Решение № 2928 от 26.3.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 78/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС и е образувано по жалба на АД ТЕЦ МАРИЦА 3 – гр.Димитровград, срещу Предписание №57/09.11.2024г., издадено от Директор Регионална инспекция по околната среда и водите Хасково. Твърди се, че предписанието е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на АПК и Закона за опазване на околната среда. Волеизявлението в акта представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като касаело властническо волеизявление, с което били създадени задължения за дружеството и се засягали непосредствено законните му интереси, а неизпълнението им било свързано със санкционни последици. С предписанието се създавали задължения за предприемане на мерки и предотвратяване на наднормено замърсяване на въздуха, които били подробно посочени и с определен срок. Мотивирани били от органа с „очаквани неблагоприятни метеорологични условия, за формиране и регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на Д. на 03.10.2024г.“ и посочено правно основание чл.14, ал.4 от ЗООС. В случая не ставало ясно за какво конкретно нарушение било издадено предписанието, какви били фактическите и правни основания за издаването и поради това не можело да се прецени неговата законосъобразност. Посочените неблагоприятни метеорологични условия не били следствие от поведение на дружеството Изрично се сочи, че датата 03.10.2024г. предхождала издаването на акта на 09.11.2024г., а това било основателно съмнение относно фактическата обоснованост на акта. Ако се приемело, че има техническа грешка, то това било съществено процесуално нарушение. От друга страна липсвали данни, че именно дейността на дружеството била причина за очакваните неблагоприятни метеорологични условия, нито пък за формиране на наднормени стойности в атмосферния въздух. От представеното впоследствие писмо №341/11.11.2024г. било видно, че при извършените измервания няма съществена промяна. Не следвало дружеството да се държи като отговорно за очакваните неблагоприятни метеорологични условия, а издаването на преписания не следвало да е произволно и бланкетното цитиране на чл.14, ал.4 от ЗООС не било достатъчно като мотивировка. При осъществяването на контрол – превантивен, текущ и последващ, то оспореният акт следвало да бъде съпроводен с констативен протокол за извършена проверка, а при неизпълнение на предписанията можело да се наложат принудителни административни мерки, както и можело да се издадат актове за установяване на административни нарушения. Оспореното предписание не било издадено въз основа на установено нарушение, както и не бил издаден КП. Изискването на процедурата за представяне на стойности от СНИ и товарът на енергиен блок 12 МВ било част от установяване на текущо състояние и евентуални несъответствия и следвало да се предшества от проверка по текущ контрол, а това не било спазено. Актът не бил връчен на представляващото лице и не било съобразено разпореденото от пар.2 от ДР на ЗООД и бил нарушен редът на уведомяване, като било изпратено на електронен адрес на дружеството. Считат, че има несъответствие с целта на закона, доколкото било изпратено на ел.поща, а имало срок – незабавно. В преписката липсвали доказателства за две регистрирани последователни превишавания на средночасовата прагова стойност на съдържанието на серен диоксид, каквото условие съществувало в разрешителното на дружеството – Условие 9.5.2.1, за ограничаване. Основание била прогнозата, а не две последователни наднормени измервания. При издаване на акта бил нарушен принципът на съразмерност – чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК. Изискването за незабавно предприемане на марки било неясно и затруднявало дружеството, тъй като нямало конкретен начин на установяване на момента на реално намаление, както и не било ясно необходимостта от изпълнение. В Комплексното разрешително нямало такова изискване, поради което актът бил в противоречие с изискванията му и създавал неясна и неизмерима тежест. В тази връзка липсвала яснота или информация и относно евентуален пренос на замърсяване от други райони. Ответната страна – Директор Регионална инспекция по околна среда и водите Хасково, счита жалбата за неоснователна. Сочи разпоредбата на чл.153 от ЗООС, съгласно която осъществяваният превантивен контрол има за цел недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност, в каквато насока било издаденото предписание. То било издадено след като на 09.11.2024г. установили растящи моментни стойности на серен диоксид от АИС Р.. Изпращането на ел.поща не било процесуално нарушение. Допълнително сочат и че дружеството се било запознало с акта и предприело мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид в срок. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Оспореният акт - Предписание №57 от 09.11.2024г., е издаден от Директор РИОСВ Хасково на основание чл.14, ал.4 от З ООС и с него е предписано на АД ТЕЦ МАРИЦА 3 – Димитровград, във връзка с отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на гр.Димитровград на 03.10.2024г. 1./ да се предприемат ефективни мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид, с цел предотвратяване на наднорменото замърсяване на приземния атмосферен слой в гр.Димитровград; срок – незабавно, отговорник – изп.директор на АД ТЕЦ Марица 3, както и 2./ за предприетите мерки да бъде уведомена писмено РИОСВ Хасково на официалната електронна поща; срок - 11.11.2024г., отговорник - изп.директор на АД ТЕЦ Марица 3, както и 3./ за резултатите от предприетите мерки да бъде уведомена РИОСВ Хасково на официалната електронна поща, включително за стойностите на показател серен диоксид, отчетени от Системата за собствени непрекъснати измервания на 09.11.2024г. и товарът на енергиен блок 120 MВ на 11.11.2024г., отговорник - изп.директор на АД ТЕЦ Марица 3. Изрично в предписанието се сочи, че се счита за изпълнено, когато е налице реално намаление на емисиите на серен диоксид в отпадъчните газове на енергиен блок 120 MВ. Предписанието е изпратено по електронен път на 09.11.2024г. – 20, 29ч. – л.15 от делото. Към извлечението от ел.поща /тема: предписание 57/ е приложено Предписание с №57/09.11.2024г. с посочен изх.№АВ-164/03.10.2024г. с описаното вече съдържание. Последвало е ново писмо /тема: предписание 57/ - 20, 36ч. – л.13 с указание да бъде пренебрегнат предходният имейл и да бъде прието като предписание за предприемане на необходимите действия приложеният към писмото файл – отново Предписание с №57/09.11.2024г. със същото съдържание, но с посочен изх.№АВ-164/09.11.2024г. Двата акта с различни изходящи номера са представени, като видно от отбелязването за поставен ел.подпис от Директор РИОСВ, те са подписани на 09.11.2024г. Представена в преписката е и Справка на средночасови стойности от Национална система за контрол на качеството на атмосферния въздух в реално време – Модул за достъп до общности, видно от която на 09.11.2011.2024г. има отчетена в 21.00ч. максимална СЧ концентрация: 279, 71. Приложена е и извадка със средни стойности /без обозначения в конкретика/ за измервания на 09.11.2024г. – 20: 00-21: 00, по пунктове от 1 до 59. В отговор на Предписание №57/09.11.2024г. жалбоподателят изпраща до Директор РИОСВ Хасково писмо изх.№341/11.11.2024г. в изпълнение на разпореденото - предприетите мерки за намаляване на масовия поток на серен диоксид: намаляване на работните мощности на котела в 20, 05ч от 66 на 50 МВ, като е намалено количеството на подаваното гориво – въглища и биомаса, и е заменено с газ, както и е завишено подаването на варов разтвор, а мерките са продължили до 21.40ч., когато е започнало поетапно възстановяване на натоварването; изпраща се информация по т.2 и т.3 на ел.поща на РИОСВ, като се сочат стойностите на показател серен диоксид от Системата за собствени непрекъснати измервания на 09.11.2024г. от 0, 00ч. до 23.00ч. Ел.товар на енергиен блок 120 МВ на 09.11.2024г. в 20, 05ч. е намален от 66 на 50МВ, като така работата е продължила до 21, 40ч., когато е започнало натоварването до 55 МВ, а от 22, 20ч. е започнало възстановяване до 66 МВ. Между страните няма формиран спор относно дата на изпращане и дата на получаване, т.е. момент на изтегляне на изпратеното по ел.път предписание, за което жалбоподателят представя и допълнителни доказателства – извадка от ел.поща на л.31 от делото, удостоверяваща, че оспореният акт е отворен /“препратен“/на 11.11.2024г. – 10, 20ч. В тази връзка от административния орган изрично се сочи, че не разполага с „механизъм, който да установи точната дата на изтегляне на атакувания административен акт от жалбоподателя“, но видно от последвалият отговор дружеството се било запознало със съдържанието на акта и било предприело мерки по изпълнение. Жалбата срещу предписанието е постъпила в деловодството на съда чрез РИОСВ на 13.01.2025г., подадена от жалбоподателя чрез пощенски куриер на 10.01.2025г. При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице, имащо право на оспорване, и в рамките на срока по чл.140, ал.1 от АПК, тъй като в оспорения административен акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Съображението на органа относно връчването, че е последвало изпълнение на предписанието още на 09.11.2024г., не може да бъде споделено като се има предвид липсата на доказателства за редовно и валидно връчване на акта, поради което съдът приема за установено получаването на акта на 11.11.2024г. Така с изпращането на жалбата на 10.01.2025г. – по куриер, следва да се счита, че жалбоподателят е спазил определения в закона двумесечен срок за оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореният административен акт е обективиран в писмена форма, подписан от издателя си, за което няма спор между страните, и е постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. В чл.14, ал.4 от ЗООС изрично е разписана компетентността на директора на РИОСВ да съставя предупредителни и констативни протоколи, да издава предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Установено е от трайната съдебна практика, че по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Всяко предписание следва да изисква ясно и конкретно определено активно поведение от страна на адресата на акта, който следва да изпълни предписаното в рамките на посочения срок за изпълнение. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗООС Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, като този контрол е превантивен, текущ и последващ /ал.2 на чл.148 от ЗООС/, и се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица – ал.3, чл.148 от ЗООС. В чл.151, ал.1 от ЗООС се предвижда, че за установените по време на контролната дейност административни нарушения, контролните органи съставят актове за установяването им, а съгласно ал.2 на същия текст - в случаите по ал.1 контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Съгласно чл.152 от ЗООС превантивният контрол за опазване на околната среда се осъществява чрез екологичната оценка при одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като условие в развитието на инвестиционния процес, както и чрез издаване на комплексни и други разрешителни, предвидени в закона. В разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗООС се посочва целта на превантивния контрол - недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми преди осъществяване на предлаганата и/или планираната дейност, като съобразно чл.153, ал.2 от ЗООС в изпълнение на своите функции и с оглед постигането на целта на превантивния контрол органите по чл.148, ал.3 съставят предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол. Според разпоредбата на чл.153, ал.3 от ЗООС в протоколите, съставени въз основа на ал.2, се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда, и се дават задължителни предписания за недопускане на отразените факти и/или обстоятелства, като на основание чл.153, ал.4 от ЗООС предписанията от протокола по ал. 3 са задължителни за проверявания. Разпоредбата на чл.155 от ЗООС задължава по време на извършването на текущия контрол по чл.154 от ЗООС длъжностните лица, определени от органите по чл.148, ал.3 да съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В настоящия случай в мотивите на процесното предписание е посочено, че то се издава във връзка с отчетени завишени моментни стойности и очаквани неблагоприятни метеорологични условия, създаващи условия за регистриране на наднормени стойности по показател серен диоксид в атмосферния въздух на гр.Д. на 03.10.2024г. Няма посочване на кой показател са отчетени завишени стойности, нито какви са тези установени стойности и към кой момент. Неясно е и какви са очакваните неблагоприятни метеорологични условия според административния орган. Като се има предвид и че е посочена дата на предстоящите метеорологични условия, която обаче е предхождаща с повече от месец издаването на оспорения акт, то още по-неясно е какъв вид контролна дейност се осъществява от административния орган – превантивна или текуща, а за това е недопустимо да изхожда от естеството на общо посоченото в мотивите „отчетени завишени стойности“ и „очаквани неблагоприятни … условия“. Установената неточност не може да бъде отстранена и чрез изявлението на ответника, направено по повод настоящото съдебно производство, а именно, че е осъществен превантивен контрол /становище изх.№АВ-164/27/2024г. от 15.01.2025г./. В този смисъл за съда е невъзможно и да извърши проверка относно спазването на административнопроизводствените правила, които следва да бъдат прилагани при различните два вида контрол. Следва да бъде отбелязано и че посочената дата в мотивите - 03.10.2024г., действително би могла да бъде техническа грешка, както счита и жалбоподателят, а и този извод се подкрепя от повторното изпращане на акта с коригиран изх.номер. Но административният орган е следвало да приложи процедура по реда на чл.62 от АПК – поправка на очевидна фактическа грешка, с което евентуално би могло да бъде отстранено част от неяснотата в мотивите му. Ако се приеме наличие на очевидна фактическа грешка и тя е отстранена, то не може грешката при посочването на датата да бъде разглеждана като процесуално нарушение от категорията на съществените. В обжалваното предписание е посочена бланкетно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗООС, като липсва връзка с конкретни задължения на дружеството по издаденото комплексно разрешение, нито има посочване на евентуални законови разпоредби, нарушени от жалбоподателя. Непосочването на конкретни и точни фактическите и правни основания за издаване на предписанието, създава препятствия при реализирането правото на защита на дружеството жалбоподател и при преценката за законосъобразност на това предписание. В случая не е възможно да се извърши ефективна преценка за законосъобразност на издаденото предписание, тъй като не може да се установи съответствието със законовите изисквания и разпоредби, съобразно установена от административния орган фактическа обстановка, която обуславя необходимостта му да се произнесе. Посоченото като пропуск нито може да бъде отстранено, нито може да се санира, в този случай с представените по делото Средни замервания на 09.11.2024г., 20: 00-21: 00 – л.16, при които липсва яснота какво точно е замервано, а още повече, че в тази справка са отразени стойности, които се установяват след самото издаване на оспорения акт, тъй като самият акт е изпратен от издателя на 09.11.2024г. в 20, 29ч./първоначално/ и в 20, 36ч. /последващо с корекция на изх.№/. Представената Справка за средни стойности – л.11, доколкото отчита такива на дата 09.11.2024г. от 01: 00ч. до 00: 00ч. също не отстранява допуснатите нередовности в процедурата, доколкото тя е съставена и издадена след издаването на акта, тъй като включва съдържание относно стойностите след изпращането на акта на дружеството. Няма твърдения от страните, че са съставяни други документи, които са във връзка с процесното предписание. При осъществяването на всеки вид контрол – превантивен, текущ и последващ, в ЗООС съобразно вида на извършваната проверка са определени процедури с различно съдържание. В случая се сочат както съществуващи факти и обстоятелства, които не са и точно определени, т.е. те са настъпили и определят контрола като текущ, но и „очаквани“, които пък на база това кратко посочване могат да определят контрола като превантивен. Актове на текущия контрол би следвало да са съпроводени с констатации за резултатите от извършена проверка, където да се съдържат съответните данни за констатираните нарушения по ЗООС от страна на адресата, като именно с оглед тези констатации следва да се дават предписания от страна на органа, при неизпълнение на които, могат да бъдат наложени принудителни административни мерки или административни наказания, също изброени конкретно и изчерпателно в ЗООС. Поради изложеното съдът счита, че процесното предписание е издадено при липса на форма, изразяващо се в непосочване на фактическите и правни основания за издаването му, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на спазване на процедурите по осъществяване на превантивен, текущ или последващ контрол. Така процесния административен акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на изискванията на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът