Решение № 869 от 21.7.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 852/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба с вх.№ 2137/27.04.2023г. от Н. Ф., гражданин на Р. Т., род. на ••••••••••г. с ••• л.к. ••••, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Г. П., със съдебен адрес: гр. Р•••• против решение № 65 от 07.04.2023 г. постановено по гр. д. № 204/2023г. на Районен съд – Айтос, с което е оставена без уважение молбата й за издаване на акт за раждане на баща й А.М.Х., род. на •••••г. в с. Р.. В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал представените писмени доказателства, въпреки, че не са оспорени от останалите страни по делото. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че съдържащата се в тях информация е неточна и спорна и от нея не може да се установи факта на мястото и датата на раждане на баща й. Предвид това счита, че с некредитирането на тези писмени доказателства съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и уважаване на молбата й, с което се иска признаване по отношение на баща й А.М.Х., че същият е роден на •••••г. в с. Р. и постановяване да му бъде съставен акт за раждане, който да бъде отбелязан в регистрите на населението на Община Руен. В съдебно заседание въззивникът се явява лично заедно с упълномощения си процесуален представител, като излага съображения за допускане на исканата промяна на фамилното му име. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Община Руен, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д. В. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила въззивната жалба. Счита, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не може да се направи категоричен извод, че фактът, чието настъпване се твърди действително е възникнал на твърдените дата и място. В тази връзка развива доводи, че правилно районният съд е оценил представените доказателства, като при анализа им не е допуснал твърдяното в жалбата процесуално нарушение. Заявява също, че в регистрите на актовете за раждане не са намерени данни за А.М.Х., а от представената извадка от регистъра на явилия се емигрант с дата на пристигане в Т. на •••г. от с. М., район Р. не може да се установи по недвусмислен и категоричен начин, че раждането на А.М.Х. е настъпило в с. Р., както и дали това лице е именно бащата на молителката В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото ТО-Айтос към РП-Бургас не е депозирало писмен отговор по въззивната жалба. Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното: Районният съд е сезиран с молба от Н. Ф. с правно основание чл.542 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР с искане за признаване за установено по отношение на Община Руен, че баща й А.Х.М. е роден на •••••г. в с. Р. от баща М.Х. и за постановяване да се състави акт за раждане и отбелязване на това обстоятелство в регистрите на населението на Община Руен. Молителката- турски гражданин обосновава правния си интерес по установяване на датата и мястото на раждане на баща си с оглед необходимостта й за доказване наличието или липсата на българско гражданство. Към молбата са представени писмени доказателства- извадка от регистър на явилия се емигрант с дата на пристигане в Т. на •••г. с посочен роден край – с. М., район Р.. В съдебно заседание пред първата инстанция молителката, чрез упълномощения си адвокатски представител е заявила, че тъй като регистрите за гражданско състояние на Р. Т. започват да се водят през 1929г. липсват данни, поради които властите в Р.Т. да установяват гражданството на наследодателя й, поради което счита, че същият е български гражданин, тъй като е роден в Р.България. Заинтересованата страна Община Руен е депозирала становище за липса на правен интерес на молителката от водене на настоящото производство, а по същество е оспорила молбата като неоснователна поради липса на данни наследодателят й да е роден на територията на с. Руен. В съдебно заседание в първата инстанция Община Руен, чрез процесуалния си представител е заявила, че поддържа становището си за неодпустимост на молбата, а по същество се счита, че същата е неоснователна предвид липсата на събрани официални документо относно настъпване на факта на раждане на посоченото лице на територията на с. Р.. Представителят на контролиращата страна ТО Айтос към РП-Бургас в съдебно заседание пред първата инстанция е изразил становище за неоснователност на молбата пораду липса на доказателства за наличието в регистрите на Обща Руен и в с. Р. на лице с посочените от молителката имена, в т.ч. и без доказателства, че именно това са трите имена на лицето. С обжалваното решение първоинстанционният съд като е приел, че молбата чл.542 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР е допустима, е оставил същата без уважение по съображения, че от събраните в хода на делото доказателства не е установено по категоричен начин, че бащата на молителката е роден на посочената от нея дата в с. Р.. Този извод съдът е мотивирал с представеното по делото становище от Община Руен, в което е посочено, че в актовете за раждане за с. Р. се съхраняват в с. Л., а при справка там за периода от 1900 до 1907г. не са намерени данни за лицето А.М.Х.. Съдът не е кредитирал представения към молбата регистър, по съображения посочените в него данни са по заявление на регистрираните лица и не представляват официално удостоверяване на вписаните в тях обстоятелства. Посочил е също, че в приложената към молбата справка не е доказана идентичност на имената на вписаното лице Ахмет Гючбилмез с лицето А.М.Х., а оттам и връзката на същото с молителката. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение макар да е валиден съдебен акт, е недопустимо поради липса на правен интерес у молителката, по следните съображения: Пред районния съд е подадена молба с правно основание чл. 542 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР, като молителката обосновава правния си интерес от искането си за установяване, че наследодателят й е роден на опредена дата и място в Р. България с желанието й да кандидатства за получаване на българско гражданство. Това твърдение обаче н е съставлява правен интерес за молителката от търсената в настоящето производство защита, тъй като е недопустимо обосноваване на правния й интерес единствено с евентуално възникване на нейни субективни граждански права, произтичащи от този факт / в т.см. решение от 22.07.2020 г. по гр. д. № 2252/2019 г., четвърто г. о. на ВКС, и решение № 50013 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 948/2022 г., IV г. о., ГК /. Налице е друг ред за осъществяване на целените от молителката права, свързани с възможността й за получаване на българско гражданско, предвиден в чл. 29, ал. 4 от Закона за българското гражданство, в което производство може да установи дали лицето има български произход. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и да ако се установи по реда на чл. 542 от ГПК, че бащата на молителката е роден в България на посочената дата и място, това не съставлява доказателство за наличието на негов български произход. Затова за молителката не съществува сигурност, че документите за българския произход, които ще представи към искането си за българско гражданство биха били достатъчни за да удостоверяват нейния произход по смисъла на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ЗБГ. Единствения законен способ, в който тя би могла за защити правата си е исковото производство по чл. 3, ал. 2 от Закона за българите живеещи извън Република България, в което е налице възможност за събиране на доказателства за произхода й / в този смисъл определение от 22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 328/2022 г., трето г. о. на ВКС /, каквото производство не е настоящето, тъй като същото е охранително и се развива по реда на чл. 542 от ГПК. Като е приел, че молителката има правен интерес от търсената в настоящето производство защита по реда на чл. 542 от ГПК, районният съд съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а производство по молбата следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд