Решение № 5610 от 8.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 17740/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 128 СК. Ищците А. И. Ж. и С. Г. Ж. са предявили молба за определяне на режим на лични отношения между тях и внучката им С. И. Ж., ЕГН ••••••••••. Молят за постановяване на режим: веднъж месечно от събота сутринта до неделя следобяд с преспИ.е в дома на ищците в гр. Димитровград, 15 дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката и бащата, тъй като считат, че е в интерес на детето да има такъв режим с тях. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ответницата.

Ответникът И. А. Ж. счита, че исковата молба е основателна. Ответницата М. В. З. счита, че е в интерес на детето да има контакт с ищците.

Поддържа, че не е в интерес на детето да има режим на контакт с ищците, какъвто те предлагат, а счита, че контактът следва да бъде един уикенд през месеца по време, съвпадащо с режим на контакт на бащата с детето, и в гр. София.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна намира следното:

По молбите с правно основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК Съгласно разпоредбата на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

Производството представлява спорна съдебна администрация. Ищецът (молителят) няма признато субективно право на лични отношения, предписани в закона, а има право да иска от съда да определи такива, като постанови мерки, с които на регулира отношенията на детето с ищеца, като по този начин ограничи в определена степен упражняването по време и място на родителските права. С липсата на уредена в закона процедура за разглеждане на тази молба и изобщо на молбите за спорна съдебна администрация на гражданските отношения в съдебната практика е прието да се прилагат по аналогия правилата на общия исков процес. Тази правила налагат изследване и на правния интерес от подадената молба.

Независимо от обстоятелството, че в редакцията на чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК не е възпроизведено изрично условието на чл. 70, ал. 2 СК (1985) за допустимост на иска – когато на дядото и бабата „се пречи“ да поддържат лични отношения, няма съмнение, че смисълът на закона е същият и исковата молба по чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК е допустима, когато ответникът (който най-често е родителят, но може да бъде и лице, различно от родителя на детето – напр. настойник, попечител, лице по чл. 137 СК или др.) пречи на поддържането на лични контакти между детето и дядото и бабата. Искът е допустим и ако ответникът признае същия, поради възможността ищецът да иска постановяване на решение при признание на иска (определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., ВКС, IV г.о.), а така също, когато между страните няма принципно спор относно нуждата от контакт, но има спор какъв да е този контакт. По настоящото дело се спори относно нуждата от контакт между ищеца и детето на ответницата, което обуславя допустимостта на молбата.

Разгледани по същество, молбата е основателна. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което не е изгубило сила, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето“. Начинът по който е дефинирано то налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. В интерес на всяко дете е да контактува с членовете на разширеното си семейство, да знае и познава корените си.

По делото е безспорно, че детето С., род. 11.06.2018 г., е внучка на ищците – дъщеря на техния син, родено във връзката му с ответницата З., с която към датата на устните състезания по настоящото дело той е във висящ спор по чл. 127, ал. 2 СК. Социалните доклади и разпитаните свидетели сочат, че детето се отглежда от майката в София, а бащата осъществява режим на контакт, през което време често води детето в провинцията при ищците – основно в с. Димитровче, като ищците притежават жилищен имот и в гр. Димитровград. Социалните доклади и разпитаните свидетели сочат, че при ищците има подходящи жилищни условия за отглеждане и грижи за дете, а за детето основно грижи е полагала през периода на престой там бабата. Неоснователни са възраженията на майката, че режим на контакт на детето с ищците следва да се упражнява само в гр. София, тъй като това би лишило детето от възможността да прекара време в игра, контакт с други деца и израстване, извън големия град и в друга обстановка от тази, в която расте – а именно: и в селска такава.

Разпитаните по делото свидетели установяват и че няма конфликт между ответника и неговите родители и те могат да контактуват с детето в рамките на режима на контакт на бащата. По делото към датата на устните състезания няма доказателства майката да не изпълнява определения режим на контакт на бащата с детето. Именно тогава и следва да бъдат поначало контактите на детето с ищците, като се има предвид тяхната възраст и възможности за мобилност и живеенето им в населено място, различно от това, в което живее детето.

Допълнително, обаче, контакт следва да се гарантира във и покрай някои лични празници на детето и ищците (част от които са общи) и за тях следва да се постанови съдебно решение по настоящия спор.

Режим на контакт между бабата и дядото и внучката следва да бъде регламентиран, както следва:

• 27 декември за времето от 12: 00 часа до 17: 00 часа; - на 18 и 19 януари за времето от 10: 00 часа на 18 януари до 20: 00 часа на 19 януари; но ако детето е на училище в някой от двата дни, то контактът се измества в същия времеви диапазон в съботата и неделята, следващата 18 януари;

• на 29 април за времето от 12: 00 до 17: 00 часа; но ако този ден детето е на училище или ако денят се падне по време на Великденските празници, то тогава контактът се измества в същия времеви диапазон в съботата, следваща 29 април, или във втория случай – в първата събота след Великденските празници;

• уикендът, следващ рождения ден на детето 11.06 – за времето от 17: 00 часа на петъка, следващ 11.06, до 20: 00 часа в неделя. Когато 11.06 се падне в петък, то контактът започва в 17: 00 часа на петъка от следващата седмица, и продължава до 20: 00 часа на неделята след този петък.

Бабата и дядото вземат детето от дома на майката и го връщат там. С оглед гореизложеното молбата с правно основание чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК следва да бъде уважена с описания по-горе режим.

По разноските: Първоинстанционното производство по чл. 128 СК е производство по спорна съдебна администрация на семейни отношения по повод дете. Постановените от съда мерки, които могат, както и в случая, да не съвпадат с исканията на нито една от страните, ползват всички страни, също и детето, поради което и никоя от страните не може да установи, че е спечелила делото и да претендира разноски в тежест на насрещната. Исканията за разноски са неоснователни.

Така мотивиран, съдът