Решение № 3076 от 20.5.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 9595/2009 г.

С присъда № 7 от 13.03.2008 г., постановена по НОХД № 4336/2004 г. по описа на СГС, НК, 7 състав, влязла в сила на 31.03.2008 г., е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото от СГП обвинение за престъпление по чл.302а, вр. с чл.302, т.1 и т.2, вр. с чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК. Наказателното производство е продължило 9 години. Заемал е длъжността Районен прокурор в гр. Своге. Искането за снемане на имунитета му е било отразено в пресата. Същото е отхвърлено от ВСС, но поради желанието му за установяване на невинността му, е поискал ВСС да го освободи от длъжност. На 18.02.2000 г. е бил привлечен като обвиняем по чл.302а НК, като му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция от 3 000 лв.”, както и му е наложена забрана да напуска пределите на страната. На 03.05.2001 г. Софийска окръжна военна П. е изготвила и внесла в СОВС обвинителен акт срещу ищеца по чл.302а, вр. с чл.302, т.1 и т.2, вр. с чл.301, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК за това, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – районен прокурор, чрез изнудване и злоупотреба със служебно положение, в съучастие с Борислав Н. многократно е приел подкупи в особено големи размери – общо за около 54 000 щ. д., като случаят е особено тежък. СОВС е постановил оправдателна присъда, която е обжалвана пред военно – апелативен съд. Поради нарушаване на компетентността делото е върнато на П.та по компетентност. На 09.09.2003 г. повторно е привлечен като обвиняем за същото тежко умишлено престъпление. След постановяване на оправдателната присъда – на 08.04.2008 г. е отменена забраната да напуска страната – 8 години след налагането й. През времето на наказателното производство периодично са тиражирани новини и публикации в медиите и интернет във връзка с развитието му. Незаконното обвинение срещу него е имало широк обществен отзвук и е било отразено в медиите. В резултат от продължилото 9 години наказателно производство са му причинени сериозни неимуществени вреди, свързани с притесненията му по цялостното уронване на честта и достойнството му, причинени са му неблагоприятни и необратими отражения в личен, семеен, служебен и професионален план. Продължителното обвинение му е причинило силен стрес и отрицателни последици за психическото му състояние. За времето до постановяване на първата оправдателна присъда на 15.02.2002 г. е бил в хронично стресово и депресивно състояние – загубил е съня си, станал е избухлив и нервен и често е намирал утеха в алкохола. Незаконното обвинение е рефлектирало и върху семейството му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 105 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 23 209, 91 лв. – мораторна лихва за периода 31.03.2008 г. – 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Ответникът – П. НА Р. Б., е депозирала в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че претенцията е недоказана, а размерът на претендираното от ищеца обезщетение е силно завишено и не отговаря на посочените в исковата молба вреди. Уважаването на иска в този размер би се явило несправедливо и в противоречие с чл.52 ЗЗД. Не са налице незаконни действия на П.та на РБ, тъй като не са предприети действия, които не са регламентирани в закона и не е налице противоречие с материално – правни и процесуални норми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, евентуално – да го уважи в значително по – ниски и адекватни размери. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: На 29.09.1999 г. във ВСС е внесено искане от Главния прокурор на РБ за снемане на имунитета и временно отстраняване от длъжност на В.Н.С. – районен прокурор на РП – Своге. На проведеното на 06.10.199 г. заседание на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено предложението на Главния прокурор на РБ за снемане на имунитета и временно отстраняване от длъжност на В.Н.С.. С постановление от 04.10.1999 г. е образувано предврително производство срещу гл. сержант Б.Н. Н. от служба „К.” та СДВР за престъпление по чл.305А, пр.2 НК, като на 18.02.2000 г. по това дело е привлечен В.Н.С. по чл.302а, т.1 и т.2 вр. с чл.301а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК като извършител. На проведеното на 22.12.1999 г. заседание на ВСС на основание чл.129, ал.1 КРБ и чл.27, т.3, т.4 и т.5 ЗСВ е взето решение за освобождаване на ищеца от заеманата длъжност – районен прокурор в РП – Своге, по собствено желание, считано от 17.01.2000 г. С присъда № 194, постановена по НОХД № 194 по описа на Софийски военен съд В.Н.С. е признат за невинен и е оправдан изцяло за извършване на престъпление по чл.302а, вр. с чл.302, т.1 и т.2, вр. с чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 НК. С решение № 84/23.05.2002 г., постановено по н. д. № 50/2002 г. Софийски военен съд е отменил горепосочената присъда и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора за изпращане по компетентност на ВКП. С постановление от 14.05.2004 г- на сл. д. № 188/2003 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 4817/2003 г. е прекратено наказателното производство срещу В.Н.С. за горепосоченото престъпление, отменена е наложената мярка за неотклонение „подписка”, определена от СВОС, като наказателното производство е изпратено на ВКП на разпореждане по компетентност. С молба от 20.09.2004 г. ищецът е отправил искане до СГС на основание чл.239а, ал.1 и ал.2 НПК сл. д. № 188/2003 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 4817/2003 г. по описа на СГП да бъде изискано и разгледано от СГС. С присъда № 7 от 13.03.2008 г., постановена по НОХД № 4336/2004 г. по описа на СГС, НК, 7 състав В.Н.С. е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.302, , вр. чл.302, т.1 и т.2, вр. с чл.301, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2008 г. С постановление от 08.04.2008 г. по преписка № 847/2008 г. по описа на СВОП е снета забраната за напускане пределите на РБ на В.С.. От показанията на Свидетелката В.Я.В.-Р. се установява, че познава ищеца от 1989 г., когато децата им са тръгнали на детска градина. От този момента са били непрекъснато заедно. Семейни приятели са. От пресата е узнала, че ищецът е обвинен в корупция, а за започналото наказателно производство срещу него – от съпругата му. Ищецът е преживял много тежко наказателния процес, който е оказал влияние върху него и върху семейството му. Свидетелката познава ищеца като работлив, всеотдаен към семейството си, весел и отзивчив човек. След образуване на наказателното производство ищецът изцяло се променил. Коментарите във връзка с това са били тежко приети и от неговото семейство. Затворил се е в себе си. Очернило се е името му, както и на семейството му. Наказателното производство е дало отражение и върху семейните му отношения. Ищецът е изпратил през 2002 г. съпругата си е децата в Б., тъй като са били п подложени на атаки. Това е наложило раздяла помежду им за период около 3 години. През този период ищецът непрекъснато се е грижил и информирал за семейството си и при всеки случай е ходил при тях. Ищецът се е чувствал съсипан от наказателния процес. Започнал е да пие алкохол, коренно се е променил. Не се е почувствал по – спокоен след първата оправдателна присъда. И до сега ищецът не е същия човек, продължава да пие. Трябва отново да гради кариера, а името му продължава да се свърза с воденото срещу него дело. Все още ищецът вътрешно страда. Децата на ищеца са имали желание да пътуват в чужбина, но той не е можел да напуска страната. Преживял е тежко това. Преди да започне наказателното производство никога ищецът не е пиел алкохол в такива количества, както след това. Не е бил затворен и избухлив. Знае, че след като е подал оставка като прокурор е работил като адвокат. От показанията на разпитания по делото свидетел В. Стефанов Василев се установява, че познава ищеца от 1997 г. Свидетелят е адвокат от САК, като кантората му е в гр. Е.П.. Ищецът е бил зам. Районен прокурор в Е.П. през 1997 г. Първоначално отношенията им са били служебни, а след година – две са станали по – близки. В края на м.09.1999 г. ищецът го помолил да му стане адвокат във връзка с искане пред ВСС за сваляне на имунитета му. Първоначално не повярвал на казаното, тъй като познава ищеца като перфектен прокурор. Ищецът е бил потресен от случващото се. Чувствал се е предаден от колегите си, които са повярвали на лица, които той като прокурор разследва. Много зле му се отразил наказателния процес. Преди това той е бил весел човек, а след това е станал свит, в някои моменти – раздразнителен. В хода на процеса е чувствал вина към семейството си. Притеснявал се е, че семейството му страда без реално да има вина. Това е водело до агресивност в поведението му особено до произнасяне на първата оправдателна присъда. Свидетелят е прел да представлява ищеца в наказателното производство и е придобил непосредствени впечатления относно хода на делото и отношението на колегите към ищеца. Една част от тях са му вярвали, имало е и подписка в негова защита. Но е имало и колеги, които са чели пресата и са имали недоверие към ищеца. Съществувало е и съмнение, че може да взел парите, имало е недобро отношение към ищеца. След като е станал адвокат, свидетелят му е изпращал клиенти. Щом са чуели името му, веднага са го свързвали с процеса. Включително е имало клиенти, които са отказвали ищеца да ги представлява. Ищецът се е притеснявал и от характера на повдигнатото обвинение, тъй като предвиденото наказание е от 10 до 30 г. лишаване от свобода. Воденият срещу ищеца наказателен процес се е отразил и на семейството му. Децата му тогава са били на възраст, когато имат нужда от баща си. Заради огромния натиск, който се е оказвал върху ищеца, включително и чрез средствата за масова информация, съпругата и децата му са заминали да живеят в гр. Б.. До началото на процеса е нямало семейни конфликти, които да доведат до разрив в семейството му. След постановяване на оправдателните присъди донякъде се е изчистило името му, но недоверието към него продължава и някои продължават да се съмняват, че е невинен. Проблемите на ищеца с алкохола са се появили около искането за свалянето на имунитета му. От тогава е започнал пие алкохол повече от обичайното. След като е подал остава от заеманата от него длъжност, през 2000 – 2001 г. е станал адвокат в Кюстендилска адвокатска колегия. Не са работили заедно в една кантора, но свидетелят е имал ключ от кантората на ищеца и я ползвал понякога. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и последователни, като свидетелите имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Свидетелите имат наблюдения относно личността на ищеца преди и след иницииране на наказателното производство. Наред с това свидетелските показания изцяло кореспондират със останалите ангажирани по делото доказателства. От заключението на вещото лице С.Г.Г., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат от поддържаното в продължение на 9 години обвинение в извършване на тежко престъпление на ищеца са причинени сериозни неимуществени вреди, свързани с притесненията му по цялостното уронване на неговата чест и достойнство. Причинени са му неблагоприятни и необратими отражения за него в личен, семеен, служебен и професионален план. Наред с привличането му като обвиняем, в продължителен период от време – 8 години, към ищеца са прилагани ограничителни мерки и забрана за пътуване извън страната. Продължителното обвинение му е причинило силен стрес и негативни последици върху психичното му състояние: често изпадал в нервни кризи и сривове; хронично депресивно състояние, загуба на съня; бил избухлив и нервен, купирайки стреса с алкохол. Съпругата му, децата и старите му родители били също обект на тормоз от обществената „присъда” над обявения за корумпиран техен родственик. Появило се извънредно напрежение н семейството му, което довело до раздяла със съпругата му. В резултат на преживените психични травми в продължителен 8 – годишен период ищецът е развил хронично протрахирана депресивна реакция и посттравматично стресово разстройство. В двете области, в които човек функционира – професионално и лично пространство, еднакво тежки са последствията върху ищеца. В контекста на продължителна протрахирана реакция на дезадаптация, последиците са максимално изразени и в много тежка степен. Ищецът е бил подложен на стрес през продължителен период от време и този период на протрахирана травма води след себе си посттравматично стресово разстройство. Вещото лице не може да посочи средна продължителност на отшумяване на констатираните травми, тъй като травмата не е линейна функция, а се изявява на приливи и отливи. Тази травма може да се носи до края на живота. Двете установени разстройства не се развиват паралелно, а се развиват последователно. Понастоящем е изявено посттравматичното стресово разстройство. Не е провеждано лечение и не е препоръчано. По делото са ангажирани множество извлечения от печатни материали, в които е отразено наказателното производство, водено срещу ищеца. По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ: Наказателното производство срещу ищеца е образувано по обвинения, повдигнати и поддържани от Военно окръжна П. и СГП. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 П.та е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на П.та от незаконно повдигнатото обвинение на ищеца в извършване на престъпление, за което същият е оправдан. От събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе, се установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав. Софийска военноокръжна П., а в последствие СГП, са повдигнали и поддържали обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление против правосъдието, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до 30 000 лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.6 и т.7 НК. Наказателното производство е продължило повече от 8 години ( 8 г. и 1 мес.). В резултат на това ищецът е претърпял значителни неудобства в личен и професионален план. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищецът е преживял тежко наказателното преследване срещу него – затворил се е в себе си, чувствал се е съсипан, бил е раздразнителен, зачестил е употребата на алкохол. Името му е било опетнено - наказателният процес е медийно отразен и е станал известен на широк кръг от лица. Наложила се е раздяла на семейството за период от около 3 години заради воденото наказателно производство. Ищецът е търпял неудобства и във връзка с наложената му забрана да напуска пределите на страната за продължителен период от време. Следва да се отчита също така и обстоятелството, че в резултат на преживените психични травми в продължителен 8 – годишен период ищецът е развил хронично протрахирана депресивна реакция и посттравматично стресово разстройство. Предвид тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения, продължителността на наказателното производство, както и тяхното неблагоприятно отражение върху ищеца и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 25 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран от ищеца размер. По иска с правно основание чл.86 ЗЗД: Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по реда на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този правно релевантен момент се дължи и заплащането на мораторна лихва ( В този смисъл ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Предвид обстоятелството, че от момента на влизане в сила на оправдателната присъда – 31.03.2008 г. до завеждане на делото 12.10.2009 г. мораторната лихва върху сумата от 25 000 лв. възлиза на 5 463, 76 лв., предявеният иск следва да се уважи в посочения размер и да се отхвърли за разликата. По разноските по производството: Съгласно нормата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая сторените от ищеца разноски по делото възлизат на 10 лв. – внесена държавна такса. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие не съдържа отбелязване относно уговореното и съответно платеното от ищеца на представляващия го по делото адвокат възнаграждение. Същевременно при определяне отговорността за разноските правно релевантни са реално сторените такива от страните. В този смисъл по делото следва да се ангажират доказателства относно размера на уговореното възнаграждение, както и за плащане на същото. По изложените съображения и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ на ответника следва да се възложи внесената от ищеца държавна такса в размер на 10 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 150 лв. – възнаграждение за вещо лице. Воден от гореизложеното, съдът ОСЪЖДА П. НА Р. Б., с адрес гр. С., бул. „В.” № •, да заплати на В.Н.С., ЕГН ••••••••••, •••, ж. к. „И.”, ул. „Ю.Г.”, бл.•••, ет.•и съдебен адрес гр. С., бул. „Е. Г.” № ••, вх.•, ет.• – адв. Д.Л., сумата от 25 000 ( двадесет и пет хиляди) лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2009 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 105 500 лв.; да заплати сумата от 5 463, 76 (пет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2008 г. – 03.11.2009 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 23 209, 91 лв.; както и да заплати сумата от 10 (десет) лв., на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, представляваща внесена държавна такса. ОСЪЖДА П. НА Р. Б., с адрес гр. С., бул. „В.” № •, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 150 (сто и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща възнаграждение за вещо лице. Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: