Мотиви към Решение № 275 от 26.11.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Ц. В. О. от •••••••••••••• срещу Наказателно постановление № 25-1253-001928 от 18.07.2025г. на Началник Сектор в ОД-МВР- Хасково, сектор Пътна полиция - Хасково, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.2, предл.1, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева. В подадената жалба санкционираното лице изразява несъгласие с наложената му глоба. Счита, че това решение е неправилно и моли да се преразгледа размера на наложената глоба. В съдебно заседание пред Районен съд- Хасково, жалбоподателят- редовно призован, се явява лично. Подробни съображения за основателност на жалбата излага в хода по същество и моли съдът да отмени НП или да намали размера на наложената глоба. Административно-наказващият орган- Началник Сектор в ОД-МВР - Хасково, сектор Пътна полиция - Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо за представяне на административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в случай че бъде уважена – в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и се иска редуцирането им. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува електронния фиш, поради което е процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното: На ••••••••••••••, на бул.••••••••••••••, св.А. О. Ч. – младши автоконтрольор при СПП в ОДМВР-Хасково и А. Х. М. – служител на РУ- Хасково, извършили проверка на л.а.„••••••••“ с рег. № ••••••••••, управляван от Ц. В. О.. При проверката било установено, че водача управлява собствения си автомобил без за него да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на проверката. За констатираното от св. Ч. е съставен АУАН серия GA № 4209462 от 02.07.2025 г. против Ц. В. О. от •••••••••••••• за това, че като водач на л.а. „••••••••“ с рег. № ••••••••••, управлява собствения си автомобил без сключена застраховка Гражданска отговорност, валидна към момента на проверката. Като нарушена разпоредба е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите. В деня, следващ проверката, Ц. В. О. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с валидност от 03.07.2025т. до 02.07.2026г., за което по административно-наказателната е представен заверен препис от договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/125002226249. На базата на съставения АУАН, Началник сектор в ОД-МВР-Хасково, „Пътна Полиция“ Хасково, е издал процесното наказателно постановление № 25-1253-001928 от 18.07.2025г. като е приел, че АУАН е съставен против Ц. В. О., в който е посочено, че същият като водач на посочените дата, час и място, е управлявал собствения си лек автомобил, като след извършена проверка е установено, че автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. Като нарушена разпоредба в НП е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, повторно не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, като на основание чл. 638, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 638, ал.1 т.1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, АНО му е наложил наказание глоба в размер на 800 лева, като е посочил допълнително: „наказанието се налага за нарушение, извършено в условията на повторност, установено след извършена справка в АИС – АНД и с оглед НП № 25-1253-000968/14.04.2025 г., влязло в законна сила на 04.06.2025г.“ Видно от приложената справка за водач/нарушител, издадена на името на Ц. В. О., същият е многократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата. Според отразеното в нея, на 11.03.2025г. срещу него е бил съставен АУАН серия GA № 3801656, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 250 лева. Въз основа на АУАН е издадено НП № 25-1253-000968 от 14.04.2025г. за същото нарушение – отбелязване „въведен в НП“, като е налице отбелязване, че това НП е връчено на 20.05.2025г. и е влязло в сила на 04.06.2025г. Видно от показанията на актосъставителя св. Ч., при извършената проверка на жалбоподателя е направена справка чрез служебния таблет на полицейските служители, при която се установило, че към момента на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че за същото нарушение на 06.03.2025г. му е била наложена глоба. При последваща проверка в АИС – АНД свидетелят установил, че жалбоподателят е сключил „ГО“ на следващия ден – 03.07.2025г. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. О. Ч. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от него като контролен орган по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, а съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ, на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. за ФЛ, а при повторно нарушение наказанието е 800 лв., според предвиденото в чл. 638, ал. 2, предл. 1 от КЗ. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на нарушителя съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността Началник - група в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково, при спазване на установената форма, в обхвата на неговата материална и териториална компетентност. При издаване на НП обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на привлеченото към отговорност лице. Нарушението на процесуалните правила се изразява в навеждането на нови фактически твърдения и респ. – въвеждане на различна правна квалификация от описаното в АУАН деяние за пръв път едва със санкционния акт, а именно - АНО релевира доводи за наличие на повторно несключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от страна на нарушителя, т.е. извършване на нарушението при условията на повторност. „Повторността“ на нарушението е обективен факт, за наличието на който е необходимо и достатъчно извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е санкционирано предходно нарушение от същия вид, но такива твърдения не могат да бъдат релевирани едва в НП, при все че липсва съответно повдигнато административно– наказателно обвинение в АУАН. „Повторността“ е квалифициращ признак, който несъмнено утежнява отговорността на нарушителя и не може да бъде обективирана за първи път с издаването на НП и то в санкционната част, без да фигурира в описателната част. Наказващият орган не разполага с възможността да накаже лицето за нарушение, което не е констатирано с АУАН. Повторността е съществен елемент от състава на деянието и санкционираното лице е следвало да знае за това обстоятелство още при съставяне на акта и връчване на препис от него, което не е сторено. По този начин се препятства правото на жалбоподателя да реализира защитата си в пълен предоставен от закона обем при повдигане на административно-наказателното обвинение. При това положение неправилна се явява и посочената от АНО в НП цифрова правна квалификация на нарушението чл.638, ал.2, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото няма изобщо словесно описание на съставомерния квалифициращ по-тежко деянието признак – повторност и обстоятелствата, при които според АНО е установено неговото наличие спрямо друго, предходно наказване на дееца за същото нарушение, с влязло в сила друго НП и в едногодишен срок. Съдът намира за необходимо да посочи също, че в настоящото производство не е безспорно доказано наличието на квалифициращия от обективна страна признак за „повторност“ на нарушението, така, както е било прието от административно-наказващия орган при издаване на НП. Съгласно т.52 на §1 от ДР на КЗ, по смисъла на Кодекса за застраховането „п овторно нарушение“ е това, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Тоест – за да се приеме наличието на повторност при извършване на процесното деяние, следва да е налице предходно санкционирано деяние за същото по вид нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление. В атакуваното в настоящото производство НП е налице допълнително наведено твърдение, че деянието е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на НП 25-1253-000968/14.04.2025г., влязло в законна сила на 04.06.2025г. Тук следва да се посочи обаче, че НП не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен че са налице твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност“ на установеното нарушение, т о те следва да бъдат доказани по необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. В случая по делото липсва представено копие от цитирания в атакуваното НП санкционен акт, дал основание за обосноваване на нарушението като повторно. Налице е приложена справка за нарушител Ц. В. О., в която е отразен цитираното НП, в която се установява наличието на отбелязване, че то е за същото нарушение по чл. 483, ал.1 т.1 КЗ и че е влязло в законна сила на 04.06.2025г., но както трайно и безпротиворечиво е възприето в съдебната практика, същата не представлява официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на НП, както и за влизането му в сила, като същата не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административно-наказващия орган, нито за съда /В този смисъл и практиката на Административен съд- Хасково, Напр. Решение № 1045 от 21.12.2023 г. по к.а.н.д. № 731/2023г., Решение № 403 от 16.01.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 929/2024 г., Решение № 1150 от 12.02.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1362/2024г./. От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система, тоест - налице е само едно твърдение на ответника, че обосноваващото наличие на повторност издадено от ОДМВР-Хасково НП е влязло в сила. Не са налице обаче надлежно предоставени в тази връзка данни и доказателства, нито препис от същото с надлежно отбелязване относно датата на влизането му сила. Разбира се, този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно доказан, е необходимо да бъде установен с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства. Доколкото изцяло в тежест на административно- наказващия орган е б и л о да установи безспорно административното нарушение, за което привлича нарушителя към административно наказателна отговорност, в това число и наличието на всички негови квалифициращи признаци от обективна и субективна страна, неустановяването по безспорен начин жалблоподателят да е извършил процесното нарушение в едногодишния срок от влизане в сила на предходно НП, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение, води до недоказаност, а оттам според съда и до липсата на основание да се приложи квалифициращият признак за повторност по § 1, т. 32 от ДР на КЗ. Но дори и това да е било направено, то същото би имало значение, както се отбеляза и по –горе, само в случай, че е имало повдигнато такова наказателно-административно обвинение със съставяне на АУАН. Гореизложените пороци обаче не са основание за цялостна и пълна отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, както е в случая, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на наказателното постановление правомощието на районния съд да измени наказателното постановление има съдържанието на чл.337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Нормата на чл.337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл.337, ал.1, т.1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл.337, ал.1, т.2 от НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и новата редакция на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административно-наказателната дейност с оглед невъзможността му след като отмени наказателното постановление да връща преписката на наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. В разглеждания случай съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят Ц. В. О. е извършил нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като на 02.07.2025г. е управлявал процесното МПС, без да е изпълнил задължението си да сключи за него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента на извършената му проверка. В случая съдът намира за безспорно доказано, както нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП, така и неговото авторство въз основа на кредитираните свидетелски показания на св.Ч., който е констатирал извършеното нарушение, а тези обстоятелства всъщност не се оспорват и от самият жалбоподател, който не отрича, че към датата на извършената му проверка – 02.07.2025г., същият е нямал валидна застраховка „ГО“ за управлявания от него собствен автомобил. Действително, такава е била сключена, видно от приложената по АНП застрахователна полица, но в последващ на проверката момент и не променя факта на извършеното нарушение. Доколкото в процесния случай безспорно се установява извършването на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, визирано в хипотезата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът намира, че са налице предпоставките да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като приложи закона за по- леко наказуемото нарушение. С оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на ВАС I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива правомощия са предоставени на съда и според действащата към момента редакция на чл.63 от ЗАНН. В случая не е налице промяна във фактическото установяване, нарушителят вече е запознат с фактите и е упражнил правото си на защита въз основа на тези факти, поради което не би се стигнало до нарушаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Липсва промяна във фактическата обстановка, приета за установена в АУАН, поради което и въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да измени правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на наказанието, без да отменя НП. Поради тази причина и съдът следва да упражни правомощията си, указани в т.1 от Тълкувателно Решение № 8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС, като приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението. Това на свой ред обуславя и изменение на санкциониращата норма от тази при условията на повторност – чл. 638 ал.2, пр.1 КЗ, на тази на чл. 638 ал.1, т.1 КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250лв. – за физическо лице. В случая за повторно нарушение санкционната норма на чл.638, ал.1, т.1 КЗ предвижда глоба в размер на 800 лева, поради което преквалифицирането на нарушението и санкциониращата норма е по - благоприятно за дееца, тъй като предвижда намаляване на предвидената за съответното нарушение глоба. Поради това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, а установените вече такива се обхващат от променената правна квалификация, съдът намира, че следва да измени обжалваното НП, като преквалифицира извършеното от жалбоподателя административно нарушение от такова по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП извършено в условията на павторност, на такова по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП, и вместо чл. 638, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461 т.1 КЗ, да приложи относимата санкционна норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ, като наложи на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 250 лева, вместо първоначално наложената глоба в размер на 800 лева. С оглед гореизложеното, обжалваното НП се явява частично незаконосъобразно и следва да бъде изменено от съда. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът постанови решението си, като измени Наказателно постановление № 25-1253-001928 от 18.07.2025г. на Началник Сектор в ОДМВР - Хасково, Сектор Пътна полиция – Хасково, с което на Ц. В. О., ЕГН: ••••••••••, о т •••••••••••••• за извършено на •••••••••••••• на бул.••••••••••••••, нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ при условията на повторност – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, повторно не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, на основание чл. 638, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461 т.1 КЗ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, като преквалифицира същото от такова, извършено в условията на повторност, на такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите, и за същото му наложи на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461 т.1 КЗ - административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева, вместо първоначално наложеното с НП на основание чл. 638, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ, административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лв.