Решение № 103 от 24.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 128/2023 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. Негов предмет е правилността на присъда №5/14.02.2023 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №275/2022 година, с която подс.Д. С. Д. е признат за виновен в престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, осъден е на лишаване от свобода за петнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване, в негова тежест са възложени два граждански иска за неимуществени вреди от деянието, осъден е за разноски и държавни такси, приложен е чл.59, ал.1 от НК, разрешен е и въпросът с веществените доказателства по делото. Присъдата се проверява при инициативи по чл.318, ал.2 и ал.6 от НПК. Публичното обвинение я протестира като несправедлива с доводи, че наложеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Атакува се оценката по чл.54 от НК, с искане към настоящата инстанция за намеса по чл.337, ал.2, т.1 от НПК чрез увеличаване на наказанието на подс.Д. на доживотен затвор. Сходно разбиране за несправедливост на присъдата е вложено във въззивната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци, която без подкрепящи съображения, също поддържа интерес от влошаване положението на дееца с налагане на доживотен затвор. С тази жалба съдебният акт се атакува и в гражданско-осъдителната част с доводи, че причинените болки и страдания на гражданските ищци от загубата на техния син и брат не се обезщетяват справедливо с присъдените парични суми, със съответстващо искане за уважаване на гражданските искове в пълен размер. И защитникът на подсъдимия обжалва първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и несправедлива. Оплакванията са бланкетни – за нарушение на материалния и процесуалния закон, за явна несправедливост на наложеното наказание и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В контекст с въззивните оплаквания са алтернативните искания на адв.И. към тази инстанция за отмяна на присъдата и връщане на делото в първия съд, за изменение на съдебния акт с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, за намаляване на наказанието при условията на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и отсъствие на отегчаващи обстоятелства, както и за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди, предвид липсата на доказателства за дълбочината на преживените болки и страдания от гражданските ищци. В пренията в съдебното заседание в тази инстанция представителят на държавното обвинение поддържа частично протеста само в искането му за увеличаване на наказанието на подсъдимия, изразявайки становище, че справедливо би било такова около седемнадесет години лишаване от свобода, наложено при незначителен превес на смекчаващите обстоятелства. В останалата част, публичното обвинение се солидаризира с присъдата. Повереникът адв. В. поддържа жалбата си за увеличаване на наказанието, припомняйки жестокостта на извършеното убийство и безразличието на дееца към страданията на жертвата. Поддържа се и искането за уважаване на исковете за обезщетение на неимуществени вреди от деянието в пълния размер на предявяването им. Частният обвинител и граждански ищец С. пледира за справедлива присъда. Защитната реч на адв.И. е фокусирана към въпроси с отношение към материалното правоприлагане - дали деянието на подсъдимия е вследствие на раздразнение, ако да – каква е била степента и формата му, имало ли е фаза на изчерпване, какъв е мотивът на противоправната проявя. Защитникът пледира, че по всички тези съществени фактически обстоятелства мотивите към първоинстанционната присъда са повърхностни, представя своя обосновка, в която намира основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. После, адвокатът анализира данните за личността на подзащитния си, обосновавайки достатъчно фактически положения, по негово мнение, за приложение на чл.55 от НК. В лична защита подс.Д. се солидаризира с речта на адвоката си, в последната дума желае намаляване на наказанието. Настоящата инстанция извърши проверка на правилността на присъдата по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, обсъждайки доводите в протеста и въззивните жалби, становищата на страните и събраните доказателства по делото, като прие следното: Въззивното производство е второ по ред – с решение №44/23.03.2022 година по ВНОХД №422/2021 година е отменена присъда №65/05.10.2021 година по НОХД №101/2020 година, с която състав на Окръжен съд-Варна е признал подс.Д. за виновен в престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК и го осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода при първоначарен строг режим на изтърпяване. Със същата присъда са били уважени два граждански иска за неимуществени вреди – 80000лв. в полза на гр.ищец Ш. П. и 40000лв за гр.ищец Ш. С., присъдени са били законни лихви от деня на увреждането до изплащането на главниците. Във връзка с гаранцията reformatio in peius е важно да се каже, че присъда №65 е проверявана по протест на прокуратурата с искане по чл.337, ал.2, т.1 от НПК и по въззивна жалба на повереника – със същата претенция, както и словно- материА.зиран интерес от изменение на съдебния акт с уважаване на двата граждански иска в пълен размер. Без значение за обмисляната процесуална гаранция е въззивната жалба на защитника, която само се споменава, като обективен факт. Съдебното следствие по НОХД №275/2022 година е проведено в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Казаното, изисква обезателно проверка относно законосъобразността на процедурата, която се изпълни през систематизирани процесуални източници – разпореждане на съдията- докладчик по чл.247в от НПК, протокол от съдебно заседание (НОХД, л.220 и сл.), установяващ изпълнение на чл.372, ал.1 от НПК от страна на окръжния съд, нА.чие на съгласие на нормативно овластените страни по чл.373, ал.1 от НПК, законосъобразност на следствените действия по чл.139 от НПК и на способа по чл.144 от НПК (СМЕ №214/2020г. и дактилоскопна експертиза №42), релевантна законосъобразна преценка на проверяваната инстанция по чл.372, ал.3 от НПК, както и прецизно изпълнение на приобщаването по чл.373, ал.1 от НПК на гласни доказателства от досъдебното производство в показанията на св.св. - Д.Д.Д., Д. С. А., И.Д. Т., Х. Щ. К, Т. К. Т., И. Й. А., И. С. С., Д. Г. К., М. М. В., Я. Б. Н., Т. С. А. и Л. С. С., както и на заключенията на СМЕ № 214/2020 г. и на дактилоскопна експертиза № 42. Освен обхванатите от чл.373, ал.1 от НПК доказателства и източниците им, в етапа на съдебното следствие в първата инстанция доказателствената съвкупност е попълнена с други гласни, писмени и веществени доказателства, и експертизи. В преценката си по чл.327 от НПК този въззивен състав констатира необходимост от доказателствена дейност в тази инстанция – разпит на свидетели и предявяване на ВД, с което предметът по чл.102 от НПК се счита за удовлетворен, като на база на доказателствената основа се извеждат следните фактически положения: Подсъдимият Д. работел в гр.Варна. Родителите му живеели в с.Горен чифлик, Варненска област и имА. собствено животновъдно стопанство с овце. То (стопанството) било разположено извън селото, а основна грижа за животните полагал бащата на подсъдимия – св.С. Д.. Свидетелят нощувал в овчарника, понякога с него оставала и съпругата му св.Р. Д.. В помощ била и дъщеря им – св.Ж. А.. Подсъдимият се прибирал в с.Горен чифлик в края на седмицата, като прекарвал почивните дни в селото. Той оставал да спи в овчарника, за да може баща му да си почине. Пострадалият А. А. А. страдал от лека умствена изостаналост. Живеел заедно с майка си - Ш. Н. П. в с.Камен, обл.Добрич. През април 2020 година той тръгнал да си търси работа, напускайки дома. На 07.05.2020 г. в гр.Варна, подс.Д. се запознал с пострадалия А. А. до кофи за боклук в района на Изчислителния център. Попитал го дали си търси работа, получил утвърдителен отговор и обяснение от пострадА.я, че чакал жена си и детето, като след известно време щял да бъде готов да тръгне с подсъдимия. Малко по-късно Д. се върнал на същото място и заедно с пострадА.я отпътувал към с.Горен чифлик, по пътя двамата мъже общувА.. Подс.Д. отвел пострадА.я при родителите си. Там мъжът се съгласил да пасе овцете срещу 60 лева месечно, подслон, храна и цигари. А. А. щял да нощува в овчарника, в самостоятелна стая до бунгалото на собствениците. След договорките, подсъдимият веднага отпътувал към гр.Варна. На село се върнал на 09.05. и 10.05.2020г., когато контактувал с А. А. и разбрал от близките си, че той постоянно викал и крякал. На 15.05.2020г. след работа, подсъдимият отново се прибрал в овчарника. В разговор с пастира узнал, че детето му скоро щяло бъде рожденик и той имал намерение да му носи торта. Пак тогава А. А. помолил дееца да му даде телефона си, за да се обади на своята майка. По време на разговора казал на родителя си – св.П., че се обажда от телефона на чорбаджията, че е добре, работи като чобанин и някой ден ще я вземе при него. Това бил първият пряк контакт на свидетелката със сина й, откакто той напуснал общия им дом. Загрижена, след няколко часа св.П. позвънила на същия номер и провела разговор с подсъдимия. Той потвърдил, че синът й е пастир при него, казал й също, че искал скоро да купува торта за детето си от гр.Варна. Във връзка с последното свидетелката уточнила, че синът й лъже – той нямал дете, нямал жена, също така предупредила подсъдимия да не му дава пари, защото в града го използвА.. На 16.05.2020 година, голяма група мъже от с.Горен чифлик работили извън населеното място – в гората в местност „Дуанка“, където изграждА. заслон в землището на с. Горен чифлик. В групата били подсъдимият и св.св.И. Т., С., А., М. В., Т. В., Т. А., Н., К., Р. Т., К., Д., И. А., П. и Т. Т.. Всички се трудили до ранните следобедни часове, след което част от хората се почерпили с храна и алкохол. По някое време подсъдимият също консумирал алкохол. Мъжете от компанията тръгвали. по различно време. Подсъдимият останал с последните - около 23.53 часа бил все още на заслона, тогава говорил по телефона със св.П. и малко след това отпътувал с колата си (л.а.“Дайхацу фероза“ с рег.№В5941РА) към овчарника, където пристигнал след полунощ на 17.05.2020 година. Пред постройките той срещнал пастира А.. Подсъдимият го попитал защо го излъгал за семейството си, чобанинът му отговорил с псувня „Майка ти да еба, сметка ли ще ми държиш“ и поискал цигара. Подсъдимият му отказал, а А. го напсувал на майка. Подсъдимият се ядосал и започнал да нанася удари по тялото, ръцете, краката и главата на пострадалия, използвайки за целта дървена летва, юмруци и крака. Нападнатият вдигал ръце да се защитава, в един момент паднал на земята, но и в това положение побоят над него продължил. Подсъдимият нанесъл на жертвата множество удари, някои от които се припокривА.. След края на побоя, пострадалият останал да лежи на земята, а деецът се прибрал в бунгалото си и си легнал. По някое време той чул стенания от пребития мъж за инсулин, после излязъл и във времето от 01.44.2.37 часа до 01.52.54 часа на 17.05.2020 година направил снимки на Ахмед Ахмед, които изпратил чрез приложението „Месинджър“ от своя мобилен телефон на св.св.Т. В. и Д. А.. В 03: 09ч. на 17.05.2020г. подсъдимият се обадил на телефон 112 и поискал линейка. Кола за спешна помощ пристигнала на овчарника около 03: 30 часа, лекарят – св.Д. констатирал смъртта на А. А., но отказал да издаде смъртен акт заради съмнение за насилствен леталитет. Докато медицинският екип бил на място, там пристигнали и дежурни полицейски служители, които запазили местопроизшествието, но оставили подсъдимият свободно да влиза и излиза от бунгалото, не ограничили и достъпа до телефона му. По-късно на 17.05.2020 година подс.Д. Д. бил задържан за изясняване на случая, започнали действия по разследване, в хода на които се установила причината за смъртта на пострадА.я - остра анемия в резултат на кръвоизливите в коремната и лявата гръдна кухина. Приетите от въззивната инстанция фактически положения, в голяма част възпроизведени и в мотивите към контролираната присъда, се основават на частично достоверните обяснения на подсъдимия, на кредитираните в пълнота или в различни части показания на св.св. П., С., Г.Т., Д., Ст.Д., Д., Р.Т., К. Д., П., М., А., Д.В., Г.Д., И.Т., С., А., М.В., А., Н., К., К., Д., И. А., Т.Т., Х., на заключенията на множество съдебни експертизи – КСППЕ за дееца и пострадалия, две СМЕ, ДНКЕ, СМ на ВД, ВТЕ, СТЕ, дактилоскопна експертиза, на веществени доказателствени средства, писмени доказателствени средства – протоколи за оглед, за освидетелстване, за доброволно предаване, на веществени доказателства, на писмени доказателства – медицинска документация, затворнически досиета за пострадалия и др. Навлизайки във въззивната проверка за обоснованост на присъдата, настоящият състав проведе собствена доказателствена оценка, в чиито предели открои някои съществени положения по предмета на доказване. При систематизирането на същите ще се преценява оценката на окръжния съд относно достоверността на доказателствените източници, ще бъдат дадени отговори на въззивните доводи, атакуващи фактическите положения на присъдата. И така, анА.зът на въззивния състав се спира върху доказателствената основа относно: 1.Взаимоотношенията между подсъдимия и пострадА.я преди деянието, включително лични характеристики на лицата: В съдебното следствие в първата инстанция са събрани множество писмени и гласни доказателства относно личността на пострадА.я Мехмед, която най-общо може да се характеризира като отклоняваща се от общоприетите стандарти за нормално поведение. Не е спорно за предмета на доказване, че приживе лицето страдало от лека умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, за което му била призната трайно намалена работоспособност и провеждано лечение (НОХД, л.л.245, 250-267). Внимателното проучване на приетите като писмени доказателства епикризи, дава основание на този състав да изведе един специфичен фактор както в здравословен, така и в поведенчески план за пострадА.я – пристрастеността му към тютюнопушенето. Фиксирането на това положение в началния момент на анализа не е лишено от логика, доколкото то се проявява във вид на ключово обстоятелство в същинската деятелност. Продължавайки с обследване личността на пострадА.я, безспорно за предмета на доказване, с оглед показанията на св.св.П. и С. (НОХД, л.л.272гр. и 274) е, че основна грижа за А. полагала неговата майка – двамата живеели в едно домакинство, в повечето случаи работили заедно. По последното обстоятелство са нА.це потвърждаващи преки доказателства в показанията на св.Г.Т. (НОХД, л.281гр.), а логическото значение на обективния факт може да се отрази във вид на извод, че приживе между пострадА.я и майка му имало родителско-синовна връзка, основана на взаимна грижа един за друг. На базата на медицинските документи от здравното досие на пострадА.я (НОХД, л.250 и сл.), въззивният състав заключава, че психичното здраве на А. А. би следвало да е под медикаментозна терапия. Пак от същата документация става ясно, че пострадА.ят не изпълнявал редовно лекарственото предписание, което от своя страна водило до влошаване на менталното му здраве, с последица в лицето на различни процедури по Закона за здравето. В подкрепа на извода, че пострадалият А. не бил прецизен в лечението са показанията на неговата майка в съдебното следствие в първата инстанция, която отива и по-далеч, описвайки състоянието на сина си в безлекарствените периоди - синът й се изнервял, викал, крещял (НОХД, л.274). И още нещо съществено във връзка с личността на пострадА.я - първоинстанционният съд е събрал данни, напълно еднопосочно установяващи, че мъжът бил несамостоятелен в работата, нуждаел се от наглеждане, влизал в словесни пререкания, имал склонност да обижда и заплашва (показания на св.св.Т. и Д. – НОХД, л.л.281гр., 282). Обективираната характеристика на А. А. касае времето преди да бъде нает на работа от подсъдимия. Доколкото времевият контекст е „преди деянието“, въззивният състав дължи анА.з и на още една фактическа линия – данните за съдимостта на пострадалия и проявите му в МЛС. От приложеното в делото свидетелство за съдимост (НОХД, л.246) става ясно, че А. А. е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите и няколко пъти ефективно изолиран от обществото. По този повод, към доказателствената съвкупност са приобщени досиета на лицето от МЛС, чийто анализ дава основание за извод, че и при изпълнението на лишаване от свобода, поведението на пострадА.я се отличавало с импулсивност, непредсказуемост, несъобразена реактивност и затруднена комуникативност (досиета от затвора- Варна арх.№212/2008г., арх.№254/2010г. и арх.№243/2019г., досие от затвора – Белене арх.№15/2012г.). От оценката на същите писмени доказателства следва, че пострадА.ят лъжел за съпружеска връзка и деца – положения, подробно и правилно обосновани в мотивите на проверяваната присъда (стр.12), подкрепени логически и от удостоверение за наследници (ДПр, т.2, л.67). По пътя на еднопосочните преки гласни доказателства в обясненията на подсъдимия и в показанията на св.П. (НОХД, л.440гр., л.272гр.) за познавателния процес по делото е безспорно, че в края на април 2020 година пострадА.ят напуснал дома си без лекарства, а на 07.05.2020 година около обедните часове се намирал в района на Изчислителния център в гр.Варна, където подсъдимият го видял и му предложил работа. Позовавайки се на вече разисквани писмени доказателства, затова че пострадА.ят лъжел за семейна връзка (в подкрепа на това положение са и показанията на св.П.), няма причина за дискредитиране достоверността на обясненията на дееца относно съдържанието на първия разговор с пострадА.я на 07.05.2020 година. Не се очертава за спорно и фактическото положение, че на същата дата подсъдимият откарал пострадА.я при родителите си в с.Горен чифлик, обл.Варна (НОХД, л.л.275гр., 277, 277гр.), попътно възприемайки неугледния му външен вид (показания на св.А. – НОХД, л.275гр.) и психичните му отклонения (изводът следва от показанията на св.П., че синът й заминал без лекарства, както и от описанието на поведението на пострадА.я, дадено от майката, така и от св.А., и в обясненията на подсъдимия в ДПр, т.1, л.55). Те (родителите) притежавали животновъдно стопанство – овчарник, намиращ се извън чертите на селото. Пространствена представа за организацията на това място дават протокол за оглед на местопроизшествие и ВДСр-ва (ДПр, т.1, л.16, л.22-51) - според тях, частната територия била оградена, в нея имало постройки за животни и такива за човешко обитание. С преки гласни доказателства по делото е установено, че през седмицата основна грижа за животните полагал св.Стоян Д. (НОХД, л.277гр., л.275гр.). За пашата на животните трябвало да помага пострадА.ят (НОХД, л.276, л.278). Отново чрез преки гласни доказателства в показанията на св.св.Ст.Д. и А. (НОХД, л.276гр., 277гр.) за доказателствения процес става безспорно, че в работата си като пастир, пострадалият А. проявявал агресия спрямо животните, друга характерна негова черта била честата употреба на псувни, както и искането му към двамата свидетели за цигари – по една кутия на ден, според показанията на св.А.. Споменавайки последния факт, въззивният състав се обръща към показанията на св.П., които изясняват как синът й реагирал на нечий отказ във връзка с цигарите – „…Ако някой му каже: “няма да ти дам цигари“-нерви се…“ (НОХД, л.274) – с поглед и към вече обсъдената медицинска документация се налага извод, че цигарите заемА. изключително съществено място в ежедневието на жертвата. Изяснявайки константната лична характеристика на пострадалия преди и след 07.05.2020 година, настоящият съдебен състав дължи отговор на въпроса възприел ли е подсъдимият особеностите в поведението на това лице? Тук фактическите линии се разделят в следните два аспекта: А) Прекарал ли е подсъдимият достатъчно време с пострадА.я, за да може да направи субективни заключения за него и за характера му: За да отговори на този въпрос въззивният състав се позовава най-напред на показанията на св.П. (НОХД, л.272гр.), според които на 15.05.2020 година (петък) около 18.00 часа синът й се обадил от телефона на подсъдимия, за да съобщи къде се намира, а после тя лично разговаряла с дееца. Същият факт се извлича от законосъобразно приобщените обяснения на подсъдимия (ДПр, т.1, л.55), а от своя страна, в разискваната част, двата доказателствени източника кореспондират с приобщените показания на св.Д. (ДПр, т.1 л.108; ВНОХД №128, л.46гр.), на която доказателствена основа въззивният състав се осланя в извода си, че на 15.05.2020 година около и след 18.00 часа подсъдимият бил в стопанството на родителите си в с.Горен чифлик заедно с пострадА.я. От казаното става ясно, че частично не се кредитират показанията на св.св.А. и Д. по обстоятелство, че подсъдимият работил в гр.Варна от понеделник до събота на обед и едва тогава се връщал в с.Горен чифлик. Доколкото по последно обсъденото положение се набелязва известна уклончивост в показанията на св.Ст.Д. (НОХД, л.278), същите се възприемат с отношение към другото релевантно положение – че в съботните вечери подсъдимият също оставал насаме с пастира, нощувайки в овчарника. Ако казаното се отнесе към календарния период, обхванат от обвинението, то следва че деецът е имал достатъчно време, за да формира устойчиви впечатления от поведението на наетия от него чобанин, което освен описано от св.св.А. и Ст.Д., точно се фиксира и от самия деец в приобщените обяснения от ДПр – „…Този човек за мен беше агресивен и имаше някакви психични отклонения… Ахмед ми е искал пари, но аз не съм му давал, даже заради това започна да ме обижда и псува…“ (ДПр, т.1, л.56). Към времето за създаване на обективни впечатления у подсъдимия за характеровите особености на пострадА.я следва да се причисли и общото им пътуване от гр.Варна към с.Горен чифлик на 07.05.2020 година, защото: 1)впечатленията на св.А. от същия ден са, че пострадалият говорил несвързани неща (НОХД, л.275гр.); 2)чрез показанията на св.Р. Т. (НОХД, л.280) се доказва, че още в първия контакт с пастира, той проявил словесна агресия и не изглеждал „таман“ и 3)съобразно показанията на св.П. (цитирани), синът й не приемал медикаменти от края на април 2020 година, а това, пак според същия доказателствен източник, се проявявало в поведение с викове, крясъци, псувни. Подсъдимият бил на овчарника и общувал с пострадалия на 09.05. и на 10.05.2020 година, за което положение в приобщените негови обяснения от досъдебното производство се съдържа самопризнание, подкрепено от показанията на св.св.А., Д. и Ст.Д.. Б)Имал ли е подсъдимият информация за поведението на пострадалия в работната седмица: По това обстоятелство въззивният състав вече зае частични съображения, изяснявайки впечатленията на св.св.Ст.Д., Д. и А. от характера на А. А.. Споменавайки техните негативни оценки, въззивният състав счита, че през преките гласни доказателства в показанията на св.Ст.Д. за намерение още при първото идване на сина му в с.Горен чифлик да приказва с него да махне чобанина (НОХД, л.277гр.), може да се направи убедителен извод, че в поведението на пострадА.я имало очевидни проблеми – и по отношение на справянето с работата (оставял безпризорно стадото, биел животните, имало оплакване, че краде кабели – показания на св.св.Ст.Д., Ж.А.), и досежно общуването му (агресивен, псувал, викал). Свидетелите консолидирано твърдят, че не са съобщавА. отрицателните си възприятия и проблеми на подсъдимия. Обмисляйки гореочертаната доказателствена съвкупност, при задължението по чл.107, ал.5 от НПК за нейната внимателна проверка, въззивният състав проведе съпоставяне на свидетелските показания с обясненията на дееца от ДПр – „…Родителите ми казаха, че Ахмед постоянно вика и кряка …“ (т.1, л.56). Както уместно е отбелязал прокурорът в пледоарията си в окръжния съд, глаголът „кряка“ освен че е специфичен, едновременно се съдържа и в разпитите на подсъдимия (в ДПр) и на св.Ст.Д. (НОХД, л.277гр.). Това е подкрепящ аргумент за кредитиране на обясненията на дееца само от досъдебното производство, че той е имал представа за поведението на А. А. и през работната седмица, което поведение не било по- различно и в края на седмицата, когато Д. бил с пастира, доколкото описаното се явява постоянна лична характеристика на пострадА.я, предвид обсъдените вече показания на св.св.Г.Т., Д., П., Ст.Д., Д., А.. Преминавайки към обобщение, въззивният състав констатира, че анализираните доказателствени източници по въпроса за поведенческите особености на пострадА.я, освен синхронни помежду си, кореспондират в пълнота със заключението на СППЕ (НОХД, л.388, и по-конкретно – л.433). Всеобщо, те дават пълно основание на този съд да се съгласи с извода на контролираната инстанция, че подсъдимият имал достатъчно впечатления от особеностите на характера и поведението на пострадА.я, формирани във времето преди деянието (стр.19, трети абзац от мотивите) – агресивен, импулсивен, раздразнителен, с гневни избухвания – най-вече по повод на цигарите, псува и вика без причини. Що се касае до личната характеристика на подсъдимия, въззивният състав взе предвид безпротиворечивите данни в показанията на св.св.П. (НОХД, л.281), Д. (НОХД, л.283) и на неговите роднини, както и заключението на КСППЕ (ДПр, т.2, л.28), които очертават Д. Д. като добър, трудолюбив и весел човек, без данни за базова агресивна предиспозиция, но при скъсен диапазон на емоционалните преживявания с преобладаване на негативните емоции. 2.Поведение на подсъдимия на 16.05.2020 година до завръщането му в овчарника: На 16.05.2020 година подсъдимият заедно с множество свидетели се намирал на заслон над с.Горен чифлик, където всички работили до ранния следобед (показания на св.А. – ДПр, т.1, л.126). После някои от мъжете се черпили. ДА., кога и колко алкохол употребил подс.Д. се съди само по гласни доказателства. За да илюстрира отсъствието на еднопосочни фактически данни по тези положения, въззивният състав направи кратък синтез на относимите доказателствени източници: 1)обяснения на подсъдимия (НОХД, л.440гр. и ДПр, т.1, л.56) – пил две чаши бира за времето от ранните следобедни часове до тръгването му около полунощ на 16.05.2020г.; 2)показания на св.Р.Т. – с подсъдимия стояли на една пейка, лично налял на Д. бира, не го е виждал да пие ракия (НОХД, л.280). След разпита на този свидетел са възникнали основания по чл.281, ал.5 и ал.1, т.2 от НПК (ДПр, т.1, л.124 и НОХД №101, л.175), като при изясняване на въпроса пил ли е подсъдимият ракия, Т. отрича това положение и потвърждава само за консумиране на бира; 3)показания на св.П. (НОХД, л.281) – подсъдимият консумирал 50гр ракия; 4)показания на св.А. (ДПр, т.1, л.120) – подсъдимият употребявал само бира; 5) показания на св.А. (ДПр, т.1, л.127) – видял подс. да пие само бира следобед; 6)показания на св.св.Д.К. и Кр.Д. (ДПр, т.1, л.132 и НОХД, л.283) – през деня подсъдимият пил, 7)показания на св.И. Т. (ДПр, т.1, л.104 и л.110) – подсъдимият изпил към 17.00 часа бира, налята в чаша от 200мл, няма никаква промяна в поведението; 8)св.Х. К.(ДПр, т.1, л.112) – до около 19.30ч подсъдимият употребил умерено количество алкохол, не демонстрирал промяна в поведението си. От посочената група доказателствени източници, окръжният съд се е позовал само на показанията на св.св.Р.Т. и П., без да обсъди фактологичното различия в показанията на първия свидетел и без да съпостави кредитираните гласни ДСр-ва с други процесуални източници на данни във връзка с консумацията на алкохол от страна на дееца (стр.13 от мотивите). Въззивният състав, на база собствена оценка на показанията на свидетелите поотделно и в тяхната съвкупност, приема че подсъдимият е консумирал алкохол от ранния следобед на 16.05.2020 година, без да може несъмнено да изведе фактически изводи какво количество и какви спиртни напитки е употребил, също кога е приключил консумацията им. По делото е приобщена СМЕ (ДПр, т.2, л.13), която в аналогична насока разисква липсата на конкретика за количеството, вида и времето на употреба на спиртни напитки от дееца и основавайки се само на обясненията на последния, изключва нА.чие на алкохол в кръвта му на 17.05.2020 година към 01.00 часа. Различен въпрос от консумацията на алкохол е този дали подсъдимият е бил повлиян от такъв към момента на деянието. Това, според отговорите на вещите лица по КСППЕ, е същественият момент във връзка с хипотезата на афекта, защото при поведение, повлияно от алкохол, само на това основание пада прагът на раздразнението, наблюдават се импулсивни реакции, възможно е рязко да се покачи емоционалният заряд (НОХД, л.290гр.). Въззивният състав, следвайки собствения си оценъчен подход приема, че след като не може да бъде доказана консумацията на алкохол в комплекса на количество и време, то и влиянието на такъв не би могло обективно да се извлече от доказателствените източници. За да доведе разсъжденията си докрай, въззивният съд се обърна и към показанията на св.св.Д. Д., Д. М. и Д. В.. Първото лице е лекар, който се отзовал на подаден от подсъдимия сигнал на тел.112, това е и първият човек, контактувал с дееца след умъртвителната проява. Съобразно показанията на св.Дочев (ДПр., т.1, л.140), при срещата си с подсъдимия той (свидетелят) бил с маска, времето било ветровито и при тези условности не усетил мирис на алкохол у Д., не съобщава за отклонение в поведението. Другите двама свидетели са полицейски служители, устянавили подсъдимото лице на местопроизшествието, където вече бил и св.Д.. Те съобщават за нормално държание на дееца, който не им лъхал на алкохол - св.М. детайлизира, че след като Д. влизал и излизал от някакво помещение, чак след това имал такъв спиртен дъх (НОХД, л.270гр.-л.271гр.), което насочва на употреба на спиртни напитки, но вече след деянието. На базата на обмислените доказателства и източниците им, както и предвид разясненията в т.4 от ППлВС 1-1977, въззивният състав констатира, че по делото няма нито едно доказателство, което да посочва по един положителен начин въздействието на алкохол върху поведението на дееца за времето около и след полунощ на 16.05/17.05.2020 година, поради което извод за падане прагът на раздразнение на Д. Д. на такова основание не може да се обоснове. Друг съществен въпрос с отношение към чл.102, т.1 от НПК е времето, в което подсъдимият е напуснал заслона над с.Горен чифлик, прибирайки се към овчарника. Видно от мотивите към присъдата, окръжният съд приема, че това е станало малко по-късно от 23.50 часа (стр.5 от мотивите). За проверка обосноваността на фактическото положение въззивният състав се позовава на показанията на св.П. (НОХД, л.28), на протокол за оглед на ВД (ДПр, т.1, л.156) и на протокол за доброволно предаване (ДПр, т.1, л.176), които поотделно и във взаимовръзка установяват, че в 23.53 часа св.П. провел телефонен разговор с подсъдимия, докато последният бил още на заслона. Отношение към обмисляното обстоятелство имат и преки гласни доказателства в показанията на св.св.Д. (НОХД, л.283), А. (ДПр, т.1, л.л.л.126 и 127), И.А. (ДПр, т.1, л.120), Иво Тодоров (ДПр, т.1, л.104), Т. А. (ДПр, т.1, л.106) които също доказват времето, в което подсъдимият напуснал въпросния заслон. Чрез показанията на св.св.Т. А., И.Т. и Г. Х. (НОХД, л.272), се изяснява, че заслонът бил на повече от 5км от селото и до него се стигало по неасфалтиран път. Обобщаването на казаното е възможно в кратък извод - подсъдимият пристигнал до овчарника след полунощ на 17.05.2020 година. 3.Обстоятелства на деянието: Сведения за развилите се събития след завръщане на подсъдимия в стопанството се черпят от множество доказателствени източници. Сред тях са обясненията на дееца от съдебното следствие и досъдебното производство, касаещи условията на срещата му с пострадали Изхождайки от обстоятелствата на умъртвителното деяние, и въззивният състав прави извод, че пострадалият М. ядосал дееца с псуване след отказа да му бъде дадена цигара (стр.5 от мотивите). На база на показанията на св.П., Г. Т. и доказаната зависимост на пострадА.я от тютюна (зависимост се ползва в смисъла на гласните доказателства и писмените доказателства – епикризи, установяващи съвкупно, че А. пушил много цигари), обясненията на подсъдимия, че пострадалият му поискал цигара, той му отказал, последвало напсуване на майка, което ядосало Д. Д. и той започнал да удря жертвата с летва (парче дъска), се възприемат за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат данни за първоначален въпрос към пострадА.я защо го лъже, че има семейство, който въпрос най- вероятно бил провокиран от информация, получена от св.П. в телефонен разговор вечерта на 15.05.2020 година. Окръжният съд не е разсъждавал по въпроса може ли в това изречение да се крие мотивът на престъплението, макар да е бил насочван към подобни положения чрез пледоарията на първоинстанционния прокурор (НОХД, л.450гр.). По мнение на въззивния състав, придаването на съществена роля на възможността пострадА.ят да напусне работното си място, лъжейки подсъдимия за причините, не намира опора в правилата на формалната логика. На първо място, лъжите на Ахмед Ахмед за семейния му статус са станали ясни на дееца на 15.05.2020 година и ако те са били от важно значение за него, то още тогава този въпрос би бил повдигнат, каквито данни по делото не са събрани. На следващ ред идват показанията на св.св.Ст.Д., А. и Д., които убедително доказват, че пострадалият не е успявал с пастирските задължения, което обстоятелство кореспондира с впечатлението на св.Г.Тодоров върху невъзможността на А. да се справи с трудови задължения, т.е. не е бил незаменим работник. Затова подсъдимият не е реагирал на първата псувня на пострадА.я след въпроса за семейното му положение, като в тази условно най-първа ситуация във връзка с лъжата за семейството не се съдържа мотивът на престъплението. Той (мотивът) възниква вследствие на напсуването на майка от страна на пострадА.я, предизвикано от отказа на подс.Д. да му даде цигара. След като това фактическо положение се обхваща от обективната истина, то тогава няма причина да се игнорират отговорите на вещите лица по КСППЕ (НОХД, л.291гр.), че вследствие на въпросното псуване, подсъдимият е предприел действия под влияние на силни емоции, при които фазата на борба на мотиви и контрамотиви се прескача (НОХД, л.291). Именно по този начин може да се обясни последвА.ят мигновен побой с множество удари по цялото тяло на жертвата. По-нататък, на базата на обективни находки прецизно може да се съди за развитието на същинското деяние. Източници на данни за тях са протокол за оглед, протокол за освидетелстване на дееца, както и заключения на СМЕ за аутопсия и ДНК експертиза, които въззивният състав анализира по следния начин: А) При огледа (ДПр, т.1, л.16) е намерена дървена летва, по която има смес от клетъчен материал (ДПр, т.2, л.23), . Предвид обясненията на дееца и резултатите на ДНК изследването, обосновано се приема, че този материал произхожда от Д. Д. и Ахмед Ахмед. При същото следствено действие са намерени черни високи маратонки, като по дясната от чифта има наличие на кръв от пострадА.я (ДНК експертиза – ДПр, т.2, л.23), което доказва, че към времето на деянието подсъдимият е бил обут с тези обувки. Б)Отново при огледа е фиксирано положението на трупа на пострадА.я, както и следите по неговото тяло. Касае се за находки в окосмената част на централната челно – теменна област - две червеникави дълбоки ожулвания, две ожулвания под централната челна област, друго ожулване във вътрешния полюс на дясната вежда, по долния клепач на дясното око - синкаво кръвонасядане, в областта на дясна скула - червеникаво ожулване, по гърба на носа - дълбоко червеникави ожулвания, по кожата на горната устна имало зацапване с кръв, по гърба на лявата длан - мораво кръвонасядане, по гърба на дясната предмишница - оток и петнисти морави кръвонасядания, по гърба на дясната длан - петнисти морави кръвонасядания, в зоната на страничната част на дясна мишница -обширно мораво кръвонасядане, цепковидна рана по дясна предмишница, по ляво рамо мораво кръвонасядане, морави кръвонасядания оп по гръден кош, лява лопатка, дясна лопатка, дясна гръдна половина, дясна страничка коремна половина, дясна хълбочна кост към седалищен мускул, лява тазобедрена става, ляв голям седА.щен мускул, страничка повърхност на ляво бедро до колянна става. Обективните обстоятелства не се възпроизвеждат формално тук в решението, напротив, те имат фактическа цел – да покажат в какво тежко положение се намирал пострадА.ят, когато подсъдимият го оставил на земята и се прибрал в бунгалото си. По-нататък чрез заключение на СМЕ (ДПр, т.2, л.2), се извличат данни за около 800 мл свободно излята кръв в коремната кухина, разкъсвания на слезката, около 400 мл свободно излята кръв в лявата гръдна кухина, счупване на 8-мо - 11-то десни ребра по предната мишнична линия и на 7-мо - 12-то леви ребра по задната мишнична към лопатъчна линия с разкъсване на пристенната плевра в областта на счупване на 8-мо и 9-то леви ребра, кръвонасядания на меките тъкани около счупванията, контузии на белите дробове, кръвоизлив под вътрешната сърцева обвивка в областта на междукамерната преграда на сърцето, аспирация на кръв в трахея и бронхи, мастна емболия на белодробни кръвоносни съдове, образуване на мекотъканен джоб съдържащ размачкана подкожна мазнина и кръв с обем около 300 мл в областта на лявата мишница и лявата лакътна става, открито счупване на лакътната кост на дясната предмишница, множество кръвонасядания по гръдния кош, горните и долните крайници, седалищната област, ожулвания по лицето, горните и долните крайници, седалищната област, ожулвания по лицето, горните и долните крайници, кръвонасядания на меките черепни обвивки в челната област на главата, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в теменната област на лявото голямо мозъчно полукълбо, счупване на носните кости, оток на мозъка, слабо изразен оток на белите дробове, начална мастна дегенерация на черния дроб. Според разискваното заключение, причината за смъртта на пострадА.я е остра анемия, развила се в резултат на кръвоизливите в коремната и лявата гръдна кухини от разкъсванията на слезката и счупванията на ребра с увреждане на междуребрени съдове, множество кръвонасядания на меките тъкани в областта на главата, гръдния кош, крайниците и седА.щето, образуването на подкожен джоб изпълнен с кръв и мастна тъкан в областта на лявата мишница и лявата лакътна става. Заключението поддържа, че за настъпването на смъртта благоприятстващо значение са имА. контузиите на белите дробове, множеството двустранни счупвания на ребра, както и мастната емболия на белодробни съдове от попадане на размачкана подкожна мастна тъкан в кръвоносните съдове в областта на травмите, довели до остра дихателна недостатъчност. По мнение на вещите лица, травмата на главата, изразяваща се в ожулвания в областта на лицето и окосмената част на главата, счупване на носните кости, кръвонасядания на меките черепни обвивки в челната област на главата, ограничения кръвоизлив под меките мозъчни обвивки са в резултат на удар и тангенциално действие с или върху твърд тъп предмет с широка, груба повърхност и биха могли да се получат при падане по лице на земята. Ивицестите, издължени кръвонасядания по гръдния кош, по горните и долните крайници, в седалищната област са резултати на удари с или върху твърд тъп предмет с издължена форма, включително дъска/летва. Вещите лица обосновават наслагващи се удари в някои области, затова дават ориентир от около 25-30 удара, реА.зирани в областта на гръдния кош, горните и долните крайници и седалищната област. Според експертите, множеството травматични увреждания са получени в различни положения на тялото на пострадА.я спрямо нападателя, като вероятно първоначално пострадА.ят е бил в изправено или клекнало положение и се е предпазвал от нанасяните му удари с твърдия тъп предмет с издължена форма със свити към тялото и главата горни крайници, след което е бил съборен на земята и в това положение са му били нанесени удари с крака от страна на нападателя. Като „защитни наранявания“ съдебните лекари характеризират травматичните увреждания на горните крайници. Според тях, нА.чието на такива защитни наранявания свидетелства за това, че по време на нанасяните му удари, пострадА.ят активно се е предпазвал, т.е. бил е в съзнание, изпитвал е болка, разбирал е какво се случва с него, можел е да извършва самостоятелни действия, включително и да говори. Съгласно отговорите, дадени от експертите в съдебното следствие в първата инстанция, като водеща причина за смъртта се очертават тежките травми в областта на гръдния кош и корема, които са довели до развитието на остра кръвоизливна анемия. Постъпването на мастни капки по движението на кръвта в белодробните съдове е ставало постепенно и е подпомагащо за настъпването на леталитета. Пак, на основание на отговорите по чл.282 от НПК, се приема, че силата на ударите е била значителна, за което се съди от счупването на множество ребра, разкъсването на кръвоносни съдове и разкъсването на слезката. От същите обективни находки следва и изводът, че травмите са образувани вследствие на удари с предмет с издължена форма, удари с ритници и юмруци, падане и удар върху настилка. На база на отразеното, въззивният състав извлича механизма на деянието – започнало в изправено положение и лице в лице между деец и жертва, с начални удари с помощта на дървената летва в областта на торса, от които пострадА.ят се предпазвал, последвало събаряне на жертвата на земята и удари с ритници и крака в останА.те засегнати области. Оставайки в сегмента на решението по анА.з на данните и източниците им относно деянието, въззивният състав се занима и с времето на реА.зирането му. Началният момент е близък до завръщането на дееца в овчарника, съобразно неопроверганите му обяснения, като с оглед периодът на тръгване от заслона, особеностите на пътя и разстоянията (вече изяснени по-нагоре в този съдебен акт), умъртвителната проява е била реализирана малко след полунощ на 17.05.2020 година. Постигането на по-голяма конкретика не е нужно, като по разсъжденията относно времето на деятелността, а и по всички останА. въпроси, които ще бъдат развити по- надолу в решението, въззивният състав не се основава на събраните в досъдебното трафични данни с общото позоваване на решение на СЕС по дело С-350/21. Изключването на тези доказателства не се отразява по абсолютно никакъв начин на разкриването на обективната истина, доколкото доказателствената съвкупност е снабдена с множество доказателства, при това преки, които да обективират познавателния процес относно деянието и авторството. Защитната тактика е продуцирала един, по мнение на въззивния състав, незначителен доказателствен проблем, свързан с времето на създаване на фотографиите на тялото на пострадалия. Доколкото този въпрос се поставя отново от адв.И. в тази инстанция, то настоящият съд ангажира следния доказателствен анА.з: При заключението на СМЕ (ДПр, т.2, л.2) и отговорите на вещите лица в първата инстанция (НОХД, л.289), няма и не може да има съмнение, че смъртта на жертвата е настъпвала в рамките до един-два часа след получаване на травматичните увреждания. Основавайки се на протокол за оглед на ВД – мобилен апарат „Самсунг“ (ДПр, т.1, л.156), собственост на подсъдимия (ДПр, т.1, л.176), въззивният състав извлича данни, че в приложение „Месинджър“ на 17.05.2020 година в 05.41ч подс.Д.Д. получил входящо съобщение от св.Д. А., от чиято лингвистична същност не остава съмнение, че е провокирано от нещо, което не присъства в подложеното на оглед ВД. За естеството на липсващата информация се съди от: 1)показания на св.А. (ДПр, т.1, л.155) – получено съобщение от дееца на 17.05.2020 година около 01.30- 02.30 часа и по-точно снимки на бития пострадал. Подобна кореспонденция има и със св.Т. В. – отново изходящият чат е унищожен, но има входящ на телефона на подсъдимия в 06.54 часа с текст „НА.та на бой ли“, за който при разпита си св.В. изяснява, че бил отговор на снимки на „мъж с камуфлажно облекло, мисля че мъжът беше легнал“ (НОХД, л.279). При съпоставка на последния доказателствен източник с протокол за оглед, установяващ че жертвата е с камуфлажен панталон, няма съмнение, че става въпрос за пострадалия, а с оглед всеобщата логика на показанията на св.св.В. и А. и протокол за оглед на ВДС следва, че подсъдимият е изпратил и на двамата кадри от бития и лежащ безпомощно А. А.. Затова заключението на СТЕ (ДПр, т.2, л.55) не е изненада за страните – чрез технически методи са възстановени изтрити файлове от телефона на подсъдимия – фотоснимки на жертвата, създадени за времето от 01.44.37 часа до 01.52.54 часа на 17.05.2020 година. Съпоставянето на този времеви диапазон съвпада точно с показанията на св.Аргиров за времето, в което получил снимките, т.е. в чисто фактически план спор за времето на създаване на кадрите не може да се породи. Защитникът атакува темпоралната компонента, стъпвайки на компрометирани основания – логиката на адв.И. е, че след като не е установен начинът на сверяване на телефона, не може да се прави фактически извод за съответствие на часовете на фотокадрите с астрономичното време. На пръв поглед доводът не е лишен от логика, но това е само на пръв поглед, защото защитникът услужливо забравя, че подсъдимият е разполагал с телефона си през цялата нощ на 17.05.2020 година, нещо повече – предприел е действия за заличаване на доказателства, т.е. боравил е целенасочено с апарата във вреда на разследването. При това положение би ли бил обективен оглед на настройките на този телефон едва след задържане на дееца – отговорът е отрицателен. Това са и причините за решението на настоящия състав да не прилага способа по чл.155 от НПК в съдебното следствие в тази инстанция, защото не би се осигурила обективност на факта по какъв начин са били изпълнени техническите настройки за времево синхронизиране на телефона на подсъдимия към момента на създаване на фотокадрите на жертвата. Намерението на подсъдимия за прикриване на своя принос в деянието личи освен от опита да унищожи снимките, и в подаването на сигнала до тел.112 на 17.05.2020 година (ДПр, т.1, л.183). В съдебното следствие в тази инстанция на страните се предяви аудиозапис от сигнала (носителят е в ДПр, т.1, л.184), в който подсъдимият се опитва да заблуди властите, съобщавайки че намерил пострадалия А. да лежи без реакция, че има само кръв по носа, че диша и има пулс, но е в безсъзнание. Ориентирайки се към заключение в собствената си доказателствена дейност, въззивният състав се съгласява със съображенията на окръжния съд за незаконосъобразност на показанията на св.Вълчанов (стр.14 и стр.15 от мотивите), като изключва същите изцяло от доказателствената основа и на основание вече цитираното решение на СЕС. В обобщение, контролираната присъда е обоснована. Провеждането на горния по-подробен доказателствен разбор, на първо място се налага от по-общия подход на излагане на вътрешното убеждение по фактите от страна на първоинстанционния съд и на следващо място е предизвикан от оспорващите обосноваността на присъдата съображения на адв.И., чийто отговор се съдържа във вербализирания анализ. Финализирайки проверката, въззивният състав обмисли и заключението на КСППЕ (ДПр, т.2, л.28) касателно хипотезата за физиологичен афект, като предвид фактическите положения на поведението на дееца след деянието – подредено, целенасочено, експертният извод за отсъствие на основните признаци на афекта се възприе за резултат от обосновано и правилно заключение. В последно изречение, деянието и авторството е установено при правилно изведени фактически положения вследствие на обоснована оценка на окръжния съд на доказателствата и източниците им (в някои детайли преосмислена от тази инстанция) и при правилна трактовка на доказателствената основа в насока на достатъчност, за да се потвърдят убедително основните фактически обстоятелства на обвинението по обвинителния акт на Окръжна прокуратура-Варна. При правилно установените фактически положения на деянието и авторството, материалният закон е приложен точно. Няма съмнение, че смъртта на пострадА.я е последица от тежък побой, при който деецът нанесъл множество и силни удари по жизненоважни и още други части от тялото на жертвата, използвайки дървено приспособление, ръце и крака. Всичките травми са били причинени приживе на пострадалия - той се е опитвал да се защитава, изпитвал е болките от травмите по цялото си тяло продължително време и в агония, бил е поставен извън обичайното страдание, което по принцип съпътства смъртния резултат, осъзнавал е неизбежния смъртен край - всичко това сочи на убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин (Р 163-1998-2н.о., Р 218-2020-1н.о., Р 43-2016-3н.о. и др.). Същевременно, естеството на нанесените множество удари с дървена летва, с ръце и крака по цялото тяло на жертвата, локА.зацията им в множество жизненоважни части – в гръдния кош, по главата, както и в други телесни области, значителната сила на нанасянето им, довела до счупване от 8-мо до 11-то десни ребра по предна мишнична линия и от 7-мо до 12-то леви ребра по задна мишнична линия, до кръвоизливи в коремната и гръдната кухина, както и във вътрешната част на съцевата обвивка, до открита фрактура на дясната предмишница, счупване на носни кости, както и на кръвоизливи по меките черепни обвивки, продължителността на побоя, дават основание за квалификация на деянието и като извършено с особена жестокост, т.е. при изключителна ярост, дори и садизъм предвид крайно слабото телосложение на жертвата, както и съзнаваната от дееца негова безпомощност, поради психичното му заболяване (Р 60161-2021-3н.о., 107-1996-2н.о., Р 250-1994- 2н.о. и др.). Убийството е извършено при евентуален умисъл – подсъдимият е имал представа относно тежестта на нанасяния побой и използваните средства, за причинната връзка и последиците – различни телесни повреди, като е допускал, с оглед обема и насоката на реА.зираното физическо насилие, смъртта на жертвата. Правилни са изводите на окръжния съд за отсъствие на предпоставки по чл.118 от НК, още по-малко по чл.124 от НК. Доколкото последната хипотеза не се ползва с никаква фактическа основа, въззивният състав ще се спре само на липсата на каквото и да е основание за приложение на привилегирования състав по чл.118 от НК. От фактическа страна значение за реакцията на дееца в развилото се деяние има вулгарното напсуване на майка от страна на пострадА.я. Както приема съдебната практика (напр. Р 125-2012-2н.о., Р 526- 2011-2н.о.) псувните са в състояние да предизвикат гневно състояние у дееца, но по своя характер и тежест те не са такива, че да могат да предизвикат тежки последици за подсъдимия или негови ближни, като заключението се потвърждава и през призмата на КСППЕ по делото. Все във връзка с разисквания състав по чл.118 от НК, въззивният съд дължи и тук да посочи, че не се установи деецът да е бил повлиян от алкохол при деянието, поради което съображенията на окръжния съд в тази насока не се споделят. Справедливостта на присъдата се атакува от всички страни, които съобразно функцията си в процеса, заемат и различни становища относно съответното на престъплението и целесъобразно наказание. За обосноваване на становището си относно санкцията, въззивният състав прие, че инкриминираното престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид, веднъж поради кумулирането на повече способи за постигане на общественоопасната последица и от друга страна, предвид особеността на жертвата – лице с психични недостатъци, лишено в конкретната обстановка от каквато и да е възможност да се противопостави на нападението от страна на дееца и/или да получи чужда помощ. Въззивният състав не се съгласява с оценката на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, дадена от контролираната инстанция, към които неправилно е причислено положение с отношение към обществената опасност на престъплението, а отделно извън съдебното внимание е останало проявеното тежко безразличие от страна на подсъдимия към страданията на жертвата – оставен безпомощен в канавката (припомнят се фактическите положения при огледа на трупа на 17.05.2020 година, отразени по-нагоре в решението), докато подсъдимият се оттеглил да почива, после сниман и осмиван от дееца чрез разпространение на кадрите от собствената му гавра с жив човек и то в неравностойно положение. От тази гледна точка въззивният състав констатира известен цинизъм и неоправдано чувство за житейско надмощие в действията на дееца. Отделно, този състав приема като отегчаващо отговорността обстоятелство и настойчивият опит на подсъдимия да унищожи улики (фотокадрите от телефона си), както и да заблуди властите със съобщението си до тел.112 с цел да не се констатира принудителната причина за смъртта на жертвата. Относно смекчаващите отговорността обстоятелства, вербализираната оценка на стр.20 от мотивите също следва да се преосмисли, като най-напред се отделят положенията, с които и настоящия състав се съгласява. Сред тях попадат добрите характеристични данни за дееца, произтичащи както от обстоятелството, че има трайно установени трудови навици, така и от положителната оценка за социалното му функциониране в семейната среда (касае и грижата към детето си) и в по-широката общност (показания на родители, сестра, на жители на с.Горен чифлик). Подсъдимият не е осъждан, което обективно положение сочи, че той има съзнание за закон и обществено търпимо поведение, в известна степен е съдействал на разследването. Деецът изразява съжаление, което по мнение и на въззивния състав е искрено, свидетелствайки за наченат процес на поправяне. При индивидуализацията на наказанието окръжният съд е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство данните за включването му в групова работа в МЛС за овладяване на гнева (НОХД, л.348 и сл.), които обаче нямат отношение към факторите по чл.54 от НК, доколкото не характеризират личността на дееца. Груповите практики, както и приетото от съда диференцирано психологично изследване имат пряка рефлексия към планирането и изпълнението на присъдата, когато тя влезе в сила, респективно те са насочени към по-ранно постигане на целта по чл.36 от НК с възможност за приложение на института по чл.70 от НК. Заетите съображения от адв.В. в съдебното заседание в тази инстанция за прекратена семейна връзка и отчуждаване на имущество нямат абсолютно никакво отношение към личната опасност на дееца, доколкото това са житейски развития от една персонална трагедия, каквато реално представлява рязката промяна в социалния статус на Д. Д. вследствие на деянието. Много внимателно настоящият състав обмисли дали поведението на пострадалия – псуването на майка, би следвало да се причисли към смекчаващите отговорността обстоятелства. Отговорът е по-скоро отрицателен и той се дължи на личната характеристика на жертвата, която включва и постоянна употреба на псувни, особено агресивни при отказ на цигари – обстоятелства известни на дееца преди противоправната му проява. Вярно е, че с вулгарността се засяга синовната обич и уважение към майката, изпитвани от подсъдимия, но е вярно също така, че действието е предприето от един психично незрял човек, който по същността си се отличава с агресия, включително и вербална – все фактори, отразени в съзнанието на подс.Д., които са предполагали друг вид реакция от негова страна. Правилно окръжният съд не е констатирал нарушение на изискването за решаване на делото в разумен срок – съдебната фаза протича ритмично, в досъдебното производство не е допуснато забавяне на разследването. Оценявайки високата степен на обществена опасност на деянието, характерът на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и относителния баланс между тях, формата на вина, както и мотива на убийството, въззивният състав счита, че наказанието от петнадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо. За да е съответно на престъплението и целесъобразно, същото следва да се индивидуализира към средния размер на санкцията по чл.116 от НК, а именно седемнадесет години лишаване от свобода. От заетите съображения във връзка с вида и размера на наказанието, става пределно ясна позицията на въззивния състав за отсъствие на каквито и да е основания за налагане на доживотен затвор, като дефицитът на относими към чл.38а от НК фактически обстоятелства е очевиден, затова не се нуждае от допълнителна мотивировка. Увеличаването на наказанието е при нА.чието на съответен протест и жалба на частните обвинители, като с оглед и развитието на съдебното производство по НОХД №101/2020 година (стр.2 от настоящето решение) процесуалната гаранция reformatio in pejus е охранена. Режимът за изпълнение на наказанието е правилно определен с първоинстанционната присъда – той е строг по см. на чл.57, ал.1, т.2, б.а от ЗИНЗС, правилно е присъдено зачитане на времето на задържане на подсъдимия по чл.59, ал.1 от НК, няма основание за намеса и в частта на съдебния акт, касаещ разноските по делото (адв.В. е направила искане за присъждане на адвокатски хонорар за тази инстанция, но не е ангажирала доказателства за размера на възнаграждението) и разпореждането с веществените доказателства. Относно гражданските искове: Правилно окръжният съд е констатирал нА.чието на непозволено увреждане, изпълнено с противоправно умъртвително деяние, от което е настъпила насилствена смърт на А. А., причинена виновно от дееца и предизвикала вреди за гражданските ищци по делото. Защитникът и повереникът оспорват справедливостта на присъдените обезщетения, формулирайки противоположни искания с оглед процесуалната си функция. За проверка на основателността на въззивните доводи, настоящият състав обсъди доказателствата по делото с отношение към чл.52 от ЗЗД, съблюдавайки разясненията в ППлВС 4-1968 и цялостната съдебна практика по релевантната законова норма. Какво установяват доказателствата за родствените отношения на починА.я Ахмед Ахмед? 1.По отношение на майката – гражданската ищца Ш. П.: Приживе св.П. и синът й работили често заедно, за което обстоятелство свидетелстват самата пострадала, Г. Т. и Ш. С.. Двамата имали освен икономическа, и емоционална връзка, установима през показанията на св.П. и обясненията на дееца за телефонния разговор на 15.05.2020 година, в който А. А. съобщил на майка си къде и за кого работи – знак за загриженост от страна на родителя. Въззивният съд, основавайки се на показанията на св.С. изяснява, че пострадА.ят трудно функционирал социално без майка си – той не познавал парите, не умеел да пазарува, като именно тя (майката) упражнявала цялостната грижа, включително отговаряла за финансите и да му дава начесто цигари, за да е спокоен, т.е. двамата имА. взаимно ежедневи. От друга страна, по делото се съдържа информация, че не всякога майката е можела да контролира поведението на сина си – например в описания казус на л.256 от първоинстанционното дело, който много наподобява процесната ситуация, в която пострадалото лице заминало от дома си в края на април 2020 година, пак без лекарства и без да бъде търсен настойчиво от св.П., като негова най-близка родственица. При тези положения, изведени и от окръжния съд, няма съмнение, че гражданската ищца е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на сина си, лишавайки се от неговата опора, поради което уваженият граждански иск в размер на 80000 лева справедливо репарира причинените й болки и страдания. 2.По отношение на сестрата – гражданската ищца Ш. С.: Основавайки се на указанията на ТР 1-2016-ОСНГТК, и настоящият въззивен състав установява, че приживе между брат и сестра е имало постоянна и дълбока емоционална връзка, отразена в ежемесечни контакти, както и грижа с храна, с транспорт за лечение, финансова подкрепа. Прав е окръжният съд в извода си, че степента на близост на гражданската ищца с пострадА.я е обусловен от живота им в различни домакинства, което закономерно се е отразило на размера на обезщетението за претърпените от Ш.С. морални болки и страдания – сумата от 40000лв, която справедливо обезщетява неимуществените вреди. В обобщение, въззивните жалби срещу гражданско-осъдителната част на присъдата са неоснователни, т.к. присъдените обезщетения за причинени с деликта неимуществени вреди на двете граждански ищци отговарят на критерия по чл.52 от ЗЗД. Присъдата е законосъобразна и в частта на присъждане на законна лихва върху главниците от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и относно размера на дължимата държавна такса. Предвид изложените аргументи, на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, настоящият въззивен състав