Решение № 5149 от 11.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10369/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на Д. И. М. и В.К.К. – длъжници по изпълнително дело № 3094/2023 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 по описа на КЧСИ срещу Постановление /разпореждане/ от 04.08.2023 г. на ЧСИ Б., с което е оставено без уважение в една част искането им за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение по делото на 200.00 лв. Жалбоподателите поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Считат, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържат, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Задължението е било заплатено от длъжниците в срока за доброволно изпълнение, за което своевременно са били представили доказателства. Освен това същите не са дали повод за образуване на изпълнителното дело. Взискателите А.С.С., Д.Г.С. и С.Г.С., действащи чрез адв. Р.С.Г. са подали писмени възражения по жалбата, в които са изразили становище за нейната неоснователност. По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Б., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, което в случая е определено в минимален размер, като същото не следва да се намалява до 200.00 лв. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20238380403094 по описа на Частен съдебен изпълнител М.Б., peг. № 838, с район на действие Софийски градски съд е образувано по молба на А.С.С., ЕГН: ••••••••••, Д.Г.С., ЕГН: •••••••••• и С.Г.С., ЕГН: •••••••••• и тримата с адрес: гр. София, бул. „••••••• Ю. Т•••••••, чрез адв. Р.Г. със съдебен адрес гр. София, бул. „•••••••, ••••••• и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.04.2023 г. по гр. д. № 16033/2020 г. по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 24 състав, I - во ГО, издаден срещу Д. И. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. София, ж.к. “••••••• и В.К.К., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. София, ж, к. „Х•••••••, ет•••••••. На 27.07.2023 г. с изх. № 43096 и изх. № 43113 длъжниците са уведомени чрез техния процесуален представител - адв. Е.А. в кантората на ЧСИ Б., посредством покана за доброволно изпълнение, заедно с изпълнителен лист издаден на 19.04.2023 г., както и копие от постановление за приети разноски. Паричната сума по изпълнителния лист не е погасена преди образуване на изпълнителното производство, в който случай е налице материалноправно основание за възлагане на разноските по изпълнението в тежест на длъжника (чл. 79, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 433, aл. 1, т. 1 ГПК). В молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. № 34387/20.07.2023, взискателят е поискал пълно имуществено проучване на длъжника по изпълнителното дело, както и справки за откритите на името на длъжника банкови сметки. Поискано е да бъдат наложени обезпечителни мерки - възбрани на недвижими имоти, запор на движими вещи, запор на банкови сметки, запори на вземанията от трети лица, както и запор на вземанията от небанкови институции. Съответно на 24.07.2023г. са наложени запори на банкови сметки, разкрити на имената на длъжниците, както и са изпратени запорни съобщения до работодателите им. От приложените по изпълнителното дело доказателства е установено, че длъжниците са заплатили сумите по изпълнителното дело на 04.08.2023 г. Във връзка с постъпило искане с вх. № 35960/28.07.2023 г., от длъжника за изменение на Постановление от 20.07.2023г.. за разноски по изпълнителното дело и възражение с вх. № 37446/07.08.2023 г. от взискателя, с разпореждане на ЧСИ Б. от 04.08.2023 г. адвокатското възнаграждение е редуцирано, като е намалено от 528.00 лв. с ДДС на 300.00 лв. с ДДС. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става ясно, че същата е изпратена на 11.08.2023 г., което е в предвидения от закона двуседмичен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г. Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата. В случая по образуваното изпълнително дело взискателите са трима и минималния размер на дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 600.00 лв., макар да се установи плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение. Освен това в случая взискателите са представлявани по конкретното изпълнително дело от адв. Р.С.Г. в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдебният изпълнител по ИД определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК, не се касае до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е неатакуемо поради прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради което и адвокат Р.С.Г., оказал безплатна адвокатска помощ на взискателя в хипотеза по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, и при невъведено в процеса възражение от длъжника за неналичие на предпоставките по чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което съдебният изпълнител следва да определи в размер не по - нисък от предвидения в НМРАВ и осъди другата страна /длъжника/ да го заплати. Доколкото адв. Р.С.Г., имащ право на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, е упълномощен от първоначалния взискател не само за образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, то дължимото му възнаграждение се отнася и за процесуално представителство по чл. 10 т. 2 НМРАВ и за образуване на ИД по чл. 10 т. 1 от НМРАВ. С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство са дължими. Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът