Решение № 11753 от 29.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от „•••••“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Д. З., срещу НАП – гр. София с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца:

• Сумата от 2 249 920, 00 лв. – пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен РА от 15.04.2020г. на РД НАП – Пловдив, отменен по съответния ред, изразяващи се в разликата между договорената продажна цена по предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. между „•••••“ ЕООД и „•••••“ АД и сумата, за която вещите са били продадени, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

• Сумата от 1 097 397, 95 лв. – реално претърпени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка и лихва за забава по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., сключен между „•••••“ ЕООД и „•••••“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че със Заповед за възлагане на ревизия от 03.12.2019г., изменена със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия от 03.02.2020г. е било възложено извършването на ревизия на ищеца за ангажиране на отговорност за ДДС по доставки, извършени от ••••• ЕООД. В хода на ревизията са наложени предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – запор върху движими вещи и съоръжения. Ревизията на „•••••“ ЕООД приключва с РА от 15.04.2020г. на ТД НАП – Пловдив. Било е определено задължение в размер на 1 584 486, 31 лв., както и лихва в размер на 67 346, 06 лв. Срещу РА е подадена жалба до Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ НАП, като Директорът е потвърдил РА. РА е бил обжалван и по съдебен ред. С Решение по адм. дело 1962/2020г. по описа на АС – Пловдив същият е бил отменен, като незаконосъобразен. На 15.02.2021г. между „•••••“ АД и „•••••“ ЕООД бил подписан предварителен договор за продажба на машини и съоръжения. Ищецът се задължил да прехвърли на купувача собствеността върху изброените в молбата машини и съоръжения. Договорената продажна цена била в размер на 3 415 000, 00 лв. с ДДС. Във връзка с Решението на АС – Пловдив, с което е отменен РА, ищецът е поискал от ТД НАП – Пловдив отмяна, алтернативно – замяна на наложените обезпечителни мерки. Не са били предприети никакви действия. Поради действието на наложените обезпечителни марки купувачът се отказал от окончателно сключване на договора. Едва на 02.06.2021г. публичен изпълнител при ТД НАП – Пловдив издава Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки, с което запорът върху машините бил отменен. На 15.07.2021г. е издадено и Постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки, с което е отменен запора върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени в трезори, включително и съдържаните на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление до размера на 1 751 892, 69 лв. „•••••“ АД предявило претенции за заплащане на неустойка по чл. 9 от предварителния договор между страните, посредством арбитражно дело, образувано на 16.11.2021г. С решение по това дело „•••••“ ЕООД било осъдено да заплати на „•••••“ АД сумата от 1 024 500, 00 лв. – неустойка за неизпълнение на предварителния договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., както и сумата от 62 897, 95 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 09.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда. С оглед на това решение е издаден ИЛ и е образувано изпълнително дело срещу ищеца при ЧСИ В. Л.. В резултат на отменения като незаконосъобразен РА ищецът не е могъл да изпълни задълженията по сключения предварителен договор от 15.02.2021г., поради което е претърпял имуществени вреди – реално претърпени загуби. Същевременно се твърди в исковата молба, че дружеството е претърпяло и пропуснати ползи, изразяващи се в продаването на машините на по-ниска цена от цената която е била договорена в предварителния договор между дружеството ищец и „•••••“АД.

Излагат се допълнителни съображения в писмени бележки.Претендират се разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Излага се, че исковата молба е неоснователна. Излага се, че дружеството само се е вкарало в невъзможността да изпълни задълженията си по сключения предварителен договор от 15.02.2021г. Дружеството е сключило предварителен договор по време на висящ процес по обжалване на РА. Излага се, че предварителният договор между дружествата е антидатиран. Твърди се, че НАП е разбрала за сключения предварителен договор едва в настоящият процес. Твърди се, че ниската продажна цена на машините не следва да се вменява като вина на НАП, а в поведението на ищеца, което е антиикономическо. Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив посочва, че искът е неоснователен и неследва да бъде уважен, тъй като по никакъв начин не е установено, че са причинени вреди на ищеца, от отменения незаконосъобразен акт, счита, че ползите от предварителния договор са били хипотетични.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001619007801-020-001/03.12.2019г., изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р - 16001619007801-020-002/03.02.2020г. е възложено извършването на ревизия на „•••••“ ЕООД за ангажиране на отговорност за ДДС по доставки, извършени от „••••“ ЕООД. Ревизията на „•••••“ ЕООД приключва с Ревизионен акт № Р- 16001619007801-091-001 / 15.04.2020 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, издаден от П. Д. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който е определено задължение по чл. 177 по ЗДДС, на стойност 1 584 486, 31 лв., ведно с начислените лихви в размер на 67 346, 06 лв. Срещу РА е подадена жалба до Директора на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, като с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 357/24.07.2020 г., Директорът на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив е потвърдил оспореният РА. РА е оспорен по съдебен ред и с влязло в сила Решение № 518/10.03.2021г. постановено по адм.д. № 1962/2020г., XVII състав, по описа на Административен съд - Пловдив е РА е отменен като незаконосъобразен. Решението на съда не е било обжалвано пред Върховен административен съда.

В хода на ревизията, след постъпило искане на основание чл. 199, ал. 1 от ДОПК до Директора на ТД на НАП - Пловдив, изх. № [рег. номер]-000-0652452/11.12.2019 г. за замяна на предварителна обезпечителна мярка „Запор на банкови сметки“ с предварителни обезпечителни мерки: „Запор върху движими вещи“, за обезпечаване на очаквано публично вземане в общ размер на 1 593 086, 20 лв., от които главница в размер на 1 584 486, 20 лв. и лихва 8 600 лв. към 04.12.2019 г., са наложени следните предварителни обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, изх. № [рег. номер]-023- 0003712/16.12.2019г.:

✓ Запор върху движими вещи - машини и съоръжения:

1. CNC 3D принтер за пластмасови детайли Stratasys Fortus 900mc 2. CNC за огъване и гофриране на ролкова ламарина TF SUBM1000-55 3. CNC абкант TF HB250-3100E 4. NC хидравлична гилотина TF HGS-N31/8 5. CNC машина за лазерно рязане TF QY-LCF1530 6. CNC вертикална 5-осна фреза Kinsen VS80160 7. CNC машина за водно рязане TF EMB3015 8. Система за добавъчно производство EOS M 290 9. CNC многофункционален струг HTSK 550T 10. Шприц-автомат за подови скари и клетки Haifly TX-1400 11. Хидравлична четири-колонна преса TF Y32-400T, С Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.6 от ДОПК, изх. № [рег. номер]-139- 0000939/11.05.2020г. е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки.

Във връзка с Решение № 518/10.03.2021г. постановено по адм.д. № 1962/2020г., XVII състав, по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА, на 12.03.2021г. „•••••“ ЕООД е поискало от ТД на НАП - Пловдив отмяна, алтернативно замяна на наложените обезпечителни мерки. От страна на НАП не са предприети каквито и да било действия за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Изрично в молбата от 12.03.2021г./л.233/е посочено, че е необходимо отмяна или алтернативно замяна на наложените обезпечителни мерки с други такива с оглед на сключен предварителен договор с „•••••“АД. Посочено е, че наличието на запор върху машините ще направи невъзможно добросъвестното изпълнение на предварителния договор и за дружеството ще възникне задължение за неустойка за неизпълнение. С писмо изх.№[рег. номер]-178-0007641/18.03.2021г., изпратено и получено от дружеството едва на 09.04.2021г. дружеството е било уведомено, че няма законова възможност за удовлетворяване на искането. Към 09.04.2021г. Решение № 518/10.03.2021г. постановено по адм.д. № 1962/2020г., XVII състав, по описа на Административен съд – Пловдив е било влязло в законна сила. Въпреки наличието на отменен РА по съдебен ред с Решение № 119/21.04.2021г. е потвърден отказа за отмяна алтернативно замяна на наложените обезпечителни мерки на дружеството-ищец.

Едва на 02.06.2021г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив издава Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-024- 0016865/02.06.2021г., с което е отменен наложения запор върху машините и съоръженията. На 15.07.2021г. публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив издава и Постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]- 193-0000567/15.07.2021г., с което е отменен запора върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържание на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ПИБ АД, до размера на 1 751 892, 69 лв., наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0087160/02.12.2020г.

На 15.02.2021г. между „•••••“ АД и „•••••“ ЕООД е подписан Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения/ за който договор ответникът е бил уведомен още на 12.03.2021г. – чрез уведомяване на ТД на НАП Пловдив/. По силата на този договор „•••••“ ЕООД, в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на „•••••“ АД, в качеството му на купувач, правото на собственост върху следните свои машини и съоръжения, а именно:

Съгласно чл.3 от договора страните се уговарят да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността и да се предадат вещите в срок до 30 дни от датата на подписване на договора, след представяне на доказателства за отмяна на допуснатите обезпечения от НАП - запор върху движими вещи. С Анекс от 15.03.2021г. срока е удължен с още 14 дни, считано от датата на подписване на анекса - т.е. до 29.03.2021 г. На 29.03.2021г. - крайният срок за прехвърляне на собствеността по договора, поради това, че наложените върху машините и съоръженията обезпечителни мерки все още са били действащи, продавачът „•••••“ АД не е закупил вещите, по причина неизпълнение на задълженията на „•••••“ ЕООД.

Във връзка с неизпълнението на задълженията на „•••••“ ЕООД по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., „•••••“ АД е предявил претенции за заплащане на неустойка съгласно чл.9 от договора, посредством арбитражно дело ad hoc, образувано на 16.11.2021 г. С Решение от 22.12.2021г. по арбитражно дело ad hoc „•••••“ ЕООД с осъден да заплати на „•••••“ АД следните суми:

Във връзка с постановеното Решение от 22.12.2021г. по арбитражно дело ad hoc е образувано ч.т.д. 20225300900262/2022 г. по описа Окръжен съд - Пловдив, по което има издаден изпълнителен лист за присъдените суми. „•••••“ АД е образувал изпълнително дело срещу „•••••“ ЕООД, първоначално при ЧСИ П. И., ИД № 20228210400702, а впоследствие преместено при ЧСИ В. Л., ИД № 20227800400201 за продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че договорената продажна цена на машините и съоръженията е посочена в Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. е на обща стойност 3 415 000 лева с вкл. ДДС или 2 845 833, 33 лева без ДДС. Вещото лице е установило единичните цени на всяка една от машините със и без ДДС.

В ССчЕ е извършена съпоставка на запорираните машини, описани в Постановление изх. № [рег. номер]-139/11.05.2020г. на НАП и тези, посочени в удостоверение изх. № 531/26.02.2025г. на ЧСИ В. Л., при която е установено, че от ЧСИ В. Л. са продадени седем броя машини, с фактури са продадени три броя машини по фактури № 3000000044/26.05.2023г., № 3000000045/01.06.2023г., № 3000000046/07.08.2023г. и фактура № 3000000047/20.02.2025г. и една машина е продадена с Документ за извършена продажба по чл.131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 83, ал.1 от ППЗДДС, или общо 11 броя машини, подробно описани в експертизата по вид и цена.

Към дата 20.02.2025г. в патримониума на „•••••“ ЕООД няма налични машини и съоръжения от описаните машини в Постановление изх. № [рег. номер]-139/11.05.2020г. на НАП.

Вещото лице е установило, че машините и съоръженията са били продадени за общата сума от 595 913, 33 лева без ДДС. Разликата между договорената продажба цена на машините и съоръженията, предмет на Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. и сумата, за която са продадени, възлиза на 2 249 920 лева, без включен ДДС.

Стойността на заплатена неустойка и лихви за забава по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г./ нотариално заверен на 01.03.2021г. – виж стр.85/, сключен между „•••••“ АД и „•••••“ ЕООД, в общ размер на 1 087 397, 95 лева.

Съгласно чл.9 от Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., в случай че продавачът е в забава за сключване на окончателен договор и предаване на вещите, той дължи неустойка в размер на 30 % от стойността на договора. Стойността на целия договор е в размер на 3 415 000 лева, като 30% от тази сума се равняват на 1 024 500 лева.

От приетата и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че процесните 11 броя машини и съоръжения са заприходени в активите на „•••••“ ЕООД по сметка 204 - машини, съоръжения и оборудване на дата 11.10.2019 г. на основание фактура № 0000000029/11.10.2019г., издадена от „•••• ЕООД. Движението на процесните 11 броя машини и съоръжения от придобиването им до тяхната продажба, както и начислената амортизация на всеки актив /машина/, с годишна амортизационна норма 30%, е отразено по отчетна и балансова стойност към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г. и 31.12.2023г. В счетоводен баланс на „•••••“ ЕООД към 31.12.2019г., 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г., 31.12.2023г. и към 31.12.2024г. машините са отразени в хил. лева в актива на баланса, в раздел „Дълготрайни материални активи“, група „Машини, производствено оборудване и апаратура“, съответстваща на стойността от оборотните ведомости в лева по сметка 204, за всяка година поотделно.

Вещото лице също така е установило, че по данни от представеното по делото Разпределение от ЧСИ В. Л. по изпълнително дело № 20227800400201 на сумата 466 696 лева от проведената на 04.10.2024 г. публична продан на седем броя машини, сумата е разпределена както следва:

1. Дължим данък добавена стойност съгласно чл. 131 от ЗДДС в размер на 77 782.67 лв.

1. Преведени суми на взискател съгласно Изпълнителен лист № 96, издаден на 12.05.2022 г. от ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛОВДИВ по ЧГД № 262/ 2022 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив в размер на 358 300.72 лв.

1. Публични задължения към Национална агенция за приходите в размер на 17 464.79 лв.

1. Такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 13 147.82 лв.

Видно от заключението на вещото лице „•••••“ ЕООД е изплатил изцяло задължението си към „•••••“ АД във връзка с дължимите неустойка и лихви за забава по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., в размер на 1 087 397, 95 лева.

Съдът цени изцяло така приетата ССчЕ тъй като тя е изготвена на база приети по делото писмени доказателства, непротиворечива е и не е оспорена от страните. Дава отговор на поставените от страните въпроси.

Съдът цени и приетите по делото писмени доказателства и смята за неоснователни и недоказани твърденията на ответника, че голяма част от представените от ищеца писмени доказателства били антидатирани и изготвени за целите на настоящият процес.

Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. е с нотариална заверка от 01.03.2021г., освен това е бил представен и на данъчната администрация с Молба с вх.№ [рег. номер]-000-0115991/12.03.2021г.

От мотивите на Т. А. съд при Националната юридическа фондация не може да се направи обоснован извод или дори да се породи съмнение, че достоверността на датата на предварителния договор, а и неговата валидност е спорна. Още повече, именно Т. А. съд при Националната юридическа фондация, приемайки предварителния договор за реално сключен, осъжда ищеца да заплати уговорената в него неустойка, която се явява основната претендирана вреда за дружеството в настоящото производство от незаконосъобразно издадения РА. Това решение е прието за изпълнително основание от ОС Пловдив и въз основа на него е издаден изпълнителен лист.

Освен това процесуалния представител на ответника твърди, че били представени частни документи, по които било работило вещото лице с недостоверна дата, без да посочва кои са тези частни документи. Не се представиха каквито и да са доказателства, които да оборят представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая се претендират вреди, причинени от незаконосъобразен акт –Ревизионен акт № Р- 16001619007801-091-001 / 15.04.2020 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, издаден от П. Д. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А. Н. Б. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който е определено задължение по чл. 177 по ЗДДС, на стойност 1 584 486, 31 лв., ведно с начислените лихви в размер на 67 346, 06 лв. – отменен с влязло в сила Решение № 518/10.03.2021г. постановено по адм.д. № 1962/2020г., XVII състав, по описа на Административен съд - Пловдив.

Предвид изложеното Съдът намира иска спрямо НАП - София за допустим, тъй като посоченият административен орган в случая се явява пасивно легитимиран.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира съгласно ЗОДОВ.

Предвид чл. 203 от АПК вр. чл.1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

В случая Съдът намира, че посочените кумулативно дадени предпоставки, а именно отменен административен акт, вреда, настъпила в патримониума на ищеца, причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, са налице.

Налице са предпоставките на чл.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на „•••••“ЕООД за имуществени вреди – пропуснати ползи от наложения като предварителна обезпечителна мярка в хода на ревизионното производство запор върху движими вещи и причинени реални вреди.

В разглежданата хипотеза, когато с влязло в сила постановление е наложен запор върху движими вещи, като обезпечителна мярка по чл.121 ДОПК и впоследствие ревизионният акт за установени публични задължения, във връзка с които е наложен запорът, бъде отменен, е налице първата предпоставка на чл.1 ЗОДОВ – отменен незакосъобразен ревизионен акт. Налице е вреда, тъй като за процесния период ищецът не е могъл да изпълни сключен предварителен договор за продажба именно на запорираните движими вещи, макар и това да се е налагало от икономическото състояние на дружеството-ищец. Освен това договорената цена е била изгодна за дружеството-ищец и получената сума е щяла да покрие и евентуалното задължение по оспорвания РА. Именно за да изпълни този договор дружеството-ищец е подало молба да бъде отменена тази обезпечителна мярка, за да може да оперира с движимите вещи. Тази вреда е в размер на договорената цена, която „•••••“АД е щяло да заплати и стойността за която са били продадени стоките в последствие, както и на реално заплатените неустойки и лихви. Налице е причинна връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и вредата и тази причинна връзка не се прекъсва от актовете за налагане на обезпечителни мерки и тяхното влизане в сила.

Не всяко събитие в причинно следствената верига, което настъпва между вредоносния факт и вредата прекъсва тази верига. Подобен извод не следва от двете прилагани в практиката теории за същността на причинната връзка - теорията за еквивалентността и теорията за адекватността; не следва и от възприетите в практиката становища за това кога вредата е пряка и непосредствена. В правната действителност обикновено вредата настъпва в контекста на комплекс от събития и няма изискване вредата да следва непосредствено във времето вредоносното събитие до степен между тях да не застава никакъв друг факт от обективната действителност. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя или да създава реалната възможност за настъпването на вредата под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост /Г., П., Деликтно право, Н. З., София, 2018/виж и Решение №6429/23г. на ВАС – особено мнение на съдията-докладчик.

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено в ревизионно производство във връзка с издаден впоследствие и отменен ревизионен акт не е от естество да прекъсне причинно-следствената верига между вредоносния отменен акт и настъпилите вреди. Предвидено в закона и нормално е данъчната администрация да предприема действия за обезпечаване на публични задължения. Събитията в хода на причинно-следствената верига, които са нормални и естествени, при това предвидени в закона, за да доведат до възникване на определени правни последици, не водят до елиминиране на причинната връзка, каквото е и становището на част от съдебните състави на ВАС. Връзката между твърдяната вреда и вредоносното събитие и в този случай би могла да отговаря на изискванията на теориите за еквивалентността и адекватността.

В случая е налице наложена предварителна обезпечителна мярка с влязло в сила постановление на публичния изпълнител, издадено на основание чл.121, ал.1 ДОПК, още преди да е издаден ревизионния акт, за обезпечаване на бъдещи публични вземания. Обстоятелството, че отказът за отмяна това постановление е могло да бъде и е било обжалвано пред по-горестоящия орган и е било потвърдено при обжалването, не означава, че отмяната на ревизионния акт, във връзка с която е издадено, не се отразява на неговата законосъобразност. Още повече, че решението с което е бил потвърден отказът е постановено след отмяна на РА с влязло в сила съдебно решение.

Предварителната обезпечителна мярка запор е наложена именно във връзка с обезпечаване на вземанията, установени с отменения ревизионен акт. Отмяната на ревизионния акт има обратно действие и премахва породените от акта правни последици от неговото издаване с обратна сила. Решението, с което се отменя административен акт има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. По силата на това решение в материалните административни правоотношения между страните по делото настъпва промяна - възникналите по силата на отменения административен акт права и задължения, в случая публични задължения, отпадат с обратна сила. Това следва и от чл.301 АПК, който задължава административния орган при отмяна на административен акт, чието изпълнение е започнало преди влизането му в сила, да възстанови нарушеното право или да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. След като установените с отменения ревизионен акт публични задължения не съществуват, от това следва, че не е била налице и необходимост те да бъдат обезпечавани. Да се приеме обратното, би означавало да се признае, че НАП действа винаги законосъобразно, когато преди издаване или преди влизане в сила на ревизионни актове обезпечава или започва действия по предварително събиране на публични вземания, независимо от резултатите от съдебния контрол върху тези ревизионни актове, т.е. независимо налице ли са публични задължения за засегнатото лице. Не такова е виждането на законодателя обаче, който изрично е предвидил в чл.128 и чл.129 ДОПК връщане на недължимо събрани публични задължения, и то със съответните лихви. Именно възстановяването на дължимите суми, и то с лихви сочи, че събирането им се счита за незаконно още от датата, на която са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите – чл.129, ал.6 ДОПК.

Освен това, в производството по чл.197 ДОПК засегнатото лице не може да противопостави на данъчната администрация твърдения, че публичните вземания не съществуват, т.е. на този етап то не разполага с пълна възможност за защита. В това производство, особено когато то се налага във връзка с чл.121 ДОПК, в който случай все още не е налице дори изпълнително основание, се проверява единствено спазването на процесуалните правила и обезпечителната нужда. Съдът може да отмени предварителната обезпечителна мярка само ако се докаже, че ревизионно производство изобщо не се води, ако искането за налагането на мярката не е мотивирано или при липса на обезпечителна нужда - ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, т.е. предварително доброволно блокира част от имуществото си с цел върху него да бъде насочено изпълнението при издаване на законосъобразен ревизионен акт – чл. 197, ал.3 ДОПК. Евентуалната недължимост на публични задължения на този етап от производството изобщо не подлежи на обсъждане от органите по приходите и от съда. Следователно, първата възможност на засегнатото лице да се защити срещу неоснователното налагане на обезпечителни мерки за публични задължения, които не съществуват, е едва след отмяната на административния акт.

Следователно налице е първата предпоставка – отменен по съдебен ред незаконосъобразен РА.

Налице е и втората предпоставка – причинена вреда и реално пропусната полза.

Видно от заключението на вещото лице „•••••“ ЕООД е изплатил изцяло задължението си към „•••••“ АД във връзка с дължимите неустойка и лихви за забава по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., като със сумата от 1 087 397, 95 лева патримониумът на дружеството ищец е увреден. Обедняването е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт на ТД на НАП Пловдив.

В резултат на незаконосъобразните действия и актове на данъчната администрация „•••••“ ЕООД не е могъл да продаде своевременно и на договорените условия машините и съоръженията. Това е довело до принудителната продажба на 7 броя машини в хода на изпълнителното производство. Останалите машини и съоръжения дружеството-ищец е трябвало да продаде, тъй като е имало нужда от парични средства, но поради промяна на пазарните и конюнктурни условия, продажбата им се е осъществила на многократно занижени цени. Неоснователно е твърдението, че продажбата на по-ниски цени зависела само от поведението на дружеството-ищец. Видно е, че първоначално договорената цена в предварителният договор за продажба е била съобразена с пазарните условия, но поради разваляне на договора, заради ненавременно вдигнат запор, наложен с оглед незаконосъобразен РА, след това стойността на тези движими вещи е намаляла по независещи от дружеството причини.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че договорената продажна цена на машините и съоръженията е посочена в Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. и е на обща стойност 3 415 000 лева с вкл. ДДС или 2 845 833, 33 лева без ДДС. Вещото лице е установило единичните цени на всяка една от машините със и без ДДС.

В ССчЕ е извършена съпоставка на запорираните машини, описани в Постановление изх. № [рег. номер]-139/11.05.2020г. на НАП и тези, посочени в удостоверение изх. № 531/26.02.2025г. на ЧСИ В. Л., при която е установено, че от ЧСИ В. Л. са продадени седем броя машини, с фактури са продадени три броя машини по фактури № 3•••••/2••••г., № 3••••г., № 3•••••г. и фактура № ••••г. и една машина е продадена с Документ за извършена продажба по чл.131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 83, ал.1 от ППЗДДС, или общо 11 броя машини, подробно описани в експертизата по вид и цена.

Вещото лице е установило, че машините и съоръженията са били продадени за общата сума от 595 913, 33 лева без ДДС. Разликата между договорената продажба цена на машините и съоръженията, предмет на Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. и сумата, за която са продадени, възлиза на 2 249 920 лева, без включен ДДС. Тази сума представлява реална загуба за „•••••“ ЕООД, който поради невъзможност да изпълни задълженията си, е бил принуден да продаде имуществото си на по-ниска стойност.

Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между установените имуществени вреди, претърпени от ищеца и отмененият административен акт, тъй като вредите се явяват пряка и непосредствена последица от същия, тъй като ищецът не е могъл свободно да оперира със запорираните вещи, а става въпрос за предварителни обезпечителни мерки, които са отпаднали с отмяната на РА като незаконосъобразен.

Предвид изложеното следва НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на „•••••“ ЕООД обезщетение за претърпени вреди въз основа на отменен незаконосъобразен акт на държавната администрация - Ревизионен акт № Р- 16001619007801 -091 -001/15.04.2020г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, в общ размер на 3 337 317, 95 лева, представляващи:

• Реално претърпени вреди, изразяващи се в разликата между договорената продажна цена по предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г. и сумата, за която са вещите са продадени, в размер на 2 249 920 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 22.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

• Реално претърпени вреди от заплатена неустойка и лихва за забава по Предварителен договор за продажба на машини и съоръжения от 15.02.2021г., сключен между „•••••“ АД и „•••••“ ЕООД, в размер от 1 087 397, 95 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба- 22.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение възражението на ответника, подкрепено и от представителя на Окръжна прокуратура Пловдив, относно наличие на виновно поведение от страна на ищеца, налагащо отхвърляне на иска, Съдът намира същото за неоснователно. Ищецът няма и не е имал законоустановено задължение да счита, че дори и при отмяна на РА с влязло в сила решение на съда постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки няма да бъде отменено, още повече, че съвсем добросъвестно е уведомил ТД на НАП Пловдив, че е налице сключен предварителен договор за продажба на запорираните машини, като е посочил и какви ще са последиците от неизпълнение на предварителния договор.

На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат разноски за производството, изразяващи се в заплатена от него държавна такса, разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение в общ размер на 89 701.72 лева- 89 651.72 лв. Изплатен адвокатски хонорар, 50 лв. ДТ за образуване на производството. Не е направено възражение за прекомерност от страна на ответника.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив.