РЕШЕНИЕ

№ 363

гр. гр. Червен бряг, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Петранова при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Петранова Гражданско дело № 20234440100886 по описа за 2023 година Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 414, вр. чл. 415 Граждански-процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 183, вр. чл. 200 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86 вр. чл. 84 ЗЗД предявен от „••• /с предишно наименование "••• АД/ със седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от ••• чрез адв. Л. против Ж. Д. Б. от с. ••• за сумата от 146, 58 л•••а, представляваща главница и 36, 36 лв. – мораторна лихва за периода 04.02.2021 г. до 01.06.2023 г. ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 02.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 338/06.06.2023 г. по ч. гр. дело № 622/2023 г. описа на Районен съд-Червен бряг.

В исковата молба се излага становище, че между ответник a и „••• ••• /ново наименование "•••"/ ЕИК ••• е сключен договор за продажба на изплащане от 17.07.2019 г., по силата на който Ж. Д. Б ян••• е закупил и станал собственик на устройство Таблет Prestigio WIZE 3437 4 G 1GB8GB Bla. Устройството e предадено на купувача, за което e съставен Приемо- предавателен протокол от 17.07.2019 г. Съгласно т. 10.2.1 от договора, купувачът e длъжен да заплати на "••• продажната цена за вещта по погасителен план към договора. Поради неплащане в срок, договорът между "••• и ответника е прекратен предсрочно на основание т. 12. 3, като непогасената сума до края на срока на договора в размер на 146.58 л•••а, е предсрочно изискуема. На 07.11.2014 г. между "••• и ищцовото дружество е сключен договор за поръчителство, по силата на който "••• АД се е задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане. С уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, ответникът е информиран, че от 04.02.2021 г., задълженията му към "••• по договор №504428840 са прехвърлени на „•••.

Поради обстоятелството, че „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не изпълнява задълженията си по договор за встъпване в дълг между „••• и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД от 28.07.2022 г., e подадено заявление за издаване на заповед за изпъление от 02.06.2023 г. по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело №622/2023 г. на Районен съд-Червен бряг с искане за осъждане солидарно на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД и Ж. Д. Б.. Излага се становище, че по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на „••• /с предипшно неименование "••• АД/, сумата от 146.58 лв., представляваща незаплатено задължение по Договор за продажба на изплащане, която сума е заплатена от заявителя "••• АД в качеството му на поръчител на "•••" ••• по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 36.36 лв. за периода от 04.02.2021 г. до 01.06.2023 г. ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2023 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявения иск. Твърди, че е изпълнявал задължението си по договора на единствения му известен кредитор - "••• и е освободен от всякакво задължение към мобилния оператор. Изразява становище за неоснователност на претенцията, тъй като договорът за продажба на изплащане между него и "••• е прекратен предсрочно, поради което не дължи претендираната сума. Сочи, че поради обстоятелството, че е бил лишен от свобода и е влязъл в затвора, е натрупал задължения към мобилния оператор, но след освобождаването му от затвора е платил същите. В депозиран отговор вх. №4029/18.09.2023 г. „иск за прилагане на погасяване по давност“ се позовава на погасителна давност. С последваща уточняваща молба вх. №4080/19.09.2023 г., Ж. Д. Б. прави възражение за изтекъл давностен срок от две години. Счита, че не е имал каквито и да било отношения с ищеца и не дължи на същия претендираната сума. Моли за отхвърл•••е на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

„••• •••“ е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предостав•••е на далекосъобщителни услуги. За осъществяване на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности. На 17.07.2019 г. между „••• ••• /„ •••“ •••/ ЕИК •••, в качеството на продавач и Ж. Д. Б., в качеството му на купувач е сключен Договор за продажба на изплащане № 504428840/17.07.2019 г. По силата на т.1 и т. 2 от Договора, с подписването му купувачът – Ж. Д. Б. е закупил и е станал собственик на устройство Tablet Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla със сериен номер: 358509091251395. Съгласно т. 10.2.1 от Договора, купувачът се е задължил да заплати на „••• ••• /„•••“ •••/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Съгласно т. 12.3 от Договора за продажба на изплащане № 504428840 при неплащане в срок, договорът се счита за предсрочно прекратен.

На 07.11.2014 г. между „•••“ •••, ЕИК ••• и „••• с ново име „•••, е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3 от Договора за поръчителство „••• се задължава в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати сключили с „•••“ ••• Договори за продажбата на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника и на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „••• е заплатило на „•••“ ••• на 04.02.2021 г. сумата от 146, 58 л•••а, представляваща дължимата сума от Ж. Д. Б.. Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Съгласно Договора за поръчителството, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка/Приемно-предавателен протокол/, в процесния случая това е Приемно- предавателен протокол № 298/10.05.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът съдържа списък с абонати и размерът на просрочените задължения, произтичащи от договори гарантирани чрез поръчителство от ищеца. Ответникът присъства на стр.3 от горепосочения Протокол № 298. По отношение на извършеното плащане е представено Платежно нареждане от 21.12.2020 г. и Приемно- предавателен протокол №335/04.02.2021 г., от който на стр. 2 е видно, че ответникът дължи процесната сума. Съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка/Приемно- предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 04.02.2021 г. „••• в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „•••“ •••, произтичащи от договора за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. За горното обстоятелство е съставен Приемно-предавателен протокол № 335/04.02.2021 г. Ответникът присъства на стр. 2 от горепосочения Протокол № 335.

До Ж. Д. Б. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което същият е уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „•••“ ••• по договор за продажба на изплащане № 504428840 са прехвърлени на „••• с ново име „•••.

На 28.07.2022 г. между „••• с ЕИК ••• и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредиторът „••• с ЕИК ••• приема поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД за съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „•••“ ••• и „••• с ЕИК ••• /"•••АД/. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „•••“ ••• и „••• с ЕИК ••• /"••• АД“/, включително и на длъжника Ж. Д. Б. под № 1266 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на същия. Ж. Д. Б. е подал възражение по чл. 414а и чл.414 от ГПК oтносно Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата, на което заявление по посочената разпоредба, е образувано частно

гражданско дело №622/2023 г. на Районен съд-Червен бряг.

С платежно нареждане от 21.12.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на "••• сумата от 247 082.47 л•••а. На 04.02.2021 г. е съставен приемно-предавателен протокол №335 за предаване от "••• на "••• АД на справка, съдържаща списък с абонати, за които на 21.12.2020 г. дружеството ищец в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към мобилния оператор, произтичащи от договори за продажба на разсрочено плащане, гаррантирани чрез поръчителство от "••• АД. Справката съдържа 244 абоната на мобилния оператор, сключили договори за продажба на изплащане, както и общия размер на непогасените задължения от тези договори, който възлиза на 36 844.16 л•••а, гарантирани чрез поръчителство от "••• АД.

Съгласно данните от приложената справка погасената от поръчителя- ищец по делото сума по задължение на ответника е в размер на 146.58 л•••а.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 183, във връзка с чл. 200 от ЗЗД. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между "••• •••“ ••• и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за продажба на изплащане, по силата на който на ответника е предоставен таблет срещу задължение за заплащане на цена от 167.52 л•••а на 24 месечни вноски, с първоначална вноска 6.98 л•••а, както и че между ищеца и мобилния оператор е сключен валиден договор за поръчителство и ищецът е заплатил дължимата от ответника по договора за продажба сума на "•••“ •••.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на поръчител и "•••“ ••• в качеството му на кредитор, са сключили валиден рамков договор за поръчителство на задължения от 07.11.2014 г., както и че задължението на ответника е включено в гарантираните от ищеца вземания и същото е заплатено от „••• на мобилния оператор.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, а съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може де иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

От приетите по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно се установява, както факта на сключване на договори за продажба на изплащане между ответника и "••• •••" ••• и между последното дружество и ищеца за поръчителство. Последният е действителен, като отговаря на изискванията на чл. 138 ЗЗД за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно предмета, правата и задълженията на страните, попадат в приложното поле на договора за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД. С процесния договор „••• /"•••/ АД се е задължило да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя "••• /"•••" •••/ от абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията от договора. Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане № 504428840 дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство от трета страна, като това негово право не е ограничено с изрична уговорка между страните да бъде упражнено единствено след сключване на договора или при дадено съгласие или одобрение от купувача. Отделно от това разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и не изключва възможността да има поръчителство въпреки несъгласието или незнанието на длъжника – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поради което и оплакването на ответника, че не дължи на „••• е неоснователно.

Ответникът оспорва задълженията си по договора за изплащане към "•••, твърди, че именно това дружество се легитимира като негов кредитор. Изразява становище, че тъй като не са били платени всички вноски по договора, последният е прекратен предсрочно. Твърди, че не е бил уведомен за намерението на ищеца да заплати сумата на основание на договора за поръчителство.

Горните възражения ответникът не доказа в хода на настоящия процес при условията на пълно и главно доказване. Това е така, тъй като по категоричен начин се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът с платежно нареждане от 21.12.2020 г. е заплатил на "••• в качеството си на поръчител сума по задължение на Ж. Д. Б., присъстващ в приемно-предавателния протокол №298/10.05.2020 г. на страница 3, в размер на 146.58 л•••а и следователно е встъпил в правата на това дружество и има вземане спрямо ответника в същия размер.

Ж. Д. Б. не представи доказателства за твърдението си, че след излизането си от затвора, е заплатил задълженията си към мобилния оператор, липстват и доказателства, че е заплатил посочената сума на „•••.

Неоснователни са оплакванията на ответника, че не е бил уведомен за това, че ищецът е платил задължението му въз основа на договор за поръчителство. В изпълнение на разпоредбата на чл.131 ГПК, в писмен отговор до съда вх. №3822/31.08.2023 г., Ж. Д. Б. е приложил уведомлението от процесното дружество до него по чл. 146 ЗЗД, вкл. приемно-предавателен протокол №298/10.05.2020 г. и платежно нареждане от 21.10.2020 г. Видно от горното обстоятелство, ответникът е бил запознат със задължението си и на кого следва да се плати същото. С оглед на това съдът намира, че ищецът е положил дължимата грижа за уведомяване на главния длъжник съобразно разпоредбите на чл.143-146 ЗЗД.

В практиката е наложено разбирането, че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресните му права при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина.

В допълнение следва да бъде отбелязано още, че в получената от ответника Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, изрично е посочено, че е разпоредено същият да заплати на ищцовото дружество процесната сума, както и основанието, на което ищецът се позовава - договор за поръчителство.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания. В съответствие с нормата на чл. 422 ГПК, погасителната давност на вземанията е прекъсната на 02.06.2023 г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика за изпращане на същата, т. е. преди по – малко от пет години, респ. три години от настъпване на изискуемостта на вземането за главница и лихви. Макар и да се касае за еднородна по характера си и повтаряща се престация, произтичаща от един и същ юридически факт, задължението на купувача по продажбата на изплащане не е периодично и спрямо него тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД е неприложима. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като се касае до разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части, докато периодичните плащания по чл. 111, б. "в" ЗЗД представляват самостоятелни задължения, за възникването, на които е необходим допълнителен факт. /Решение 103/ 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/ 2011 г., II т. о./. В случая задължението на ответника за плащане не произтича от договор за лизинг, само в който случай според практиката на ВКС е приложима кратката 3 годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД /Решение № 77/ 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/ 2026 г., II т. о./. В настоящия случай искът е предявен преди изтичане на 5 – годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

В чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на задължението като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Следователно в закона е посочен падеж и поради неизпълнението от ответника-длъжник, последният е изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва върху заплатените суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима покана от страна на ищеца-поръчител вр. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. В случая лихва в размер на 36, 36 л•••а се претендира за периода от деня на плащане на главницата от поръчителя – 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че то в пълна степен важи и относно погасителната давност за вземанията за мораторна лихва. Задължението за обезщетение за забава /чл. 86 ЗЗД/ се погасява с 3-годишна погасителна давност на собствено основание съгласно чл. 111, б. "Б", пр. първо ЗЗД. В случая вземанията за мораторна лихва върху главницата, претендирани от ищеца са за периода от 21.12.2020 г. /датата на плащане на главницата от поръчителя/ – до 01.06.2023 г. /крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава/, следователно тригодишния давностен срок не е изтекъл.

Съгласно указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаванетo на иска.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство в доказан размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ л•••а, от които 25 л•••а - държавна такса и 400 л•••а за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на „••• разноски в настоящото исково производство, които възлизат общо на 425 /четиристотин двадесет и пет/ л•••а, от които 25 л•••а - държавна такса и 400 л•••а за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023 г. или общо съдебни разноски по ч. гр. дело № 622/2023 г. и гр. дело №886/2023 г. по описа на Районе съд-Червен бряг, в размер на 850 л•••а.

Поради гореизложеното, съдът