Решение № 725 от 23.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1368/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление №756037-F751055, издадено на 14.02.2024г. от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „АГРО МАРКЕТ-21“ АД, ЕИК 115876253, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“ №1, представлявано от ликвидатора А. Б. Д., ЕГН: ••••••••••, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС. Жалбоподателят, в депозираната жалба и в съдебно заседание, чрез ликвидатора на дружеството, оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна. Излага съображения за квалифициране на случая като маловажен. Въззиваемата страна, чрез юрк. И. К., пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна съдът установи следното: Дружеството жалбоподател „АГРО МАРКЕТ-21“ АД било регистрирано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /Търговския регистър/ към Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“ №6, с вписан управител – Д.Х.Ш.. През 2008г. дружеството било регистрирано по ЗДДС и като такова имало качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС. С Решение №105/23.03.2022г. по т.д. № 891/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив дружеството „АГРО МАРКЕТ-21“ АД, ЕИК: 115876253 било прекратено по реда на чл.252, ал.1, т.4 от Търговския закон. На 25.03.2022г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията било вписано прекратяване на търговската дейност на жалбоподателя и обявяване на производство по ликвидация. На същата дата Агенция по вписванията издала Акт за назначаване на ликвидатор, а именно Д.А.Г.. От датата на вписване в Търговския регистър на прекратяването на търговската дейност на дружеството, за последното като данъчно задължено лице възникнало задължение по чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС, в 14-дневен срок на настъпване на това обстоятелство, да подаден заявление за дерегистрация в ТД на НАП-Пловдив с краен срок до 08.04.2022г. включително. На 28.03.2022г. в Търговския регистър било вписано заличаване на обстоятелството по назначаването на Голева като ликвидатор на дружеството. На 01.12.2023г. в Търговския регистър било регистрирано заявление относно дадено от А. Б. Д. съгласие за приемане на назначаването му за ликвидатор, удостоверено чрез нотариална заверка на подписа, вписано в Търговския регистър на 07.12.2023г. На 08.12.2023г. в ТД на НАП-Пловдив от ликвидатора на дружеството Д. било подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС на дружеството жалбоподател с вх.№163922304707927/08.12.2023г. Във връзка с подаденото заявление, свид. С. В. К., на длъжност „•••“ при ••• извършила на 08.12.2023г. проверка и след като установила гореизложените факти, приела че „АГРО МАРКЕТ-21“ АД е извършило нарушение на чл.109, ал1 вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС, за което съставила срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №F751055/09.01.2024г. Актът бил съставен в присъствието на ликвидатора на дружеството Д.. В законоустановения срок срещу акта били депозирани писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б."б" от ЗДДС. Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С. К., която поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Вменената на дружеството жалбоподател разпоредба на чл.109, ал.1 от ЗДДС /в редакцията й относима към датата на деянието/ предвижда в случаите по чл.107, т.3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл.107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Съответно чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС посочва като основание за задължителна дерегистрация прекратяването на юридическо лице с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията. Цитираните разпоредби отнесени към безспорно установената според съда фактология и събрания доказателствен материал, формират извод за категорично доказано извършено от жалбоподателя „Агро Маркет – 21“ АД нарушение по смисъла на чл.109, ал.1, вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС, тъй като дружеството като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14 дни от настъпване на обстоятелство за задължителна дерегистрация по ЗДДС заявление за дерегистрация. Прекратяването на търговската дейност на дружеството е било вписано в Търговския регистър на 25.03.2022г. и заявлението за дерегистрация е следвало да бъде подадено в ТД на НАП – Пловдив в срок до 08.04.2022г. включително, което е сторено едва двадесет месеца по-късно, а именно на 08.12.2023г. Нарушението е извършено чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние от страна на жалбоподателя. Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен общественоопасен резултат. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото субект на нарушението по приложената санкционна разпоредба на чл.178, ал.1 от ЗДДС е данъчно задълженото лице, какъвто се явява жалбоподателят. При определяне на административното наказание наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и правилно е индивидуализирал наказанието за извършеното нарушение. Наложената имуществена санкция в предвидения в чл.178 от ЗДДС минимален размер от 500 лв. съответства на степента на обществена опасност на деянието и е в размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като "маловажен случай". Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по- ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения. Деянието е формално и липсата на съставомерен резултат няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Посочената законова норма сочи за „маловажен случай" този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Изтъкнатият в жалбата довод, че реално не е причинена щета на фиска, не може да доведе до извод на маловажност на деянието, доколкото това обстоятелство е съобразено при определяне на приложимата санкционна норма. Извод за ниска степен на обществена опасност на извършеното не може да бъде направен и вземайки предвид отбелязаното в НП обстоятелство, че нарушението е за първи път, тъй като същото изрично е съобразено при определяне на размера на наказанието, който както се посочи по-горе се явява правилно определен и съответен на извършеното нарушение. Тези обстоятелства нито са многобройни, нито са от такова естество, че да се счита, че имуществената санкция и в минималния си размер се явява несъразмерно тежка на обществената опасност на нарушението. Наред с горното, от съществено значение за формиране на извод за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен е обстоятелството, че санкционираното противоправно поведение е продължило в изключително дълъг период от време, продължил около 20 месеца, което при всички случаи следва да бъде отчетено като оттегчаващо обстоятелство за определяне степента на обществена опасност на деянието. Отделно от това следва да се отчете, че в самото начало на четиринадестдневния срок за изпълнение на задължението по чл.109, ал.1 от ЗДДС на дружеството е бил назначен ликвидатор, за който по делото липсват данни и доказателства да е бил обективно възпрепятстван да подаде съобразно законовия срок заявление за дерегистрация в ТД на НАП-Пловдив. Действително настоящият ликвидатор на дружеството жалбоподател е подал заявление за дерегистрация непосредствено след вписване в Търговския регистър на представено нотариално заверено съгласие с образец на подписа му. Това обаче не е достатъчно да се счете като такова смекчаващо обстоятелство, което да доведе до неналагане на наказание на нарушителя по реда на чл.28 от ЗАНН с писмено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Задължението е на данъчно задълженото лице, каквото е дружеството жалбоподател, което е бездействало в един продължителен период от време, макар да се установи, че е имало възможност да го изпълни в законоустановения срок. Що се отнася до изтъкнатите в жалбата липса на дейност на търговеца, липсата на приходи и разходи за дружеството, съдът намира, че същите не могат да бъдат такова самостоятелно основание, въз основа на което съдът да отмени обжалваното НП на фона на продължилото изключително дълго закъснение за изпълнението на задължението по чл.109, ал.1 от ЗДДС. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към обсъждания казус. След служебна проверка на АУАН и НП съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне им са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на дружеството жалбоподател, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендираните разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната активност по делото на въззиваемата страна, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева, което следва да бъдат заплатено от жалбоподателя. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът