Решение № 4087 от 31.5.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 29/2024 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. В. Ж., гражданин на Руска федерация, с ЛНЧ 7002629882, против решение № 20299/07.12.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Производството пред А. съд – Бургас е второ по ред, след като с Решение № 634/16.06.2023 г. по адм. д. № 2186/2022 г. по описа на АС – Бургас е отменено Решение № УПБ-5/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което е отхвърлена молбата на В. В. Ж. за предоставяне на международна закрила, и преписката е изпратена на интервюиращия орган при ДАБ за постановяване на ново решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. При новото произнасяне, е постановено оспореното в настоящето производство решение № 20299/07.12.2023 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че издадения АА е незаконосъобразен. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване със задължителните указания дадени с Решение № 634/16.06.2023 г. по адм. д. № 2186/2022 г. по описа на АС – Бургас. Посочва, че административния орган напълно е игнорирал разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, както и чл. 8, ал. 5, т. 1.2., т. 3 и т. 5 от ЗУБ. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие адв. О., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен, а преписката – върната на органа за ново произнасяне. Ответникът, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Писмено изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска да бъде отхвърлена. По делото е установено следното от фактическа страна: С молба с вх. № 429/05.10.2022г. подадена до Държавна агенция за бежанците, В. В. Ж., гражданин на Руска федерация е поискал международна закрила в Република България. С жалбоподателя е проведено интервю обективирано в протокол от 02.11.2022 г. (л.161). Въз основа на така проведеното интервю е издадено Решение № УПБ – 5/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което е отказано предоставяне на международна закрила. Така постановеното решение е оспорено от Жгулев пред АС – Бургас, който с Решение № 634/16.06.2023 г. по адм. д. № 2186/2022 г. по описа на АС – Бургас е отменил Решение № УПБ-5/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, и е върнал преписката на органа за постановяване на ново решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Въз основа на горепосоченото решение е съставена докладна записка от юрисконсулт в РПЦ – [населено място] (л.104), в която е предложено да бъде проведено ново интервю с Жгулев, като бъдат обсъдени всички представени документи и изявления. С покана с рег. № УП3216/31.08.2023 г. (л.95) В. Ж. е уведомен, че следва да се яви на 12.09.2023 г. в 10.00 часа в Регистрационно-приемателен център – [населено място] за провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Н. 14.09.2023 г. интервюиращият орган, който се явява административен орган в процесния случай, е провел интервю с жалбоподателя, което е описано в протокол рег.№ УП 3216 (л.89-94). Интервюто е проведено с помощта на преводач. В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Р. на 27.07.2022г. със самолет за Истанбул. Оттам с автобус отпътувал за София, след което с друг автобус отишъл в Несебър. В България влязъл легално с туристическа виза на 29.07.2022г. По отношение на етническата група, към която принадлежи е посочил, че родителите му са от различни националности. Майка му е с полска фамилия, а баща му е руснак. Себе си определил като гражданин на Руската федерация. Посочва, че до войната в Украйна не е имал проблеми, свързани с етническата си принадлежност. Православен християнин, живял в [населено място], откъдето напуснал Р.. Работил в държавни общински институции от 2017 – 2021 г. като юрист. Не е служил, тъй като бил студент, но подлежи на мобилизация. Заявява, че не членува в политическа партия или организация и не е бил член на паравоенно формирование. Като конкретен повод да напусне страната си посочил, своите антивоенни убеждения, за които било възможно да получи наказание съгласно НК на РФ. Страхувал се за живота си. По отношение на подробните причини, поради които е напуснал страната си на произход и не желае да се завърне в нея, заявил, че всичко започнало когато разбрал за войната. Подписал лично петиция против войната. Още в началото на войната, можело човек да бъде осъден за това, че споменава думата война, като определение на военна операция. След това направил видео на собствения си Уou tube канал на 13.03.2022 г., с което осъждал войната и призовавал за изтегляне на армията на Руската федерация от територията на независимата държава Украйна. Това видео имало около 5 хил. и 500 гледания. След това дошъл в България и от тук водил антивоенната си дейност. Участвал в митинг в [населено място] - „Не на войната". Н. 11.07.2023 г. дал интервю за Нова телевизия по повод на неговата история за това, че осъждам войната. Н. 28.06.2023 г. дал интервю за Дарик радио, в което отново осъждал войната. Н. същата дата дал интервю на сайта Грамофон, относно войната и своите антивоенни действия. Съдействал за митинги на антивоенни организации тук в Република България, правил плакати. Лично участвал в два митинга в Република България. Участвал и в незаконен митинг в РФ на 22.03.2022 г., на който полицията разгонвала хората, но той успял да избяга. Противопоставял се, че влизането на армия в независима държава, унищожаване на мирно население и градове е незаконно. Формирането на незаконни военни частни е също забранено също съгласно руските закони. Не искал никого да убива и да има убити. Бил против президента В. П. за това, че репресиите все повече се увеличавали и живеел все по зле. Страхувал се от мобилизация и наказание, заради своите възгледи. Оказван му бил натиск да гласува на изборите за определен човек. Бил разпитван от човек, който смята, че е руски агент. До този момент спрямо него не били предприемани някакви действия от властите в Р. лично срещу него и неговата опозиционна дейност. В Р. имало словестни заплахи към него от негови колеги, които му казвали, че е предател и агент. Страхувал се да се завърне в РФ, тъй като смята, че ще има наказателно преследване спрямо него и обществено порицание. Посочил е, че в Р. живеят майка му и сестра му. Твърди, че не може да живее при тези свои роднини или на друго място в страната, защото те имат свой живот и той няма къде да живее. Освен това счита, че заради убежденията си би бил заплаха за своите роднини, тъй като да не е съгласен с режима в Р. и да се изказва против него е престъпление там. Молителят споделя, че получил повиквателна докато бил тук в Република България. Това се случило в края на месец октомври 2022 г. Н. адреса на майка му ходили представители на военното управление, полиция и социален работник. Дали са призовката лично на неговата майка. Той не знаел защо е била дадена на неговата майка. Практиката била да се връчва лично на човека, а ако той не бил открит, ги пускали в пощенските кутии. Освен това нямало единен стандарт на бланката за връчване, за всеки район било различно, като имало случаи на работещи хора в заводи да им бъдат връчвани призовки от техните ръководители, а не от служителите на военното управление. Руският гражданин твърди, че срещу него не били предприемани някакви конкретни действия от страна на властите в Руската федерация във връзка с неговата опозиционна дейност. Той бил единствен администратор и имал канали в YouTube, Facebook, Instagram и ВКонтакте, като в последната социална мрежа имал само лични снимки и не бил качвал видеа с неговата опозиционна дейност, тъй като тя била руска мрежа и видеа с опозиционна дейност били блокирани; Публикувал такива видеа само в другите канали. Имал 5-6 клипа, които според него имали [рег. номер] 5500 гледания. Съдейки по статистиката повечето клипове били гледани в неговата страна, веднага след качването им. Малко били хората, които водили такава дейност в Р., повечето предпочитали да мълчат. Последното видео било репортажът за Нова телевизия. Откакто бил в Република България качил- 5-6 клипа с неговата опозиционна дейност. Преди да започне войната в Украйна, той качил публикация, където обяснявал 10 начина как да се избегне военната служба, защото смятал, че не било правилно и демократично да се ограничават правата на човек и свободата с редовната военна служба. В административната преписка се съдържат справки от 31.10.2023г. (л.41), 06.10.2023 г. и от 13.03.2024 г. изготвени от изпълняващ длъжността директор на Д. „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Справката касае Руската федерация – общо положение в страната, спазване на човешки права, рискови групи, задължителна ли е военната служба, подлежат ли на наказание тези, които отказват военна служба и ще бъдат ли взети за военна служба лица, завръщащи се от чужбина. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е издал оспореното решение (л.10-17). В мотивите на обжалвания административен акт органът подробно е анализирал проведените интервюта с жалбоподателя, като е преразказал част от изявленията на Жгулев, след което е направил извод, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на Закона за убежищата и бежанците, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ – по отношение на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Според административния орган не се установяват и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, защото жалбоподателят не е заявил да е бил преследван поради своята етническа и религиозна принадлежност. Спрямо него не е било упражнено физическо насилие и не е бил обект на репресии по тези причини. Освен това, административният орган е приел, че няма данни да се направи извод за това, че е възможно в бъдеще жалбоподателят да бъде подложен на такива репресии. Органът се е позовал и на обстоятелството, че по време на интервюто жалбоподателят е заявил, че не е политически ангажиран. Затова според мотивите на обжалвания акт не би следвало да има проблеми относно своето политическо мнение или убеждение. Според административния орган, независимо че Жгулев твърди, че имал различно виждане по отношение на „конфликта в Украйна“, то срещу него не са били предприемани никакви конкретни действия от страна на полицията или на официалните власти. Затова административният орган е направил извод, че Руската федерация няма никакво негативно отношение спрямо Жгулев. В подкрепа на този извод е отбелязан фактът, че Жгулев е започнал своите беседи в YouTube канала си в началото на „конфликта в Украйна“, но от това не са последвали никакви репресии за него. По отношение на отправените заплахи от различни хора от социалните мрежи и в YouTube канала, административният орган е приел, че това са заплахи от частни лица, които са от личен характер. Тези лица не представляват държавен орган. Затова е направил извод, че въпросните заплахи не биха могли да се определят като събития, налагащи на Жгулев напускането на страната по произход, мотивирани от бежански или хуманитарни причини. Относно твърдението на Жгулев, че ако се завърне в страната си по произход, ще бъде взет да отслужи редовната си военна служба и представената повиквателна, административният орган е направил извод, че доказателствената й стойност била дикредитирана. Обсъдил е същата като е преценил, че съгласно представената повиквателна, той е трябвало да се яви за провеждане на заседание на наборната комисия, която ще вземе решение за наборна военна служба, като никъде не било посочено, че руският гражданин е призован за мобилизация, както той твърди. Освен това от представената военна книжка и от изявленията му по време на проведените с него интервюта е счел, че той е преминал военна медицинска комисия, която го определила в категория „В"- ограничено годен за военна служба, което означавало, че не подлежи на наборна военна служба. Изложил е мотиви, че в случая не са налице доказателства за редовно получаване на призовката, за да се страхува от наказателно преследване, поради това, че не е изпълнил задължението си по закон като гражданин на Руската федерация. В подкрепа на този извод е и фактът, че в последствие срещу молителя не са били предприети никакви мерки, поради неотзовава=нето му на връчената повиквателна. Обсъдил е датата на връчване на повиквателната с оглед твърденията му и поставения върху нея печат и реквизити, като е поставил под съмнение нейната истинност. В обобщение е приел, че същата е създадена за нуждите на производството като чрез нея се цели да бъде подсилена представената бежанска история. Освен това административният орган се е позовал на справка вх. № ЦУ-1545/06.10.2023 г. за РФ, от която ставало видно че „в Р. няма скрита мобилизация в смисъл на принудително призоваване за участие в бойни действия в Украйна". Направен е извод позовавайки се на изявление на президента на Руската федерация, говорителя на руския президент Д. П., и руския министър на отбраната, че не била предвидена втора вълна на мобилизация. Обоснован е извод, че опасенията на Жгулев, че ще бъде мобилизиран е необосновано и недоказано. Нямало данни, които да указват, че молителят може да бъде принудително мобилизиран и изпратен да воюва, още повече, че същият не е отбил редовната си военна служба и е ограничено годен за такава поради заболяването в гръбначния му стълб. В подкрепа на този извод бил и фактът, че не е получавал призовка и не е бил търсен нито за пролетния, нито за есенния набор през 2023 г. В решението е акцентирано и на обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал РФ на 27-28.07.2023 г. със самолет, доброволно и по собствено желание страната си легално с виза за Република България, която му е била издадена от посолството на Република България в [населено място], като е била валидна до 03.01.2023 г., като властта не го е спряла или ограничила по никакъв начин, независимо, че клиповете му с антивоенна насоченост са били публикувани и са били достояние на властите в страната му в продължение на няколко месеца. Органът хипотетично е приел, че дори и жалбоподателят в един бъдещ момент да се отклони от военна служба и да му бъде наложено наказание за това, тези наказания не са прекомерни и съответстват на общоприетите стандарти в областта на правата на човека, като наказания за отклонение от военна служба са предвидени и в българския Наказателен кодекс. От изложените факти се установявало, че чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова. В мотивите на обжалвания акт се съдържат и аргументи за това, че по отношение на В. Ж. не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като установените факти не позволяват да се приеме, че той е бил принуден да напусне Р. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал.1 от ЗУБ. Доказателство, че отсъстват основания за предоставяне на хуманитарен статут е обстоятелството, че Жгулев е напуснал страната си легално с паспорт с положена виза за Република България. Позовавайки се на информация от справките, предоставен от дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците, административният орган е направил извод, че на територията на Р. няма въоръжен конфликт и в контекста на решение на съда на Съда на ЕО по дело С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г., това означава, че за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, нивото на общо насилие в Р. трябва да е изключително, каквото според цитираната информация не е. С тези мотиви административният орган е направи извод, че дори да се завърне в държавата си по произход – Р., жалбоподателят Жгулев би могъл да води нормален начин на живот, тъй като не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи за живота или личността му на цивилно лице поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В хода на съдебното производство административният орган е представил нова справка от дирекция „Международна дейност“ от 13.03.2023 г., в която е обърнато внимание на характера и особеностите на военната служба в Р., подлежат ли на наказание лицата, които отказват военна служба, каква руска армия участва във военните действия в Украйна и т.н. По делото са представени преведени копие на военен билет, паспорт и повиквателна серия М № 502207, с която в съответствие с Федералния закон за войнските задължения и военната служба жалбоподателят е задължен на 12.10.2022г. от 11.30 ч. да се яви във военния комисариат на адрес: МО, [населено място], Фрязино, Московска област, [улица] кабинет 107 за заседание на повиквателната комисия, която ще вземе решение за призоваването му на военна служба. Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.12.2023г. (л.39). Жалбата, сезирала съда, е подадена директно пред А. съд Бургас на 03.01.2024 г. При тези факти, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 3 ЗУБ, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган - председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, предоставените му в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ правомощия. Оспореният административен акт е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна. С Жгулев са проведени интервюта, при спазване на изискванията, установени в чл. 63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход. Н. следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното: Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 2 от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. В ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма временен характер / чл. 8, ал. 7 от ЗУБ /. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай, видно от протоколите от проведените с оспорващия интервюта на 02.11.2022 г. и на 14.09.2023 г. по реда на чл. 63а от ЗУБ, жалбоподателят е заявил, че е напуснал легално Р. на 27.07.2022 г. със самолетен полет до [населено място], като в последствие е отпътувал до [населено място] с автобус. В България е влязъл на 29.07.2022 г. с туристическа виза. В проведеното интервю Жгулев е споделил, че е нямал проблеми свързани с религиозната му принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка и не е съден или осъждан. Не е отбил военната си служба, поради здравословни причини, но според него бил зачислен към запаса. В проведените интервюта, руският гражданин излагайки бежанската си история, мотивира молбата си за международна закрила с политически проблеми в страната на произход, опасения от преследване поради политическите си убеждения изразени в социалните мрежи и опасения от мобилизиране, както и с нежеланието му да служи в руската армия. Бил против войната, не подкрепял президента Путин, тъй като репресиите все повече се увеличавали и хората живеели по зле. Страхувал се от мобилизация и наказание заради своите възгледи. Считал, че за него не било безопасно да се завърне в Р.. Смята, че видеоматериалите, които е публикувал относно войната в Украйна и позицията му били достатъчни за да му бъде наложено наказание в страната по произход, което там било обичайна практика. Изразил е становище, че вече можело да има статут на чужда агент В РФ. Предвид на така изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана и в двете проведени интервюта, правилно административният орган е преценил, че не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Жгулев е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната изразено в публикациите му в социалните мрежи, или ще бъде мобилизиран са само предположения, които не се обосновават с доказателства. В случая от събраните по делото доказателства не се установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение по отношение на войната. Правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта, от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ във връзка с чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Анализът на заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като от една страна не твърди да изпитва страх поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, а от друга, изтъкнатото като причина да напусне Р., не може да бъде квалифицирано като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, или като риск от осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии. По самите твърдения на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Р., нито с други субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ, което се установява от факта, че легално е напуснал страната си по произход, като е преминал е граничен и паспортен контрол необезпокоявано, което потвърждава извода на административния орган, че Жгулев не е имал проблеми с официалните власти в Р.. Обстоятелството, че той е участвал в протести и е публикувал позицията си относно войната в Украйна в Инстаграм и You tube, също не водят до извод, че спрямо същият може да бъде осъществено преследване при завръщането му в Р.. Административният орган правилно се е позовал на чл. 9 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. който посочва, че „актове, считани за преследване, по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на чл.15, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да се засегне индивида по начин сравним с посоченото в буква а)". В случая от бежанската история на чужденеца и наведените от същия твърдения не се установяват предпоставките на посочената по-горе разпоредба, поради което че опасенията му за опасенията му да бъде задържан и репресиран при завръщане в страната на произход са неоснователни. Настоящия съдебен състав на А. съд – Бургас счита, че задължителните указания дадени на административния орган с Решение № 634/16.06.2023 г. по адм. д. № 2186/2022 г. по описа на АС – Бургас, са изпълнени, противно на изложеното в жалбата. При постановяване на оспореното решение, директорът на ДАБ подробно е обсъдил извършената от чужденеца дейност, след напускане на страната му на произход, изразяваща се в провеждане и участие на митинги, дадени интервюта пред Нова телевизия, Дарик радио и Грамофон, публикациите в неговия канал в You tube и изразеното от него мнение по отношение на войната в Украйна и държавната политика в Руската федерация. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, административния орган правилно е преценил, че независимо, че Жгулев е заявил, че е започнал да публикува видеа в YouTube, Instagram и Facebook от началото на; войната, срещу молителя не са били предприети никакви действия от страна на властите докато е бил в страната си и след нейното напускане. Той е отпътувал от Р. легално със самолет, като по време на проведените интервюта не е заявил да е имал някакви пречки и затруднения при напускането на страната му, следователно официалните власти нямат никакво отношение към него свързано с неговото политическо мнение или убеждение. Този извод се доказва и от неговото изявление по време на интервюто проведено на 14.09.2023 г. когато изрично е заявил, че „до този момент не са предприемани никакви действия от властите в Руската федерация срещу него и неговата опозиционна дейност". Правилно е преценено, че и направените, след напускане на страната по произход, публикации в канала на жалбоподателя в You tube и други социални мрежи, са били гледани от сравнително малка част от населението на РФ, поради което те не биха представлявали никаква заплаха за въздействие и промяна на възгледите на населението в родината му или реална заплаха за властите в страната, въз основа на която да бъде иницирано наказателно преследване спрямо него. Публикациите в социалните мрежи, в които се критикува политическия режим в страната му по произход не водят до извод, че следва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като за да бъде предоставен статут на бежанец следва да бъде доказано, че спрямо конкретното лице има преследване или бъдещ риск от такова, по причините посочени в ЗУБ. Тук следва да се посочи, че в чл. 8, ал. 6 е посочено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В тази връзка съдът намира за правилни изводите на адм. орган, че антивоенната му дейност изразяваща се в публикувани 5-6 клипа в You tube в периода от началото на войната, не обосновава извод, че основната насоченост на публикациите му е антиполитическа или антивоенна. Изявления в българските медии – Нова телевизия, Дарик радио и сайта „Грамофон“, също не свидетелстват за истинността и достоверността на неговата антивоенна дейност, като може да се приеме, че същите са извършени с цел чужденецът да получи международна закрила в светлината на горецитираната разпоредба. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, че е бил търсен за военна мобилизация чрез неговата майка. По отношение на представената повиквателна, която била връчена на майка му, съдът счита, на първо място, че същата не е редовно връчена на жалбоподателя, а дори и това да е така спрямо руското законодателство, това не води до извод, че за жалбоподателя са налице основания да бъде признат за бежанец. Видно от представения превод (л.287) се установява, че Жгулов е призован да се яви на заседание на наборната военна комисия, която ще вземе решение за набор на военна служба, което не води до извод, че жалбоподателя ще бъде мобилизиран. Съдът дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че се притеснява от съвсем реалистичната вероятност да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези опасения обаче не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т. 5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 170 и чл. 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на организацията на ООН за бежанците (Наръчника). Съгласно чл. 170 от Наръчника, съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В чл. 171 от Наръчника е пояснено, че не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. В случая, действително международната общност е осъдила нахлуването на Р. Ф. в Украйна, но както беше споменато по-горе по делото от чужденецът не е безспорно доказано, че при връщането му в страната по произход, същият ще бъде изпратен да воюва в Украйна. Представената призовка не означава, че Жгулев непременно ще бъде мобилизиран. Опасенията на жалбоподателят, че ще бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. В обобщение следва да се посочи, че съдът споделя изводите на органа, че в случая не са налице данни за конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него основателни опасения от преследване, основани на причините – раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, както е установил и административния орган. Правилен е изводът на административния орган, че причините за напускане на страната на произход са извън предметния обхват на ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази насока. От административния орган са изложени законосъобразни мотиви относно липсата на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ, съгласно който хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. След преценка на информацията за страната по произход, обективирана и в трите приети по делото в Справки вх. № ЦУ-1683/31.10.2023 г., вх. № ЦУ-1345/06.10.2023 г. и вх. № ЦУ-832/13.03.2024 г. за Р. Ф. на Д. "Международна дейност" на ДАБ при МС, административният орган е приел, че за гражданина на Р. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съобразно тълкуването на чл.15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело №С-465/07, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно е прието, че дори да се завърне в държавата си чужденецът би могъл да води нормален начин на живот и не би могъл да бъде изложен на тежки посегателства, поради което за него не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът правилно е преценил, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход. Н. територията на Р. Ф. няма широко мащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при пребиваването си в държавата на произход. От представените справки за положението в Р. Ф. е видно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Чужденецът няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Посочените от лицето пред административния орган мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС (виж. Решение № 10878/09.11.2023 г. по адм. д. № 5282/2023 г., Решение № 10903/09.11.2023 г. по адм. д. № 8168/2023 г., Решение № 12534/14.12.2023 г. по адм. д. № 6941/2023 г. и д.р, всички по описа на ВАС, четвърто отделение). Административният орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително вземайки предвид актуалната обстановка в Р. Ф. и съобразявайки степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея, като оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби и не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна. Решението съответства и с целта на закона. По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на В. В. Ж. като неоснователна следва да се отхвърли. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, А. съд Бургас,