Решение № 294 от 11.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 212/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 502 от 19.12.2023г., постановено по т.д. № 480/2021г. по описа на ОС Пловдив, както и допълнително решение № 110 от 29.02.2024г., постановено по същото дело, с което са отхвърлени предявените от „П.-•“ ООД ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „С.“, ул. „П.К.“ №••, и „А.Б.-М.“ ЕООД ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „Ц.“, ул. „В.“ №••, бл.•, съдебен адрес гр. П., ул. „Х.К.“ №•, Делови център П., офис •••, чрез адв. Д. К., в качеството им на съдружници в консорциум „М.И.“ ДЗЗД Булстат •••••••••• искове против О.М. Булстат •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „М.“ №•••, както следва: за плащане на сумата от 120 482, 09 лв. без ДДС, представляваща възнаграждение за допълнително изпълнени СМР от Консорциум „М.И.“ ДЗЗД по сключен между страните Догово𠹕•• от 13.08.2015г. с предмет проектиране и строителство /инженеринг/ на обект „Културен дом, подобект „Многофункционална зала и открита музейна експозиция I етап в УПИ •••- ••••, за обществено и делово обслужване, кв.••, с. С., О.М.“, както и за заплащане на сумата от 36 716.51лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 30.06.2018г. до сезиране на съда на 30.06.2021г., както и след тази дата до изплащане на сумата; и заявените при условията на евентуалност искове за плащане на 120 482, 09лв. без ДДС, представляваща извършени от консорциума разходи за изпълнени, но неплатени СМР, в интерес на ответника, в негов имот, одобрени от него, вложени в строителството на горния обект, ведно с обезщетението за забавено плащане от 30 658.45лв., представляващо законна лихва върху главницата за периода от 28.12.2018г. до 30.06.2018г., както и от датата на сезиране на съда на 30.06.2021г. до изплащане на сумата и за плащане на 120 482, 09лв. без ДДС главница, представляваща сума, с която консорциумът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, в резултат на изпълнени, но неплатени СМР, вложени на горния обект на ответника, ведно с обезщетението за забавено плащане на главницата от 30 658.45лв., представляващо законна лихва върху главницата за периода от 28.12.2018г. до 30.06.2018г., както и от датата на сезиране на съда на 30.06.2021г. до изплащане на сумата. Решението е обжалвано от „П.-•“ ООД ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „С.“, ул. „П.К.“ №••, и „А. Б. - М.“ ЕООД ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „Ц.“, ул. „В.“ №••, бл.•, съдебен адрес гр. П., ул. „Х.К.“ №•, Делови център П., офис •••, чрез адв. Д. К., в качеството си на съдружници в консорциум „М.И.“ ДЗЗД Булстат •••••••••• с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а искането им е съдебения акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което предявените искове бъде уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата О.М. Булстат •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „М.“ №•••, чрез процесуалните си представители адв. Е. Б. и адв. Н.С. оспорва жалбата като неоснователна и настоява обжалвания съдебен акт, с който са отхвърлени главния и съединените при условията на евентуалност искове да бъде потвърден като правилен, обоснован и законосъобразен. Претендира разноски. Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „П.- •“ ООД ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „С.“, ул. „П.К.“ №••, и „А.Б.-М.“ ЕООД ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., район „Ц.“, ул. „В.“ №••, бл.•, съдебен адрес гр. П., ул. „Х.К.“ №•, Делови център П., офис •••, чрез адв. Д. К., в качеството си на съдружници в консорциум „М.И.“ ДЗЗД Булстат •••••••••• срещу О.М. Булстат •••••••••• със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „М.“ №••• главен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и евентуални по чл. 61 ЗЗД във вр. чл.62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 13.08.2015г. между консорциум „М.И.“ ДЗЗД, в качеството му на изпълнител и О.М. като възложител е сключен договор за възлагане на проектиране и строителство /инженеринг/ на обект „Културен дом, подобект „Многофункцинална зала и открита музейна експозиция“ І етап в УПИ •••-•••• за обществено и делово обслужване, кв.••, с. С., О.М.. Договорът е сключен след проведена „открита процедура“ по реда на ЗОП, отм., в редакцията му, действаща към издаването на решението за откриване № РД -09-720 от 09.06.2015г. на Кмета на О.М. и съгласно чл. 1 от него изпълнителят се е задължил да реализира инженеринг /проектиране и строителство/ на обекта, като изпълнението следва да бъде осъществено съгласно техническо задание и спецификация, техническо и ценово предложение на изпълнителя, които са неразделна част от договора. Твърди, че съгласно чл. 3, ал.1, б.а от договора дължимото на изпълнителя възнаграждение за изпълнение на всички дейности по строителство, предмет на договора е уговорено на сумата от 581 998.50 лв. без ДДС, като в ал.4 е предвидено тази цена да включва всички разходи за материали и извършване на работите, а в ал. 3 е посочено, че същата съответства на цената, посочена от избрания изпълнител. Изрично е предвидено цената да не се променя при изпълнение на договора за обществена поръчка, освен при условията на чл. 43, ал.2, т.1, т.3 и т.4 ЗОП, а в случай, че действителните СМР, необходими за изпълнение на проекта са в по-голям размер от количествата, предвидени в него и/или не са били включени в проекта, то те ще се считат включени в цената и ще бъдат за сметка на изпълнителя. Ищците заявяват, че в чл. 12 страните изрично са предвидили забрана за изменение на договора, освен с приложението на чл. 43, ал.2 ЗОП. Твърдят, че в техническото задание и спецификации – приложение №• към договора възложителя е заложил изисквания към проектното решение, според които изработения технически инвестиционен проект за първи етап следва да съдържа планово – композиционно решение за първия етап, предмет на договора и да включва площ от 750 кв.м. – част от първия етаж, с помещения зрителна зала за 300 места, фоайе, санитарни възли и временен покрив. Твърдят, че в изпълнение на възложеното са изработили и предали на възложителя инвестиционен проект по всички изискуеми части, който е одобрен на 17.12.2015г. от гл. архитект на О.М. и въз основа на него е издадено разрешение за строеж № 264 т 15.10.2015г. на гл. архитект на О.М., допълнено на 17.12.2015г.. Отново в изпълнение на договореното твърдят, че СМР са изпълнени в пълен обем, като са предадени на и приети от възложителя с протоколи №№ 1/04.01.2016г., 2/29.02.2016г., 3 от 30.05.2016г. и 4 от 07.06.2016г., а за обекта е съставен констативен акт за установяване годността и приемане на строежа на 30.06.2016г.. Сочат, че на 30.08.2016г. е подписан протокол № 5 от 30.08.2016г., с който е установено, че са изпълнени СМР на стойност с около 117 000 лв. без ДДС, надвишаваща цената по договора. Твърдят, че в съответствие с чл.2, ал.5 от договора възложителя след приемане на извършеното е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение 581 998.50 лв., без ДДС, като неплатени са останали допълнителните СМР. Твърди, че извършените допълнителни СМР са последица от действията на възложителя, който в техническото задание е определил предмета като изработване на проект и изпълнение на реконструкция, основен ремонт и доизграждане на частично изградена сграда /културен дом/, което проектиране да бъде извършено така, че да е възможно триетапно въвеждане в експлоатация, а предмета на поръчката е определен върху застроена площ от 750 кв.м. – част от първи етаж, включващ зрителна зала, фоайе, санитарни възли, временен покрив, като изрично е посочено, че сградата се състои от два етажа, без изба. Ищците сочат, че при извършеното проектиране и при съобразяване на действащите нормативни актове за строителство на общественообслужващи сгради се е наложило изпълнение на СМР върху допълнителни площ от общо 157.37 кв.м., от които 40.10 кв.м. на надземна площ и 117.27 кв.м. на сутеренна площ. Твърдят, че тези промени са били необходими с оглед разрешаване ползването на строежа и с оглед неговото обичайно предназначение, като и са сторени при възлагане от страна на ответника, съответно са одобрени от администрацията на О.М., а след извършването им са приети от възложителя и обекта се ползват от него. Сочат, че за изпълнение на допълнителните работи ищците са вложили собствени средства, които са поискани за плащане от ответника с писмо вх. № 70-00-885 от 28.12.2018г., в отговор на което О.М. е отказала, като е посочила, че по договора за инженеринг цената е лимитирана и включва всички дейности по договора. Твърдят, че липсва писмен анекс към договора, с който извършените допълнителни работи да са възложени, но считат, че възлагане е налице с изричните действия на администрацията чрез подписване на протоколите на ЕСУТ, одобряването на проекта и издаването на разрешение за строеж, поради което и след като обекта е приет и се ползва от възложителя, ищците настояват, че възнаграждение им се дължи. Навеждат възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорено, че посочената цена по договора е окончателна и включва всичко изпълнено по проектиране и строителство на обекта, като считат същата за недействителна, поради противоречието й със закона и добрите нрави. Въз основа на изложеното и като твърдят, че изпълненото е прието и се ползва по предназначение от възложителя, който не е платил на падежа, настояват съда да постанови решение, с което да бъде осъден да им заплати общо сумата от 120 482.09 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени от консорциум „М.И.“ ДЗЗД допълнителни СМР по догово𠹕•• от 13.08.2015г. за възлагане на проектиране и строителство обект „Културен дом, подобект „Многофункцинална зала и открита музейна експозиция І етап в УПИ •••- •••• за обществено и делово обслужване, кв.••, с. С., О.М., както и да им заплати общо сумата от 36 716.51 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 30.06.2018г. до 30.06.2021г.. В условията на евентуалност и в случай, че главния иск, заявен на договорно основание бъде отхвърлен, настояват съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати общо посочените суми като дължими на основание водене на чужда работа без пълномощие. Твърдят, че работата е предприета уместно, което се потвърждава от действията на възложителя по одобрение на строителните книжа и издаване на разрешение за строеж и от възможността изпълненото да се използва по предназначение, както и от факта, че ищеца е действал доброволно, а изпълненото се полза от ответника. В случай, че бъде отхвърлен и този иск, настояват съдът да присъди процесните суми на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, тъй като е налице неоснователно разместени блага - с влагане на процесната сума ищците са обеднели, а О. се е обогатила с размера на същата тази сума. Ответникът - О.М. с адрес гр. П., бул. М. №•••, чрез процесуалните си представители адв. Е. Б. и адв. Н.С. в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове. По иска, предявен на договорно основание заявява, че самия договор, който е за инженеринг и включва поетото от ДЗЗД задължение за проектиране и изпълнение на СМР в съответствие с изготвения от него проект, изключва твърдението на ищеца за изпълнени допълнителни работи, тъй като проектирането следва да бъде извършено по начин, който да гарантира изпълнение в рамките на оферираната от изпълнителя и договорена между страните цена. Заявява, че договорената цена е платена, както и че тя включва всички разходи за изпълнение на строителството, като страните изрично са предвидили, че няма да се променя при изпълнение на договора, освен при условията на чл. 43, ал.2, т.1, т.3 и т.4 ЗОП, които не се твърдят. Оспорва да е възлагал извършване на допълнителни строителни работи, извън тези включени в техническата спецификация на обществената поръчка. Оспорва и твърдението, че заданието предвижда предмета на поръчката да е определен върху застроена площ от 750 кв.м., като твърди, че в техническото задание е посочено че първия етап включва изработване на технически проект, респ. СМР за част от първия етаж с площ ОКОЛО 750 кв.м. и в т.8 от същото е вменено задължение за изпълнителя да извърши собствени замервания, което след като не е сторил, не може впоследствие да претендира за удовлетворяване. Освен това твърди, че котелното помещение и инсталирането на системата в сутерена на сградата е проектантско решение на ищеца. Заявява и принципното си възражение, че договора е сключен по ЗОП и може да бъде изменян само при условията на посочения закон, като от ищците липсва позоваване на наличието на някое от тези основания. Възразява и по евентуалните искове като счита, че по тях се дължи само стойността на разходи за материали и труд, без печалба, но поради липса на конкретизация на тази стойност от ищците е невъзможно тяхното определяне. Навежда възражение за изтекла давност, като твърди, че същата е започнала да тече най – късно от 30.06.2016г., когато за обекта е съставен констативен акт обр. 15 и е изтекла на 29.06.2021г.. Оспорва и претендираните обезщетения за забава за посочените главници, като твърди, че не е поставен в забава за плащането им, тъй като липсва покана. В условията на евентуалност заявява възражение за прихващане на вземанията за исковите суми с насрещното вземане на О.М. за сумата от 147 887.64 лв., представляващо мораторна неустойка по чл. 15 от договора за периода от 07.03.2016г. до 29.06.2016г.. В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за това, че цената по сключения договор е обща и крайна, като твърди, че същата е такава само за дейностите по строителство в обхвата на техническото задание на възложителя, а претендираните за заплащане СМР –та са допълнителни, извън възложените с договора. Подържа възраженията си за неприложимост на посоченото в ценовото предложение ограничение цената да включва действителните количества СМР, необходими за изпълнение на проекта, а в случай, че са в по-голям размер те да са сметка на изпълнителя, евентуално за нищожност на тази кауза. Твърди, че в техническите спецификации към договора липсва предвиждане относно нормативно обусловената необходимост от изграждане и обособяване на обслужващи помещения към зрителната зала – гримьорни, а по отношение на котелното заявява, че възложителя не е заложил къде да бъде обособено същото, поради което и в изготвения от него проект е предвидено тези обекти да бъдат изпълнени върху допълнителните 157.37 кв.м., което е било необходимо за разрешаване ползването на строежа и експлоатацията му, съобразно обичайното му предназначение, което било сторено по възлагане от ответника и одобрено от администрацията на същия. Твърди, че котелното е разположено в сутеренния етаж, защото така предвижда чл. 152, ал.2, т.1 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009г. за строително –техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Оспорва наведеното възражение за изтекла давност, както и твърдението на ответника, че не е в забава плащането на вземанията по евентуалните искове, като счита, че това е факт от получаване на писмо вх. № 70-00-885 от 28.12.2018г.. По възражението за прихващане не оспорва факта, че срока за изпълнение е започнал да тече от 06.11.2015г., както и че обекта е предаден на 30.06.2016г., но заявява, че строежа е спиран четири пъти по общо съгласие на страните за 117 дни, поради което и не е налице твърдяната забава от 115 дни. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане. От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че за да възникнат допълнителни СМР по договор за инженеринг следва възложителя да е възложил същите, а такова възлагане липсва. Оспорва твърдението, че ценовото предложение не е част от договора и определя като невярно твърдението да са възложени допълнителни работи. Признава, че вземането за неустойка е погасено по давност, но заявява, че прихващане се допуска и с погасено по давност вземане – чл. 103, ал.2 ЗЗД. Няма спор, а това е установимо и от прочита на договор за възлагане на проектиране и строителство №•••, че на 13.08.2015г. между Консорциум „М.И.“, в качеството му на изпълнител и О.М., в качеството й на възложител е сключен договор за възлагане с обществена поръчка на проектиране и строителство /инженеринг/ №•••, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши „ИНЖЕНЕИРИНГ /проектиране и изграждане/ на обект „Ремонтно – възстановителни работи на културен дом“, подобект: „Многофункционална зала и открита музейна експозиция – І етап“ в УПИ – •••• за обществено и делово обслужване, кв.••, с. С., О.М.“. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора изпълнението следва да бъде осъществено съгласно техническо задание, техническа спецификация, предложение за изпълнение на поръчката и ценова оферта, които са неразделна част от договора. Съгласно техническо задание и техническа спецификация, приложение № 1 към договора конкретната цел е осигуряване на ефективно и качествено изпълнение на СМР, необходими за изпълнение на Ремонтно възстановителни работи по културен дом „Многофункционална зала и открита музейна експозиция“ с. С., като първия етап включва част от първия етаж, посочена веднъж с площ от 750 кв.м., а след това с площ ОКОЛО 750 кв.м. и помещения – зрителна зала за 300 места, фоайе, санитарни възли, временен покрив. Изрично при описание на възлаганото строителство е посочено, че сградата се състои от два етажа, без изба и дървена покривна конструкция. В т.8 от техническото задание и техническата спецификация е посочено, че изпълнителя преди започване на работите и при приемане на инвестиционния проект трябва да извърши собствени замервания, за да се уведи в точността на проектните коти и размери, а при неизпълнение на това ще се счита, че претенциите му за непредвидени видове и количества работи, вследствие неверни проектни данни не подлежат на удовлетворяване. В чл.2 от договора страните са предвидили срок за изпълнение на възложеното – 30 календарни дни за проектиране, считано от сключване на договора и 120 календарни дни за СМР, считано от датата на откриване на строителната площадка. В чл.3 е уговорена цената на възложеното на обща стойност от 616 198.50 лв. без ДДС, от които 34 200 лв., представляващи възнаграждение за проектиране и авторски надзор и 581 998.50 лв., представляващи възнаграждение за изпълнение на всички дейности по строителството, предмет на договора, като изрично в чл. 3, ал.3 е посочено, че цената е в съответствие с ценовото предложение на изпълнителя. Оферираната цена, съгласно приложение № 6, е идентична с посочената в чл.3 от договора, като в ценовата оферта изпълнителя е гарантирал, че тя включва всички разходи за изпълнение на строителството и няма да се променя при изпълнение на договора, освен в случаите на чл. 43, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от ЗОП и е приел, че дори и действителните количества СМР необходими за изпълнение на обекта да са в по-голям размер от количествата, предвидени в проекта и/или ако не са били включени в проекта, същите са включени в цената и остават за сметка на изпълнителя. Не се спори, че на 15.10.2015г. е издадено разрешение за строеж № 264, съобразно одобрен идеен проект от Гл. архитект за строеж на обект “Ремонтно възстановителни работи на културен дом Многофункционална зала и открита музейна експозиция“ – 790.10 км.м. – ЗП, както и че същото е допълнено със Заповед № 41 от 18.09.2017г., с която е намален броя на седящите места от 300 на 100 в обекта и е променена категорията на същия от трета на четвърта. Няма спор, че възложеното е изпълнено и прието от възложителя протоколи №№ 1/04.01.2016г., 2/29.02.2016г., 3 от 30.05.2016г. и 4 от 07.06.2016г., а за обекта е съставен констативен акт за установяване годността и приемане на строежа на 30.06.2016г.., както и че уговореното в чл.3 възнаграждение на обща стойност от 616 198.50 лв. без ДДС е платено на изпълнителя. Спорът е концентриран досежно това налице ли са възложени и изпълнени допълнителни СМР, които според ищеца са удостоверени в протокол № 5 от 30.08.2016г. на стойност с около 117 000 лв. без ДДС. За тези именно допълнителни СМР, изпълнителя претендира възнаграждение, като уточнява, че са извършени на допълнителна площ от общо 157.37 кв.м., от които 40.10 кв.м. на надземна площ и 117.27 кв.м. на сутеренна площ. За да се отговори на този спорен въпрос ще се посочи, че задълженията между страните са с произход договор за обществена поръчка, чието сключване, условия и изпълнение са регламентирани в действащия при сключването и изпълнението му Закон за обществените поръчки /отм. ДВ, бр.13 от 16.02.2016г./. За да се гарантира постигането на целта на този закон - чл. 1 ЗОП /отм./, която е насочената към защита на обществения интерес, законодателя е предвидил условия, процедури и ограничения относно сключването, изменението и изпълнението на договорите, които се отличават от тези, касаещи сключването на договори по общия ред. Една от спецификите е предвидената неотменимост на постигнатите уговорки, освен в изрично предвидените случаи – чл. 43 от ЗОП /отм./. Именно с оглед коментираната специфика е и постигнатото между страните съгласие, намерило израз в отправената ценова оферта на изпълнителя, която е неразделна част от договора – вж. чл.3, ал.3 и съгласно, която цената включва всички разходи за изпълнение на строителството и не подлежи на корекция, освен в случаите на чл. 43, ал.2, т.1, т.3 и т.4 от ЗОП. Нито се твърди от изпълнителя, нито се доказва наличие на някоя от хипотезите на чл. 43, ал.2 ЗОП, поради което и съдът приема, че това е стойността на всичко възложено за изпълнение по договора. Неоснователно е заявеното от ищеца възражение за нищожност, като противоречаща на закона и добрите нрави, на уговорката съдържаща се също в ценовата оферта, неразделна част от договора, съгласно чл.3, ал.3 и предвиждаща, че ако действителните количества СМР, необходими за изпълнение на обекта са по-големи от количествата, предвидени в проекта и/или не са били включени в него, то същите следва да се считат за част от уговорената цена и ще бъдат за сметка на изпълнителя. Конкретен закон, на който да противоречи уговореното, ищеца не е посочил, а съда приема, че всъщност тази уговорка кореспондира пряко, както с целта на специалния закон – ЗОП /отм./, при условията на който е сключен договора и предвидената неизменност – чл. 43 ЗОП /отм./, а е в съответствие и с предвидените за изпълнителя задължения – т.8 от техническото задание и техническа спецификация - да извърши съответни замервания преди започване на работите и при приемане на инвестиционния проект, а неизпълнението на това предвидено задължение ще носи като санкция невъзможността му да претендира допълнителни работи, вследствие неверни проектни данни. Изводът е, че уговореното не е в противоречие със закона, а в съответствие със същия, нито е в противоречие със добрите нрави, тъй като с посочената клауза всъщност се цели да не се стигне до недопустимо изменение параметрите на сключения по реда на ЗОП договор, несъответно на параметрите на обществената поръчка, за изпълнение на която е сключен. От значение за отговор на спорния за страните въпрос налице ли са допълнително изпълнени работи, извън възложените с договора от 13.08.2015г. е всъщност какъв е предмета на договора или какво е възложено за изпълнение с него. Съгласно чл. 1 възложителя е възложил, а изпълнителя е приел да изпълни инженеринг – проектиране и изграждане на обект „Ремонтно – възстановителни работи на културен дом“, подобект: „Многофункционална зала и открита музейна експозиция – І етап“, като изрично е предвидено изпълнението да бъде осъществено съгласно техническо задание, техническа спецификация, предложение за изпълнение на поръчката и ценова оферта. Така формулиран премета на възложеното предполага изпълнителя да е извършил необходимите проучвания, в т.ч. заснемане и замервания и при офериране на цената да е предвидил нужните СМР за изпълнение на възложеното. Вярно е, че в техническото задание площта на възложения за изграждане обект веднъж е посочена като 750 кв.м. ЗП, а след това около 750 кв.м., което съдът приема за логично и обосновано като отчита от една страна, че в същото са описани и съответните възложени за изграждане обекти и най – вече е предвидено правото, а и задължението на изпълнителя да извърши съответните замервания и при констатирани неверни размери да уведоми възложителя преди предаване на офертата. Данни за подобни действия извършени от изпълнителя липсват. Дори напротив, поведението му и извършените от него действия сочат на постигнато съгласие от страните досежно предвидената за застрояване площ, като такава в размер на 790.10 кв.м., в който смисъл е и издаденото разрешение за строеж № 264 от 15.10.2015г., и изготвения и одобрен проект. Следва да се има предвид, че при неяснота на параметрите на възложеното изпълнителя е имал възможност да направи съответните запитвания за разяснения при условията на чл. 29 от ЗОП /отм./, което липсват данни да е сторил. Единственото запитване отправено от изпълнителя до възложителя е с вх. № 70-00-716 от 08.09.2015г. и то касае уточняване сградите, предвидени за преустройство, канализацията в имота, предвидените паркоместа, разработване на централна отоплителна инсталация и най – сетне осветеността на зрителната зала и сцената, но не и застроените площи. Този извод се подкрепя и от приетата повторна СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните и с уточнението, че какъв е предмета на възлагането е правен, а не технически въпрос и затова съдът дължи произнасяне по него. При приемане на заключението вещото лице арх. Д. сочи, че още в идейния проект площта на сградата е определена на 790 кв.м. и това се запазва до края, а при извършеното заснемане е установено налично помещение в призема, което е решено да бъде използвано за разполагане на централно – отоплителната инсталация. Всъщност експертите определят като допълнителни работи тези извършени над Кота 0 и на площ от 40.10 кв.м., като вземат предвид, че възложеното строителство е за 750 кв.м., а подземните работи по разполагане на централно – отплителната инсталация сочат като довършителни. Този извод се възприема и от съда с уточнението, че сочените надземни работи на площ от 40.10 кв. не са допълнително възложени, а са част от договорените СМР, доколкото не се установи същите да касаят СМР, без изпълнението, на които сградата не би могла да бъде въведена в експлоатация, а са вследствие предложено от изпълнителя архитектурно решение помещението за декори да бъде заменено с гримьорна, а първоначално предвиденото разполагане на централно – отплителната инсталация от първия етаж да бъде поместено в призема. Следва да се има предвид, че ако застроената площ в техническото задание е посочена ориентировъчно, то в същото конкретно са посочени изискванията на възложителя за осигуряване и разработване на централна отоплителна инсталация за сградата, а съществувалите неясноти по отношение на изграждането й са преодоляни с отправеното до ЕСУТ питане и взетото от последния решение, обективирано в Протокол № 24 от 10.09.2015г. – л.60. Впечатление прави, че в отправеното от изпълнителя искане за уточняване на въпроси досежно отоплението, вентилацията и климатизацията на обекта няма поставен въпрос за това къде да бъде разположена предвижданата централа, а от разпита на вещите лица, изготвили повторната експертиза и конкретно арх. Д. и инж. Б. може да се направи извод, че разполагането на котелното в призема е въпрос на техническо решение и в този смисъл е по целесъобразност, с което се осигурява по – лесната му поддръжка и захранване. Въз основа на всичко изложеното до тук съдът прави извод, че претендираните за заплащане като допълнителни работи СМР са част от уговореното по договора за възлагане и съответно са част или е следвало да бъдат част от оферираната цена, при изготвяне на която изпълнителя е следвало да се съобрази като извърши необходимите замервания и проучвания на имота, а при неизпълнение на последното да понесе санкцията за това, съгласно предвиденото в чл.3, ал.3 от договора. Впечатление прави, че в хода на изпълнението, а и до приемане на строежа на 30.06.2016г. изпълнителя не е претендирал да е изпълнил нещо различно от възложеното, което е сторил едва със съставения Акт № 5 от 30.08.2016г. и подържал същото с отправеното писмо от 28.12.2018г.. Изводът е, че на ищеца в качеството му на изпълнител не се дължи за заплащане нещо различно от договорената цена, която няма спор, че е платена изцяло, тъй като дори и да има извършени допълнителни работи, изразяващи се в допълнително застроена надземна площ от 40.10 кв. м. и довършителни работи, изпълнени в призема с оглед разполагане на отоплителната инсталация, те не са наложени от необходимостта сградата да бъде въведена в експлоатация, а са резултат на технически и архитектурни решения на изпълнителя, който е могъл да предвиди същите при оферирането. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при формиране на изводите си съдът не е съобразил практиката на ВКС и конкретно решение № 151 от 01.02.2021г. п т.д. № 2227/2019г. на ВКС, тъй като нито е твърдял, нито се установява извършените от него допълнителни дейности са предприети за изграждане на обслужващи помещение, която хипотеза коментира касационния съд в посоченото решение. В случая, съобразно твърденията на изпълнителя, а и установеното от повторната СТЕ, се касае за предприети и извършени от него допълнителни СМР, наложили се в хода на строителството след извършени корекции в екзекутивния проект. По изложените мотиви предявеният иск на договорно основание е неоснователен, а решението с което е отхвърлен, макар и с мотиви, различни от тези на настоящия състав на съда, следва да бъде потвърдено. Предвид приетото, че изпълненото, в т.ч. и твърдяните допълнителни работи е възложено за изпълнение с договора, за което е определено и платено възнаграждение от възложителя, то неоснователни са и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 60 – 61, ал.1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Не е налице предприета и извършена работа без възлагане, нито е налице разместване на имуществени блага без основание, поради което и същите искове като неоснователни подлежат на отхвърляне. В този смисъл е произнасянето и на решаващия първоинстанционен съд, чийто съдебен и в посочената част също следва да бъде потвърден. При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК възлизат на сума в размер на 6000 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. Мотивиран от изложеното, съдът