Решение № 4105 от 9.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от „МОНО КЛУБ“ ООД, ЕИК 131125565, представлявано от управителя РПМ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Димов“ № 11, ет. 4, ап. 7, чрез адв. А. Г. - САК, срещу наказателно постановление № 004701/14.02.2024 г., издадено от ИГБ. - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 222 вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗП на „МОНО КЛУБ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. В жалбата се излагат съображения за издаване на атакувания санкционен акт в пълно противоречие с материалноправните разпоредби, като се претендира липса на извършено нарушение. Излагат се твърдения за несъставомерност на процесното деяние, тъй като за жалбоподателя не било налице безусловно задължение да поддържа регистър на рекламациите. В жалбата се релевират доводи за допуснато от наказващия орган нарушение в хода на административнонаказателното производство на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, обосновани с липсата на обсъждане от страна на АНО депозираното от жалбоподателя възражение срещу съставения АУАН. На отделно основание се претендира приложимост на материалноправната норма на чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли се за цялостна отмяна на издадения санкционен акт и присъждане на направените съдебни разноски. На проведеното на 10.07.2024г. съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., редовно упълномощен. В дадения ход по същество процесулания представител на дружеството-жалбоподател прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено по съображенията изложени в жалбата. Въззиваемата страна, КЗП, редовно призовани, не изпращат представител. В постъпило писмено становище от гл.юрисконсулт на РД София при КЗП – АД., същият излага съображения за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. От фактическа страна се установява следното: На 23.11.2023 г. свидетелят Д. - главен инспектор при РД на КЗП гр. София, в присъствието на колегата й – АК., главен инспектор при КЗП, извършили проверка в търговски обект кафе-клуб „Мементо”, стопанисван от „МОНО КЛУБ“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 106. Проверката била инициирана по повод подаден до КЗП сигнал, в който се твърдяло, че неправомерно е начислена и заплатена такса „Сервиз“ в размер на 10%. При проверката свидетелят Д. констатирала, че заведението разполага с 59 седящи места, като всички изложени за продажба храни и напитки са описани в меню, което е изписано на два езика с описани грамажи и цени в български лева. Кафе – клуб „Мементо“ притежава Удостоверение за Утвърдена категория две звезди с № 17120 издадено на 04.11.2021 г., валидно до 03.11.2026 г. В хода на проверката било констатирано, че в обекта ЗХР кафе – клуб „Мементо“ не се поддържа регистър на предявените рекламации съгласно изискванията на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Това обстоятелство било отразено в съставения от Д. констативен протокол, в който било наредено на управителя на дружеството или на негов представител да се яви на 29.11.2023г. в КЗП и да представи съответни документи за проверка. В указаното от свид. Д. време и място в КЗП се явил представител на дружеството – жалбоподател, и представил изисканите документи, включително и титулна страница на регистър на предявените рекламации, започнат на 01.10.2015г. Независимо от това, свид. Д. преценила, че представената титулна страница не удостоверява по надлежен начин воденето на съответния регистър, поради което съставила против дружеството АУАН № 004701/19.12.2023 г., в който констатирала обстоятелствата по допуснатото нарушение и неговата правна квалификация - по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Съставеният АУАН бил надлежно връчен на представителя на „МОНО КЛУБ“ ООД, като в съответната графа същия вписал, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили такива в писмена форма. Въз основа на цитирания АУАН, при идентично описание на извършеното нарушение и цитиране на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗП, е съставено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни - показанията на свидетелите Д. - актосъставител и КЛМ., и писмени - констативен протокол № К-2757423/23.11.2023 г.; становище по КП и жалба; сигнал до КЗП; титулна страница на регистър за рекламации; възражение срещу АУАН № 004701/19.12.2023 г.; заповед № 984/07.11.2023 г.; заповед № 1012/10.11.2023 г. и заповед № 1002ЛС/01.11.2017г., както и всички други приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени документи. Обстоятелствата по извършената проверка в търговския обект, стопанисван от „МОНО КЛУБ“ ООД, а именно кафе – клуб „Мементо“, находящ се в гр. София, ул. „Г.С.Раковски” № 106, и извършените при същата констатации, в това число относно обстоятелството, че в заведението не бил поддържан регистър за рекламации, се установяват безпротиворечиво посредством показанията на свидетеля Д.. Същите са обективни и еднопосочни, поради което съдебният състав им се довери и ги кредитира. Съдът с особено внимание анализира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие служител на „МОНО КЛУБ“ ООД - КЛМ., като отчита неговата заинтересованост, предвид наличието на връзка с дружеството-жалбоподател, респ. качеството на служител в дружеството – въззивник. В своето изложение той сочи, че не е бил свидетел - очевидец на извършената от служители на КЗП проверка, а е бил информиран от служители, които са били на смяна. Потвърждава, че лично и в срок е предоставил изисканите от КЗП документи, включително и титулна страница на регистър на предявените рекламации, започнат на 01.10.2015г. Нелогично звучи и твърдението на свид. М., че погрешка служителя е дал на проверяващите друга книга, тъй като е бил ангажиран. В този смисъл, съдът намира, че показанията на свид. М. в тази си част са тенденциозно изложени и поставени в услуга на жалбоподателя с единствената цел да изградят защитната му теза и да формират убеждение за незаконосъобразност на действията на контролните органи. Констатацията, че в провереното заведение регистър на предявените рекламации не е бил поддържан не се опровергава от представената в КЗП титулна страница на такъв регистър, започнат на 01.10.2015 г. Това е така, доколкото съдебният състав счита, че представената единствено титулна страница не е в състояние да удостовери воденето на регистър по надлежния ред, с оглед невъзможността единствено посредством нея да се установи дали регистърът, дори да се приеме, че действително съществува, е бил поддържан след посочената като дата на завеждането му. С оглед тези обстоятелства в съвкупност съдебният състав намира за безспорно установено, че към датата на извършената проверка – 23.11.2023 г. в стопанисваното от дружеството-жалбоподател заведение кафе-клуб „Мементо” регистър на предявените рекламации не е бил поддържан. Материалната компетентност на свид. Д. като актосъставител, както и тази на административнонаказващия орган, се установяват от приложените по делото заповед № 984/07.11.2023 г. и заповед № 1002ЛС/01.11.2017 г. При така установеното от фактическа страна, съдебният състав намира от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният е инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Наред с това съдът намира, че съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително датата на извършването му, която съвпада с датата на извършената от служителите на КЗП проверка, а обстоятелствата по извършването му са достатъчно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение - неподдържане на регистър на предявените рекламации в стопанисвания от „МОНО КЛУБ“ ООД търговски обект, въпреки императивното изискване на закона в обратен смисъл. Налице е съотвествие между фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила, поради необсъждането в наказателното постановление на подаденото възражение, доколкото то не е задължителен негов реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. За наказващия орган съществува задължение само да разгледа възраженията, когато има такива, както и събраните доказателства – арг. от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Фактът на издаване на НП означава, че наказващият орган е приел направените възражения за неоснователни, а описаните в АУАН нарушения – за установени въз основа на събраните по делото доказателства. По делото безспорно се установи, че дружеството е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, който предлага стоки и услуги в търговски обект на крайните потребители по смисъла на чл.13, т.1 ДР на ЗЗП. В тази връзка за него важи общото задължение, предвидено в чл.127, ал.2 от ЗЗП, да поддържа регистър на предявени пред него или пред упълномощени от него лица рекламации. Голословни и доказателствено необезпечени остават твърденията за липса на задължение от страна на дружеството – жалбоподател да поддържа регистър на рекламациите. Тази теза се оборва от удостоверените по надлежния ред констатации за реално развивана търговка дейност. Съобразяване на произтичащото от хипотезата на нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗП дължимо поведение от страна на търговеца е предпоставено от фактическото реализиране на съответната по вид търговска дейност, като не се поставя изискване същата да е упражнявана при пълно съответствие с поставените пред нея формални законови изисквания. Констатираното нарушение на правилото на чл.127, ал.2 от ЗЗП е изразено чрез бездействие. В рамките на проверката, протекла на място и по документи такъв регистър не е бил предявен на контролните органи. Тези обстоятелства непосредствено са възприети от извършилите проверката - свидетелят Д. и колегата й – АК., и са намерили своето обективно отражение в изготвените от тях писмени констатации, изчерпателно и последователно са споделени и пред съда в показанията на актосъставителя Д.. Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Това е така, доколкото от доказателствената съвкупност се установява по категоричен начин, че към момента на извършената от представителите на КЗП проверка на 23.11.2023 г. в кафе-клуб „Мементо”, стопанисван от „МОНО КЛУБ“ ООД, не е бил поддържан регистър на предявените рекламации, съобразно изискването на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. С това съставът на нарушението се явява изпълнен от обективна страна. Целта на закона, в който е установена приетата за нарушена от въззивника норма, е защита на потребителите, които купувайки стока или получавайки услуга, неотговаряща на установените стандарти, да предявят своите претенции пред търговеца посредством рекламация. Това тяхно право може да бъде реализирано само при предоставена им реална възможност за постоянен и непосредствен достъп до нарочен регистър. Законът изисква с чл. 127, ал.2 ЗЗП този регистър да се намира в стопанисвания обект, за да изпълни целта, за която е предназначен. Законосъобразно за констатираното нарушение на чл. 127, ал.2 ЗЗП административнонаказателната отговорност от търговското дружество е потърсена по реда на чл. 222 ЗЗП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Съгласно визираната разпоредба - за неизпълнение разпоредбите на чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. Съдът намира, че определеният с НП неин размер (500.00 лева) е минималният възможен, съобразен изцяло с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като определяне на санкция под предвидения минимум се явява процесуално недопустимо (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН). В процесния случай въпросът за вината за извършеното нарушение се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на акционерното дружество е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. Конкретно установените обстоятелства относно процесното нарушение не водят на извод за маловажност на случая, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН според настоящия съдебен състав не се явява приложима. Поради това и доколкото при извършената цялостна проверка на материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, съдебният състав намира, че същото следва да бъде потвърдено в цялост. Жалбата на „МОНО КЛУБ“ ООД е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и с оглед потвърждаването на наказателното постановление, въззиваемата страна има право и своевременно претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д, сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийският районен съд