Решение № 839 от 30.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2654/2021 г.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът К. – ХС“ ЕООД, ЕИК ••••••• твърди, че на 16.12.2018 г. между възложителя „Б.“ ЕАД, чийто правоприемник е „Б.“ ЕООД, и консултант-изпълнителя Х.Ц.С. е бил подписан консултантски договор, с предмет консултации относно употребата на информационната система за събиране на средства и данни (по-известна като „билинг“ система), методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмни продукти, внедрени в системата на „Б.“ ЕАД.

Сочи, че съгласно чл.3 от Договора, възложителят се задължава да заплаща на консултант- изпълнителя ежемесечно възнаграждение от 3000 лева, което следва да бъде изплащано до последния ден на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съгласно чл.6 от Договора, консултант-изпълнителят извършва консултациите си по телефон, имейл, предоставен му от компанията, или лично на място. Договорът е без уговорен срок на действие. Съгласно чл.9 от Договора, всяка от страните има право да прекрати действието му с 6-месечно писмено предизвестие до другата страна. В Договора не се съдържа условие (клауза) евентуалните му изменения и допълнения да бъдат извършвани задължително в писмена форма за валидност.

Ищецът излага, че на 30.01.2019 г. между страните по Договора е бил подписан анекс, с който те са се съгласили да увеличат размера на дължимото нетно месечно възнаграждение за консултант-изпълителя, както следва: от 01.02.2019 г. - на 5500 лева, а от 01.07.2019г. - на 6475 лв. без ДДС (Доказателство № 2).

На същата дата (30.01.2019 г.), между страните по Договора и третото лице К. – ХС“ЕООД (в процес на учредяване), действащо чрез учредителя си Х.Ц.С., ебило сключено тристранно споразумение, съгласно което същите са се съгласили, че след вписването на учредяването на К. – ХС“ ЕООД в търговския регистър, то ще замести консултант-изпълнителя като страна по Договора, на основание чл.102 от ЗЗД, считано от 01.07.2019 г. Съгласно исковата молба, на 28.10.2021 г. ответното дружество е връчило на К.- ХС“ ЕООД нотариална покана, съдържаща уведомление за едностранно и незабавно прекратяване на взаимоотношенията с него, свързани с поддръжка на „билинг“ системата на „Б.“. Съгласно уведомлението, прекратяването на взаимоотношенията е в сила, считано от датата на получаването му.

Ищецът намира, че от начина, по който е формулирано уведомлението от 28.10.2021 г., можело да се заключи, че ответното дружество напълно игнорира съществуването на Договора, по който е страна, опитвайки се да внуши, че отношенията му с К.- ХС“ ЕООД са неформални и произтичащи единствено от издаваните от ищеца месечни фактури, във връзка с осъществяваната от него поддръжка на „билинг“ системата на „Б.“.

Сочи, че преди връчването на това уведомление, ищецът не е получавал друго изявление от ответното дружество, свързано с прекратяването или развалянето на Договора, поради което намира, че това е единственият действащ, формално сключен договор между страните, уреждащ отношенията им по повод поддръжката на информационната система („билинг“ системата).

Излага, че в отговор на полученото от ищеца уведомление от 28.10.2021 г., той връчил на свой ред на ответното дружество на 10.11.2021 г. покана за плащане на следните дължими от него суми, произтичащи от Договора и неговото едностранно, нерегламентирано прекратяване:

• 99 120 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение на Договора, въз основа на който ищецът е осъществявал поддръжката на „билинг“ системата на Б., дължимо с оглед неговото нерегламентирано прекратяване;

• 18 502, 73 лева с вкл. ДДС, съставляваща размера на неплатеното възнаграждение за поддръжка на „билинг“ системата за м.10.2021 г. (за 28 дни), съгласно 2 бр. фактури.

Ищецът твърди, че претендираното обезщетение обхваща срока на неспазения от ответното дружество 6-месечен срок за писмено предизвестяване за прекратяване на Договора, уговорено в чл.9. Със заплащането му се компенсира пропуснатата от ищеца полза от изпълнението на Договора. Размерът на същото е определен на база последно уговореното и заплатено от възложителя (ответника) месечно възнаграждение за м.09.2021г. за поддръжка на „билинг“ системата (16 520 лв. без ДДС), който се установява от издадената и заплатена фактура.

Излага, че търпи загуби, изразяващи се в пропуснати от него ползи от неизпълнението на Договора, които са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на ответното дружество на задължението му по чл.9 да извести консултант-изпълнителя за прекратяването на действието на Договора с 6-месечно писмено предизвестие. Намира, че в резултат на неизпълнението на това договорно задължение ищецът е бил лишен неправомерно от правото да получи съответното възнаграждение за работата си по поддръжката на „билинг“ системата на ответното дружество, дължимо до изтичането на регламентирания в Договора срок на предизвестието за прекратяване на действието му.

Счита, че в случая са налице пропуснати ползи, изразяващи се в осуетената сигурна възможност за него да увеличи имуществото си, като получи за точното изпълнение на своята работа по поддръжка на информационната система („билинг“ системата) на ответника съответните месечни възнаграждения, дължими до изтичането на уговорения 6- месечен срок на предизвестието за прекратяването на Договора.

Заявява, че съгласно представените фактури (29 бр.), месечното възнаграждение за поддръжка на „билинг“ системата е било променяно от страните неколкократно. В периода м.07.2019г. - м.04.2020 г. неговият размер е 6475 лева без ДДС, респ. 7770 лева с ДДС, а считано от м.05.2020 г. до прекратяването на Договора (на 28.10.2021г.), неговия размер е увеличен на 16 520 лева без ДДС, респ. 19 824 лв. с ДДС. Изключение е възнаграждението за м.07.2021 г., когато поради допълнителен обем от предоставени услуги, възнаграждението било 24 520 лева без вкл. ДДС.

Смята, че след като всички фактури, за периода от сключването на Договора - до м.09.2021 г. вкл., са били заплатени от ответното дружество, което обстоятелство се признава и от самия него в уведомлението му от 28.10.2021 г., то това означава, че извършената от него работа по поддръжка на „билинг“ системата е била приета без възражения.

Съгласно съдържанието на издадените от ищеца месечни фактури за предоставяните от него услуги на ответното дружество, считано от м.05.2020 г. е бил увеличен не само размерът на месечното възнаграждение (от 7770 лева с ДДС на 18 654 лева с ДДС), но е променено и основанието за издаване на фактурите, като вместо „поддръжка на информационна с-ма по договор“, по настояване на новоназначения изпълнителен директор на ответното дружество (вписан в ТРРЮЛНЦ на 02.04.2020 г.), ищецът започва да фактурира услугите си с основание „поддръжка на билинг система“.

Моли да бъде осъден „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ••••••• да заплати на ищеца К. – ХС“ ЕООД, с ЕИК: •••••••, следните суми:

А/ на основание чл.79, ал.1, предл. 2, вр. с чл.82 от ЗЗД – 99 120 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл. 9 от сключен договор от 16.12.2018 г.;

Б/ на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – 18 502, 73 лева с ДДС, съставляваща незаплатено възнаграждение по договор от 16.12.2018 г., дължимо за периода 01.10.2021г. - 28.10.2021 г., вкл.

Ответникът „Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията, че между него и Х.Ц.С. е бил сключен Консултантски договор на 16.12.2018 г. и анекс към същия договор от 30.01.2019 г. Твърди, че консултантският договор и анексът са антидатирани и сключени след като П.Г. е бил заличен като изпълнителен директор на дружеството в Търговски регистър (13.02.2019 г.), съответно той не е имал представителна власт по отношение на „Б.“ЕООД.

Оспорва, че между страните по Консултантския договор и К. - ХС“ ЕООД, дружество в процес на учредяване, е било сключено тристранно споразумение на 30.01.2019 г., съгласно което същите са се съгласили, че след вписването на учредяването на К. - ХС“ ЕООД в търговския регистър, дружеството ще замести Х.Ц.С. като изпълнител по консултантския договор. Твърди, че тристранното споразумение е било антидатирано и сключено след като П.Г. е бил заличен като представител на дружеството в Търговски регистър.

Твърди, че между страните са били налице множество еднородни и повтарящи се периодични търговски сделки, като всяка фактура за доставка обективира самостоятелен договор с отделен предмет и цена.

При условията на евентуалност, твърди, че след сключването на консултантския договор и на анекса към него е била налице обективна новация, при която са променени съществени елементи в правоотношението и това е довело до погасяване на старото правоотношение по договора и той е заменен с ново, различно правоотношение.

Сочи, че процесните споразумения не са били известни на ответника и за пръв път научава за съществуването им от исковата молба.

Поддържа, че ищецът е издал 29 бр. фактури за периода от 07.2019 г. до 10.2021 г., на които основава исковата си претенция (приложения 6, 7, 8 и 9 към исковата молба), като основанието, описано в различните фактурите, не е едно и също. Някои от фактурите били издадени с основание „поддръжка на билинг система“, една от фактурите (фактура № 31/02.08.2021 г.) била с основание „поддръжка на билингсистема; Фаза 1 за сключване на договор; Фаза 2 за сключване на договор“, а фактура № 34/01.11.2021 г. била с основание „консултантска услуга по договор“.

Излага, че възнаграждението в различните фактури не е едно и също, както и възнаграждението по фактури с едно и също основание е различно за всеки месец, катов по- голямата част от фактурите е различно по размер от възнаграждението, уговорено в Консултантския договор, изменен с анекса от 31.01.2019 г. Основанието на нито една фактура, с изключение до известна степен на фактура № 34/01.11.2021 г., не съвпадало с предмета на Консултантския договор.

Намира, че в периода от 07.2019 г. до 10.2021 г. между ищеца и ответника не е бил налице сключен договор за изработка, а са били налице множество периодични търговски сделки, от различен вид, свързани с предоставяните от ищеца услуги, които са се договаряли всеки месец.

Обобщава, че отношенията между страните не се уреждат въз основа на Консултантския договор и между страните не е налице правоотношение, на което ищецът да основава претенцията си за пропуснати ползи от прекратените търговски правоотношения, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като липсва основание, въз основа на което да се дължат от „Б.“ ЕООД.

Счита, че между консултантски услуги и поддръжка на система има съществена разлика - поддръжка на системата включва извършване от изпълнителя на активни действия по осигуряване работоспособността на системата и нейната сигурност, а консултантските услуги включват даване на указания и консултации от изпълнителя относно употребата на системата, като самите действия по осигуряване работоспособността на системата в този случай не се извършват от изпълнителя, а обичайно от служител на възложителя.

При условията на евентуалност, в случай че консултантския договор, анекса към него и тристранното споразумение бъда счетени за валидни, поддържа наличие на воля на страните за погасяване на породените задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание / предмет, цена и страни. Счита, че е налице обективна и субективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, което е основание за отпадане на поетите по Консултантския договор задължения и за двете страни. Субективната новация била възникналата със сключване на тристранното споразумение от 30.01.2019 г., а обективната - с пълната промяна на предмета на договора, което било видно от издадените фактури.

Счита, че е налице нов елемент, който се отнася до предмета на задължението, като както предметът, така и цената на изпълняваните услуги, а също така и странатабили променени. Поради това, задълженията по консултантския договор били отпаднали и за двете страни и отношенията между тях вече не се уреждали от него, а между тях са били налице съвсем различни договорености във връзка с изпълнение на услуги по поддръжка на билинг системата в „Б.“. Счита, че поради отпадане на задълженията и на двете страни по Консултантския договор, е отпаднало и задължението да отправят шестмесечно предизвестие за прекратяване до другата страна. Поради отпадналите задължения на страните по Консултантския договор, не било налице валидно основание, на което да се дължало обезщетение за пропуснати ползи на ищеца.

Поддържа, че е заплатилвсички услуги, извършени от ищеца въз основа на съответната издадена фактура (с изключение на фактура № 34/01.11.2021 г., договорката по която оспорва), поради което счита, че разпоредбата чл.266, ал.1 от ЗЗД не намира приложение между страните, тъй като „Б.“ ЕООД надлежно е изпълнило своето задължение за заплащане на работата по представените от ищеца фактури. Ищецът изрично признал, че е получил плащане по всички фактури до м.09.2021 г., поради което ответникът счита, че не ставало ясно кое е неизпълнението, което се твърди в исковата молба.

Оспорва по основание и размер претенцията за пропуснати ползи. Намира, че ищецът не доказва бъдещо и сигурно увеличаване на имуществото си. Претендираното от него обезщетение представлявало възнаграждение за услуги, които към датата на претенцията не са предоставени, може никога да не бъдат предоставени или ако бъдат предоставени, може да не са с необходимото качество. Счита, че размерът на пропуснатите пози е изчислен на база на брутната сума на дохода, който би получил ищеца, без да са отчетени всички присъщи разходи, които неминуемо биха се направили при действителното изпълнение по договора, и които биха намалили тази сума.

Оспорва и начина, по който ищецът е изчислил обезщетението - въз основа на сумата на последното уговорено и заплатено от ответника месечно възнаграждение, а именно за м. 09.2021 г., в размер на 16 520 лв. без ДДС, умножено по 6 месеца. Сочи, че между страните не е постигана договореност „Б.“ да заплаща сумата от 16 520 лв. без ДДС месечно на изпълнителя за определен срок, липсвала и уговорка за отправяне на предизвестие за прекратяване на отношенията между тях, а възнаграждението по фактура № 34/01.11.2021 г. било в размер от 6 475 лв. без ДДС и 7 770 лв. с ДДС, поради което било неясно защо се претендират пропуснати ползи на база на възнаграждението за предходния месец в различен размер.

Претендира присъждане на разноските по настоящото дело.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника в отговора.

Възразява срещу твърдението, че отношенията между страните, продължили 2 години и 5 месеца, са се уреждали от множество договори, обективирани в месечни фактури. От съдържанието им било видно, че издадените фактури за периода от месец 07.2019 г. до м.04.2020 г. вкл. реферират към сключен между страните договор, а не съставляват отделни договори, както смята ответникът.

Сочи, че считано от м.05.2020 г. (след вписването на 02.04.2020 г. на новия изпълнителен директор по партидата на „Б.“ ЕАД в търговския регистър), било променено не само месечното възнаграждение, но и основанието за плащането - вместо „поддръжка на инф. с- ма“, то е станало „поддръжка на билинг система“. Твърди, че от фактическа страна билинг система представлява вид електронна информационна система, чието най-общо предназначение в случая е да следи за изпълнението на задълженията на абонатите на оператора-ответник по сключените им договори, техните размери и падежи, както и да отчита постъпващите плащания по тях. Поради посоченото, оспорва твърдението, че фактурите до м.05.2020 г. и фактурите, издавани след това, се отнасят за различни услуги.

Излага, че отделни модули и продукти, интегрирани в билинг системата на ответника, са били разработени и внедрени от ищеца, като във вр. с това той е осъществявал дейността по поддръжката ѝ, което се е извършвало предимно дистанционно. Самата система била инсталирана на специален сървър, намиращ се в помещение в гр. Стара Загора, ползвано от ответника.

Поддържа, че освен консултантски услуги, предметът на договора включва и методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползвани продукти, внедрени в системата на „Б.“ ЕАД. Договорено било оказването на методическа помощ по текущото функциониране и при възникване на проблеми, касаещи технологията на ползваните продукти, внедрени в електронна информационна система, което е своеобразен вид поддръжка на същата. Счита, че не може да се очаква, че една такава специфична поддръжка на билинг система ще бъде идентична, например с поддръжката на машина или на друго механично устройство.

Доколкото между страните няма друг сключен договор, освен този от 16.12.2018г., и след като ответникът не представя с ОИМ доказателство, от което да се установява, че действието на същия е прекратено преди изпращането до ищеца на нотариална покана от 28.10.2021г., съдържаща волеизявлението на ответника за едностранно и незабавно прекратяване на правоотношенията между страните, то следва да се приеме, че действието на Консултантския договор е продължило именно до 28.10.2021 г. Във връзка с възражението на ответника относно размера на претенцията, пояснява, че месечното възнаграждение за поддръжка на билинг системата на „Евроком“ ЕООД за: м.05.2020г.; м.06.2020г.; м.07.2020г.; м.08.2020; и м.10.2020 било 15 520 лв. без ДДС (18 624 лв. с ДДС), а за: м.12.2020г.; м.01.2021г.; м.02.2021г.; м.03.2021г.; м.04.2021г.; м.05.2021г.; м.06.2021г.; м.08.2021г., м.09.2021г. – 16 520 лева без ДДС (19 824 лв. с ДДС). За м.09.2020г.; м. 11.2020г. и и.07.2021г. възнагражденията са в различен и завишен размер, което се дължало на по-големия обем от дейности, извършени от ищеца през тези месеци. За м.10.2021 възнаграждението било за 28 дни, затова и размерът му се различавал от този за м.09.2021г.Относно дължимото от ответника възнаграждение за периода 01.10.2021г. - 28.10.2021г., в размер от 18 502, 73 лв. с ДДС, както и за липсваща фактура за пълната сума, представя фактура № 0000000035/01.11.2021г. за сумата от 10 732, 73 лв. с ДДС, издадена с основание: „доплащане по д-р за услуга по поддръжка на билинг с-ма м. 10.2021“.

Оспорва и твърденията на ответника за новиране на договорасъс сключването на тристранното споразумение Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на ИМ, като оспорва поясненията на ищеца в ДИМ.

Намира, че от представената към ДИМ електронна кореспонденция, разменена между страните в периода м.07.2020 г. – м.01.2021 г., се установява извършване на действия по поддръжка на билинг системата, каквато дейност не оспорва, че ищецът е изпълнявал в периода, в който твърди, че Консултантският договор е бил заменен от множество отделни и периодични възлагания.

Оспорва твърденията на ищеца относно размер на търсените суми като неясни и противоречиви.

Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 9 от консултантския договор като противоречаща на добрите нрави. Според ответника прилагането ѝ би довело до неоснователно обогатяване, при което би бил нарушен принципът на справедливостта, тъй като предвиденият срок на предизвестие е прекалено дълъг и не съответства на обичайната търговска практика. С прекратяването на договора и отпадането на задълженията на страните за срок от 6 месеца ответникът няма да е длъжен да престира, но въпреки това би получил възнаграждение за пълния размер на престацията, която би трябвало да осъществи при действащ договор, което счита, че нарушава добросъвестността, тъй като срещу получаването на пълния размер на насрещната престация за един значителен период от време ищецът не би имал никакво насрещно задължение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно наличието на търговски правоотношения между страните, като се спори дали произтичат от сключен между тях консултантски договор от 16.12.2018 г., изменен с анекс и тристранно споразумение от 30.01.2019 г., съгласно твърдението на ищеца, или от множество неформални търговски сделки, от различен вид, свързани с предоставяните от ищеца услуги, които са се договаряли всеки месец, явяващо се тезата на ответника.

Видно от представения документ на 16.12.2018 г. между възложителя „Б.“ ЕАД, чийто правоприемник е „Б.“ ЕООД, и консултант-изпълнителя Х.Ц.С. е бил подписан консултантски договор, с предмет консултации относно употребата на информационната система за събиране на средства и данни, методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмни продукти, внедрени в системата на „Б.“ ЕАД.

Съгласно чл.3 от Договора, възложителят се задължава да заплаща на консултант- изпълнителя ежемесечно възнаграждение от 3000 лева, което следва да бъде изплащано до последния ден на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съгласно чл.6 от Договора, консултант-изпълнителят извършва консултациите си по телефон, имейл, предоставен му от компанията, или лично на място. Договорът е без уговорен срок на действие. Съгласно чл.9 от Договора, всяка от страните има право да прекрати действието му с 6-месечно писмено предизвестие до другата страна.

По делото е представен Анекс от 30.01.2019 г., с който Договора е бил изменен. Страните са се съгласили да увеличат размера на дължимото нетно месечно възнаграждение за консултант-изпълителя, както следва: от 01.02.2019 г. - на 5500 лева, а от 01.07.2019г. - на 6475 лв. без ДДС.

Приобщен е и документ от същата дата (30.01.2019 г.), подписан между страните по Договора и третото лице К. – ХС“ЕООД (в процес на учредяване), действащо чрез учредителя си Х.Ц.С., представляващ тристранно споразумение, съгласно което същите са се съгласили, че след вписването на учредяването на К. – ХС“ ЕООД в търговския регистър, то ще замести консултант-изпълнителя като страна по Договора, на основание чл.102 от ЗЗД, считано от 01.07.2019 г. Ищецът е оспорил датата на съставяне на документите.

В контекста на това в хода на производството е бил разпитан св. Х.С. – бивш управител на Ищеца. При предявяване той потвърди датата на съставяне на документи, съдържаща се в тях.

Във връзка с изпълнението, св. Г. заявява, че е имал поглед върху това как се изпълнява договора - работата на изпълнителя реално се изпълнявала от С. и основно включвала: обучение и консултиране на персонала за работа със системата; създаване на права и роли вътре в нея; коригиране на грешни записи в системата, допускани ежедневно от служителите; даване на разрешения (права) за извършване на такива корекции в нея, като всичко това изисквало от изпълнителя ежедневната му заетост и работа в рамките на работния ден, за което ималосигурено място за работа в сградата на възложителя, но се случвало С. да работи и от дома си. Работата по договора се извършвала лично от Х.С., който в повечето случаи консултирал служителите по телефона. За поддръжката на билинг системата Г. в повечето случаи възлагал лично задачите на Х.С., като възлагането ставало по всякакви начини, но обикновено - устно, като същият се отчитал директно пред Г.. Съдът кредитира показанията на свидетеля. Макар между него и ответника да са налице висящи дела, това само по-себе си не налага извод, че изложените от него възприети факти не са възникнали, като следва да се вземе предвид, че за периода след прекратяване на мандатното му правоотношение ответникът е продължавал да осчетоводява фактурите, т.е. признал е изпълнение на задълженията по договора и размера на задълженията.

В хода на производството е изслушано заключение на съдебно компютърна експертиза относно характера на системата на ответника, както и съдържанието на задълженията по договора от техническа гледна точка.

Изслушано е заключение на съдебно счетоводна експертиза – основно и допълнително, относно осчетоводяване на процесната фактура, както и относно размера на чистия приход от изпълнението на договора, ако ответникът бе спазил 6 м. срок на предизвестие.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В контекста на горното ищецът следва да докаже наличието на сочения от него в исковата молба договор, изпълнение на задълженията си по него за периода на претенцията по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, като върху ответника е доказателствената тежест да установи извършеното плащане. По иска по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД трябва да установи твърдяната форма на неизпълнение от страна на ответника, както и наличието на вреда с характер на пропусната полза, която да е в пряка причинна връзка с неизпълнението.

Насрещните права и задължения определят договора между старините като такъв за услуга, за който се прилагат правилата за договора за изработка – чл.258 и сл. ЗЗД.

Предметът на консултантския договор е „консултации относно употребата на информационната система за събиране на средства и данни, методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмни продукти, внедрени в системата на Б. ЕАД“.

Съгласно заключението на съдебно компютърната експертиза от техническа гледна точка предметът на договора обхваща действия по редактиране на грешно въведена информация, даване на права и роли в системата, консултиране на служители за работа със системата, каквито действи ищецът е извършвал, съгласно показанията на разпитания свидетел.

Във връзка с оспорването на датата на договора, анекса към него и тристранното споразумение, доколкото се касае за документи подписани от оспорващата ги страна – юридическо лице, чрез неговия управител към момента на съставяне на документа, тя не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и е обвързана с датата, явяваща се свидетелстваща част на посочените диспозитивни документи. Следователно тя носи тежестта да докаже неистинността на съдържанието на документа, досежно посочената в него дата и действителното време на съставянето му ( така решение № 23/11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 18/13.02.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.) Наистина с Решение № 17/13.06.2019 г. по т.д. №1104/2018 г. на I ТО на ВКС е прието, че когато „юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ”.

Според настоящата инстанция, това налага практика, позволяваща на всяко ЮЛ, при което е налице смяна на управителя, посредством оспорване на датата с твърдение за антидатиране, на изходящ от него документ, съдържащ незигодни за това дружество правни последици, да прехвърли тежестта за доказване на момента на съставяне на документа върху насрещната страна, позоваваща се на него. Датата отразена в документа като момент на неговото съставяне, се явява негова свидетелстваща част (датата е обективен факт стоящ извън документа), дори последният да е диспозитивен. Тя не се ползва с материална доказателствена сила при частните документи, но по общото правило при оспорване на верността на свидетелстващите документи, се преценява тяхната доказателствена стойност – фактора убеждаващо въздействие. Последната зависи от това дали съдържащия се в тях факт е благоприятен или не заявилата го, а в последствие оспорваща го страна. Нормата на чл.181 ГПК урежда изключения единствено относно хипотезите на достоверността на датата по отношение на трети лица, както и доказателствените средства за дата на разписка. Следователно при оспорване на датата на документ между лица не попадащи в правилото на чл.181 ГПК, по силата на общите правила за оспорване на вреността на частните свидетелстващи документи съдът ще изследва и съпостави всички доказателства по делото. Въпросът да доказателствената тежест се поставя при недоказаност на определен факт – правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила правната последица, чиито юридически факти не са доказани. След като се оспорва датата на частен документ, подписан от лице, което към отразения момент на съставянето на документа е управител на оспорващия, то отричането на този факт е следствие на това, че тази страна го счита за неблагоприятен за нея. Следователно ако по делото не докаже дата различна от отразената, или невъзможност документа да е съставен на отразената в документа, то и този твърдян факт не е доказан, неговатите правни последити не са настъпили, а доказателствената стойност на документа ще е достатъчна да обоснове извод на съда за верността на датата. Липсва норма, която да създава законова презумпция за обръщане на доказателствената тежест. След като докуметът е подписан от лице, което е управител към датата на съставяне, то върху тази страна тежи са опровергае удостоверения от нея чрез законния й представител факт. Последният носи гражданска отговорност към дружеството за своите действия, включително за последващите, макар и на друго основание, наред с наказателната отговорност за документно престъпление ако е антидатирал документа.

Датата на документите кореспондират със свидетелските показания и фактурите, по които ответникът е извършил плащане. В тези счетоводни документи, издавани периодично- ежемесечно за периода м. 07.2019г. – м. 04.2020 г., е посочено основание: „поддръжка на информационна система по договор“, а посочените, съответно платените суми, съвпадат с тези по анекса. Същевременно съгласно съдебно компютърната експертиза оказването на методическа помощ по текущата работа на дадена инф. за събиране на данни, във връзка с отстраняване на проблеми при функционирането й, се явява част от функционалната поддръжка на една такава система. Следователно е налице корелация и в предмета на договора и фактурите.

Същевременно по делото липсват доказателства за възникване на ежемесечни правоотношения във връзка с извършване на заплатената работа. Съобразно нормата на чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя, като предложението следва да съдържа съществените елементи на договора, в случая работата която следва да се извърши и цената. Ответникът не установи нито самостоятелни ежемесечни предложения с такъв характер, нито тяхното приемане. Извършенте възлагания установени от свидетеля не са за конкретна работа, за която да е било предложено конкретно възнаграждение. Месечната престация дължима от изпълнителя по договора не е определена, а е определяема. Той е длъжен да предостави своите услуги за дейностите, включени в предмета на договора, когато възникне необходимост от това, и за какъвто вид възникне необходимост в съответния месечен период, в какъвто смисъл е и СКЕ и показанията на св.Г.. Следователно договорът е с абонаментен характер, като изисква уведомяване за необходимостта от изпълнение на задачите. Липсата на предоставяна не услуга, ако такава не е поискана, не лишава изпълнителя от право на възнаграждение.

Същевременно заплатените фактури в преобладаваща част са в размер именно на уговореното по договора и за извършване на работа попадаща в неговия предмет. В издадените за периода м.05.2020г.-м. 09.2021 г. месечни фактури е посочено основание „поддръжка на билинг система“, което обаче е чисто терминологична разлика, тъй като видно от СКЕ билинг системата на ответника, както и всяка билинг система, притежава белезите на информационна система за събиране на средства и данни. Налице е и промяна в размера на заплащането. В периода м.07.2019г. - м.04.2020 г. неговият размер е 6475 лева без ДДС, респ. 7770 лева с ДДС, а считано от м.05.2020 г. до прекратяването на Договора (на 28.10.2021г.), неговия размер е увеличен на 16 520 лева без ДДС, респ. 19 824 лв. с ДДС. В тази последна част сумата е по-голяма от договорно определената и е бела заплащане в период, когато дружеството е било със сменен управител. Следоватлено от конклудентните действия страните следва заключението, че е налице съгласие за изменение на договора в тази част. Изключение е възнаграждението за м.07.2021 г., когато възнаграждението било 24 520 лева без вкл. ДДС, което обаче не налага извод обратен на приетия, тъй като страните винаги са свободни да променят правната връзка постоянно или временно с оглед на конкретното развитие на правооттношението.

Между страните не се спори, че договорът е прекратен на 28.10.2021 г., Следователно правната връзка е съществувала до този момент, като по делото липсват доказателства, че за исковия период 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г. ответникът е поискал, а ищецът не е предоставил слугите си. Следователно той има право на възнаграждение в размер на 18 502, 73 лв.(с ДДС).

По отношение на иск за обещетение.

Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

В настоящия случай страните са договорили(чл.9 от дог.), че за всяка от тях ще възникне потестативно право за прекратяване на правната връзка, извън нормативно предвидените основания(например разваляне поради неизпълнение), което може да бъде упражнено с 6 м. предизвестие. То не е спазено, но липсва спор, че е произвело своите правни последици, като е прекратило договора. Следователно е налице договорно неизпълнение, като за 6 м. период за ищеца-изпълнител е налице вреда с характер на пропусната полза – вънаграждението, което би получил за 6 м. период за съществуване на правната връзка или 99 120 лв.

Неоснователно е възражението, че пропуснатата полза следва да се определи на база на средната месечна печалба на дружеството, а не на база напропуснатия приход. Чл.84 ЗЗД определя обезщетението в размер на предвидимите пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, което в случая се съизмерява с дълимото възнаграждение, в контекста на разрешението дадено с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 12.12.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2012 Г., ОСГТК НА ВКС. Цитираната от ответника практика - Решение № 67/22.04.2013 г. по т.д. 28/2012 г. на II ТО на ВКС е неотносимо към случая, тъй като негов предмет е предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, основано на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/, а не на договорно неизпълнение. Следователно искът е основателен в неговия пълен предявен размер.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски: 3700 лв. адв. възнаграждение; 500 лв. допълнително адв. възнаграждение; 4 706, 51 лв. ДТ; 600 лв. депозит за СКЕ; 1000 лв. депозит за ССЕ или общо 10 506, 51 лв.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. Възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършваните от страната процесуални действия.