Решение № 12592 от 10.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по жалбата на Министъра на образованието и науката срещу Решение № 369/30.12.2024 година на Комисия за защита от дискриминацията (Решението), с което е: 1.) установено, че Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието, е допуснал бездействие, изразено в липса на ясни инструкции и указания по прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, с който са въведени критерии за определена група лица, на които да бъде увеличен размера на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му организация, включително на В. М., пенсионирана на 24.07.2023 година; 2.) препоръчано на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, да спазва Закона за защита от дискриминация; 3.) установено, че Министърът на образованието и науката, представляващ Министерство на науката и образованието, в качеството му на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, чрез непрецизна и изчерпателна формулировка на текста е допуснал различно тълкуване и прилагане, в резултат на което В. М. е неравно третирана и 4.) препоръчано на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, да спазва Закона за защита от дискриминация при колективно трудово договаряне и сключване на колективни трудови договори. Жалбоподателят твърди, че Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че диспозитивите на Решението са неясно формулирани. Твърди, че Анексът е влязъл в сила на 10.08.2023 година и предвижда увеличаване на възнагражденията само на лицата, които работят по трудово правоотношение към тази дата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация не изпраща представител. В писмено становище от 12.01.2025 година, чрез процесуален представител, излага подробните си съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – В. Ф. М. не изпраща представител и не изразява становище по същество. Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по подадена от В. Ф. М. от [населено място] жалба с вх. № 44-00-3780/30.10.2023 година, в която твърди, че е неравно третирана. Твърди, че трудовото и правоотношение е прекратено на 24.07.2023 година, поради пенсиониране. Твърди, че с Анекс ДО1-192/10.08.2023 година към Колективния трудов договор заплатите на учителите са увеличени, считано от 01.01.2023 година. Твърди, че е поискала изплащане на дължимата разлика в трудовото възнаграждение, но е получила отказ от директора на Средно училище „Св.св. К. и М.“ – [община]. С Уведомление с изх. № 44-00-3889 от 06.11.2023 година на жалбоподателката са дадени указания да уточни с какви действия/бездействия е извършена дискриминация, по какъв признак и кои лица са в сходно положение с нейното, но са различно третирани. С Молба от 15.11.2023 година жалбоподателката е уточнила, че Министърът на образованието и науката е тълкувал Анекса неправилно, в резултат на което директорите на училища не са изплатили дължимата разлика в трудовите възнаграждения. Твърди, че на всички учители са изплатени допълнителни възнаграждения и по този начин тя е поставена в по-неблагоприятно положение от тях. С разпореждане [номер]/08.12.2023 година е образувана преписка № 297/2023 година по описа на Комисия за защита от дискриминация. С разпореждане [номер]/30.01.2024 година е определен С. И. за извършване на действията по установяване на фактите. С Писмо с изх. № 90-08-20/15.02.2024 година, редовно връчено на 16.02.2024 година, на Министерство на образованието, представлявано от Министъра, е дадена възможност да представи писмено становище по жалбата. С Писмо с вх. № 90-08-34/21.02.2024 година Министърът на образованието и науката е представил писмено становище. В Доклад-заключение са описани изяснените обстоятелства и е дадено становище за насрочване на производството по преписката. С Решение № 369/30.12.2024 година Комисия за защита от дискриминация е установила, че: 1.) Министърът на образованието и науката, в качеството му на ръководител на Министерство на образованието и науката, е допуснал бездействие, изразено в липса на ясни инструкции и указания по прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, с който са въведени критерии за определена група лица, на които да бъде увеличен размера на основното трудово възнаграждение, изплащано със задна дата, с което е създал предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му организация, включително на В. М., пенсионирана на 27.07.2023 година; 2.) препоръчано е на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, да спазва Закона за защита от дискриминация; 3.) Министърът на образованието и науката, представляващ Министерство на науката и образованието, в качеството му на страна по Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година, чрез непрецизна и изчерпателна формулировка на текста е допуснал различно тълкуване и прилагане, в резултат на което В. М. е неравно третирана и 4.) препоръчано е на Министъра на образованието и науката, представляващ Министерство на образованието и науката, да спазва Закона за защита от дискриминация при колективно трудово договаряне и сключване на колективни трудови договори. За да постанови този резултат Комисия за защита от дискриминация е приела, че със Заповед № ФСД-01-11/24.07.2023 година трудовото правоотношение между В. М. и Средно училище „Св. Св. К. и М.“ – Рудозем е прекратено. Приел е, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година трудовото възнаграждение на заетите в системата на предучилишното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал е увеличено с 15 %, считано от 01.01.2023 година. Приел е, че с Наредба № 4/2017 година за нормиране и заплащане на труда трудовото възнаграждение е увеличено, считано от 01.01.2023 година. Приел е, че с молба от 18.09.2023 година жалбоподателката е сезирала Директора на Средно училище „Св. Св. К. и М.“ – Рудозем с искане за изплащане на трудовото възнаграждение, съобразно увеличението. Приел е, че с писмо с изх. № 21/29.09.2023 година Директорът на училището е отказал изплащане на допълнително трудово възнаграждение като е приел, че увеличението се прилага само по отношение на лицата, с които е сключен трудов договор към датата на увеличението. Приел е, че с писмо № 0602-987/28.09.2023 година Заместник-министърът на образованието и науката, в отговор на запитване от Директора на ПГЕЕ „[населено място]“ – Кържали, е дал отговор, че допълнително трудово възнаграждение се изплаща само на служители с действащи трудови договори. Приел е, че с писмо с изх. № 0513-185/27.09.2023 година Заместник-министърът на образованието и науката, в отговор на запитване от Началника на Регионалното управление на образованието - [област], е дал отговор, че допълнително трудово възнаграждение се изплаща само на служители с действащи трудови договори. Въз основа на установеното Комисия за защита от дискриминацията е приела, че дадените от Заместник-министъра на образованието и науката указания не са проконтролирани от Министъра на образованието и науката, поради което същият носи вина за неизплащане на дължимо трудово възнаграждение. Приел е, че Министърът на образованието и науката е бездействал като не е дал конкретни указания за прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година. Приел е, че бездействието на Министъра на образованието и науката е създало предпоставки за неравно третиране на лица в поверената му институция и представлява непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД. Приел е, че в резултат на това В. М. е третирана по-неблагоприятно. Решението е връчено на жалбоподателя на 06.01.2025 година, поради което подадената на 20.01.2025 година и от адресата на акта жалба е допустима за разглеждане. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, арг. чл. 47 от ЗЗД, при спазване на правилата по чл. 48, ал. 1 и 2, т. 3, вр. чл. 54 от ЗЗД. Решението е постановено от членовете състава, обявили преписката за решаване. Съдът намира, че е спазена е установената форма, тъй като решението съдържа реквизитите по 66 от ЗЗД. Съдът намира, че административният орган е установил относимите факти. Безспорно е, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 година към Колективен трудов договор № 01-269/06.12.2022 година възнаграждението на учителите е увеличено със задна дата, като на В. М., пенсионирана на 24.07.2024 година, е отказано изплащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.01. – 24.07.2024 година. Не се спори, че на всички учители, с прекратени трудови договори, не е изплатено допълнително трудово възнаграждение, съобразно увеличението. Безспорно е, че Заместник-министърът на образованието и науката, в отговор на две запитвания по приложението на Анекса, е дал отговор, че допълнително трудово възнаграждение се изплаща само на служители с действащи трудови договори. Безспорно е, че дадените указания по приложението на Анекса са неправилни. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими, арг. чл. 4, ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира, че Министърът на образовието и науката не е проявил дължимият контрол върху действията на Заместник-министъра на образованието и науката, в резултат на което е дадено неправилно задължително указание по приложението на Анекса. В резултат на това задължително указание група лица с прекратени правоотношения към датата на влизане в сила на Анекса не са получили допълнително трудово възнаграждение за периода 01.01.-31.07.2024 година, включително В. М.. Горното представлява нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД, тъй като група лица, включително В. М., са неравно третирани в сравнение с други лица. С оглед на горното Комисия за защита от дискриминация правилно е приела, че е налице нарушение. Що се отнася до дадената на Министъра на образованието и науката препоръка „занапред ….да съблюдава за спазването на ЗЗД, като не допуска извършването на неравно третиране и дискриминация“, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗД съдът намира, че произнасянето е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и следва да се отмени. Съобразно разпоредбата на чл. 47, т. 7 от ЗЗД Комисия за дащита от дискриминацията прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. В конкретния случай препоръката е обща, поради което е лишена от съдържание. Органът е следвало да препоръча оттегляне на указанието. В тази част решението следва да се отмени и преписката да се върне на органа за даване на конкретна препоръка. Съдът намира, че Решението в частта, с която е установено, че Министърът на образованието и науката, като страна по Анекса е допуснал непрецизна и изчерпателна формулировка на текста на Анекса, в резултат на което са създадени предпоставки за неравно третиране на група лица е неправилно. Дадената в Анекса формулировка е ясна и предвижда увеличение на трудовите възнаграждения, считано от 01.01.2023 година на подробно посочени специалисти. Неправилно е даденото тълкувание, че допълнителното възнаграждение следва да се изплати само на лица с действащи трудови договори. С оглед на изложеното Решението в тази част следва да се отмени. На отмяна подлежи и дадената, на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗД препоръка като акцесорна на установеното нарушение и по изложените по-горе, досежно препоръката по т. 2, съображения. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът