Решение № 2 от 5.1.2024 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 276/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на П. Н. П. чрез процесуалния му представител Е. П. против А. В. М.. В исковата молба се твърди, че ищецът е единствен наследник на Н.П. П., починал на 10.01.2023г в гр. Габрово, който съжителствал със С.К. от 2018г. След смъртта му тя информирала ищеца за проблеми възникнали относно апартамента му в гр. Габрово, ул. •••••, предала му ключовете и копия от решения на съдилищата, разглеждали споровете за имота. До началото на м. март 2023 г. ищецът многократно влизал в апартамента.От справка в имотния регистър установил, че с пълномощно per. № 5193/11.08 2015г. и с удостоверено съдържание с per. № 5194 от 11.08.2015г. на пом. нот. К.Б., при нотариус Св. В. с № •••, апартамента, собственост на Н. П., бил продаден на А. В. М..С влязло в сила решение № 260000 от 9.09.2020г. на ГОС унищожава по иска на Н.П. П. против А.М.М. и А. В. М. на осн. чл. 31, ал 1 вр. с чл. 44 ЗЗД, нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис, с което Н.П. П. е упълномощил А.М.М. да се разпорежда с всякакви правни действия, включително да сключва всякакви договори, в т.ч. договори за продажба, замяна, дарение и др., както и да продаде на когото намери за добре, при цена не по ниска от данъчната оценка и условия каквитс договори, както и да получи продажната цена и да я задържи за себе си по отношение на процесния имот. На 24. 03.2023г. отивайки в имота, видял, че за имота има обява за продажба. На 25.03.2023г. сутринта по телефона получил обаждане от неизвестно лице, което му отправило заплахи във връзка с негови претенции към имота.След обаждането, при опит да влезе в имота се оказало, че патрона на входната врата бил сменен. В исковата молба се твърди още, че въз основа на недействителното /унищожено / пълномощно, ответницата сключила договор за покупко -продажба с А.М.М.. Тази сделка била унищожаема. Порокът на овластителната сделка засягал сключения без представителна власт договор за покупко- продажба, който бил висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя. В настоящият случай тази хипотеза се изключвала. Сключените въз основа на унищожено пълномощно договори не произвеждали правни последици за лицето, от чието име е действал пълномощника. В исковата молба се твърди също, че наследодателят на ищеца притежавал правото на собственост върху процесния имот.С извършването на невалидна разпоредителна сделка- цитираната по горе продажба с унищожено пълномощно, бил налице непреодолим порок при сключване на договора за покупко- продажба, поради което ответницата владеела и държала имота без противопоставимо правно основание. Иска се да бъде прогласена нищожността на договора за покупко- продажба на недвижим имот от 17.08.2015г., материализиран в нотариален акт № 52 дом № 8, № от описната книга № 1262 от 17.08.2015г. - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••.4.2.в гр. Габрово, ул." ••••• намиращ се в сграда № 4 разположена в ПИ с идентификатор ••••, - апартамент от 76 кв.м., прилежаща маза №1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата на основание чл.26 ал. 2 ЗЗД, както и да бъде признато, че П. П. П. собственик на процесния имот и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца, владението на имота на основание чл. 108 ЗС и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен издадения нот. акт № 52, том № 8, № от описната книга № 1262 от 17.08.2015г., както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който исковете се оспорват. Изразява се становище, че сделката, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 73. том 11, per. № 5296. дело № 171/2015 на нотариус с per. № ••• С. В. не била нищожна. Искането за отмяна на нотариалния акт намира за неоснователно, тъй като на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежали само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. По иска с правно основание чл.108 ЗС, ответницата заявява, че помолила брат си да се грижи за апартамента, тъй като тя живее в гр. Варна.Тя заплатила сумата в размер на 32 000 лв. за закупуването на имота и изцяло в неин интерес било апартаментът да се подържа в добро състояние, независимо от изхода на споровете. Предвид това, след като братът на ответницата установил, че вратата била разбита, той е сменил ключалката. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. В случай че бъде уважен някой от исковете, моли да бъде уважен насрещния иск за възстановяване на заплатената по сделката сума в размер на 32 000 лева, като бъде постановено страните да изпълнят едновременно престациите. В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск против ищеца П. Н. П.. Твърди се, че в деня на изповядване на сделката - 11.08.2015 г., продавачът - Н. П. (баща на ответника по насрещния иск) бил представляван от пълномощника си А.М.М.. А. М. се явила в кантората на нотариус С. В., където бил съставен процесният нотариален акт. Страните се уговорили М. да внесе продажната цена по сметка на Н. П. и едва след като на нотариуса бъдат представени платежните нареждания за паричния превод, да се премине към вписване на нотариалния акт в Службата по вписванията. М. превела по сметка на П. сумата в размер на 32 000 лева, а впоследствие П. бил измамен и парите му били отнети от трети лица, с което му била причинена имотна вреда в големи размери - 32 000 лв. Тъй като М. заплатила по сметката на Н. П. продажната цена, в случай, че бъде уважен някой от първоначално предявените искове, за нея бил налице правен интерес да поиска да й бъде възстановена заплатената сума в размер на 32 000 лв.Това било така, тъй като по делото би се установило, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот не е породил целените от него правни последици, поради което всяка от страните би дължала на другата връщане на даденото по договора на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Константната съдебна практика приемала, че когато представителната власт на представляващия по сделката е отпаднала с обратно действие във времето след сключването на договора, връщането на даденото се дължи в хипотезата на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Иска се да бъде осъден ответника по насрещния иск П. Н. П. да заплати на А. В. М. сумата в размер на 32 000 лв., представляващи заплатена с оглед на отпаднало основание /евентуално без основание/ продажна цена по договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том II, per. № 5296, дело № 171/2015 на нотариус с per. № ••• -С. В.. Иска се също, ако бъде уважен иска за прогласяване на нищожност на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том II, per. № 5296, дело № 171/2015 на нотариус с per. № ••• - С. В. или иска по чл. 108 от ЗС и бъде уважен насрещният иск, на основание чл. 90, ал. 1, изр. последно от ЗЗД, да бъде постановено двете страни да изпълнят едновременно престациите си. В срок е постъпил писмен отговор на насрещния иск, с който същият се оспорва и се излагат подробни аргументи относно неговата неоснователност. Прави се възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна: Безспорно е установено по делото, че с пълномощно от 11.08.2015г., с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя рег. № 5193/11.08.2015 г. на нотариус С. В., рег. №••• на НК, действащ в района на РС - Габрово и нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното с рег. № 5194/11.08.2015г. на същия нотариус, Н. П. П. е упълномощил А.М.М. от негово име да се разпорежда с всякакви правни действия, включително да сключва всякакви видове договори, както и да получи продажната цена и да я задържи за себе си на собствения му недвижим имот, подробно описан в пълномощното. Удостоверяването е извършено от помощник нотариус К.Б.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №73, том ІІ, рег. №5296, н.дело №171/2015. на нотариус с рег.№••• на НК, на 17.08.2015г., продавачът Н. П. П., действащ чрез пълномощника си А.М.М. продава на купувача А. В. М. правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••.4.2.в гр. Габрово, ул." ••••• намиращ се в сграда № 4 разположена в ПИ с идентификатор ••••, - апартамент от 76 кв.м., прилежаща маза №1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, за сумата от 32 000 лв. Безспорно е между страните, че в деня на сделката – 17.08.2015 г., купувачът А. М., е превела по сметката на продавача Н. П. сумата от 32 000 лв. с две платежни нареждания за по 16 000 лв. Веднага след превеждане на сумата, Н. П. я изтегля отново на два пъти по 16 000 лв. и предава парите на А.М. и Д.Б.. С влязла в сила присъда № 333/7.06.2017 г., постановена по нохд № 36882017 г. по описа на Районен съд Габрово, А.М.М. е признат за виновен в това, че за времето от 11.08.2017 г. до 17.08.2017 г. в гр. Габрово, действайки в предварителен сговор с Д.Б., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.П. П., че постъпилите парични средства по неговата сметка в банка „ДСК“ клон Габрово, са собственост на фирма на А.М. и Д.Б., поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде, с което му причинил имотна вреда в големи размери -32 000 лв., като му е наложено наказание лишаване от свобода. На 5.12.2017 г. Н. П. е предявил иск против А. М. и А.М. за унищожаване на едностранната сделка по упълномощаване на А.М. с правото да продаде собствения му апартамент в гр. Габрово, ул. •••••. С влязло в сила решение № 260000/9.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд Габрово, е унищожено на основание чл.31 ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД, нотариално заверено пълномощно с удостоверен подпис с рег. № 5193 от 11.08.2015 г. и с удостоверено съдържание с рег. № 5194 от 11.08.2015 г. на помощник нотариус К.Б., при нотариус С. В. с № ••• в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд Габрово, с която Н.П. П. е упълномощил А.М.М. да се разпорежда с всякакви правни действия, включително да сключва всякакви договори, в т.ч. договори за продажба, замяна, дарение и др., както и да продаде на когото намери за добре, при цена не по ниска от данъчната оценка и условия каквито договори, както и да получи продажната цена и да я задължи за себе си, по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••• в гр.Габрово, ул.”•••••, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••, апартамент от 76 кв.м., прилежаща маза №1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и да сключва предварителни договори относно разпореждането с горния имот, да получава и подписва всякакви документи и да го представлява, където е необходимо във връзка с разпорежданено на описания имот, включително пред данъчните и общински власти в т.ч. за снабдяване с документи за собственост, пред съдебните власти, както и за снабдяване със скици и удостоверения за граници и квадратура, данъчни оценки, съответната община, служба ГРАО вкл. относно издаване на удостоверения и други от негово име и пред нотариус със съответната териториална компетентност, да договаря сам със себе си и с трети лица които също представляват при условията на чл.38 ЗЗД, както и да преупълномощава трети лица с правата по настоящото пълномощно. На 10.01.2023 г. Н.П. П. е починал и за свой единствен наследник е оставил сина си П. Н. П., ищец по настоящото дело. Съдът, като взе предвид изложената фактическа обстановка, прави следните правни изводи: По иска за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот от 17.08.2015 г., поради липса на представителна власт с правно основание чл.42 ал. 2 ЗЗД. С влязло в сила решение е унищожено нотариално заверено пълномощно, с което Н.П. П. е упълномощил А.М.М. да се разпорежда с всякакви правни действия със собствения му недвижим имот, поради което следва извод за липса на валидно изразена воля от негова страна за овластяване на А.М. с посочените в пълномощното правомощия за разпореждане с имота. Липсата на представителна власт е посочена като основание за недействителността на сключения договор за покупко продажба на недвижимия имот по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Тази недействителност е висяща, тъй като е предвидена възможност да бъде преодоляна. Договорът може да се санира, за разлика от нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Това следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която договорът, сключен от мним пълномощник, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен. Съгласно даденото в т. ІІ на ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност. За да се породят целените с договора правни последици, е необходимо ненадлежно представляваният да го потвърди, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите правоприемници Съобразно установеното по делото, продавачът, като мнимо представляван, не е потвърдил договора в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа и съдържанието. Напротив, с предявяване на иска за унищожаване на пълномощното, същият е заявил изричен отказ за потвърждаване. Продавачът се е противопоставил на процесната сделка по най-категоричния начин - по съдебен път, чрез предявяване на иск. Поради това не са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, за да се приеме, че договорът е валидиран чрез потвърждаване. Договорът е изначално недействителен/нищожен/ и не е породил действие.След позоваване от страна на мнимо представлявания на недействителността, в случая чрез предявяване на иск за унищожаване на пълномощното, от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици - насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл.108 ЗС. За да бъде уважен следва да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание. Наследодателят на ищеца е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по наследство от родителите си / нот. акт № 59/19.04.1961 г. нот.д. № 114/1961 г.на Габровски народен съдия- л. 37-39 от приложеното гр.д. № 2793/2017 г. на ГРС/. Не е спорно, че ответницата владее процесния имот, като лично е възложила на брат си да го поддържа в добро състояние. Тя се легитимира като собственик с договора за покупко- продажба, сключен с нотариалния акт № 73 том ІІ, рег. № 5296, дело 171 /2015 г. Установи се, че процесният договор е сключен чрез пълномощник без представителна власт, поради което е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Сделката не е породила правно действие, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което ответницата, договаряла с мнимия представител, не придобива облигационни и вещни права по силата на този договор. Поради изложеното, упражняваната от ответницата фактическата власт върху имота, предвид установената недействителност на договора за продажба, е лишена от основание. Налице са трите кумулативни предпоставки на чл. 108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Неоснователно е искането за отмяна на нот.акт № 73 том ІІ, рег. № 5296, дело 171 /2015 г., тъй като същият не е издаден в охранително производство, както изисква разпоредбата на чл.537 ГПК. По насрещния иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД. Установи се, че недействителността на процесния договор за покупко продажба от висяща е станала окончателна, поради което всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена представителна власт, както е в случая, връщането на даденото се дължи в хипотезата на начална липса на основание - чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения насрещен иск с посоченото основание, в тежест на ищеца по него е да докаже факта на извършено от него плащане по сметка на продавача, както и, че сумата е получена от него. Между страните е безспорно, че в деня на продажбата -17.08.2015 г. купувачът е превел по сметка на продавача продажната цена от 32 000 лв. Веднага след превеждането на 17.08.2015 г., сумата е изтеглена от продавача и предадена на мнимия пълномощник А.М. и Д.Б.. С влязла в сила присъда А.М. и Д.Б. са признати за виновни и осъдени затова, че са възбудили и поддържали заблуждение у Н.П. П., че постъпилите парични средства по неговата сметка в банка „ДСК“ клон Габрово, не са негова собственост, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде, с което му причинили имотна вреда в големи размери - 32 000 лв., представляваща цената по договора. Изложеното налага извода, че въпреки, че ответницата е превела по сметка на наследодателя на ищеца сумата по сделката, в действителност продавачът не я е получил, поради заблудата, в която го е въвел мнимия пълномощник А.М.. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. С присъдата е установено, че на Н.П. е нанесена имотна вреда в размер на 32 000 лв. и то в деня на сделката 17.08.2015 г., което категорично сочи, че той не е получил реално сумата. Поради изложеното насрещният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът е неоснователен и на друго основание. С отговора на насрещния иск е направено възражение за изтекла погасителна давност за връщане на сумата от 32 000 лв., което съдът намира за основателно. Както вече се посочи, към момента на извършването на покупко продажбата - 17.08.2015 г., на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, сделката е относително недействителна по отношение на продавача. След отказа му да потвърди тези действия, извършени без представителна власт, недействителността става окончателна, с което окончателно отпада възможността сделката да породи правни последици. При съществуващата висяща недействителност, погасителната давност за връщане на даденото по договора започва да тече от момента на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания, към който момент недействителността се трансформира от висяща в окончателна т.е. сделката става изначално нищожна. В случая това е 5.12.2017 г., когато наследодателят на ищеца предявява иск против купувача и мнимия представляващ за унищожаване на упълномощаването, даващо право М. да се разпорежда с процесния имот. На тази дата продавача се противопоставя и отказва да потвърди извършените действия без представителна власт. Насрещният иск е предявен на 16.06.2023 г., към който момент е изтекла погасителната давност за съдебно претендиране на вземането на основание чл.110 ЗЗД. Поради това искът следва да бъде отхвърлен и като погасен по давност. С доклада по делото съдът е дал неточна правна квалификация на претенцията, като такава по чл.26 ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие, вместо по чл.42 ал.2 ЗЗД, както и на тази по насрещния иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД, вместо по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Независимо от това, съдът намира, че това обстоятелство не е довело до нарушаване правата на страните. Допуснати са всички поискани от тях доказателства, не са били налице факти, за които страните не сочат доказателства, не се променя разпределението на доказателствената тежест. Поради това, в съответствие с поисканите и събрани доказателства, съдът се произнася по спорното материално субективно право, съобразно наведените фактически твърдения в исковата молба и тези по насрещния иск. С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в размер на 648 лв., съгласно приложения списък. За оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА, на адв. Е. П. следва да бъде определено възнаграждение, съгласно Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения общо в размер на 4 281 лв.- 1071 лв. за първоначално предявените искове и 3 210 лв. за насрещния иск. На основание изложеното, съдът