Решение № 5236 от 16.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7768/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 240 ал. 1 и 2 ЗЗД.

Пълномощникът на ищеца излага, че на 11.06.2021 г. ищецът Д. Г. М. сключил с ответното дружество "Б.Б.и." ЕООД договор за паричен заем, с който предоставил на ответника в заем парична сума от 30 000 лева. В договора било уговорено плащане на лихва от 2% годишно. В исковата молба се твърди, че уговореният срок за връщане на сумата бил до 11.06.2022 г. Пълномощникът на ищеца твърди, че ответникът не е върнал предоставената в заем сума и не е заплатил уговорената договорна лихва, която се претендира в размер на 600 лева.

Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да осъди ответника „Б.Б.и.“ ЕООД гр. София да заплати на ищеца Д. Г. М.: - сума от 390 000 лева, заемна сума по договор за заем от 11.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; - сума от 600 лева договорна лихва.

Ответникът „Б.Б.и.“ ЕООД гр. София оспорва исковете със следните възражения: - възражение, че между страните не е сключван договор за заем на 11.06.2021 г. с твърдение, че такъв е сключен на 17.06.2021 г., на която дата е предоставена паричната сума от 30 000 лева от ищеца на ответника по банков път;

• възражение за липса на изискуемост на предоставената в заем парична сума, поради уговорката в договора за заем за изискуемост на вземането на 17.06.2028 г. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори и изрично се признава от ответника, че на 17.06.2021 г. е получил предоставена от ищеца в заем сума от 29 970 лева. Прието е за безспорно установено и че с договора за заем между страните е било уговорено заплащане на 2% годишна договорна лихва.

Спорният въпрос е за клаузите на договора за заем и конкретно за изискуемостта на задължението на ответника да върне предоставената от ищеца в заем парична сума. За установяване на падежа на задължението за връщане на сумата, ищецът е представил документ, озаглавен "Договор за заем" с дата на сключване 11.06.2021 г., заемодател Д. Г. М. и заемател "Б.Б.и." ЕООД, в чл. 4 от който се съдържа клауза, според която заемателят се задължавал да върне на заемодателя предоставената му в заем сума в срок до 11.06.2022 г. В представения с исковата молба договор за заем липсва подпис на заемателя. С последваща молба с вх. № 46472 от 17.05.2023 г. ищецът е представил заверено копие на договор за заем с дата 11.06.2021 г., с подписи на две лица, с положен печат на НАП на всяка страница. Клаузата на чл. 4 от представения договор съдържа задължение на заемателя да върне получената в заем сума до 11.06.2022 г. Автентичността на представения документ е оспорена от представителя на ответника в съдебно заседание на 25.05.2023 г., като е релевирано твърдение, че такъв договор не съществува. Във връзка с това оспорване, в съдебно заседание на 25.05.2023 г. (протокол от 30.05.2023 г. л. 114-115) съдът е открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на документа и е назначил съдебно-техническа експертиза за изследване сходството на изображенията на подписите в представеното копие от документа с подписите на ищеца - заемодател и представителя на ответника като заемател. В отговора на задача втора от техническата експертиза вещото лице дава заключение, че изображението на подписа на втора страница от копието от документа за заемодател е изпълнено с писмено-двигателния навик на Д. Г. М., а изображението на втора страница от копието от документа за заемател вероятно е изпълнено с писмено- двигателния навик на представителя на ответника - К. Т. Г.. С отговора на исковата молба е представено заверено от ответника копие на договор за заем с различна дата - 17.06.2021 г., и с различно съдържание на клаузата на чл. 4 за падежа на задължението за връщане на заема - според текста, заемателят се задължава да върне получената в заем сума, ведно с начислената до датата на връщане възнаградителна лихва в срок до 17.06.2028 г. Автентичността на представения от ответника договор за заем с дата 17.06.2021 г. е оспорен от представителя на ищеца с молба вх. № 19681 от 01.03.2023 г. (л. 52). В съдебно заседание на 09.03.2023 г. (протокол 13.03.2023 г. л. 57-59) представителят на ответника е представил оригиналния документ по реда на чл. 183 ЗЗД. Във връзка с оспорването на документа, е открито производство по чл. 193 ГПК и съдът е назначил съдебно-графическа експертиза. От заключението на експертизата се установява, че подписът, положен на втора страница за заемодател, е положен от ищеца Д. Г. Рамков и ръкописният текст, с който е изписано името на ищеца на втора страница, е изпълнен от ищеца Д. Г. М. (л. 105).

При така събраните доказателства, съдът приема за безспорно установена автентичността на подписите на представения в заверено от ответника копие договор за заем с вписана дата 17.06.2021 г., съдържащ в чл. 4 клауза за падеж на задължението за връщане на сумата на 17.06.2028 г., който документ е представен в оригинал в съдебно заседание на 25.05.2023 г. (протокол от 30.05.2023 г. л. 114-115). Същевременно, съдът приема от фактическа страна, че представеното от информационната система на НАП копие на договор за заем с дата 11.06.2021 г. е изготвено от автентичен оригинален документ с вписана дата 11.06.2021г., съдържащ клауза за падеж на 11.06.2022 г., подписан от заемодателя Д. Г. М. и лицето К. Т. Г. като представител на заемодателя "Б.Б.и." ЕООД. Този извод на съда се обуславя от преценката в тяхната съвкупност на заключението на съдебно- техническата експертиза от 05.09.2023 г. на вещото лице Д. (л. 138) и обстоятелството, че копието от този документ се съдържа в данъчното досие на дружеството ответник в НАП, от което следва, че е изпратено от самото дружество ответник за целите на данъчното облагане. В тази връзка, твърденията на представителя на ответника в съдебно заседание на 25.05.2023 г. (л. 114-115), че този договор е изпратен в счетоводството на ответника от трето лице - свидетеля Г. М. и "попада в НАП по грешка", също са косвено доказателство, че такъв договор е съществувал, въпреки че ответникът отрича този договор да е бил в негово владение. При тези обстоятелства съдът приема, че страните са изготвили и положили подписи върху два документа, с различно съдържание на клаузите на чл. 4 от текста на всеки от документите относно падежа на задължението на заемателя да върне предоставената в заем парична сума.

Тези установени по делото обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването от заемодателя на заемателя на парите или заместимите вещи - предмет на договора. Като дата на сключване на договора следва да се приеме датата, на която заемодателят е извършил превод на паричната сума по сметка на заемателя - 17.06.2021 г., видно от представеното платежно нареждане (л. 8). Писмената форма е способ за доказване на несъществените елементи на договора за заем, един от които е срокът на договора. По делото са представени два писмени документа, за които съдът приема, че са подписани от двете страни по договора за заем, но съдържащи различен падеж на задължението на заемателя да върне предоставената в заем парична сума - съответно 11.06.2022 г. в чл. 4 от договора, на който се позовава ищецът, и 17.06.2028 г. в чл. 4 договора, на който се позовава ответникът. От това следва, че между страните не е било постигнато съгласие за падежа на задължението за връщане на сумата - предмет на договора за наем. Наличието на съгласие за падежа на задължението не се доказва и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която установява редовността на счетоводството и отбелязанията на падежа на заема на 17.06.2028 г. Воденото от ответника счетоводство в случая доказва приетия от ответника падеж на задължението, но не и постигнато между двете страни съгласие относно тази клауза.

Липсата на изрично съгласие за падежа на задължението за връщане на сумата - предмет на договора за заем, е основание съдът да приложи диспозитивната разпоредба на чл. 240 ал. 4 ЗЗД, според която, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото е приложена нотариална покана от Д. Г. М. до "Б.Б.и." ЕООД за връщане на сумата от 29 970 лева, ведно с възнаградителна лихва, считано от 12.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата (л. 9-11). Установено е връчване на поканата на ответника на 05.07.2022 г. Според цитираната разпоредба на чл. 240 ал. 4 ЗЗД, изискуемостта на задължението за връщане на заетата сума настъпва на 05.08.2022 г. Датата на настъпване на изискуемостта на задължението е след датата на предявяване на иска, но съдът следва да вземе предвид този факт, на основание чл. 235 ал. 3 ЗЗД. Поради изложеното, искът с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД е основателен до размер 29 970 лева.

Върху сумата от 29 970 лева ответникът дължи законна лихва от 06.08.2023 г. - датата, следваща настъпването на изискуемостта на задължението, до окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на законна лихва е основателно в тази част. В частта му за периода от датата на предявяване на иска - 21.07.2022 г. до 05.08.2022 г., искането е неоснователно.

Искът с правно основание чл. 240 ал. 2 ЗЗД е основателен в предявения размер от 600 лева. Договорната лихва е 2% от предастявената в заем сума. За периода от 18.06.2021 г. - датата, следваща датата на предоставяне на заема, до 20.07.2022 г. - датата, предхождаща датата на предявяване на иска, е 652, 68 лева (ИК "Труд и право" - калкулатор за проста лихва).

Според изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2200 лева.

Мотивиран от горното, съдът