Решение № 2991 от 3.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 15708/2021 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от „А. - •“ ЕООД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“К.“ № •, представлявано от В. Й., чрез адв. П.Г. със съдебен адрес в гр. С., ул.“Ч.“ № •, ет. •, ап. •, срещу Наказателно постановление N 42-0001157 от 20.08.2019г., издадено от началник ОО“АА“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 104, ал. 5, т. 1 от ЗАП в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка, моли, съдът да потвърди Наказателното постановление. СРП, редовно призована не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на А. - •“ ЕООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N 42-0001157 от 20.08.2019г., издадено от началник ОО“АА“, е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. В периода от 07.09.2021 г. до 09.09.2021 г. била извършена проверка от св. С. и св. Ц. – двамата инспектори в РД"АА" – София по сигнал за нарушения на относимото законодателство. По време на проверката, проверяващите изискали, но не им била представена книга за инструктаж на водачите да спазват Регламент № 561/2006 г. ЕС. Въз основа на посоченото на 07.09.2021 г. св. С. съставил АУАН Серия А-2021 № 295448 от св. С., за това, че жалбоподателят не е инструктирал водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент, като провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в книга за инструктаж, каквато превозвачът не е представил по време на проверката. Описаните факти били квалифицирани от контролния орган като нарушение чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 2012 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството-жалбоподател и връчено на представителя срещу подпис. Въз основа посочения акт било издадено Наказателно постановление N 42-0001157 от 20.08.2019г., издадено от началник ОО“АА“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 104, ал. 5, т. 1 от ЗАП в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените към делото писмени доказателства, както и гласните доказателствени средства – показанията, на св. С. и Ц.. При разпита му в съдебно заседание св. Ц. потвърждава отразената в АУАН фактическата обстановка. Посочва, че жалбоподателят не е представил книга за инструктаж. От своя страна, актосъставителя и свидетел С. заяви, че няма никакъв спомен, нито за проверката, нито за резултатите от нея. Жалбоподателят на свой ред е представил по делото заверено копие от книга за инструктаж с положени подписи на водачите. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Така при служебната си проверка, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички задължителни реквизити. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподател и в този смисъл съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По отношение приложението на материалния закон, съдът установи следното: Разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари предвижда задължение за търговските дружества, които извършват международен превоз на пътници и товари, притежават лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, да инструктират водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (Е.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006 г.), Регламент (Е.) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно на AETR, като провеждането на инструктажа следва да се удостовери от водача с подпис в книгата за инструктаж. Съгласно чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози на превозвач, който не е осигурил на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 1000 лв. Доколкото за административнонаказващият орган липсата на провеждане на инструктаж се явява отрицателен факт, е предвидено в чл. 57, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари изискване за удостоверяването на проведения инструктаж от водачите с подпис в книга за инструктаж с цел фактът на провеждането на инструктажа да бъде доказан в хода на административнонаказателното производство. За посочената в същата разпоредба книга за инструктаж няма предвиден нормативно установен образец за необходимо съдържание или изискване за начина на воденето й. От представеното от жалбоподателя заверено копие от книга за инструктаж е видно, че в периода 04.04.2021г. до 02.06.2021г. 9 пъти е бил проведен инструктаж на водача Т. Й. С оглед това съдът прие, че инструктаж за спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006 в дружеството-жалбоподател, се е извършвал, вкл. и към момента на проверката. Доколкото няма образец на книгата за инструктаж съгласно чл. 57, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, водената от жалбоподателя книга може да осъществява едновременно функциите и на книга за инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд, и на книга за инструктаж по спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006. С оглед това, с полагането на подписи от водачите в книгата, е било изпълнено изискването на чл. 57, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Следва да се отбележи, че провеждането на инструктажа цели на водачите да се предостави необходимата информация за изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006, тъй като съгласно чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози именно неосигурявянето на необходимата информация съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 на водача от страна на превозвача се санкционира с предвидената в закона имуществена санкция. С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Жалбоподателят не направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне, независимо от изхода от делото. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът,