Решение № 1758 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 54, ал. 4 и ал. 6 от ЗКИР. Образувано е по жалба на К. И. К. от [населено място] против Отказ изх. № 24-48309 от 08.10.2025 г. на Началника на СГКК, гр. Ямбол, с който е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър в поземлен имот с идентификатор 87374.522.152 по Заявление вх. № 01-676283 от 27.08.2025 г. В жалбата се излагат съображения за издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила административен акт поради неизясняване на всички правнорелевантни факти от значение за исканото изменение на кадастралната карта. Счита се в тази връзка, че липсват конкретни фактически установявания, въз основа на които органът е извел извод за наличието на спор за материално право. Сочи се, че съобразно съдебната практика спор за материално право е налице тогава, когато и двете страни имат титул за собственост върху една и съща площ, което в случая не е така. В обобщение е посочено в жалбата, че в обжалваният отказ се смесва фактическото нанасяне на обект с правния спор за собственост, което противоречи на относимите към казуса разпоредби на чл. 23, ал. 2 от ЗКИР, на чл. 74, ал. 1 и на чл. 75, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 2016 г. Иска се отмяната на постановения отказ и връщане на делото като преписка на Началника на СГКК гр. Ямбол за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание за оспорващия се явява адвокат Б. В. - А. от •, редовно преупълномощена от адвокат С. В.. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания. Оспореният отказ се счита за материално незаконосъобразен и се иска съдът да го отмени и да върне делото като преписка на Началника на СГКК – Ямбол за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноските по делото. Ответната страна – Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър“, гр. Ямбол, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Д. С. от •, който оспорва жалбата като неоснователна. С оглед направеното в административното производство възражение за несъгласие с исканото изменение в кадастралната карта от страна на заинтересованото лице се счита, че е налице спор за материално право, поради което органът обосновано е отказал изменението в КККР. Иска се съдът да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ, като се претендират разноски по списък. Заинтересованата страна община Ямбол, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано по делото Писмено становище вх. № 2770 от 28.11.2025 г. чрез надлежно оправомощен процесуален представител се застъпва становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и се иска съдът да я отхвърли. Не се претендират разноски. По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на процесния акт. Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по подадено до СГКК -Ямбол заявление вх. № 01-676283 от 27.08.2025 г. от К. И. К., депозирано чрез Д. Д. Г., придружено от проект за изменение, изработен от правоспособно лице по чл. 12, т. 8 от ЗКИР - инж. В. Ф., внесен със Заявление вх. № 01-632325 от 12.08.2025 г., приет с Удостоверение № 25-260047 от 25.08.2025 г. и допълнителни документи с вх. № 07-15768 от 25.08.2025 г., като е поискано изменение на КККР в общински поземлен имот с идентификатор 87374.522.152 и построената в него сграда с идентификатор 87374.522.152.29. Според посоченото в придружаващата проекта обяснителна записка основанието за изменението е чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - отстраняване на непълнота и грешка, като изменението се състои в заличаване на сграда с идентификатор 87374.522.152.29 и нанасяне на сграда с нов идентификатор 87374.522.152.48 на два етажа с предназначение „еднофамилна жилищна сграда“ и самостоятелен обект в нея на две нива — тип мезонет на ет. 1 и ет. 2; сградата е изградена без строителни книжа на мястото на съществуващата сграда и попада в общински имот – частна собственост с идентификатор 87374.522.152, вид територия - урбанизирана, НТП - ниско застрояване (до 10 м). Исканото изменение на КККР е във връзка със започнало производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на заявителя съгласно Удостоверение изх. № 056 от 15.07.2025 г. на Н. Е. Щ. рег. № 487 с район на действие Районен съд - Ямбол. В изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК, вр. чл. 34, ал. 3 от АПК до заинтересованото лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР община Ямбол, (записана в КРНИ като собственик), е изпратено Уведомление изх. № 24-42377 от 05.09.2025 г. В отговор на уведомлението от община Ямбол е депозирано становище вх. № 07-17290 от 16.09.2025 г., с което се възразява срещу исканото изменение, като се посочва, че имот с идентификатор 87374.522.152 - предмет на изменението, е собственост на община Ямбол на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост и е частна общинска собственост. Посочено е в отговора, че за заявената за нанасяне сграда не са представени никакви документи за собственост, които легитимират заявителя като собственик, като няма и данни за учредено право на строеж от страна на собственика на земята община Ямбол. Според становището на заинтересованото лице такова вещно право в действителност не е учредявано, нито общината е дала по някакъв начин съгласие или разрешение да бъде извършено строителство в този имот, поради което се твърди, че не са налице условията на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР за допустимостта на исканото изменение - заявителят не е собственик, нито е налице служебно постъпила информация от ведомство или община. В становището си заинтересованата страна община Ямбол се позовава и на разписаното в чл. 116 от ЗУТ, като е направен и извод, че е извършено строителство без налични проекти и без издадено разрешение в съответствие със ЗУТ, като са предприети действия за нанасяне на незаконно построения обект в КККР на гр. Ямбол. В заключение се посочва във възражението, че община Ямбол следва да бъде записана като собственик на сградата съгласно чл. 92 от Закона за собствеността. Във връзка с правилото на чл. 34, ал. 3 от АПК до заявителя К. И. К. е изпратено Уведомление изх. № 24-44022 от 16.09.2025 г., ведно с препис от постъпилото възражение от община Ямбол, като в отговор е получено Становище вх. № 05-7712 от 18.09.2025 г. от заявителя чрез пълномощника адвокат С. В., в което се посочва, че производството за отстраняване на непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е инициирано във връзка със започнало производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като повече от 10 години К. владее процесната сграда, и понеже не разполага с документ за собственост върху нея, правното основание за исканото изменение е отстраняване на непълнотата и грешката, като е представено Удостоверение изх. № 056 от 15.07.2025 г. от Нотариус с рег. № 487 с район на действие ЯРС, в което е удостоверено, че действително е инициирано нотариално производство за издаване на документ за собственост за сграда с нов идентификатор № 87374.522.152.48 по КККР на гр. Ямбол, в която е разположен самостоятелен обект на две нива с идентификатор № 87374.522.152.48.1. С тези обстоятелства е обоснована необходимостта от схема на самостоятелния обект, издадена от СГКК - Ямбол. В становището е застъпена теза за неоснователност на възражението на община Ямбол по съображения, че изменението се извършва по реда на чл. 74, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., в която норма не е поставено условие заявлението да е подадено от собственик и затова не е необходимо заявителят да е представил доказателства за това пред СГКК, гр. Ямбол. Според твърденията в становището разпоредбата не изисква и сградата да е законно построена, като е направен извод, че този ред се използва, когато липсва документация извън случаите на чл. 62 от Наредбата. Прави се позоваване на изработения от правоспособното лице проект за изменение, според който предложението за изменение отразява съществуващото на място състояние и не са налице данни, които да показват обратното. В допълнение е посочено, че СГКК, гр. Ямбол като административен орган не може да прилага презумпцията по чл. 92 от ЗС, като приеме кой притежава право на собственост, без да бъде представен титул за собственост. С така изразеното от заявителя становище по възражението заинтересованото лице община Ямбол е запознато, като е изпратено Писмо изх. № 24-45157 от 24.09.2025 г. Въз основа на приобщените в административното производство писмени доказателства и след обсъждане становищата на заявителя и заинтересованото лице, Началникът на СГКК - Ямбол издал процесния Отказ изх. № 24-48309 от 08.10.2025 г., като отказал поисканото изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър в поземлен имот с идентификатор 87374.522.152 по Заявление вх. № 01-676283 от 27.08.2025 г. по съображения за наличие на спор за материално право, позовавайки се на чл. 54, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. В отказа се съдържа информация за възможността за обжалването му по съдебен ред в 14 - дневен срок от съобщаването му. Актът бил надлежно връчен на адресата на 13.10.2025 г. (л. 45), а на заинтересованото лице на 09.10.2025 г. (л. 44). Против отказа е подадена жалба с вх. № 2418 от 20.10.2025 г. по описа на ЯАС директно в съда, като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство. При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оглед становищата на страните и приобщените към делото доказателства съдът намира отказът за поисканото изменение за извършен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Актът е издаден в съответна писмена форма с излагане на фактически и правни основания, постановен е и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Оспореният отказ е издаден с позоваване на чл. 54, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като са изложени подробни съображения досежно наличието в случая на спор за материално право по смисъла на посочените норми. Съобразно регламентацията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се изменят при установяване на непълноти или грешки, какъвто с оглед доказателствата по делото безспорно е настоящият случай. Според правилото на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, като ал. 2 на сочената разпоредба разписва, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Аналогични са и разпоредбите на чл. 70 – чл. 72 на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Според разписното в тях СГКК може да откаже отстраняване на непълнота и грешка единствено при условията чл. 72 от наредбата, т.е. когато отстраняването е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Както се посочи по-горе, съобразно регламентацията на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата и грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В същия смисъл е и нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., според чиято регламентация Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на КККР при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., „спор за материално право“ по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Установена е и трайна съдебна практика в тази връзка, според която не е необходимо да е образувано съдебно дело, за да се приеме, че е налице спор за материално право, а е достатъчно да съществува реално противоречие в твърденията на страните относно правото на собственост. В случая според доказателствата по делото лицето, заявило изменението (жалбоподателя К. И. К.) не притежава документ за собственост, като се установява безпротиворечиво, че целта на нанасянето на сградата е именно той да бъде снабден с титул за собственост в нотариално производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, в какъвто смисъл е и становището на процесуалния му представител във връзка с депозираното от заинтересованото лице община Ямбол възражение. Данните по делото недвусмислено сочат, че община Ямбол е вписана в КРНИ като собственик на имот 87374.522.152. За имота има съставен Акт за държавна собственост № 4205 от 02.01.1980 г., (приложен към делото), според който процесният имот е одържавен на основание чл. 77 от Наредбата за държавните имоти (ДВ бр. 79 от 14.10.1975 г.), отстъпен за ползване и предаден на СП - БКС, Отдел „Жилфонд“ съгласно Заповед № 568 от 13.08.1980 г. на Председателя на Общинския народен съвет, гр. Ямбол. Също така според регламентацията на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. От посочените по-горе доказателства и от представените към становището на заинтересованата страна община Ямбол извадка от ПУП - ПРЗ на част от квартали 75 и 78 от плана на първи градски район, одобрен с Решение по т. 22 на IX-то заседание на ОбС - Ямбол и извадка от стар обезсилен кадастрален и регулационен план от 1977 г. за квартали 75 и 78 от Плана на Първи градски район – град Ямбол безпротиворечиво се установява, че в случая е налице именно тази хипотеза за спорния имот. Т.е., съобразно посоченото до тук може да се формира извод, че процесният поземлен имот с идентификатор 87374.522.152 първоначално е бил държавна собственост, удостоверена с надлежно съставен АДС, но впоследствие с приемането на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС този имот е преминал в собственост на община Ямбол и към настоящия момент безспорно представлява частна общинска собственост, вписана по надлежния ред в кадастралния регистър, в каквато насока е и становището на заинтересованата страна по делото. Представеното от жалбоподателя удостоверение за обстоятелствена проверка не представлява титул за собственост, то не създава вещни права и не може да обори действието на акта за държавна собственост. Позоваването на реда по чл. 74 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. не може да обоснове допустимост на исканото изменение, тъй като тази разпоредба урежда единствено техническия ред за заснемане и нанасяне, но не дерогира императивната законова забрана за извършване на кадастрални изменения при наличие на спор за материално право, както основателно сочи и заинтересованата страна в своето становище. В случая заинтересованото лице изрично оспорва собствеността на заявителя върху сградата с проектен идентификатор 87374.522.152.48, като твърди, че община Ямбол е собственик, тъй като строителството й е извършено, без да има учредено право на строеж и съгласно чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако е установено друго – в случая не е установено, че К. има такова учредено право на строеж. При това положение следва да се приеме, че в конкретния казус категорично е налице спор за материално право, изрично заявен от заинтересованата във възражението й пред СГКК в хода на административното производство. В случай като процесния при установяване на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. нормата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата задължава Началника на службата по геодезия, картография и кадастър да издаде отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази връзка следва да се отбележи, че установяването на самостоятелни вещни права, както и оспорването на такива може да се осъществи по общия исков ред. Поради това претендираната непълнота и грешка следва да се отстрани в КККР на недвижимите имоти след решаване на спора по съдебен ред, т.е. едва след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, в което да бъде установено кой е собственик на сградата. До решаването на спора за собственост с влязло в сила решение на гражданския съд е правомерно запазването на данните в КККР, съществували до момента. Едва след окончателното установяване на действителния собственик на сградата по съдебен ред е допустимо изменение на КККР с отразяването на настъпилата промяна, както повелява нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Като е стигнал до горните изводи органът е постановил един административен акт, отговарящ на всички изисквания за законосъобразност. По изложените съображения съдът счита, че жалбата против постановения отказ като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на сторените в производството пред първата инстанция разноски, които са доказани до размера от 1 250 лева договорен и заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът