Решение № 449 от 31.5.2023 г. на Районен съд - Сливен по дело № 3926/2022 г.

производството по изпълнителното дело /№514/2013г./, но с молба на кредитора от 20.07.2022г. листа отново бил образуван в изпълнително дело. В проведеното съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители – по пълномощие, като по същество се поддържат вече заетите в писмен вид позиции. След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти: От едно от приложенията на исковата молба- документа, представляващ лист №3 от материалите по делото се установява, че на 18.02.2013г. от Административен съд-Бургас е издаден изп.лист /№46/ за осъждането на Хр.В. да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 2 701лв. От други приложения на исковата молба се установява, че листа е образуван в изп.дело по молба от 20.07.2022г.- изп.дело № 681/22г. на ЧСИ П.Г., в която са посочени различни изпълнителни способи за принудителното събиране на вземането- главно запори, но не само. За такъв запор върху вземания на мъжа от „Търговска банка Д“АД, е изпратено запорно съобщение от 02.09.2022г., но не е ясно кога то е достигнало до адресата си и какъв е бил неговия отговор. От приложения на писмения отговор съда установява, че цитирания по-горе изп.лист е бил образуван в изпълнително дело още през 2013г., за което е подадена молба вх.№ 3558/ 05.07.2013г. при ЧСИ П.Г.. В нея е поискано налагането на запори и възбрани върху имуществото на длъжника-Хр.В.. С постановление от 19.12.2019г., връчено на взискателя на 06.01.2020г., видно от съобщението л.№ 24 от настоящото дело, съдебния изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело /514/2013г./, на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. В мотивировъчната му част е посочил, че причина е липсата на изпълнителни действия, поискани от взискателя след последното такова от 05.07.2013г. Така установените факти налагат следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск, който намира правното си основание в разпоредбите на чл.124 ал.1 и чл.439 ал.1 от ГПК. Ищецът има правен интерес от него, защото цели да постигне съдебно решение, с което да бъде признато по отношение на негов кредитор, че не му дължи парична сума, защото задължението му е погасено по давност. То е за разноски, направени от кредитора, в случая НАП, пред две съдебни инстанции. При събраните по делото доказателства съда го преценя за основателен. Така е, защото за съдията-докладчик е категорично ясно, че вземането, макар и на НАП, е частно, а не публично, държавно вземане. Съгласно чл.162 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, държавните и общинските вземания са публични и частни, като публични са изрично изброените, а всички извън тях- частни. Като такова то, за разлика от публичните, се погасява по реда на Закона за задълженията и договорите, а не по установения в ДОПК ред, съотв. и срок- чл.162 ал.2 от ДОПК и чл.269 ал.2 от АПК. С чл.110 от ГПК е установен общ погасителен давностен срок и той е петгодишен, а в отклонение на него, като изключение- кратък, тригодишен. В случая няма основание да се прилага никое от изключенията, поради което се налага извода, че процесното задължение се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок. Първоначално погасителната давност е започнала да тече от датата, на която съдебното решение, въз основа на която е издаден листа, е влязло в сила. След това е била прекъсната, с подаването на молбата от кредитора до съдебен изпълнителен, вече издадения му изпълнителен лист да бъде образуван в изпълнително дело- изп.д.№ 514/2013г. по описа на ЧСИ П.Г.. Тя е от 05.07.2013г. и представлява действие, „способно“ да прекъсне теклата давност, тъй като отговаря на изискванията, поставени с т.10 от цитираното в исковата молба тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. С прекъсването на давността започва да тече нова давност. Съдът с увереност счита, че след тази дата не са предприемани изпълнителни действия- тъй като в този смисъл са мотивите на ЧСИ в постановлението му от 19.12.2019г., а и защото този факт/липсата на такива действия, не бе оспорен, а още по-малко- опроверган, от ответника. Поради това се налага извода, че още докато е било висящо производството по изд.№ 514/2013г. са били настъпили условията не само на т.н. перемпция, но и ефекта на погасителната давност, която е изтекла в полза на длъжника, настоящ ищец- защото крайния срок на тази давност е 06.07.2018г. При тези съображения иска е основателен. При този изход на делото на ищеца се следват, при това в пълен размер, сторените от него разноски по делото- чл.78 ал.1 от ГПК. Те са за заплатена държавна такса за образуването му- 108.40лв.; такса от 5лв. за издаването на обезпечителна заповед и възнаграждение на пълномощника му-адвокат. Своята квалифицирана/специализирана помощ адвоката е приел да окаже безплатно на клиента си, в усл. на чл. 38 от ЗАдв. Тъй като иска бива уважен, на адвоката на ищеца следва да се определи, от съда, възнаграждение, което ще бъде поставено в тежест на ответника. То, с оглед цената на иска и спазвайки правилото на чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., следва да е поне 419лв. Съдът го определя на 450лв. С горните аргументи, Сливенски районен съд