава], при сестра си, но е била задържана и върната в [държава] съгласно Р. Д. (Регламент (СЕС) № 604/2013). Прието е, че кандидатът е имал достатъчно време да се запознае с общоизвестни за страната си факти и с тази цел се стреми да представи значими за ЗУБ обстоятелства, с които да се опита да получи международна закрила, поради което бежанската история е поставена под съмнение. Направен е извода, че се касае за мигрант, а не за лице нуждаещо се от международна закрила, тъй като съгласно Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951г. и Протокола от 1967г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Ето защо е прието, че няма основания за предоставяне на бежански статут. Изложените мотиви не са правно значими. Не е заявено да има опасност от преследване, а направените опасения за това са хипотетични и недоказани, представени с единствена цел получаване статут на бежанец. Не е заявила спрямо нея да има предприети реални действия за преследване на някое от основания за закрила вкл. преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не е налице и хипотезата по чл.8, ал.5 т.6 от ЗУБ. На следващо място е прието, че молбата за предоставяне на хуманитарен статут е неоснователна също. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че кандидата е била принудена да напусне държавата по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. От изложеното следва изводът, че молителката не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Прието е, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че молителката е била принудена да отпътува поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността и в случай на въоръжен конфликт. Спрямо нея не е налице заплаха поради наличие на ситуация на безогледно насилие в държавата и по произход. Според тълкуването в решението от 17 февруари 2009 г. на съда в [държава] по дело № С - 465/07, на чл. 15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата или съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молбата. Изрично в тълкуването е признато правото на преценка за силата на степента за безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. Коментирана е приложената справка с вх. №МД-02-95/12.02.2025г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, от която е прието, че няма безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства. Няма и основания да се счете, че ако се върне лицето –със самото и присъствие на територията на държавата по произход –има реален риск от заплаха за живота, здравето или целостта и. Посочено е, че определени уязвими групи могат да попаднат в хипотезата на чл. 9 от ЗУБ., сред които не е лицето. Направен е извода, че не са налице разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (CEO) по тълкуването на чл. 15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки заплахи. Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Не са установени и предпоставките по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. С оглед изложеното изцяло е отхвърлена молбата за закрила. В съдебно заседание от 11.07.2025г., с цел изясняване на спорни моменти по делото бяха допуснати обяснения от жалбоподателката (чрез преводача). Сочи, че за да не бъде депортирана в [държава] се е представила с фалшива самоличност. Била е в много тежко психическо състояние и за това е искала да отиде в [държава], при сестра си. Позовавайки се на представените от нея документи в административното производство и твърди, че я грози затвор, ако се върне в родината си. Обяснява, че Иранската съдебна система е електронизирана и единствения начин, по който човек може да се сдобие с документ е чрез изтеглянето му от официалния сайт на съда, не се издавали документи в оригинал. Подчертава, че с първоначалното решение на съда на стр. 47 и окончателното такова на стр. 51 е посочено наказание от 10 години „лишаване от свобода“ и 74 удара с камшик. Това нейно твърдение е потвърдено и от назначения по делото преводач, който заявява, че на стр-51 и стр.52 изрично пише какво е наказанието -а именно посоченото -10години ЛС и 74 удара с камшик за жалбоподателката. Жалбоподалката също обяснява, че е израснала в семейство, което изповядва религията бахаизъм и че хората, които заявяват публично пристрастията си към тази религия не са приемани в университетите, а в последствие, ако се разбере са изключвани от там. Имат едно висше училище –университет, в който могат да се образоват и да получат висше образование, но дипломите, които се издават от него не се признават в [държава]. Изповядващите религията бахаизъм имат право да завършат само средно образование. Допълва, че ако във формуляра, който се подава при постъпване в университет или за работа се попълни в колонката за религия "бахаизъм", то молбата се отхвърляла веднага. Ако не се постъпва на работа в държавна институция, а в частния сектор -не е задължително да се попълва графата, касаеща религията на кандидата. В това заседание, съдът даде възможност на преводача да потвърди дали е допусната грешка при превода на датите на л.42 от делото -едно от основанията за отказ на ответника, че жалбата е след присъдата. В отговор на този въпрос се сочи, че е допуснала техническа грешка в писмения превод, извършен от нея, като датата 12 август следва да се чете 12 юли, което означава, че жалбата не е подадена преди постановяване на решението, а веднага след него. л.133. Във връзка с представени документи за сведение на съда от процесуалния представител на жалбоподателката (на чужд език), преводачът посочи, че са от 01-03.07.2025г. и касаят арести на лица, които изповядват бахайската религия и всички те са в затвора с различни присъди, като на всеки лист има снимка на конкретен човек и каква е присъдата. Има и обобщена справка какви са точно присъдите, като са посочени и конкретни обвинения, за това че лицата изповядващи бахайската религия са агенти на [държава], които се борят срещу върховния Аятулах на Ислямска република и срещу свещената религия ислям. Подчертава, че тази информация е от сайта, в който са описани всички задържани ирански граждани и техните присъди. Описаните доказателства се намират по делото (от л.112 до л.131). В СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, освен посочените по-горе са представени и нови доказателства от процесуалния представител на жалбоподателката, както следва: Резолюция на Европейския парламент от 28.11.2024г., относно все по-засилените и системни репресии срещу жените в [държава]. На първо място е видно, че не са намалели систематичните нарушения на правата на жените в Ислямска република [държава] и нейната „морална полиция“, а жените, които се явяват публично без забрадка, често са тормозени, лишени от свобода, изтезавани и дори убити. Посочено е, че иранското правителство е обявило намерение да открие „клиника за лечение“ за жени, които нарушават строгите закони за хиджаба. Взет е предвид и меморандума „Въпрос за бахайската общност“ от 1991г., подписан от върховния лидер А. А. Х., е призовал да се блокира напредъка на бахайската общност, като през месец март и април 2024г. най-малко 72 от 93-те лица от бахайската общност, в съда са били жени. Във връзка с приетото са призовали иранските органи да отменят цялото законодателство, което дискриминира жените и момичетата, както и осъжда преследването на етнически и религиозни малцинства. Призовали са за незабавното и безусловно освобождаване на всички защитници на правата на жените и жертвите на произволно задържане, включително жените от бахайската общност Н. Е. и П. Х., както и гражданите на ЕС (л.150 и сл.). На следващо място са представени няколко статии относно положението на жените със следните заглавия: забрадки и забрани; драстични наказания за жените в [държава], която касае задължението на жените да носят забрадки на обществени места и разкази за грубото отношение на нравствената полиция към жените, които са без забрадки. Видно от статията на л. 155, е че 31 жени са екзекутирани в [държава] през 2024г., според информация в доклад на организацията [Наименование], като това е най-високата цифра, откакто неправителствената организация е започнала да регистрира използването на смъртно наказание в Ислямска република [държава] през 2008г. На л. 157 [държава]: 1000 екзекуции само за година (статия от 14.03.2025г.). От С. Е. разследвания и анализи със заглавие „как се казва това, което става с жените в [държава] и [държава]“. Установява се, че ги бият, затварят в къщи, казват им как да се обличат, не им дават да учат и да работят. Лишени са от много права и целият свят знае за това, но не се знае, че за това, което преживяват няма точна дума. На л. 167 е статия със заглавие как живеят жените в [държава] днес от 09.03.2024г. –заплахи, съдебни дела, наказания, режимът в Техеран преследва и тормози иранските жени, но борбата за свобода продължава „Не искам да се връщам към този отблъскващ вид, който създадоха за нас.“ Установява се, че репресиите на режима засягат мнозина. Конфискуват се автомобили, жените са нападани и унижавани. Най-често мишена стават онези, които отказват да носят забрадки. Властите продължават да третират жените като второкласни граждани пишат от „Амнести интернешънъл“ в свой доклад за ситуацията с човешките права в [държава]. От ответника на л. 137 е представена справка от 26.08.2025г. относно И. Р. [държава] и актуална обществено-политическа и икономическа обстановка (към 26.08.2025г.), справка от 20.03.2025г. относно И. Р. [държава] -актуална политическа и икономическа обстановка към 20.03.2025г. (л. 140), справка относно И. Р. [държава] –конфликтът между [държава] и [държава] и отражението му върху бахайската религия (л.148). Видно от последната от конфликта между [държава] и [държава] - има арестувани над 21 000 лица, изповядващи бахайската религия. ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЪДЪТ НАМИРА О. ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО: Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано лице и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. На първо място се установява, че ответникът по силата на разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗУБ е компетентен да постанови акта. При издаването е спазена предвидената в закона писмена форма, изложени са мотиви, но представените доказателства не са обсъдени правилно, което е процесуално нарушение от категорията на съществените при обсъждането на предпоставките дали има или не основания за хуманитарен статут, защото е видно, че при правилното разглеждане на доказателствата във връзка с присъдата на кандидата за закрила и подадената жалба -изводите биха били други. Категорично се установява, потвърдено и от преводача в с.з., че по отношение на страната има присъда, както и че жалбата е депозирана след същата. В тази връзка ответникът е проявил формализъм и бланкетност, което е самостоятелно основание за отмяна в тази част. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че е неправилен извода на административния орган за липсата на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба статут на бежанец в РБ се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Анализът на фактите, изложени от молителката в хода на проведеното с нея интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и на настоящото съдебно производство, сочи на извода, че са доказани твърденията й, че е преследвана, поради своите религиозни убеждения. Ответникът неправилно не е кредитирал бежанската история за наличието на преследване по религиозен признак, тъй като не е била подкрепена с годни доказателства и защото е звучала недостоверно. За това -какво е наказанието и кога е дупозирана жалбата срещу присъдата -по делото има категорични доказателства. Същите са чрез направения превод от преводача в съдебно заседание на 11.07.2025г.. Макар да се установи, че в превода е допусната техническа грешка и датата 12 август е следвало да се чете 12 юли, то това, не означава, че ответникът не е длъжен да изясни изцяло релевантните факти. Безспорно се установи и че жалбата не е подадена преди постановяване на решението, а веднага след това. Не се установи непълнота на наказанието или неяснота, защото съгласно мотивите на иранския съд изложени в решението му (л.51 от делото) безспорно се установява какво е обвинението и за какво е осъдена. Описани са престъпленията, в които е обвинена, а именно 1. Дейност срещу националната сигурност на страната, 2. Разпространяване на материали срещу обществения строй на страната, 3. Обиди срещу свещената религия ислям, 4. действия уронващи обществения ред. По тези обвинения е осъдена на десет години лишаване от свобода и 74 удара с камшик. Последното обстоятелство се подкрепи и от преводача, който в съдебно заседание от 11.07.2025г. посочи, че на стр. 51 и стр. 52 от решението изрично е написано, че е осъдена на 10 години „лишаване от свобода“ и 74 удара с камшик. Видно е от решението на следващия съд, че не са налице условия за произнасяне на друго решение от страна на членовете на съдебния състав, поради което е отхвърлил жалбата й. Т.е. последният е бил съгласен с изложеното в първоинстанционното решение и то конкретно с наложените наказания и само е отхвърлил жалбата й срещу него. По-отношение на разликата в една допълнително поставена цифра в жалбата