Решение № 260000 от 7.1.2022 г. на Районен съд - Провадия по дело № 1479/2019 г.

производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост /в този смисъл решение 79/22.07.2019 г. по г.д. № 2087/2018 г. на ВКС, І г.о./. При действието на ЗУТ обемът на правото на собственост се определя от заснетите по кадастрална карта граници на имота, които служат като основа при заснемането по ПУП. При действието на ЗУТ, ПУП няма отчуждително действие и не засяга правото на собственост. Кадастралната карта обаче, както вече беше посочено, няма конститутивно действие, а само удостоверително действие. Тя не създава, не изменя и не прекратява права на собственост, поради което съществува законова възможност същата да бъде изменяна и поправяна при грешно заснемане или липса на заснемане на имоти. Ищецът се позовава на придобИ.е на собственост по давност върху реална част от процесния поземлен имот чрез осъществяване на владение върху реална част от съседен поземлен имот, придадена към имота на ответното дружество в резултат на допусната грешка при изготвяне на кадастралната карта. Реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200 от ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Предвиденото в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. ЗУТ установява правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл. 15 от ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на имотите на съответната територия. Изрично е предвидено в чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, да инициират промяна в площта /евентуално и лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП. Вещноправният ефект, т.е. целената промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 от ЗУТ/ и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване на тези имоти характер и начин на застрояване /чл. 15, ал. 10 от ЗУТ/, след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. А след като не се допуска придобИ.е на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобИ.и само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то, ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с ПУП разположение и цялостна конфигурация според този план. Именно поради тази причина законът предвижда първоначално да бъде сключен само предварителен договор. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобИ.е на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 от ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон /в този смисъл решение № 102/30.05.2016 г. по г.д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 109/09.12.2008 г. по г.д. № 3117/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1008/14.09.2009 г. по г.д. № 3465/2007 г. на ВКС, І г.о./. В случая от доказателствата по делото се установява, че процесната реална част от УПИ ХV-236, 705 не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ /същата има лице от 4.97 м, т.е. под минимално установените в чл. 19 от ЗУТ размери/, поради което не може да се приеме, че упражняваната от ищеца по предявения иск фактическа власт върху тази част има за последица придобИ.е по давност на правото на собственост. Не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. По делото се установи, че имотът е имал статут на урегулиран към момента на установяване от ищеца на фактическата власт върху реална част от него. Не се установява регулацията да е била отменена, поради което с оглед разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху реално обособена част от образувания урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. ••••, Община ••••, област ••••, одобрена със заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на ИД на АК може да бъде придобита по давност, включително и от собственика на съседния урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.235 само ако отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за съответната територия. Тъй като в случая подобно съответствие не е налице и, както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е урегулиран, предявеният иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, а именно от 1996 г. до настоящия момент, на реално обособена част от 274 кв.м., находяща се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. ••••, Община ••••, Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ 00789.201.235, 00789.30.705, 00789.201.237, 00789.201.230, и граници за процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № 00789.201.236: ПИ № 00789.30.705; ПИ № 00789.201.235; ПИ № 00789.201.230 и вътрешен двор на ПИ № 00789.201.236, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид горното, следва да се отхвърли и искането на ищеца на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен /непрецизно формулирано като обезсилен/ в тази част нотариален акт за право на собственост № 77, том VIII, дело № 1490/2009 г. на СВ – Провадия, като обусловен от уважаване на исковата претенция. По отговорността за разноски: При този изход на делото ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Представен е списък на разноските, според който такива се претендират в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което ищецът следва да заплати на ответника. Мотивиран от горното, съдът