Решение № 11668 от 22.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 158/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Р., с [ЕГН], адрес: гp. Стамболийски, [улица], чрез пълномощника ѝ адв. С. А., с която са предявени искове срещу Министерството на отбраната [населено място], [улица]. Ищцата претендира присъждане на обезщетение за вреди от отменен административен акт, като с уточнителна молба от 07.03.2025 г. окончателно поддържа искове в размер на 29 500 (двадесет и девет хиляди и петстотин) лева – неимуществени вреди и 40 500 (четиридесет хиляди и петстотин) лева – имуществени вреди (пропуснати ползи), ведно със законната лихва, считано от 14.02.2020 г., както и присъждане на разноски. С последващи молби ищцата е конкретизирала фактически твърденията си и е посочила допълнителни пера на твърдени имуществени и неимуществени вреди (вкл. Боровец, отпуск, дистанционна работа, ВЦВМИ, преназначаване), като по делото е прието за предмет на спора обезщетение в размерите, заявени с уточнителната молба от 07.03.2025 г. – 29 500 лв. неимуществени и 40 500 лв. имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от шест месеца“ със Заповед № ЗРД-196, издадена от командира на 3-ти батальон „Специални сили“ на в.ф. 48650, която ищцата е оспорила по съдебен ред и с Решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив заповедта е отменена като незаконосъобразна, като решението е окончателно и е влязло в сила на 14.02.2020 г. Излагат се твърдения за претърпени неимуществени вреди, които ищцата описва като емоционални, психически и морални страдания, настъпили в резултат от издаването и действието на незаконосъобразния акт, както и във връзка с воденото административно и съдебно производство по неговото оспорване. Посочва се, че вследствие на наложеното наказание и публичността в службата ищцата преживяла накърняване на честта и достойнството си, нарушаване на авторитета ѝ сред колеги и началници, силен стрес, тревожност, безсъние, паник атаки, подтиснатост, огорчение и влошено психоемоционално състояние. Твърди се, че през целия период тя е изпитвала притеснение и страх от възможността да бъде уволнена, както и постоянен натиск от страна на прекия ѝ началник да оттегли жалбата си. Излагат се твърдения и за различни действия на прекия командир, които ищцата възприема като уронващи престижа ѝ и представляващи допълнителни репресии, като например публични обиди, отказ за включване в парашутни скокове, недопускане до курсове и лагери, ограничаване ползването на отпуск, изпращане на медицински прегледи, ежедневни инструкции и предупреждения за дисциплинарно уволнение. Ищцата претендира и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, като твърди, че поради действието на незаконосъобразната дисциплинарна заповед № 3РД-196 е била лишена от възможността да изпълнява парашутни скокове, от които е зависел размерът на възнаграждението ѝ; не е получила полагащото се според нея коледно възнаграждение за 2019 г. (допълнително парично възнаграждение - премия/парична награда) в размер на 500 лв.; не ѝ е бил разрешен полагаем домашен отпуск за кръводаряване, от което е претърпяла вреди в размер на 468 лв.; не е била допусната до участие в международна мисия в Косово за периода февруари–август 2020 г., поради което е пропуснала възнаграждение в приблизителен размер на 40 000 лв.; не е била допусната до участие в служебни обучения и курсове, включително курс по английски език; не е била допусната до посещение на лагер-школа в курорта Боровец за период от 10 работни дни, което според нея е причинило пропусната полза в размер на 1 170 лв. при среднодневно брутно възнаграждение от 117 лв.; както и че вследствие на преминаването ѝ на по-ниска длъжност по Заповед ЗПС-36/22.06.2020 г. е търпяла финансови загуби за период от три години в размер на 720 лв. Сборът на конкретизираните по пера имуществени вреди в исковата молба и последващите уточнения достига 42 858 лв., като с уточнителната молба от 07.03.2025 г. ищцата поддържа краен размер на имуществения иск – 40 500 лв. Искането към съда е ответникът – Министерството на отбраната – да бъде осъден да заплати исковата сума като обезщетение за всички описани неимуществени вреди и пропуснати ползи, които ищцата поддържа, че се намират в пряка причинна връзка с отменения административен акт, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. и разноски. По делото е постъпил писмен отговор от Министерството на отбраната, чрез процесуален представител, с който се изразява становище за недопустимост на иска в частта за неимуществени вреди и за неоснователност и недоказаност на исковете по същество. Ответникът оспорва изложените в исковата молба факти, включително относно датите, като поддържа, че процесната дисциплинарна заповед е Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г., връчена на ищцата на същата дата, и признава, че същата е отменена с Решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. на Административен съд – Пловдив, но счита, че твърдените от ищцата вреди не са в причинна връзка с отменения административен акт. По отношение на претендираните имуществени вреди ответникът оспорва всяко от отделните твърдения. Възражава се, че сумата от 500 лв. „коледно възнаграждение“ за 2019 г. не представлява дължимо по право плащане, а парична награда по Заповед № ЗФСД-79/06.11.2019 г., която се изплаща за високи постижения в службата по реда на чл. 240 ЗОВСРБ, поради което липсва субективно право на ищцата да я получи и не е доказано да е имала такива заслуги. Относно претендираните 40 000 лв. обезщетение за неполучено възнаграждение от евентуално участие в мисия в Косово се излага, че посоченият размер е нереален и недоказан, а възнаграждението за мисия се формира от множество компоненти (звание, длъжност, стаж, клас, допълнителни възнаграждения), така че не може да бъде определено по твърдения начин. Освен това Министерството поддържа, че не е доказано ищцата да е била лишена от участие в мисията поради дисциплинарното наказание. В тази връзка се позовава на Заповед № ОХ-728/08.08.2019 г. за обявяване на длъжностите в контингента и на Протокол от 15.04.2020 г. за подбора на личен състав, като се сочи, че мисията е започнала след тази дата, към която заповедта за наказание вече е била отменена, а и 6-месечният срок на наказанието е изтекъл на 11.12.2019 г. Ответникът се позовава на чл. 67 ППЗОВСРБ, според който дисциплинарното наказание е само една от предпоставките при подбора за мисии и се взема предвид само ако срокът на изтърпяването му изтича по време на мисията, което не е налице в случая; освен това подборът зависи от множество други критерии – изисквания по длъжностната характеристика, владеене на език, предходен опит и др. Оспорени са и твърденията за пропуснат отпуск като кръводарител. Ответникът се позовава на чл. 202, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещият има право на отпуск за деня на прегледа и кръводаряването и два дни след него. Посочва се, че ищцата е дарила кръв на 19.09.2019 г., поради което полагаемите дни са 19, 20 и 21.09.2019 г., докато с рапорт е поискала отпуск от 04.11.2019 г. до 07.11.2019 г., в противоречие с закона, поради което отказът не може да се счита за незаконосъобразен и вредоносен. Относно твърденията, че не е допусната до лагер-школа в курорт Боровец за 10 дни, ответникът сочи писмо с рег. № 3-3378/22.10.2019 г., от което се установява, че серж. Разпопова е включена под № 8 в списъка за участие в спортно-тренировъчен лагер в периода 11.11.2019 г. – 22.11.2019 г., а военнослужещите се зачисляват на храна по Наредба № Н-5/02.04.2015 г. Допълнително се изтъква, че според Авиолекарска характеристика от 27.05.2020 г. и здравословното състояние на ищцата тя е била временно отстранена от летателна дейност по медицински причини (кашлица, хоспитализация, използване на болничен 67 дни), поради което участието ѝ в подобен лагер не е препоръчително и евентуалното неучастие не може да се свърже с дисциплинарното наказание. Позовава се и на Заповед № ЗФСД-81/07.11.2019 г., според която Разпопова е извършвала парашутни скокове през периода, когато е била в добро здравословно състояние, което според ответника опровергава твърденията за системно препятстване на скокове заради наказанието. Относно преназначаването на ищцата на друга длъжност се сочи Заповед № ЗПС-36/22.06.2020 г. на командира на Съвместното командване на специалните операции, от която, според ответника, е видно, че промяната в длъжността е резултат от организационно-щатни промени, засягащи и други военнослужещи, а не от наложеното дисциплинарно наказание. Изтъква се, че новата длъжност „завеждащ регистратура“ е с код, предвиждащ възможност да бъде заемана и от военнослужещ със звание „старши сержант“, което се представя като аргумент, че не става дума за понижение поради наказанието. По отношение на неимуществените вреди ответникът излага, че искът в тази част е недопустим и при всички случаи недоказан. Поддържа се, че твърдените психически страдания, стрес, безсъние, паник атаки и пр. не са конкретизирани и не е установена пряка причинно-следствена връзка между тях и отменения административен акт или воденото съдебно производство. Анализира се представената медицинска документация, като се изтъква, че в амбулаторни листове от 2020 г. и 2021 г. основната диагноза е „увреждане на шийните коренчета“, което се свързва с други заболявания (остеохондроза, инфекции, интоксикации и др.), а не с психоемоционално напрежение от дисциплинарното производство. Посочва се, че тези документи са значително след датата на влизане в сила на съдебното решение (14.02.2020 г.) и не установяват вреди в релевантния период, нито причинната връзка с наказанието. Ответникът счита, че твърденията за поругаване на личното достойнство, унижение и тормоз не се подкрепят от доказателства, поради което не могат да бъдат възприети от съда. В правно отношение Министерството се позовава на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК, като напомня, че отговорността на държавата възниква само при кумулативно наличие на незаконосъобразен административен акт, вреди и пряка причинна връзка, като доказателствената тежест за всички тези елементи лежи върху ищеца. Развива се тезата, че разпоредбите на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ представляват специална уредба по отношение на вредите, свързани със статута на военнослужещите, поради което ЗОДОВ е неприложим за част от претендираните вреди, а останалите не са доказани като пряка и непосредствена последица от отменената заповед. С оглед на изложеното ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а в частта за неимуществени вреди – и като недопустим, както и да присъди на Министерството на отбраната юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на предявения иск. Административен съд – Пловдив, Второ отделение, XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание с Заповед № ЗРД-196 от 11.06.2019 г., издадена от подполковник Т. Д. – командир на 3 батальон „Специални сили“ – в.ф. 48650. С Решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на същата дата, посочената заповед е отменена като незаконосъобразна. В мотивите и диспозитива на съдебното решение административният акт е индивидуализиран като „Заповед № ЗРД-196 от 11.09.2019 г.“, което не съответства на действителната дата на издаване – 11.06.2019 г., установена от самата заповед, приложена по настоящото дело. Независимо от допуснатата неточност относно датата, няма съмнение относно идентичността на отменения административен акт, тъй като номерът, органът и съдържанието на заповедта съвпадат, а по адм. д. № 1818/2019 г. не е бил предмет на оспорване друг дисциплинарен акт със същия номер. По делото е изискано и приложено адм. д. № 1818/2019 г по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 425/14.02.2020 г., с което процесната заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила. Приети са представените от ищцата писмени доказателства, сред които медицински документи, удостоверяващи здравословното ѝ състояние. От тях се установява, че през периода 2018–2021 г. тя е провеждала многократни медицински прегледи във връзка с оплаквания от общо неразположение, напрегнатост, смущения в съня, болки във врата и гърба, сърдечна тревожност и други соматични прояви. Представени са амбулаторни листове от 17.10.2018 г., 17.01.2020 г., 13.10.2020 г. и 27.10.2020 г., в които са отразени оплаквания като „нарушения на съня“, „напрежение“, „болки в шийна област“ и „сърдечна тежест“, както и назначена терапия и консултации с невролог и психиатър. Приложени са и експертни решения на авиационно-лекарска комисия от 02.04.2019 г. и 23.06.2020 г., удостоверяващи временна негодност за летателна дейност и съдържащи препоръки за ограничаване на натоварването поради здравословни причини. Част от документите отразяват проведени консултации във връзка с психоемоционално напрежение, за което ищцата твърди, че е следствие от дисциплинарното наказание и служебната среда през процесния период. Тези медицински доказателства кореспондират с изложените в исковата молба твърдения за преживян стрес, тревожност и нарушения в психоемоционалното състояние. Към делото са приложени също служебна характеристика, вещеви опис, служебна карта и вещева книжка за 2019 г. и 2020 г., от които се установяват кадровият статус на ищцата, заеманите от нея длъжности и извършваните действия по приемане и предаване на вещево имущество след преназначаването ѝ през юли 2020 г. Представено е и Предписание от 01.07.2020 г. за назначаването ѝ на длъжност „Завеждащ регистратура“ при в.ф. 56120, от което се установява, че преместването е извършено вследствие на щатни промени, като към него са налице приложени заповеди и указания относно промяната в длъжността и вещевата отчетност. Приложена е и Заповед за обучение на 68-ма бригада „Специални сили“, съдържаща график и организация на подготовката през октомври–ноември 2019 г., както и списъци на военнослужещи, зачислени за обучение. Тези документи имат отношение към твърдението на ищцата, че не е била допусната до обучение и до участие в лагер-школа в курорт Боровец. Приети са и представените от ответника Министерство на отбраната писмени доказателства. Приложено е заверено копие на Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца“, като на гърба на заповедта е удостоверено получаването ѝ от ищцата на същата дата. Представена е и Заповед № ЗФСД-79/06.11.2019 г. на командира на 3 батальон „Специални сили“, съдържаща списък на военнослужещи, получили парични награди за високи постижения в службата, като от документа е видно, че ищцата не е включена сред наградените лица. По отношение на твърденията за участие в международна мисия, по делото е приложена Заповед № ОХ-728/08.08.2019 г. на министъра на отбраната, с която са определени длъжностите в българския военен контингент за участие в операцията на силите на НАТО в Косово, както и Протокол с рег. № 3-1348/15.04.2020 г. за извършения подбор и окончателно одобрение на личния състав за мисията. От тези документи се установяват условията и критериите за участие в контингента и обстоятелството, че ищцата не е била включена сред одобрените военнослужещи. По отношение на твърдението за недопускане до лагер-школа в Боровец е приложено писмо с рег. № 3-3378/22.10.2019 г. на командира на 68-ма бригада „Специални сили“, съдържащо списък на военнослужещите, зачислени за участие в спортно-тренировъчен лагер за времето от 11.11.2019 г. до 22.11.2019 г., в който ищцата фигурира под № 8. По делото е представена и Заповед № ЗПС-36/22.06.2020 г. на командира на Съвместното командване на специалните операции, удостоверяваща преназначаването на ищцата на длъжност „Завеждащ регистратура“ при в.ф. 56120, като в заповедта е посочено, че преместването е извършено поради организационно-щатни промени. В същата насока са приложени и длъжностна характеристика с рег. № 3-1590/15.05.2020 г., както и заповеди № ЗРД-620/27.09.2019 г. и № ЗРД-104/06.03.2019 г., съдържащи нормативните изисквания към заеманата длъжност и кадровите данни на ищцата. Приложена е също Заповед № ЗФСД-81/07.11.2019 г., удостоверяваща участие на ищцата в парашутни скокове през 2019 г., както и план-разписание за подготовка и обучение на личния състав с рег. № 3-2877/30.08.2019 г. Към доказателствата е добавена и авиолекарска характеристика от 27.05.2020 г., съдържаща медицински данни относно временната ѝ негодност за летателна дейност и необходимостта от медицинско наблюдение. По делото е приета постъпилата от полковник С. А., командир на военно формирование 48650 – Пловдив, информация с приложени писмени доказателства, съдържаща данни относно участието на ищцата в подбора за мисия, в служебни обучения и в лагер-школа, относно кадровото ѝ развитие, допълнителните възнаграждения и наличните сведения за психологическото ѝ състояние. П. А. посочва, че във военното формирование не се съхраняват документи, съдържащи конкретни мотиви за недопускането на ищцата до участие в мисия в Косово, като представя единствено наличния протокол от 15.04.2020 г. за класиране на военнослужещите. Изложени са общите критерии за подбор – медицинска годност, изпълнение на изискванията на длъжностната характеристика, владеене на чужд език и предходен опит, като не са открити документи, съдържащи индивидуална оценка или мотиви по отношение на ищцата. Относно твърдяното недопускане до обучение и лагер-школа е представено писмо № 3-3378/22.10.2019 г., от което се установява, че ищцата е била включена в списъка на зачислените за участие в лагер-школа в Боровец за периода 11.11.2019 г. – 22.11.2019 г., като не са открити документи за последващ отказ или служебно препятстване. По отношение на допълнителните възнаграждения командирът потвърждава, че през 2019 г. паричните награди са изплащани съгласно вътрешни заповеди и че военнослужещи с наложено дисциплинарно наказание не са били включвани в наградните списъци. Посочено е, че ищцата не е включена сред наградените именно поради наличието на висящото дисциплинарно производство към момента на издаването на заповедите. Представени са и справки за изплатените възнаграждения за периода януари – юли 2020 г. Относно кадровото ѝ развитие са приложени заповеди за преназначаването ѝ през юни 2020 г., от които се установява, че промяната е извършена във връзка с щатни промени, а не като последица от дисциплинарното наказание. Представени са и два психологически протокола – от 2016 г. и от 15.06.2020 г. – съдържащи данни за проведени психологически изследвания, като в протокола от 2020 г. е отбелязано, че при проведеното обследване не са установени промени в съня, храненето, поведението или емоционалното състояние. По делото са ангажирани и гласни доказателства. По искане на процесуалния представител на ответника, са разпитани двама свидетели – военнослужещи от същото военно формирование, които имат преки наблюдения върху служебната дейност и поведението на ищцата през релевантния период. Свидетелят И. П. И. е заемал длъжността главен сержант на отряд във военно формирование 48650 през 2019–2020 г., като е бил пряк началник на сержанти и войници, включително и на ищцата. В показанията си той заявява, че не е забелязвал ищцата да проявява нервност, напрегнатост или симптоми на стрес на работното място, както и че към нея не е било проявявано по-различно или неблагоприятно отношение спрямо останалите военнослужещи. По думите му командирите са се отнасяли еднакво към всички подчинени, не е чувал обидни реплики или нападки по неин адрес, а поставените задачи е изпълнявала в предвидения обем. Свидетелят посочва, че няма наблюдения относно курсове по английски език или лагер-школа в Боровец, тъй като не е имал достъп до съответната документация. Разпитан е и свидетелят Б. А. Б., който през 2019 г. е служил като старши помощник-началник във военно формирование 48650, а впоследствие от 01.07.2020 г. – във военно формирование 56120. Той сочи, че не е бил непосредствен началник на ищцата, но е работил в същата служебна среда и е имал възможност да наблюдава общото ѝ поведение. Свидетелят не е забелязвал тя да е нервна или неспокойна по време на работа, нито към нея да е отправяно остро или унизително отношение. По негови думи атмосферата във формированието е била нормална. Отбелязва, че в служебната ѝ работа са били констатирани пропуски и нередности, но разговорите по тези поводи са били свързани единствено със служебните ѝ задължения и не са носели характер на лични нападки или враждебно отношение. Показанията на двамата свидетели очертават служебна среда без индикации за прояви на негативно третиране, словесни атаки, изолация или други действия на командири или колеги, които биха могли да обусловят напрежение, стрес или психоемоционални последици за ищцата. Според техните възприятия служебните отношения са били коректни, а констатираните пропуски в работата на ищцата са били обсъждани в рамките на обичайния служебен контрол, а не като форма на натиск или враждебност. По делото са разпитани и поисканите от ищцата свидетели. Свидетелката Й. Р., дъщеря на ищцата, заявява, че наблюдавала значителна промяна в поведението на майка си през процесния период – прибирала се разстроена, плачела, имала проблеми със съня, спряла да излиза и да общува, включително със семейството си. По думите ѝ ищцата се оплаквала от болки в сърдечната област, напрежение, тревожност и силен емоционален стрес. Разказвала ѝ, че на служба е била третирана по-неблагоприятно от останалите военнослужещи – изпитвана индивидуално по физическа подготовка, недопускана до профилакториум и курсове по английски език, поставяна в ситуация да работи присъствено при въведен дистанционен режим, наричана пред колеги „тъпа“ и „некадърна“. Свидетелката сочи, че ищцата посещавала психолог и впоследствие била заведена и на психиатър поради липса на подобрение. Посочва, че дисциплинарното наказание я е засегнало дълбоко, като ищцата споделяла страх, унижение и тревога относно последиците за кариерата ѝ. По думите ѝ майка ѝ е започнала работа в регистратурата, за да избягва конфликти, а впоследствие е напуснала службата. Свидетелката не е присъствала лично на служебните събития и пресъздава единствено разговорите с майка си. Разпитан е и свидетелят Г. Д. О., който в релевантния период е бил офицер във втора бригада, а впоследствие преподавател във Военния университет. Той заявява, че се е запознал с ищцата по повод две ситуации, на които е присъствал при командироване в 68-ма бригада. Описва първи случай през есента на 2019 г. при предпарашутна подготовка, когато командирът извадил ищцата пред строя, отправил към нея нецензурни думи и ѝ заявил, че „няма да скача“. По думите му подобно поведение било арогантно и недопустимо за военна среда. Разказва и за втори случай през 2020 г., при който на ищцата бил проведен индивидуален изпит по физическа подготовка в присъствието на няколко офицери, а командирът отново отправил реплики, че „и за 7 да избягаш, няма да отидеш на Боровец“, което довело до разплакване на ищцата. Свидетелят заявява, че не е запознат да съществува практика за индивидуални изпити в подобни ситуации и възприема случилото се като унизително отношение и неправомерен натиск. Посочва, че се е предложил като свидетел още тогава, виждайки, че ищцата е силно афектирана. Показанията на тези двама свидетели, съдържат данни за възприети от тях прояви на негативно, унизително и неблагоприятно отношение от страна на командир, както и за настъпили у ищцата емоционални и психологически затруднения, които те свързват с преживяното в служебна среда. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Б. като логични, последователни и основани на лични възприятия относно общата служебна среда, доколкото установяват липса на наблюдавани от тях прояви на различно или унизително отношение към ищцата. Тези свидетелства обаче обхващат единствено ежедневната им работна комуникация с ищцата и не опровергават твърденията за инциденти, които обективно не са могли да възприемат. Показанията на Й. Р. са също последователни, но поради близката ѝ родствена връзка и фактът, че голяма част от изложеното възпроизвежда разкази на ищцата, съдът ги кредитира само относно непосредствено наблюдаваното от нея в домашна среда в частта за психоемоционалното състояние на ищцата. За разлика от тях, показанията на свидетеля Орханкилиев се основават на лично възприети конкретни инциденти, описани по ясен и непротиворечив начин, подкрепящ част от твърденията в исковата молба, поради което съдът им придава по-висока доказателствена стойност относно установените прояви на унизително отношение. При съвкупната оценка на гласните доказателства съдът приема, че свидетелите на ответника установяват единствено липса на възприети от тях негативни прояви, без да изключват възможността за такива в тяхно отсъствие, като в тази част показанията на свидетеля Орханкилиев се явяват по-убедителни и относими към релевантните факти по спора. Въз основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от кодекса, като за неуредените въпроси относно имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на АПК. За да възникне правото на иск за обезщетение, необходимо е кумулативно наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда – имуществена или неимуществена; както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт (действие/бездействие) и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана. Условие за допустимост на иска по чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В разпоредбата на чл. 204 АПК са въведени специални процесуални предпоставки за допустимост на предявените искове по глава единадесета. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение може да бъде предявен след като административният акт бъде отменен по съответния ред. А.. 2 допуска искът да бъде предявен и заедно с оспорването на административния акт, но не по-късно от приключване на първото съдебно заседание. Изключение от изискването за предварителна отмяна е предвидено в чл. 204, ал. 3 и 4 АПК, които се прилагат при твърдения за вреди, настъпили от нищожен административен акт или от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. В тези хипотези не се изисква предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността или незаконосъобразността, тъй като те се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Установяването може да се осъществи по два начина: преюдициално – в мотивите на решението, или когато е налице обективно съединяване на иска за обезщетение с оспорване на акта по чл. 149, ал. 5 АПК и/или с иск по глава XV от дял III АПК – с един общ съдебен акт. В случая не е спорно между страните, че Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г., издадена от командира на 3-ти батальон „Специални сили“ на военно формирование 48650 – Пловдив, е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 425/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1818/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Поради това предявените от ищцата искови претенции за имуществени и неимуществени вреди се явяват процесуално допустими по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е и първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност от длъжностно лице на Министерството на отбраната. Дисциплинарната заповед, с която на ищцата е наложено наказанието „предупреждение за понижаване във военното звание за срок от шест месеца“, е отменена като издадена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следователно дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото твърдените неимуществени и имуществени вреди и — при положителен отговор — намират ли се същите в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна административна заповед. Традиционно вредите се разделят на имуществени и неимуществени. В настоящото производство ищцата претендира обезщетение и за двата вида. По отношение на неимуществените вреди следва да се отчете, че те се свързват със засягане на нематериални блага и личната сфера на субекта – чест, достойнство, добро име, психоемоционална устойчивост, личен и семеен живот. Те обхващат преживените от лицето физически, емоционални и морални страдания, тревожност, стрес, чувство на унижение и накърняване в резултат от действия или актове на административни органи и длъжностни лица, както и последиците от накърняване на неговата стабилност и самочувствие. В този смисъл при преценката основателността на исковата претенция съдът следва да установи не само наличието на действително настъпили неимуществени вреди, но и дали същите се намират в пряка и непосредствена причинна зависимост от отменената дисциплинарна заповед и от поведението на длъжностните лица във връзка с нейното издаване и изпълнение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В противен случай съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. В случая ищцата е тази, която трябва да докаже, чрез провеждане на пълно и пряко доказване със съответните процесуални способи, настъпването на твърдените вреди, както и причинната връзка между тях. Исковата молба е предявена на 21.01.2025г., тоест в рамките на петгодишния давностен срок, считано от влизане в сила на Решение № 425 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 1818/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г. Предявеният иск е допустим, тъй като са налице всички изисквани от закона положителни процесуални предпоставки за неговото разглеждане. Страните по делото са надлежни: ищец е физическо лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на орган на Министерството на отбраната, а ответник е именно това ведомство, от чиито органи произхожда отменената заповед – съгласно чл. 205, ал. 1 АПК. Осъществено е и задължителното условие по чл. 204 АПК, тъй като административният акт, от който се претендира настъпването на вредите – Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г. на командира на 3-ти батальон „Специални сили“ на в.ф. 48650 – е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Исковата молба е редовна, подадена в законоустановения ред и срок, и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Възражението за недопустимост на иска от страна на ответника за неимуществени вреди е неоснователно. В случая се претендират вреди, за които се твърди, че са причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – дисциплинарна заповед, отменена с влязло в сила съдебно решение. При това положение е налице хипотезата на чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която допуска търсене на обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Обстоятелството, че в специалния закон – Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – не е предвиден самостоятелен ред за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразни дисциплинарни наказания, не изключва приложението на общия обезщетителен режим по ЗОДОВ. Така предявените от ищцата искове са частично основателни. Чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основава на общото правило да не се вреди другиму, урежда предпоставките, при които възниква задължение за обезщетение за вреди, като това задължение е аналогично на задължението по чл. 45 и сл. ЗЗД при непозволено увреждане. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи. Отговорността е гаранционно-обезпечителна – т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК ВКС. Тя е обективна, не се изисква наличието на виновно поведение от съответните длъжностни лица. Дори актовете и действията им да са добросъвестни, ако обективно не съответстват на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. С ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС е прието, че причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, въпреки особеностите на отговорността по ЗОДОВ, понятието за причинно-следствена връзка е идентично с това, което се ползва в областта на непозволеното увреждане. На обезщетение подлежат само преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Пропуснатата полза е неосъщественото увеличаване на имуществото, което е резултат от отменения административен акт. Пропуснатата полза трябва да е неосъществено сигурно увеличение на имуществото, да е реална, а не евентуална вреда. Тя не може да бъде основана на логическо допускане за възникването ѝ. Такива разрешения са дадени и в ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. и ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на претенциите за имуществени вреди съдът съобразява следното. По силата на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди се дължи само за онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт и които представляват сигурно, реално, а не хипотетично намаляване на имуществото или пропуснато негово увеличаване. Пропуснатата полза следва да се квалифицира като неосъществено сигурно увеличение на имуществото, което би настъпило при нормалното развитие на събитията, ако не бе издаден незаконосъобразният акт. Не подлежат на обезщетяване евентуални, предполагаеми или изцяло хипотетични доходи, основани единствено на логическо допускане, без достатъчна доказателствена основа. Причинно-следствената връзка между незаконния акт и настъпилата имуществена вреда не се предполага, а следва да бъде доказана по категоричен начин – като пряка, непосредствена и адекватна последица от увреждащото действие. В този смисъл обезщетение се присъжда само когато е установено, че при липса на отменения акт вредата не би настъпила, тоест че именно дисциплинарната заповед е била необходимото и достатъчно условие за настъпване на конкретния неблагоприятен имуществен резултат. Не са обезщетими такива вреди, които са резултат от други, независими обстоятелства, от общи правила и вътрешни процедури, от преценка на компетентния орган, от здравословни фактори или от поведение на самото увредено лице. Съдът следва да установи, че вредата е типична и нормално настъпваща последица от отменения акт, а не от сложен набор от обстоятелства, които само по себе си биха довели до същия резултат. Само при доказано наличие на такава пряка, непосредствена и несъмнена причинна зависимост между незаконната заповед и имуществената загуба възниква правото на обезщетение по чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. В тази рамка следва да бъдат разгледани по отделните пера претенциите на ищцата за пропуснати ползи. В частта, в която се претендира обезщетение за невъзможност да участва в международна мисия в Косово и за пропуснат доход в приблизителен размер на 40 000 лв., съдът приема иска за неоснователен и недоказан. От представените по делото Заповед № ОХ-728/08.08.2019 г. на министъра на отбраната и Протокол с рег. № 3-1348/15.04.2020 г. за подбор и окончателно одобряване на личния състав за участие в операцията на силите на НАТО в Косово се установява, че за участие в мисията са били определени конкретни длъжности, за които се прилагат подробно разписани критерии – медицинска годност, съответствие с изискванията на длъжностната характеристика, владеене на чужд език, предходен опит и други допълнителни условия, посочени в чл. 67 ППЗОВСРБ. От нито един от тези документи, включително от информацията на полковник А., не се установява ищцата да е била включена в списъка на класираните военнослужещи и впоследствие извадена единствено поради наложеното дисциплинарно наказание. Напротив, изрично се сочи, че във военното формирование не се съхраняват документи, съдържащи индивидуална оценка или мотиви за недопускането на ищцата. Освен това срокът на дисциплинарното наказание изтича на 11.12.2019 г., а мисията е започнала след 15.04.2020 г., когато заповедта вече е била отменена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 67, ал. 3, т. 6 ППЗОВСРБ дисциплинарните наказания се вземат предвид като пречка за участие в мисия само когато срокът на изтърпяването им изтича по време на мисията или операцията. При тези данни причинна връзка между отменената заповед и недопускането на ищцата до мисия не се установява. Дори да се приеме, че дисциплинарното наказание е оказало негативно влияние върху общата оценка на кандидатурата ѝ, то претендираният доход от 40 000 лв. е изцяло хипотетичен: не е доказано, че при липса на наказанието ищцата със сигурност би била одобрена за мисията, нито е установен със сигурност размерът на евентуалното възнаграждение, което зависи от множество променливи компоненти (звание, длъжност, стаж, допълнителни възнаграждения и пр.). Поради това претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от участие в мисия в Косово следва да бъде отхвърлена като недоказана. Неоснователна е и претенцията за обезщетение за невъзможност да ползва домашен отпуск по повод кръводаряване в размер на 468 лв. Съгласно чл. 202, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ военнослужещите имат право на отпуск за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него. От представената служебна бележка се установява, че ищцата е дарила кръв на 19.09.2019 г., поради което полагаемият отпуск е за 19, 20 и 21.09.2019 г. Видно от приложеното копие от рапорт, ищцата е поискала отпуск за други дати – от 04.11.2019 г. до 07.11.2019 г., които са извън законово определения период. Отказът да бъде разрешен отпуск за тези дати произтича от несъответствие с императивната норма на закона, а не от действието на дисциплинарната заповед. Не се установява връзка между отменения административен акт и отказа за отпуск; поради това евентуално неполученото възнаграждение за тези четири дни не може да се квалифицира като вреда, представляваща пряка и непосредствена последица от незаконния акт. По отношение на претенцията за пропусната полза от непосещаване на лагер-школа в курорт Боровец за 10 работни дни, в размер на 1 170 лв. при среднодневно възнаграждение от 117 лв., също не се установява наличието на необходимия фактически състав. От писмо с рег. № 3-3378/22.10.2019 г. на командира на 68-ма бригада „Специални сили“, както и от представените по делото справки, е видно, че ищцата е включена под № 8 в списъка на военнослужещите, зачислени за участие в спортно-тренировъчен лагер в периода 11.11.2019 г. – 22.11.2019 г. Липсват обаче документи, удостоверяващи издаване на заповед за отказ или служебно препятстване участието ѝ; не са представени и разчетни фишове или други финансови документи, от които да се установи, че за този период тя не е получила възнаграждение, което би било дължимо при участие в лагера. Възнаграждението, на което военнослужещият има право, се дължи за времето, през което е на служба, независимо дали изпълнява дейността в поделението или участва в лагер-школа, освен ако не са предвидени допълнителни дневни или други бонуси, каквито по делото не са доказани. При тези данни твърдението за пропуснат доход от 1 170 лв., обусловен от непроведеното участие в лагера, остава недоказано както по отношение на самия факт на неучастие по служебни причини, така и по отношение на размера на претендираната полза. Допълнително следва да се отчете, че според медицинската документация и авиолекарската характеристика от 27.05.2020 г. ищцата е била временно негодна за летателна дейност и е ползвала продължителни болнични по здравословни причини, което поставя под съмнение възможността ѝ да участва във физически натоварващи мероприятия, без това да се дължи на дисциплинарното наказание. Претенцията за имуществени вреди, свързани с твърдяно невъзможно или ограничено изпълнение на парашутни скокове, също не намира опора в доказателствата. От Заповед № ЗФСД-81/07.11.2019 г. се установява, че ищцата е извършвала парашутни скокове през 2019 г., когато е била в добро здравословно състояние. В исковата молба липсва конкретизация за периодите, броя на скоковете, размера на надбавката за всеки скок и разликата между реално полученото възнаграждение и евентуално дължимото, ако не бе ограничавана. Не са представени фишове за заплати, справки за начислени и изплатени допълнителни възнаграждения, нито други документи, които да позволят да се изчисли с необходимата сигурност твърдяната пропусната полза. При липса на конкретни данни относно периода, размера и начина на формиране на възнаграждението, искът в тази част остава недоказан. Неоснователна се явява и претенцията за обезщетение в размер на 720 лв. за тригодишен период, представляваща разлика в заплащането след преназначаване на по-ниска длъжност по Заповед № ЗПС-36/22.06.2020 г. От същата заповед, както и от представените по делото кадрови документи и информацията на полковник А., се установява, че преместването на ищцата на длъжност „завеждащ регистратура“ при в.ф. 56120 е извършено във връзка с организационно-щатни промени, засягащи и други военнослужещи. Няма данни преназначаването да е санкционна последица от отмененото дисциплинарно наказание. Напротив, длъжността по новия щат е предвидена да може да бъде заемана и от военнослужещи със звание „старши сержант“, което изключва характеризиране на преместването като „понижаване във военното звание“ или дисциплинарна мярка. Липсват и финансови документи (разчетни ведомости, фишове), които да установяват какъв е бил размерът на възнаграждението на ищцата преди и след преназначаването, респективно дали и в какъв размер е налице намаление. При тези обстоятелства не може да се приеме, че твърдяната разлика в заплащането е пряка и непосредствена последица от отменената дисциплинарна заповед, поради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до останалите твърдения за пропуснати ползи, свързани с недопускане до курсове по английски език, обучение, възможност за дистанционна работа и други служебни възможности, следва да се отбележи, че ищцата не е конкретизирала какви конкретни имуществени вреди, в какъв размер и за кои периоди са настъпили в резултат на тези твърдени действия или бездействия. Липсват доказателства за пропуснати допълнителни възнаграждения, бонуси или други сигурни доходи, които биха били получени при участие в подобни курсове или при различна организация на служебната работа. Поради това тези оплаквания могат да бъдат обсъждани единствено във връзка с претенцията за неимуществени вреди, но не обосновават присъждане на обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи. Различен е изводът по отношение на претенцията за сумата от 500 лв., представляваща неполучено коледно възнаграждение за 2019 г. От представената Заповед № ЗФСД-79/06.11.2019 г. на командира на 3-ти батальон „Специални сили“ се установява, че през 2019 г. е изплатено допълнително парично възнаграждение под формата на премия за постигнати резултати на определен кръг военнослужещи. От тази заповед е видно, че ищцата не е включена в списъка на лицата, получили премия. От информацията, предоставена от полковник А., изрично се установява, че през 2019 г. допълнителните парични награди са изплащани по вътрешни заповеди и че военнослужещи с наложено дисциплинарно наказание не са били включвани в наградните списъци. Посочено е, че ищцата не е била включена именно поради наличието на висящо дисциплинарно производство към момента на издаване на заповедите. Предвид на изложеното съдът приема, че искът за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, е основателен единствено в частта за сумата от 500 лв., представляваща неполучено допълнително парично възнаграждение (премия/парична награда) за 2019 г., и следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното плащане. В останалата част до пълния предявен размер от 40 500 лв. искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът приема следното: Съгласно чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Неимуществените вреди се изразяват в накърняване на нематериални блага – чест, достойнство, добро име, психоемоционално равновесие, личен и семеен живот. Те обхващат преживените от лицето страдания, стрес, тревожност, страх, чувство за унижение и несигурност, както и трайните отражения върху емоционалната и социалната му сфера. В производството по ЗОДОВ неимуществените вреди подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства, като преценката на съда се извършва въз основа на цялостната доказателствена съвкупност. В конкретния случай първата предпоставка – наличие на незаконосъобразен административен акт – е безспорно изпълнена. С влязло в сила Решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменена Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г. на командира на 3-ти батальон „Специални сили“ на в.ф. 48650 – Пловдив, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от шест месеца“. С отмяната на дисциплинарния акт е установена неговата незаконосъобразност и поради това е налице противоправно поведение на административния орган, годно да ангажира отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ. Самото налагане на неправомерно дисциплинарно наказание на военнослужещ, засягащо пряко неговото звание и авторитет в строго йерархизирана структура като въоръжените сили, по естеството си е в състояние да причини негативни психически преживявания – тревожност, несигурност относно служебното бъдеще, притеснение от отношението на колеги и началници, накърняване на самочувствието. В този смисъл съдът приема, че самият факт на постановяване и поддържане във времето на незаконосъобразното дисциплинарно наказание предполага настъпване на определен минимум неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. Този минимум обаче следва да бъде конкретизиран и доказан по обем и интензитет чрез събраните по делото доказателства, като се преценяват както естеството на нарушението, така и особеностите на служебната среда и индивидуалните характеристики на пострадалото лице. От представените по делото медицински документи се установява, че в периода 2018–2021 г. ищцата многократно е търсила медицинска помощ във връзка с оплаквания от нарушения на съня, нервност, напрежение, болки в шийно-гръдната област, сърдечна тежест и други соматични прояви. Амбулаторните листове от 17.10.2018 г., 17.01.2020 г., 13.10.2020 г. и 27.10.2020 г. отразяват именно подобни оплаквания, за които са назначавани лечение и консултации, включително с невролог и психиатър. Налице са и експертни решения на авиационно-лекарска комисия от 02.04.2019 г. и 23.06.2020 г., в които се сочи временна негодност за летателна дейност и се дават препоръки за ограничаване на натоварването, както и данни за психоемоционално напрежение. Тези доказателства, разгледани в съвкупност с гласните доказателства по делото, подкрепят твърдението, че през процесния период ищцата е преживявала засилен стрес, тревожност и нарушения в психоемоционалния баланс. Съдът отчита обаче, че медицинските документи сами по себе си не установяват пряка причинна връзка между описаните оплаквания и конкретно отменената дисциплинарна заповед, нито сочат на трайно психично разстройство. Част от диагнозите са свързани с неврологични и соматични състояния (увреждания в шийния отдел и др.), които могат да имат многофакторна етиология. Освен това един от психологическите протоколи от 15.06.2020 г. не констатира промени в съня, храненето, поведението и емоционалното състояние към този момент. Тези данни не изключват наличието на стрес и напрежение в определени периоди, но не позволяват да се приеме, че е налице тежко и трайно психично увреждане, пряко и единствено обусловено от незаконната заповед. Гласните доказателства съдът преценява диференцирано. Показанията на свидетелите И. И. и Б. Б., посочени от ответника, сочат, че в рамките на ежедневната служебна дейност те не са възприемали към ищцата да се проявява по-остро или унизително отношение в сравнение с останалите военнослужещи; не са били свидетели на обидни реплики, изолация или други форми на негативно третиране. Тези показания, макар и дадени от лица, намиращи се в служебна зависимост от работодателя, са вътрешно непротиворечиви и логични и се кредитират в частта им, в която описват общата служебна атмосфера и липсата на възприети от тях конфликти или откровен тормоз. Съдът обаче отчита, че свидетелите не са присъствали на всички описвани от ищцата ситуации, включително на конкретните инциденти при предпарашутна подготовка и индивидуални изпити, поради което тяхната липса на впечатления не е достатъчна да опровергае събития, които обективно не са били в тяхно присъствие. Показанията на свидетелката Й. Р. – дъщеря на ищцата – се отнасят предимно до проявите на промяна в поведението и емоционалното състояние на майка ѝ в домашна среда: разстроеност, плач, нарушения на съня, отдръпване от социални контакти, оплаквания от болки и тревожност. Съдът съобразява обстоятелството, че свидетелката е пряко заинтересована от изхода на делото поради близко родство, поради което показанията ѝ се кредитират с необходимата предпазливост. Въпреки това тези показания се подкрепят от представената медицинска документация и не се намират в противоречие с житейската логика, доколкото е нормално член на семейството да възприеме първо и най-силно отражението на служебния конфликт в домашната сфера. Затова съдът ги приема за относими и достоверни в частта, в която описват последиците върху психоемоционалното състояние на ищцата, но не и в частта, в която пресъздават конкретни служебни събития, на които свидетелката не е присъствала лично. Особено значение съдът придава на показанията на свидетеля Г. О. – офицер с дългогодишен стаж, който не се намира в близки отношения с ищцата и е възприел лично два конкретни инцидента в службата. Свидетелят описва поведение на прекия командир спрямо ищцата при предпарашутна подготовка и при индивидуален изпит по физическа подготовка, изразяващо се в изваждането ѝ пред строя, отправяне на груби и унизителни реплики и изрично противопоставяне на участието ѝ в обучение („няма да скачаш“, „и за 7 да избягаш, няма да отидеш на Боровец“). Тези показания са логични, непротиворечиви и кореспондират с изложените в исковата молба твърдения за публично уронване на авторитета ѝ и поставянето ѝ в изолирано, унизително положение пред колегите. Липсват доказателства, които да опровергаят пряко казаното от свидетеля. Поради това съдът ги приема за достоверни и относими към предмета на спора, като с тях се установява, че извън самото постановяване на незаконната заповед са налице и конкретни прояви на грубо и неуважително служебно отношение към ищцата, пряко свързани с нейния статус и участие в подготовка и обучения. Въз основа на този доказателствен анализ съдът приема, че в резултат на издаването и действието на незаконната дисциплинарна заповед, както и на начина, по който е упражнявана дисциплинарната власт от прекия ѝ командир в определени ситуации, ищцата действително е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството ѝ като военнослужещ, в чувство за унижение и несправедливо третиране, засилен стрес, тревожност и емоционален дискомфорт. Тези вреди се проявяват с особена тежест именно предвид спецификата на военната служба, при която честта, авторитетът и доверието в йерархичните отношения са основни нематериални блага и са от съществено значение за професионалната реализация на всяко лице под пагон. Поради характера на службата едно незаконосъобразно дисциплинарно наказание има потенциала да накърни не само външния статут на военнослужещия, но и вътрешното му чувство за принадлежност, професионална пригодност и лична стойност в рамките на военния колектив. Тези вреди се проявяват с най-голяма интензивност в периода от налагането на наказанието до отмяната на заповедта с влязло в сила съдебно решение, когато правната несигурност относно служебното ѝ положение, перспективата за по-тежко дисциплинарно въздействие и публичността на наказанието в рамките на военното формирование са били обективен източник на напрежение и притеснение, засилващи субективното усещане за уязвимост и подронено професионално достойнство. Заедно с това съдът приема, че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да обосноват извод за настъпване на тежки, трайни и необратими психични увреждания, излизащи извън рамките на типичните по вид и интензитет неблагоприятни преживявания, характерни за незаконно дисциплинарно санкциониране в служебна среда. Медицинската документация не съдържа данни за диагнози, които с достатъчна степен на вероятност да бъдат свързани изцяло и единствено с процесната заповед; психологическият протокол от 2020 г. не констатира трайни изменения в емоционалното състояние; свидетелските показания на колегите не подкрепят твърденията за системен, ежедневен тормоз или изолация. Описаните изменения в поведението и семейния живот, макар и реални, са във връзка с комплекс от фактори, включително здравословни и служебни, и не могат в пълния им обем да бъдат пряко и еднозначно отнесени към действието на отменената заповед. При тези данни съдът достига до извод, че са налице доказани неимуществени вреди, представляващи нормално и типично по вид, но засилено по интензитет накърняване на честта, достойнството и психоемоционалния комфорт на ищцата в резултат на незаконното дисциплинарно наказание и съпътстващото го поведение на прекия ѝ командир в конкретни служебни ситуации. В останалата им част твърденията за по-тежки и трайни последици надхвърлят границите на доказаното и не могат да бъдат изцяло възприети. Това обуславя извода, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е по принцип основателен, но подлежи на уважаване в размер, съответстващ на действително установения по делото обем и интензитет на претърпените страдания, определян по правилата на чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и изисква постигането на разумен баланс между характера на увреждането и размера на обезщетението, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства – тежестта и продължителността на преживените страдания, естеството на нарушените нематериални блага, общественото положение на увредения, степента на накърняване на честта и достойнството му, последиците върху психоемоционалното му състояние и особеностите на професионалната среда, в която увреждането се е проявило. В случая следва да се отчете, че ищцата е военнослужещ, за когото честта, професионалният авторитет и безупречната служебна репутация имат особено значение и чието служебно развитие се осъществява в строго йерархична и публична структура, където дисциплинарните санкции имат повишена видимост и отражение. Незаконосъобразната дисциплинарна заповед е въздействала върху нейния професионален статус в продължение на значим период, създала е реална правна несигурност относно бъдещето ѝ в службата и е довела до състояния на тревожност, напрежение и чувство за унижение, установени по делото чрез медицинската документация и показанията за отражението върху емоционалното ѝ състояние. Вредите не се характеризират с трайност, но имат несъмнена интензивност в рамките на релевантния период между налагането на наказанието и отмяната му с влязло в сила съдебно решение. Ето защо при определяне на справедлив размер на обезщетението съдът съобразява както реално настъпилите неблагоприятни психоемоционални последици, така и обстоятелството, че част от заявените от ищцата страдания не са доказани като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Отчитайки посочените до тук обстоятелства, периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, а в останалата част — до претендирания от ищцата размер от 29 500 лева — следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно искането за законна лихва съдът приема следното: Вземането за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ възниква след признаване по законен ред на незаконосъобразността на акта, действието или бездействието. Съгласно ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, за вреди от незаконосъобразни административни актове началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е от влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя административният акт. Именно от този момент вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава по право. В конкретния случай незаконосъобразната дисциплинарна Заповед № ЗРД-196/11.06.2019 г. е отменена с Решение № 425/14.02.2020 г. по адм. д. № 1818/2019 г. на Административен съд – Пловдив, което е влязло в законна сила на 14.02.2020 г. Следователно от тази дата възниква и задължението за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, каквото е и обезщетението по ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава и без покана. Лихвата при деликтната отговорност има компенсаторен, а не мораторен характер — тя обезщетява забавеното удовлетворяване на вземането и възниква независимо от волеизявленията на страните. Размерът ѝ се определя окончателно след установяване размера на главницата. Поради изложеното искът за законната лихва е основателен върху уважената част от предявените искове, считано от 14.02.2020 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменена незаконосъобразната заповед, до окончателното изплащане на присъдените суми. С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски. По делото е направено искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. От представените доказателства е видно, че е внесена държавна такса в размер на 10 лева, поради което, съобразно изхода на спора, същата следва да бъде присъдена в тежест на ответника. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА съдът намира искането за неоснователно. По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна помощ, нито за предоставяне на безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, от които да се установява както основанието за оказване на такава помощ, така и обемът на възложената защита. При липсата на договор за правна помощ или друг надлежен писмен документ, удостоверяващ предпоставките на чл. 38 ЗА, съдът не може да приеме за доказано възникването на право на адвокатско възнаграждение, което да бъде определено и присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Ето защо, на ищцата следва да бъдат присъдени единствено направените и доказани по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лева, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде отхвърлено.