Решение № 53 от 9.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 582/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК. Образувано е по протест на прокурор от ОП-Пазарджик срещу присъда №260001/ 25.02.2022 г., постановена по НОХД № 557/ 2018 г. на ОС-Пазарджик, с която подс. Л. К. Г. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ, а подс. С. П. Г. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11, ал. 3, чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ.

В протеста и допълнение към него се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в нарушение на процесуалния и материален закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна присъда.

Пред апелативния съд представителят на АП-Пловдив не поддържа протеста, който счита за схематичен и немотивиран. Изразява становище, че присъдата е обоснована и законосъобразна. Изводите на окръжния съд относно фактическата установеност на деянията и приложението на материалния закон счита за подробни и правилни. Не е доказано е, че с личните действия на подсъдимата е възстановена собствеността върху инкриминираните имоти, това е станало с решение на колективен орган, независимо, че в технологията, по която този колективен орган се е произнасял, е имало нарушения, които са били и преди тя да бъде председател на ОС „З.“, така и след това тази практика е продължила. Пледира за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият Г. и защитникът му адв.Л. също считат, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Намиран, че съдът е изложил подробни мотиви относно фактическите си изводи и доказателствата, от който се установяват. Молят д а бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Адв.Д., защитник на подс. Г. изразява същото становище. Счита, че подсъдимата не е нарушила вменените й по служба задължения с начина на взимане на решенията на комисията, която председателствала. Не е нормативно разписано задължение поземлените комисия или ОС „З.“ да заседават непременно присъствено, по едно и също време и на едно също място, а начинът на вземане на решение “на подпис” е широко разпространен, употребява се в търговските дружества, употребява се в много други обществени организации. Извън правомощията й е било да следи кой от членовете на комисията как е подготвен за заседанието, дали е прочел всичко, дали е разбрал всичко. Начина на вземане на решение не е „приумица“ на подс. Г., а е бил продиктуван от обстоятелството, че отделните членове на комисията са били с работни места в различни населени места и отсъствието им от там е било нежелателно и не в интерес на работата. Така установената практика за вземане на решенията е запазена и след това. Като значим за делото факт изтъква отсъствието на хартиен архив за Община В.- курорт с апетитни имоти, тъй като хартиените носители, които са създавани преди електронизацията на информационния масив, са унищожени. Счита за неправилна обвинителната теза, че извършеното от подс. Г. е посегателство срещу държавна собственост, тъй като се касае за земи, на които собствениците- наследниците на А. п.И., са имали право. Те са им възстановени в размера, в който са били по документи още 1991 г. Изразява становище и за процесуални нарушения, изразени в отсъствие в обвинителния акт на дължимите конкретни задължения, които длъжностното лице С. Г. не е изпълнила и по този начин е нарушила, а това са съставомерни признаци от състава на чл.282 от НК. Отсъства и друг признак- неследваща се облага, защото имотите са върнати на наследниците, които имат възстановително решение от 1991 г. В предоставената й възможност за лична защита подс. Г. се солидаризира със становището на защитника. Допълнително сочи, че неправилно в ОА се твърди да е реализирала акт за възстановяване на земеделски земи, тъй като през 2012 г., когато е подадено заявление, то е било за заснемане и трасиране, за извършване на административна услуга, а не за възстановяване на земеделски земи.

И двамата подсъдими в последната си дума отправят искане за потвърждаване на присъдата.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните, приема следното:

Протестът е допустим- депозиран е от страна, легитимирана да обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледан по същество е неоснователен.

Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по общия ред. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертизите, Пазарджишкият окръжен съд е възприел следната фактическа установеност на извършеното:

Свидетелката К.Б., като дъщеря на П.А.П., е негов наследник, а той от своя страна, в качеството на низходящ бил наследник на А.И. /А.И.П./, починал на 16.11.1968 год.

Наследник на последното сочено лице е и свид. А.В.-дъщеря на П.А.П., също наследник на А.И.. А.И. /А.И.П./ приживе бил собственик на земеделски земи в землището на гр.В.. Свид. К.Б. подала в Поземлена комисия гр. В. заявление вх. № 529 от 16.10.1991 год. /том 5, лист 64 от ДП/, с което поискала възстановяване на наследниците на А.И. на собствеността върху двадесет недвижими имота, земеделски земи, в землището на гр. В.. Общата площ на тези имоти била с размер 61.4 дка.

По подаденото заявление била образувана преписка под същия номер по описа на Общинска поземлена комисия гр. В., впоследствие ОС „З.“ гр. В. /том. 5, лист. 5-72 от ДП/.

По преписката били представени два броя удостоверения за наследници на А.И. от 16.10.1991г. и от 28.02.1992г. Било представено и Удостоверение № 5721/ 07.10.1991г. от Общински народен съвет гр. В. /л. 65 том 5 от делото от ДП/, в което са описани имотите, за които се искало възстановяване на собствеността.

По Заявление вх. № 529 от 16.10.1991 год. Общинската поземлена комисия в гр. В. се произнесла с решение № 481 от 22.12.1992 год. /том. 5, лист 59-63 от ДП/. Комисията се произнесла в състав: началник Н.Ш., секретар Г.Г. и членове П.Х., С.Б., Н.К., Л.В., И.Н. и Б.Т.. Произнасянето било в четири пункта. С решението се постановявало следното:

• с пункт първи било признато правото на собственост на наследниците на А.И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 10 бр. имота от посочените в заявление № 529/ 16.10. 1991 на свид. Б.;

-с пункт втори било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, върху 6 бр. от имотите по пункт първи;

-с пункт трети било отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на останалите четири имота по пункт първи;

-с пункт четвърти било отказано да се признае правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота.

В обсъжданото решение липсвало произнасяне за другите посочени в заявлението имоти.

Измежду заявените за възстановяване имоти, върху които било признато правото на собственост били: Нива с площ 1.0 дка. и нива с площ 0.5 дка. и двете намиращи се в. м. „Г.“; нива с площ 3.8 дка. в м. „З.“ и нива с площ 6.8 дка. в м. „К.“, всички в землището на гр. В.. Общата площ на тези имоти е 12.1 дка. Посочените четири имота към инкриминирания по делото момент били включени в Горския фонд.

За първите три имота макар, че било признато правото на собственост, било отказано да бъде възстановена собственост в реални граници, като в самото решение № 481 от 22.12.1992 год. е отбелязано, че причината за това била, че имотите са възстановени по ЗВСГЗГФ.

Към преписка № 529 на Общинска поземлена комисия гр.

В./впоследствие ОСЗ гр. В./, са приложени два броя идентични заявления за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд с дата 08.01.1998 год. /т. 5, л. 57-58 ДП/.

На заявленията няма поставени входящ номер и дата. В заявленията е записано, че се иска възстановяване правото на собственост върху следните четири имота, земеделски земи: 1.0 дка в м. „Г.“, 0.5 дка в м. „Г.“, 3.8 дка. в м. „З.“ и 8.4 дка в м. „Б.“, всичките в землището на гр. В.. Това са имоти с номера 1, 2, 3 и 6 от заявлението на К.Б. с вх. № 529 от 16.10.1991г. до ОПК гр. В., съответно и от решение № 481 от 22.12.1992г. /т. 6, л. 2-3 от ДП/.

Като заявител е посочена свид. К.Б., но текстът и подписът са написани от подсъдимия Г. – установено от графическа експертиза на лист 125, том 6 от ДП.

В „Регистъра на заявленията, по които се издават решения“ на ОбПК гр. В., липсва отразено заявление от 08.01.1998 год. от името К.Б.. Това се установява от отразеното в писмо на ОСЗ В. изх. № ПО-06-100 от 30.01.2018г. /л.37, т. 8а от ДП/, към което са приложени заглавната страница на регистъра и списък на заявленията от м. ноември на 1996г. до м. март на 1998г.

Тези заявления, видно от обясненията на подс. Г., са попълнени от него и подадени в ОСЗ гр.В. през 2012г., преди да получи решенията и скиците за процесните имоти.

Н а 30.06.1999г. изтекъл срокът за подаване на заявления за възстановяване на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд по ЗВСГЗГФ.

През 2000г. служителите от Общинската поземлена комисия в гр. В. започнали преглед на преписките, за да се установи кои земи ще бъдат възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ.

На 18.06.2000г. свид. Н.К. служебно въвела в системата FPG /част от програмния продукт, с който се прехвърляли имотите от фермата за възстановяване на земеделски земи във фермата за възстановяване в Горски фонд/ един имот, от заявлението от 1991г. на свид. К.Б., заявен по ЗСПЗЗ. С това се давала възможност софтуерно да се отрази възстановяването на имоти по ЗВСГЗГФ. Това е видно от протокол за достъп до данните по номера на преписки за преписка № 529 /т. 8а л.119 от ДП/.

По делото е приложено представено от подс. Г. заверено копие от протоколно решение № 529 от 18.06.2000 год. /т. 2, л. 84 от ДП/. Със същото се признава на наследниците на А.И. правото на собственост за възстановяване по реда и при условията на параграф 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ върху имоти в землището на гр. В., заявени като земя от горския фонд, представляващи земеделска, залесена или самозалесила се земя. Касае са следните имоти - 8.4 дка в м. „Б.“, 1.0 дка в м. „Г.“, 0.5 дка в м. „Г.“ и 3.8 дка в м. „З.“.

Като основание за издаване на решението е посочено заявление от 16.10.1998г. Такова заявление в материалите по делото няма. Има заявление о т 16.10.1991 год. и такова с дата 08.01.1998 год. Датата 16.10.1998г., случайно или не, съдържа деня и месеца на първото заявление и годината на второто.

В представеното по делото копие от преписка № 529 на ОСЗ В. не е приложен екземпляр от решение № 529 от 18.06.2000 год.

Ръководители на Общинска поземлена комисия, а впоследствие ОСЗ гр. В. били последователно свидетелят Ш., впоследствие свидетелят Б., след него подсъдимата Г., а впоследствие отново Б.. Подсъдимата С. Г. била назначена на длъжността началник на Общинска служба „З.“ гр. В. със заповед № ЧР-05-39 от 24.11.2010г. /л.22, т.1 от ДП/. Така първоначално подсъдимата ръководела службите във В. и гр.Р.. Началникът на офиса в гр. П. ръководел работата на службите и в градовете Б. и Б.. Няколко месеца по-късно било променено щатното разписание, като били съкратени длъжностите на началници на областни служби по З.. По заповед на директора на Областна Дирекция „З.“ П. били обединени офисите в градовете Б., П., Б., Р. и В. под ръководството на директора на службата в гр. В., подс. С. Г.. По този повод подсъдимата Г. създала практиката комисията да не се събира в пълния си състав при вземане на решенията по възстановяване на земеделските земи. Членовете на комисията били от всички служби в сочените по- горе градове. При нужда от произнасяне служителите в съответната служба извършвали необходимите действия, вземали решение и изготвяли същото в програмния продукт и на хартия. Подсъдимата, която имала приемни дни във всеки от офисите, вземала съответното решение, без преписката, и носела същото последователно във всеки от другите офиси. Там останалите членове на комисията подписвали решението, доверявайки се на преценката на колегите си, разгледали преписката. По така създадената организация нямало противоречия. Никой от членовете на комисията не възразявал, въпреки очевидната незаконосъобразност на този начин на формиране волята на колективния орган по основен въпрос от компетентността на същия.

Друга особеност на организацията на работата в офиса на ОС „З.“ в гр.

В. била липсата в голяма част от преписките на оригиналните решения на комисията, с които се произнасяла по заявленията на гражданите за възстановяване на земи. Това се отнася както за инкриминирания период, така и за значително време преди назначаването на подсъдимата за ръководител.

Оригиналите на решенията се давали на правоимащите граждани, а в преписките на хартиен носител не оставяли дори копия. Информация за начина на произнасяне, тоест за съдържанието на отделните решения, се съдържала единствено в базата данни на електронната информационна система, ползвана от службата. При това в електронен вид било налично единствено съдържанието на решението и то във формат по образец, който във времето бил променян от Министерство на З.. Не се съхранявала информация за състава на комисията, постановил съответното решение. Във времето решенията имали различни графи, в които по различен начин се оформяли отказите или позитивните решения за възстановяване или признаване правото на възстановяване на земеделски земи. При необходимост да се издаде препис от решение, същото се попълвало в уводната част, където, с помощта на съхранявани в службата в писмен вид състави на комисията, описани хронологично във времето се вписвали имената на членовете на комисията. Съдържанието на произнасянето се вземало от електронния архив. Така оформеното копие на решение се разпечатвало на хартия и заверявало с текст: „Снел от базата данни“ с името и подписа на служителя, изготвил преписа.

По тази причина в делото са налични няколко различни преписа, в различен формат на решение № 481 от 22.12.1992г. Съдържанието на същите е еднакво.

Подсъдимата Г. била забранила на служителите да разпечатват решения от така наречения „статичен регистър“, тоест решения, с които се признавало правото на възстановяване или се възстановявала собственост.

Подсъдимият Г. често ходел в сградата на ОСЗ гр. В. при подс. Г.- в кабинета й. Понякога оставал дълго време. Случвало се докато обв. Г. е в кабинета й, подс.Г. да носи на св.Я. заявления, които не били от името на обв. Г., а от името на свид. А.В., която свид. Я. никога не била виждала и не познавала. Към заявленията, които обв. Г. давала на свид. Я. за завеждане в програмата, нямало приложено пълномощно с упълномощител свид. В. и пълномощник обв. Г.. Св.Я. няколко пъти питала Г. за пълномощно от обв. Г., при което и било отговаряно, че той притежава такова и самата подс. Г. го била виждала. След като Г. се върнела в кабинета си, Г. лично плащал таксата по съответното заявление. Св.Я. издавала квитанцията на името на А.В., тъй като тя била вписана в документа като вносител. Така й било наредено от подс.Г.. Случвало се след като подсъдимата даде заявлението за регистриране, тя да извика Г. от стаята си и в нейно присъствие последният плащал таксата за заявената услуга.

На 06.01.2012г. в ОСЗ гр. В. постъпило заявление за извършване на административни услуги от името на свид. А.В. вх. № 17/06.01.2012г.- за заснемане и изготвяне скици на имоти /л. 76 и л. 105 том 5 от ДП/. Заявлението е изготвено и подадено от подс. Л. Г.. На 06.01.2012г. с възлагателно писмо от ОСЗ В. до „Г.“ № • от 06.01.2012г. било възложено изпълнението на заявление № 17/06.01.2012г. от името на А.П. В. със задача „отразяване на нов имот - начална регистрация“ за пет имота.

На 10.02.2012г. постъпило заявление за извършване на административни услуги от името на свид. А.В. с вх. № 64/10.02.2012г. за заснемане на други имоти /л. 75 и 114 том 5 от делото/. Заявлението също е изготвено и подадено от подс. Л. Г.. На 07.06.2012г. постъпило заявление за извършване на административни услуги от името на свид. А.В. с вх. № РД-13-494 от 07.06.2012г. за заснемане и изготвяне скица на имот в м. „В.“, въвеждане на промени в регистъра на имотите и в регистъра на собствениците /л. 121 том 5 от делото/. Заявлението е отново изготвено и подадено от подс. Л. Г.. На 07.06.2012г. постъпило още едно заявление от името на свид. А.В. вх. № РД-13-512/07.06.2012г. /л.130 т. 5 от ДП/. Искало се извършване на административни услуги - заснемане на имоти, изготвяне скица на имот, въвеждане промени в регистъра на имотите и в регистъра на собствениците. Искането касаело нива с площ 1.0 дка. и нива с площ 0.5 дка. и двете намиращи се в. м. „Г.“; нива с площ 3.8 дка. в м. „З.“ и нива с площ 6.8 дка. в м. „К.“, всички в землището на гр. В.. Заявлението е изготвено и подадено от подс. Л. Г.. Подсъдимата Г. поставила резолюция: „За Г., за заснемане, вторник 12.06.12 г., за въвод. В.!“.

„Г.“ ООД гр. В. било изпълнител на техническите дейности към ОСЗ В. по силата на договор за поддържане на картите на възстановената собственост /КВС/, сключен с Министерството на З.то и горите. Управител на дружеството бил свид. В.Б.. С писмо от ОСЗ В. до „Г.“ № ••• от 08.06.2012г. било възложено изпълнението на заявление № РД-13-494 от 07.06.2012г и заявление РД-13- 512/07.06.2012г.

Видно от протокол с дата 12.06.2012 год. /л. 127 т. 5 от ДП/, съставен на основание заявление с № РД-13-494 от 07.06.2012 год., било извършено заснемане на имот в местността „В.“ в землището на гр. В.. В протокола не е посочен номер на трасирания имот, нито съседи на същия. Положени са подписи от свидетелите В. и Б.. Протоколът е в оригинал, изписан с мастило и с поставен „мокър“ печат.

На л. 43 от том 5 на ДП е приложено ксерокопие на протокол за заснемане на поземлен имот в местността „З.“, извършено въз основа на заявление вх. № РД-13-514 от 07.06.2012г. Отразено е, че за наследниците на А.И. е присъствала А.П. В.. На второ място в графата за присъствалите лица е вписано името В.Б.. След това с химикал е вписан текст: „След идентифицирането се установи, че имота попада в отдел 343 подотдели „и“, „б“ и „в“. Като забележка е вписано с химикал: „Представителят на ДГС “А.“ В.Б. отказва да подпише протокола“.

Споделяем е изводът на окръжния съд за недоказаност на обвинителната теза, изложена на страници 12 и 13 от обвинителния ак, посочените по- горе протоколи да са оригинал и съответно копия на един и същи протокол и разликите в съдържанието им сочи допуснати нарушения. Касае за два различни протокола за заснемане на различни поземлени имоти. Същите са издадени въз основа на различни заявления, съответно № РД-13- 514 от 07.06.2012г. и РД-13-494 от 07.06.2012 год. За това в двата протокола са отразени различни местности и присъствалите на заснемането лица са различни.

Протоколът на л. 43 от т. 5 на ДП от външна страна, като писмено доказателство, е нередовен, доколкото върху ксерокопието на документа има допълнително поставен текст с химикал. От друга страна, обаче, извършването на това заснемане е установено и от показанията на свидетелите Б., В. и Б.. Така е установено присъствието на свид. Б. и отказа й да подпише протокола.

Като последица от извършените заснемания били изготвени скици на заснеманите имоти в двете местности.

На 01.11.2012г. от името на А.В. в ОСЗ гр. В. било подадено Заявление с № РД-13-1446/01.11.2012г за изготвяне скица на имот, въвеждане промени в регистъра на имотите и в регистъра на собствениците /л. 136 том 5 от делото/. С втори лист към заявлението от името на същата свидетелка и от същата дата се искало издаване на препис от решения на ОСЗ и заверяване на скица. Заявлението е изготвено и подадено от подс. Л. Г.. С Решение № 529/ 07.11.2012 год. по преписка № 529 от 16.10.1998г. със заявител К.Б. и признатото право на собственост, съгласно решение № 529 от 18.06.2000г. по чл. 17 ал. 7 от ППЗВСГЗГФ, въз основа на картата за възстановената собственост на гори и земи от горския фонд в землището на гр. В., на наследниците на А.И., по удостоверение за наследници от 16.10.1991 год., на основание чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху имот № 2••••• по КВС на землището с площ 5.3 дка., представляваща дървопроизводителна горска площ в местността „З.“, землището на гр. В. /л. 35 том 5 от делото/. Описани са границите /съседите/ на имота. Приложена е, като неразделна част от решението, скица с № К00260 от 26.11.2012 за имот 2••••• на /л. 39 т. 5 от ДП/.

В решението е посочено, че същото се издава съгласно признатото право на собственост с решение № 529 от 18.06.2000г.

С Решение № 529/ 07.11.2012 год. по преписка № 529 от 16.10.1991г. на наследниците на А.И., на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, протокол № 9 от 15.09.1992г. по чл. 18ж ал. 1 ат ППЗСПЗЗ, решение № 481 от 22.12.1992г. по чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята, съгласно чл. 18ж ал. 4 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на А.И., в съществуващи /възстановими/ реални граници на дървопроизводителна площ от 6.8 дка в м. „З.“, представляващо имот 212 065 по картата на землището /л. 36 том 5 от делото/. Описани са границите /съседите/ на имота. Приложена е, като неразделна част от решението, скица № К••••• от 26.11.2012г. за имот 2••••• /л. 37 т. 5 от ДП/.

В решението е посочено, че същото се издава след разглеждане на преписката по заявление вх. № 529 от 16.10.1991г., на основание чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, протокол № 9 от 15.09.1992г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ, решение № 481 от 22.12.2992г. по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята, съгласно чл. 18ж ал. 4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари граници.

Подсъдимата Г. подписала решенията и занесла лично същите за подпис в офисите в П. и Б.. В останалите офиси ги занесъл подс. Г., след като Г. му ги дала. По силата на установената практика всички членове на комисията подписали решенията, без да се запознаят с преписката и наличните документи, касаещи правото на наследниците на възстановяване на имотите.

На 13.11.2012г. в компютърната програма на ОСЗ В. били направени нови вписвания по партидата на преписка 529/1991г. Те се изразяват в това, че са допълнени три нови имота от заявлението на К.Б. - 1.0 дка в м. „Г.“, 0.5 дка в м. „Г.“, 3.8 дка. в м. „З.“, съответно №№ 1, 2 и 3 от заявлението с дата 16.10.1991г. на Б.. В протокола за достъп имотите са описани с №№ •, • и •, след № 1 за имота в м. „Б.“.

В края на месец ноември 2012г. подсъдимият Г. отишъл в ОСЗ В. и влязъл в кабинета на подс.Г.. Не след дълго двамата подсъдими отишли при св.Я.. Подс. Г. й казала да връчи двете процесни решения на подсъдимия Г.. Свидетелката отказала, тъй като до момента Л. Г. не бил представил пълномощно. Свидетелката поискала А.В. да се яви лично или подсъдимият да представи пълномощно. Г. се съгласила със становището на Я. и казала на Г. или да донесе пълномощно, или да доведе свид. А.В. да получи решенията.

След като подсъдимият представил пълномощно, решенията му били връчени лично с отразяване, че това станало на 14.11.2012г., въпреки че реално това действие било извършено на неустановена дата в последните дни на месец ноември.

На 29.11.2012г. двете решения № 529 от 07.11.2012г на ОСЗ В. са вписани в службата по вписванията към РС В. с входящи номера 1694 и 1695 /л.13 и 14 от т. 8 от ДП/.

На 12.12.2012г. в ДГС ”А.” се получило писмо от ОС ”З.” гр. В. с вх. № РД-13-1776 от 12.12.2012 г., с което ОС ”З.” уведомявало ДГС ”А.”, че трябва на следващия ден, 13.12.2012 год., в 13.00 часа, служител на стопанството да се яви за участие в извършването на въвод във владение в имот № 2•••••, попадащ в ГФ и възстановен по реда на ЗВСГЗГФ. Свид. В. отказал да изпрати служител да присъства на въвода.

За имот 2••••• има съставен протокол от 13.12.2012г. за трасиране и въвод, с участието на експерт от ОСЗ В., свид. В.Б. и подс. Г.. Няма отразено име и подпис на представител на ДЛС „А.“ /л. 30 т. 5 от ДП/. Въводът бил извършен без представител на държавното лесничейство.

На 13.12.2012 година след обяд, в деловодството на ДГС ”А.” се явил подс. Л. Г. със заявление за регистрация на частна гора - имот № 2••••• с площ от 5.3 дка и протокол за въвод във владение. Регистрацията била отказана.

С нотариален акт № 24 от 14.12.2012 год., том. 2, рег. № 3292, дело № 2012 год. двата имота са продадени на подсъдимия Л. Г. и В.Д.Д. от гр. С. /л. 29 том 2 от делото и л. 45 том 4 от делото/. Продавачите били представлявани от Г., в качеството на упълномощено лице.

Окръжният съд е кредитирал отчасти заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следст вие съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 138- 142 том 6 от ДП/ - в частта относно пазарната стойност на признатите имоти към ноември 2012г.: на имот № 2••••• по КВС, с площ от 5, 3 дка. - 53 000 лв., а на имот № 2••••• по КВС, с площ от 6, 8 дка. - 68 000 лв. Общата пазарна стойност на двата имота била 121 000 лв. Аргументирано и по споделяем начин съдът е отказал да възприеме същото заключение в частта, в която вещото лице е излязло от обхвата на специалните си знания и опит и е отговорило на поставени му юридически въпроси.

В хода на съдебното следствие са били назначени, изготвени и приети по надлежния процесуален ред първоначална и допълнителна технически експертизи.

От заключението на първоначалната съдебно – техническата експертиза /л. 426, том 2 от първоинст. дело/, което съдът правилно е кредитирал изцяло, е видно, че: От изготвената при прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ карта на земеделските земи, в която са оцветени местностите по масиви - Приложение № 9, разстоянията между местности „Г.“, „З.“ и „К.“ са, както следва: „Г.“ и „З.“ са съседни местности с оглед установеното в констативната част; разстоянието между „К.“ и „Г.“ е около 1.7 км, като между тях са разположени други четири местности – „В.“, „Д.“, „Х.“, „М.“, а между всяка местност има и ДГФ; разстоянието между „К.“ и „З.“ е около 2.2 км с оглед установеното в констативната част, като като между тях са разположени други шест местности – „В.“, „Д.“, „Х.“, „М.“, с ДГФ между тях, и „Г.“ / „В.“.

В териториалния обхват на отдел 343 не се установило наличие на обособен горски разсадник, нито на обособени полезащитни пояси.

Територията на процесиите поземлените имоти е залесена в периода 1962 - 1966г. В приложените таксационни описания по ЛУП 1998г. и 2008г. конкретната площ на отдел 343 „4", 343 „5”, 343 „6" и 343 „в", както и целият отдел 343, като крайградска територия, е обособен в раздел функционална група, като територията е определена като „курортна гора, лесопарк, зелена зона".

От изготвената при прилагането на ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ карта/ Приложение № 29/ е видно, че в съседство няма, но близо до процесиите имоти има възстановени по ЗВСГЗГФ имоти, попадащи в други подотдели на отдел 343.

От изготвената при прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ карта по почвени категории за земеделските земи в местностите по масиви, с оцветени различните почвени категории - Приложение № 8 и Приложение № 12, се установява, че: земеделските земи в „Г.“ и „К.“ са IX (девета) категория; земеделските земи в „Г.“ / „В.“ са IX (девета) и VIII (осма) категория; според надписа, някогашните земеделски земи в „З.“ са IX (девета) категория; за земите в местностите по масиви и за кадастралните единици извън масивите, които са ДГФ няма определена почвена категория, в т.ч. за земята в процесиите възстановени имоти.

От изходния материал преди възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ кадастрална карта (по ИСЕК на НРБ) с почвени различия и категории - Приложения № 1 и № 2, за процесиите имоти може да се изведе, че категорията е IX (девета), а почвеното различие е кафяви горски почви, слабо и средно еродирани, песъкливи и глинесто-песъкливи. Бонитетната оценка за картофи в родопски агроекологичен район (райониране на института по почвознание „Н.П.“ към Селскостопанска академия) е 79.

Като земя от ДГФ категорията на земята в процесиите имоти съгласно Закона за горите и Инструкция за установяване и картиране на тиловете горски месторастения и определяне състава на дендроценозите, 2011 г. на ИАГ, конкретната площ на отдели 343 „4”, 343 „5", 343 „6” и 343 „в" е тип месторастене - номер и код, на отдели 343 „4", 343 „5", 343 „6" и 343 „в" - T- II-1, С - 2 {71}, и е кафява тъмна, глинесто песъчлива, слабо каменлива, рохка, дълбока, неврози рана върху гранит, средно богата до богата, свежа до влажна.

Стойността на процесиите имоти е, както следва: по данъчна оценка към 2012г. на имот № 2••••• данъчната оценка е 1207, 60 лв, а на имот № 2••••• данъчната оценка е 1549, 40 лв; по оценка на земеделска земя IX категория към 2012г., определена по реда на чл. 3 и чл. 4 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118/26.05.1998 г. (Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), цената на имот № 2••••• е 2218, 50 лв, а цената на имот № 2••••• е 1729, 13 лв; по оценка на земеделска земя IX категория към 2012г., определена по реда на чл. 76 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС №118/26.05.1998 г. (Загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), цената на имот № 2••••• е 4226, 88 лв, а цената на имот № 2••••• е 3294, 48 лв; по оценка на поземлени имоти в горски територии към 2012г., определена по реда на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, приета с ПМС № 236 / 03.08.2011г., цената на имот № 2••••• е 168095, 00 лв; по оценка на поземлени имоти в горски територии към 2012г., определена по реда на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии, приета с ПМС № 236 / 03.08.2011г., цената на имот № 2••••• е 133225, 00 лв; по пазарна оценка към 2012г. само на земята без цената на насажденията, определена на база пазарни аналози по метода на посредственото сравнение, пазарната цена за земята на имот № 2••••• е 75368.68 лв.; по пазарна оценка към 2012г. само на земята без цената на насажденията, определена на база пазарни аналози по метода на посредственото сравнение, пазарната цена за земята на имот № 2••••• е 58743.24 лв.

При съвместяването на цифровите модели на КВС и ЛУП са изготвени документи - Приложения № 20, № 22 и № 21, от които е видно, че процесиите имоти попадат в територия от горския фонд, както по КВС, така и по ЛУП. Има несъществени пресичания и несъвпадения на контурите на еднаквите територии в КВС и ЛУП, чийто начин на отстраняване е предмет на решението по точка „б“ от протокола от 04.05.2000г. Според приетата с протокола на държавната приемателна комисия от 17.07.2000г. актуализирана карта на земите и горите от ГФ - Приложение № 27, процесиите имоти попадат в ГФ в отдели 343 „4“, „5", „6“ и „в“.

Границите между различните фондове - селскостопански и горски са предмет на всички карти, създавани по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и на лесоустройствените проекти. От подробно описаните в констативната част Приложения № 9, № 10 и № 13 е видна границата между фондовете в КВС. Същата граница е видна и от изходния ЛУП - Приложения № 14 и № 15. И според КВС, и според ЛУП, двата инкриминирани имота са възстановени в горския фонд.

По КВС за землището на гр. В. има местност „Г.“. Най-близките имоти в „Г.“ до процесиите два имота са на около 200 м. В местност по КВС „Г.“ / „В.“, но записан като имот в местност „Г.“/, се установява един възстановен имот през 2007г., а именно имот № 2•••••. Имотът е горска територия, дървопроизводителна площ, възстановен на Б.И.Б. с решение по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ № 1433 от 14.07.2007г., т.е. възстановен е като гора.

Имоти № 2••••• и № 2••••• са образувани като части от разделяне на имот № 2•••••, който от своя страна е образуван от имот № 212035. Приложената в т. 2 лист 99 от делото ортофотокарта представлява съвместено изображение на аерофотоснимки и КВС, като данните за имотите се съдържат в КВС. Аерофотоснимките не съдържат данни. Приложено е аналогично съвместено изображение на аерофотоснимки и КВС към 2010 г. - Приложение № 32 към заключението. Според справката в ОД „З.“, с данните в КВС преди 2012г., справката с партидите в ОСЗ-В. и наличните в делото пълни истории на имоти, процесиите имоти са върху горска територия. Начинът на трайно ползване /НТП/ на имота, от който са образувани е „Дървопроизводителна горска площ“, с цифров код за НТП 2100 по класификатора за НТП при прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

Имот № 2•••••, от който са образувани двата процесни имота, е държавна собственост на МЗХГ ДГС "А.", с начин на трайно ползване „Дървопроизводителна горска площ“.

Към септември 2012 г. територията, върху която са образувани процесиите имоти, е с НТП „Дървопроизводителна горска площ“. В класификатора по НТП при прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ този НТП на имотите съответства на номенклатурата за имоти в горски фонд.

Статичният регистър съдържа информацията за решенията по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на земеразделяне. Той не подлежи на промяна, затова се нарича и статичен. Съответно в него не се отбелязват никакви нови обстоятелства.

Към заключението е приложен снимков материал от картата с разпределение на териториите по чл.17, ал.1 от ППЗВСГЗГФ в частта на отдел 343, подотдели „4", „5", „6“ и „в“ /Приложение № 26/ и снимков материал от протокола от 04.05.2000г. - Приложение № 21. Приложен е и снимков материал от протокола от 17.07.2000г. за приемане на резултатите от работата по Договор № 120808 от 21.03.2000г. - Приложение № 25.

Съдът е кредитирал и заключението на допълнителната съдебно – техническата експертиза /л. 540, том 2 от първоинст. дело/, според което:

3а периода 1992 - 2012 г. в отдел 343 в съседство с процесиите имоти е възстановен само имот № 212022, като към датата - 18.06.2021 г., на която експертите правили справки, в базата данни на ОСЗ В. нямало данни в регистъра за историята на имота, не можело да се разпечата решението, с което е възстановен имота и в досието не се съхранявали разпечатки от постановявани решения. По преписката нямало явяване на анкетата на 14.06.2000г., а в досието нямало документи от ДП „А.“ или документи удостоверяващи участие на техни представители при възстановяването на имота.

С плана за гороразделяне от 2000г. в отдел 343, в близост до процесиите имоти, но не в съседство, са възстановени имоти горска територия: № 212004, като имот в местност Х. по преписка № 246; № 147023, № 147025 и № 147026, като имоти в местност Г./В. по преписки съответно № 909, № 2306 и № 728; № 212005, като имот в местност К. по преписка № 1026; № 212003 и № 212007, като имоти в местност „Б.“ по преписки съответно № 243 и № 396; № 212006, като имот в местност З. по преписка № 606; № 140009 и № 212010, като имоти в местност К. блато по преписки № 45 и № 38. По преписките на анкетата на 14.06.2000 г. са се явили наследници, което е видно в Приложение № 24 по предходното ни заключение, като изключение прави преписка № 38, за която няма явяване в анкетата, но на анкетата има явяване за съседен по документи имот.

Анкетата при създаването на плана за гороразделяне е провеждана в присъствието на служител на държавното лесничейство, който се е подписвал на списъците от анкетата.

При поддържането на КВС след 2000г. до 2012г. в отдел 343 в близост до процесиите имоти, но не в съседство, още са възстановени имоти горска територия: в същия с процесиите имоти масив 212 - имот № 2•••••, като имот в местност Г. по преписка № 1433; в друг масив - 147, са възстановени № 14••••, като имот в местност „Б.“ по преписка № 293; № 147125, като имот в местност „Г.“ /„В.“ по преписка № 2527; № 1•••••, като имот в местност „Г.“/ „В.“ по преписка № 2481. В констативната част за всеки имот са описани установените при справката в ОСЗ относими документи. По преписките няма явяване на анкетата на 14.06.2000г. Протокол от м.октомври 2007г. за анкетиране на терена при възстановяването с участие и подписан от представител на ДЛ А. има за имот № 1•••••.

Правилно е решението на окръжния съд да възприеме заключенията на изготвените на хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие графическите експертизи.

От заключението по Протокол № 48 от 25.02.2014г /л.123-133 том 6 от ДП/ се установява, че:

Ръкописният текст, с който са попълнени двата броя идентични бланки от Заявление за възстановяване правото на собственост върху, гори и земи ог горски фонд – 2 бр, /намиращи се на л. 57 и 58 том 5 от делото/, не е изписан от К.П. Б., а от подсъдимия Л. Г.. Подписите за „заявител“ върху вторите страници на посочените по- горе бланки не са положени К.Б.. Тези подписи също са положени от подс. Л. Г.. На досъдебното производство е назначена и втора графическа експертиза. От заключението на вещото лице по тази експертиза, обективирано в Протокол № 186 от 27.08.2014г / л. 113- 120 том 6 от делото/ се установява следното:

Ръкописният текст в долната част на листа от Заявление с вх. №17 / 06.01.2012 г., целият ръкописен текст върху листа от Заявление с вх.№64 / 10.02.2012 г., ръкописният текст върху листа от Заявление с входящ №РД-13- 494 / 07.06.2012 г., ръкописният текст в горната част на листа (данни за лицата) и в долната част на листа (данни за имота), включително и датата „07.06.2012 г.” на Заявление с вх.№РД-13-512 / 07.06.2012 г„ ръкописният текст в горната част на листа (данни за лицата) и датата „1.11.2012 г.” в долния ляв край на листа от Заявление с входящ №РД-13-1446 / 01.11.2012 г. - всички те са изписани от Л. К. Г., ЕГН ••••••••••. Ръкописният текст в горната част на листа от Заявление с входящ №17 / 06.01.2012 г. (данни за лицата) е изписан с ръкопечатни символи, поради което не е възможно, на базата на предоставения сравнителен материал, да бъде идентифициран автора на този текст - в почерка не е отразен в достатъчна степен писмено - двигателния навик на изпълнителя. Ръкописният текст в графа 10 (Отразяване в КВС”) на Заявление РД-13-1446 / 01.11.2012 г. не е изписан от никое от лицата А.П. В., К.П. Б. или Л. К. Г.. Подписите за „Заявител” върху Заявления с входящи номера 17 / 06.01.2012 г., 64 / 10.02-2012 г., РД-13-494 / 07.06.2012 г. и РД-13-1446 / 01.11.2012 г. са положени от Л. К. Г.. Първостепенният съд е възприел фактическата установеност на извършеното въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в обжалвания акт фактически изводи, е задълбочено анализирана и правилно оценена от контролираната инстанция. Не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за обвинението, нито отклонение от принципните положения, установени в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

Обясненията на подсъдимата Г., с оглед двояката им процесуална фувнкция, са били подложени на внимателен анализ и съпоставка с изводимото от останалите доказателствени източници. Като противоречащи на установеното от свидетелските показания окръжният съд е намерил за недостоверни твърденията й, че лично на неяподс. Г. не бил давал, нито показвал никакви заявления, които подавал в деловодството, а ходел при нея само да пита защо се бавело издаването на решение. Тези твърдения се опровергават категорично от показанията на свидетелите Б.Х., С. Я. и Б.Ю., работещи в офиса на ОСЗ в гр. В., от които се установява подс. Г. често да е ходел в кабинета на подс.Г., където оставал дълго време. Случвало се докато обв. Г. е още в кабинета й, подс.Г. да носи на св.Я. заявления. Същите не били от името на подс. Г., а от името на свид. А.В., която Я. никога не била виждала. Подс. Г. вземала празни бланки на заявления, докато Г. бил в кабинета й. Самата Г. носела за завеждане заявления, донесени от Г., при положение, че такова заявление можело да се подаде само от собственик или пълномощник. Свид. Г.Г. също установява, че Г. посещавал подсъдимата Г. в кабинета й.

Аргументирано е обсъдена доказателствената обезпеченаст на обвинитлната теза, че подс. Г. с цел да се придаде достоверност на заявлението от името на свид. К.Б. с дата 08.01.1998г.е реализирала неправомерна дейност чрез работа в системата с кода на служителката Н.К. в период, когато последната била отстранена от работа –от 19.04.2012г. до 14.02.2013г.

В показанията си, които подлежат на кредитиране свидетелката М.С., служител в ОС „З.“, офис Р. сочи, че е ходила по искане на Г. във В. да работи на компютър веднъж или два пъти, но не повече. Подсъдимата въвела парола за достъп и С. изпълнила възложеното й от Г.. Свидетелката няма спомен за естеството на извършените действия. Не е разбрала и с чия парола бил достъпен компютърът.

Свидетелката Н.К. по горните обстоятелства установява единствено, че работила в ОС „З.“ гр. В. на длъжност „Старши експерт“. На 19.04.2012г. била уволнена от подсъдимата и на 23.02.2013г. се върнала на работа. Тогава видяла, че било работено с нейната парола. Същата не твърди, а и няма как да знае кой е работил с нейната парола.

Преценката поотделно и в съвкупност на показанията на свидетелите С. и К. не обосновават дори предположение, че подсъдимата е ползвала паролата именно на отсъстващата К., а още по-малко, че е злоупотребила с това чрез С.. Като несъмнено установено проверяваният съд е намерил твърдението на прокурора, че е била установено практика към инкриминираната дата да се взимат решения от ОСЗ, без заседание на комисията и без да е проведено съвместно обсъждане на преписките и съответно за вземане на решение. В тази насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели, имащи отношение към дейността на комисията. Този начин на работа бил въведен от подсъдимата Г.. Това се установява от показанията на свид. Б.Ю., която била служител на комисията от 2006г. От показанията на свид. Г.Г. се установява, че така се процедирало и след като подс. Г. вече не била началник на ОСЗ В., което е ирелевантно за решаване на казуса, но е показателно, че, макар незаконосъобразно, тази практика не е въведена от подсъдимата, за да може да злоупотребява със служебното си положение.

Задълбочено е била обсъдено изводимото от доказателствената съвкупност относно начина на подписване на двете процесни решения- обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Б.Х.- служител в офиса в гр. В., Д.М.- служител в офиса в гр. Б., И.И.- работещ в офиса в гр. Р., Б.Ю.- работеща в офиса в гр. В., Х.И.- офис гр. Б., З.В.- офис гр. П. и аргументирано е приел, че подс. Г. е занесъл за подпис решението във всички офиси, включително в този в гр. В.. Това било за прецедент при подписването на решения на ОСЗ, доколкото нямало подобен случай, в който лице, различно от подсъдимата, да събира подписите на членовете на комисията. Заявеното за същия факт от свид. З.В. и свид. Х.И. е намерил за недостоверно, съпоставяйки го и с писмено установения факт подсъдимата Г. да е била в отпуск към момента на разпечатване на двете процесни решения, подписала ги е в дома си и е нелогично лично да е занесла решенията за подпис в офисите в гр. П. и в гр. Б., а да е оставила Г. да го занесе в този в гр. В.. Не са възприети в тази част и обясненията на двамата подсъдими, че Г. лично носила решенията за подпис и все още била на работа, а не в отпуск, когато ги подписала.

Съдът задълбочено е обсъдил дказателстваната съвкупност относно обвинителната теза, че е налице антидатиране при връчване на двете решения с № 529, то не би могло да е реализирано на записаната за това дата 14.11.2012г. и я е намерил за доказана. Приел е за доказателствено установено връчването да е реализирано на неустановена дата през същия месец, но по- късна от отразената- след 19.11.12г.

Неоснователно е направеното в протеста оплакване за нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимите за невинни и оправдаването им по възведеното обвинение.

Не е налице нарушение на материалния закон с формулирания от окръжния съд извод, че при така установената фактическа обстановка подсъдимата С. Г. не е осъществила състава на престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 ал. 3 чл. 13 ал. 1 от ЗВСГЗГФ и чл. 18 Ж ал. 4 т. 2 от ППЗСПЗЗ.

Според прокурора тя е действала като дл. лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Несъмнено, с оглед заеманата към инкриминирания период длъжност от подсъдимата Г., а именно Началник на Общинска служба З. гр. В., тя е изпълнявала в държавно учреждение служба, която не е била свързана само с дейност на материално изпълнение. В длъжностната й характеристика било вписано задължение да организира и контролира процеса по обезщетяването на собствениците с равностойни земи от Общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове, или с гори и земи от държавния горски фонд(л. 23-29, т. 1 от ДП). Това й качество обуславя възможността да е годен субект на престъплението, за извършителя на което е установена специална правосубектност. Подс. Г. не е притежавал качество на дл. лице, но трайно възприето и от теорията, и от съдебната практика, че не е необходимо подбудителят да притежава особените качества, които законът изисква за извършителя на длъжностните престъпления, понеже съучастнческата му функция се изчерпва със склоняването на извършителя. За подс. Г. е възведено обвинение да е извършил престъплението в съучастие с подс. Г., като подбудител.

Обвинението, повдигнато и предявено ( по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК) на подсъдимата Г.(в съучастие, като извършител) и подс. Г.(в съучастие, като подбудител) съобразно фактическата му формулировка, включва като форма на изпълнително деяние от състава на чл. 282, ал. 2 от НК –нарушение на служебните задължения.

Известно е, че нормата на чл. 282 от НК има бланкетен характер и следва да бъде запълнена чрез посочване на нормативния източник на служебни права и задължения, чието нарушаване (в случая) ги превръща в съставомерни признаци на престъплението.

Като такива прокурорът е посочил: чл. 11, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, като не е било поканено за участие в комисията, като член на комисията, съответното длъжностно лице от ДГС „А.“ В.; чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, като приела заявления по ЗВСГЗГФ, след изтичане на законови срокове за възстановяване на имоти от ДГФ, след. 30.06.1999 год., а именно през м. януари на 2012 год.; чл. 18 Ж, ал.4 т. 2 от ППЗСПЗЗ, като при доказана площ с документи в размер на 5, 300 дка. са възстановени 12, 100 дка., т.е. с 6, 800 дка в повече от доказаните с документ.

Действително чл. 11, ал. 3 от ЗВСГЗГФ предвижда, че в работата на общинските служби по З. по възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд задължително участват и упълномощени представители на горските стопанства, определени със заповед на министъра на З.то и храните. В допълнение към изложените от окръжния съд мотиви, които настоящият съд споделя, следва да се отбележи, че:

Законът не урежда в коя част от работата на ОбСЗ е задължително участието на упълномощен представител от съответното горско стопанство. В настоящия случай е несъмнено установено от свидетелските показания, че установеният ред на взаимодействие между службата, оглавявана от подсъдимата Г. и ДГС „А.“ е включвал присъствие на дл. лице от последното при анкетиране и въвод във владение в подлежащите на възстановяване земи от ДГФ. Това присъствие не е предварително писмено заявявано. В конкретния случай, за инкриминираните по делото имоти такова лице е присъствало- св. Б. (л. 181 и сл. от първоинст. дело и присъединените й показания от ДП). Тя е била изпратена на мястото от директора на ДГС. Не е имала пълномощия да подписва документи и не е подписала протокола за въвода. Но, обвинителната теза, че не е присъствало по вина на подсъдимата Г. длъжностно лице от ДГФ, е недоказана. Още повече, че извън правомощията на подсъдимата е било да контролира как Директора на ДГС „А.“ организира това присъствие. В чл. 17, ал. 5 от ППЗВСГЗГФ е реграментирано още, че изпълнителят на техническите дейности съвместно с общинската служба по З. и държавното лесничейство извършва анкетиране на терена на явилите се собственици и/или техните наследници срещу подпис и установява местоположението на: 1. съществуващите на терена стари реални граници или 2. новите граници, определени за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд.

Изцяло споделяеми са мотивите на окръжния съд и за отсъствието на нарушение по чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, според който началото на производството по възстановяване на правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се поставя с подаването на заявление от правоимащо лице за възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд в общинските служби по З. по местонахождението им при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона в срок до 30 юни 1999 г. По делото е несъмнено установено, че такава заявление е било подадено от лично К.Б. (наследник на праводателя) на 08.01.1998 г.-стр. 64, т. 5 от ДП. В него фигурира заявен за възстановяване и имот от 3, 8 дка в м. „З.“( както и други), а от приложеното към заявлението удостоверение № 5721/91 г. на ОбНС-В. е видно имотът при отчуждаването му да е бил нива. По делото са налице писмени доказателства- Решение № 481/22.12.1992 г. на ОбСЗ- гр. В., от които се установява имотът да не е възстановен поради това, че подлежи на възстановяване по ЗВСГЗГФ. По силата на § 9, ал. 2 от ЗВСГЗГФ заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в държавния горски фонд, подадени пред общинската служба по З. по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, се считат за заявления за възстановяване на собственост върху гори и земи. Т.е., макар да е установено по делото, че подс. Г. е подал от името на Б. на неустановена по делото дата заявление за възстановяване на правото на собственост на същия имот по реда на ЗВСГЗГФ (л. 57, т. от ДП), както и че подс. Г. неправомерно е разпоредила приемането на заявлението без пълномощно от лицето, от което е придаден вид да изхожда, то това заявление е ирелевантно за административното производство. За същия имот е имало надлежно заявяване от Б. по ЗСПЗЗ и повторно заявяване не е било нужно.

Настоящият съд се солидаризира с приетото от проверявания съд и относно неясната обвинителна теза в какво точно се е изразило нарушението от подсъдимата на на чл.18ж, 1 ал. 4, т. 2 от ППЗСПЗЗ. В допълнение следва да се отбележи, че: несъмнено е установено по делото инкриминираните имоти да са били включени в ДГФ и поради това възстановяването на собствеността върху тях да е следвало да се реализира по реда на ЗВСГЗГФ, независимо, че към момента на отчуждаването им са били земеделски. Т.е., за подс. Г. е допустимо да се обсъждат нарушения на правилата на този именно закон, а от там- и на правилника за приложението му. Внимателният прочит на двата нормативни акта сочи възстановяването на имотите, попадащи в обхвата им да е било изрично регламентирано в чл. 4 от закона: 1. Ако границите на терена към датата на влизането на закона в сила съществуват или са възстановими, правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява в сегашното им състояние по място, площ и в граници към датата на отнемането им(ал. 1) или 2. ако реални граници не могат да бъдат установени, правото на собственост се възстановява с равни по площ, а при възможност - и по вид гори и земи от държавния горски фонд в същата местност от землището на населеното място или в съседно землище в границите на общината( ал.2). Възможностите за установяване границите на имотите са уредени също алтернативно в чл. 17 от ППЗВСГЗГФ. С оглед на това е неясно защо прокурорът е избрал да вмени на подс. Г. нарушение на правило от ППЗСПЗЗ, при наличието на изричен регламент за земи, попадащи в обхвата на друг закон-ЗВСГЗГФ, съотв. на правилника за приложението му.

При липсата на доказателства подс. Г. да е реализирала вменените й с обвинителния акт нарушения на служебни задължения и от това да се настъпили съставомерните вреди на престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК материалният закон е приложен правилно с постановената спрямо нея оправдателна присъда. В НК е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено -чл.21, ал. 1 от НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагащите не се наказват. Законът е приложен правилно и досежно подс. Г., който също е оправдан по възведеното му обвинение.

В допълнение към изложените от първостепенния съд мотиви относно противоречията в обвинителната теза и отсъствието на ясно заявени съставомерни признаци на престъплението, за което подсъдимите са е предадени на съд, следва да се отбележи още, че:

1.Формулирано в ОА обвинение е противоречиво и препятстващо възможността да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимите. От една страна се твърди подс. Г.(като извършител) и подс. Г.(като подбудител) да са реализирали състава на престъплението по чл.282, ал.2 от НК, като при обсъдените по- горе нарушения от подс. Г. на длъжностните й задължения, водена от специалната цел(съставамерен признак на престъплението) да набави облага „за Л. К. Г. “, подсъдимата да „е набавила облага за Л. К. Г. от гр. В. и за В.Д.Д. от гр. С. в размер на по 1/2 идеални части от имот № 2••••• по КВС, с площ 6, 800 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, на стойност 75 368.68 лв., в местността „З.“, в землището на гр.В. и на п о 1/2 идеални части от имот № 2••••• по КВС, с площ 5.300 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, на стойност 58 743.24 лв., в местността „З.“, в землището на гр.В., като е възстановила собственост върху два броя имоти на обща стойност 134 111.92 лв. на наследници на А.И.П. (А.И.), бивш жител на гр. В.“.

Правната конструкция, формулирана от прокурора в ОА, включва целта на подс. Г.(съставомерен субективен признак на престъплението) да е била неправомерно имуществено облагодетелстване на Л. Г., а обективно противозаконната облага да е настъпила наполовина за него, наполовина за В.Д.. Твърди се още изпълнителното деяние да е реализирано чрез възстановяване на земи на наследниците на А.И.П. ( А.И.).

Същественото в случая е, че нито едно от сочените две лица (Д. и Г.) не е имало качество на наследник на П.(поп И.). Част от наследниците на същия са разпитани като свидетели по делото и са извън лицата, които според ОА са се облагодетелствали от инкриминираните по делото действия. Т.е., според прокурора възстановяването на правата им на собственици на тези земи не е имало облагодетелстващ ги характер, а облагодетелстването е било за лица, на които правоимащите са били бъдещи праводатели.

Самите Д. и Г. се твърди от обвинението да са извлекли имуществена облага от това, че наследниците са им прехвърлили същите недвижими имоти по възмезден начин- чрез покупко- продажба, реализирана в надлежната нотариална форма.

Следва да се констатира, че: реституцията на земеделски земи и гори се извършва по административен ред. Органът, натоварен с възстановяване на правото на собственост, е общинската служба по З. по местонахождението на подлежащия на възстановяване имот. Производството се развива между административния орган и направилия искане за реституция, който действа както за себе си, така и за останалите сънаследници. Трети за това правоотношение лица не могат да бъдат облагодетелствани от резултата му. В момента, в който имотите са излезли от патримониума на държавата и правото на собственост е възстановено на наследниците на И.(поп И.), престъплението е довършено. Последващото им отчуждаване е несъставомерен факт. Както правилно е приел и окръжният съд, не може да се вмени във вина на подсъдимата Г. в представното й съдържание да са били включени бъдещи несигурни събития, каквото е бъдещото разпореждане на собствениците с възстановените им имоти. Дори и да е знаела за предстоящото отчуждаване, то това е извън съставомерните признаци на престъплението, което е довършено в момента, в който държавата е загубила качеството си на собственик на същите имоти, чрез възстановяване правото на собственост на правоимащите. Иначе казано- признаването на подсъдимите за виновни в това Г. като извършител и Г. като неин подбудител да са извършили действия с цел да облагодетелстват лица, различни от лицата, на които е възстановено правото на собственост върху инкриминираните имоти, би било в противоречие с чл. 282, ал. 1 от НК, тъй като отсъстват конститутивните елементи на престъплението. Поради това и по- тежката правна квалификация по ал. 2 от с.текст не може да се обсъжда.

2. Доколкото възведеното спрямо подсъдимите обвинение е за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК, поради заявени в ОА настъпили вредни последици от имуществен характер, не може да се обсъжда наличието на съставомерните признаци на престъплението по основния състав на ал. 1, тъй като обвинението е само за имуществени вреди, стоящи в причинно- следствена връзка с поведението на дл. лице Г., не и за неимуществени такива, каквито могат да настъпят от създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавния орган, в който Г. е работела, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието в него. Действително, за осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално, достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще, но съдът е оправомощен да се произнесе съобразно вида на вредните последици заявен в ОА.

В обобщение: в настоящия случай и специалната цел на дейците, и вредните последици от поведението им се твърди да са от имуществен характер. Те са формулирани от обвинителната власт като насочени към имуществено облагодетелстване на трети лица, стоящи извън правоотношението, при което подсъдимата Г., в съучастие с Г., е възстановила правото на собственост върху инкриминираните площи. Прокурорът не е заявил да са били имуществено облагодетелствани лицата, на които е било възстановено правото на собственост върху инкриминираните имоти. Така формулирано обвинението изначално препятства постановяването на осъдителна присъда.

Въпреки констатираните и от първостепенния, и от настоящия съд пороци на ОА като процесуален инструмент, поставящ началото на съдебното дирене и предопределящ рамките, в които ще се развие процеса на доказване, в случая правата на оправданите подсъдими са били в максимална степен защитени с признаването им за невиновни по обвиненията описани в обвинителния акт. Същественото в случая е, че първостепенният съд е постановил оправдателната си присъда, след като е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК за разкриване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Протестираната присъда не почива на предположения. От защитната теза на подсъдимите, отправените от тях и защитниците им въпроси към свидетелите и експертите личи, че те са разбрали в какво точно са обвинени и са организирали адекватната си защита. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото пред предишната инстанция.

При проверката по делото не се установи и допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд, относно задължението му да основава изводите си след обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице пороци в дейността проверяваната инстанция, които да повеляват отмяна на постановената присъда, каквато теза изразява прокурорът от окръжната прокуратура в протеста и допълнението към него, но не поддържа представителят на въззивната прокуратура. Поради това протестът е неоснователен и няма основание за отмяна на проверяваната присъда.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд