Решение № 886 от 20.5.2015 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3389/2014 г.

Производството е образувано по искова молба на Община П., представлявана от кмета И.Т. с адрес на призоваване: ••• против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес на призоваване: ••• Ищецът твърди, че с акт за публична общинска собственост ••• се легитимира като собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №56784.520.1015 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., находящ се в •••, с площ от 3719 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 1892, кв.69, парцел ІV-1892, при граници на имота: №56784.520.1020, №56784.520.1457, №56784.520.1022, №56784.520.1468, №56784.520.1470, №56784.520.1471, №56784.520.1016, №56784.520.1017, №56784.520.1018, №56784.520.1019, №56784.520.1258, ведно с построените в имота сгради с идентификатори: №56784.520.1015.1 със застроена площ 516 кв.м., брой етажи 3, предназначение – сграда за образование; №56784.520.1015.2 със застроена площ 160 кв.м., брой етажи 2, предназначение - сграда за образование; №56784.520.1015.3 със застроена площ 236 кв.м., брой етажи 1, предназначение - сграда за образование. Поддържа се, че имотите са актувани като публична общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС – като обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за образователно обслужване на населението, във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС и Решение ••• на Общински съвет П.. Със същия акт имотът бил предоставен за ползване на общинското училище ••• което се помещава и осъществява там дейността си и до настоящия момент. Ищецът твърди, че с акт за държавна собственост ••• като стар училищен имот са актувани триетажна училищна сграда и стара училищна сграда, находящи се в имота на •••, предоставен за управление на Начално училище ••• /сега •••/. С акт за държавна собственост ••• е актуван като публична държавна собственост част от имота, а именно: триетажна масивна сграда с мазе, ведно с дворно място, съставляващо 2841/3790 идеални части от УПИ ІV-училище, като в акта е отбелязано, че са предоставени права на управление на СПТУ по ••• – П., като ищецът счита, че не е посочено какви точно права са предоставени и въз основа на какъв акт. Поддържа се, че няма информация триетажната сграда в имота да е предоставена по надлежен ред на държавното учебно заведение СПТУ по ••• – П., преименувано през 2002г. на •••, поради което ищецът счита, че е собственик на целия имот, описан в АПОС ••• по силата на закона, считано от 17.09.1991г. с влизане в сила на ЗМСМА и съгласно пар.7, т.6 от този закон, тъй като по това време целият имот е бил предоставен за нуждите на ••• – П.. Ищецът сочи, че първоначално при съставяне на акт за държавна собственост през 1951г., имотът бил предназначен за Начално училище •••/сега •••/. През 1985г. се наложило ••• /СПТУЕ/“•••” /сега “•••”/ да освободи сградата, която е обитавала до момента, като я предаде за събаряне. През учебните 1987/1988 и 1988/1989г. СПТУЕ “•••” е ползвал два етажа от ••• – П., през което време е правен основен ремонт на сградата на училище ••• От 1989г. до настоящия момент основното училище и техникума ползват заедно базата на училището, като за държавното училище няма издаден валиден административен акт, въз основа на който то да има право да ползва сградата на основното училище. Твърди се, че към настоящия момент “•••” ползва триетажната сграда в имота изцяло за свои нужди, а физкултурният салон и дворът се ползват съвместно от двете учебни заведения. Община П. инициирала процедура за отписване на актуваната като публична държавна собственост част от имота, но със Заповед №••• министъра на регионалното развитие отказал да отпише тази част от актовите книги на имотите – публична държавна собственост. При така формирания спор, ищецът сезира съда с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 2841/3790 идеални части от УПИ ІV-училище, както и на построената в имота триетажната масивна сграда с мазе със застроена площ 509 кв.м. /а по скица 516 кв.м./, находящи се в •••, които имоти съгласно кадастралната карта на гр.П. представляват ПИ с идентификатор №56784.520.1015 и сграда с идентификатор №56784.520.1015.1. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който застъпва становище за недопустимост на иска. По основателността на иска взема следното становище: процесният имот е публична държавна собственост смисъл на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС във вр. с чл.10, ал.2 ЗНП – предоставен на ведомство/учреждение за изпълнение на функциите му. Със Заповед № IA 11А/1963г. е наредено откриване на нови техникуми за учебната 1963/64г., като за П. е предвидено откриване на •••; предвидено е още окръжните народни съвети да осигурят на новооткритите училища подходящи сгради и помещения за провеждане на учебните занятия. Ответникът твърди, че за имота има и предходен акт на ГНС – П. ••• с който са актувани две училищни сгради, като в предоставените права на управление е отбелязано, че сградата се ползва от •••. С ••• и ••• по реда на НДИ /отм./ по регулация с цел разширяване двора на начално училище ••• са актувани имоти №14 и №15 в кв.69 – стар по плана на гр.П.. Поддържа се, че имотът никога не е напускал патримониума на държавата, считано от първоначалното му актуване през 1951г. Така към момента на влизане в сила на ЗМСМА /пар.7 на ПЗР/ имота е бил държавна собственост. Твърди се още, че от 1994г. до настоящия момент държавното училище – “•••” – П. владее и ползва предоставения му имот изцяло, а преди това училищните занятия са се осъществявали и на две други места – ••• и •••, т.е. занятията на професионалната гимназия в процесния имот са започнали през •, а от 1994г. се провеждат изцяло в него. Посочва се, че със Заповед •••. на министъра на образованието и науката е определен списък с държавните и общинските училища на територията на страната, като въпросната ••• в гр.П. и посочена под №•••. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6 ППЗНП държавните училища ползват имоти, които са публична държавна собственост. В тази връзка с писмо на министерство на образованието и науката изх•••. са дадени указания на областен управител и на инспектората по образованието – П. за предприемане на действия по актуване на процесния имот като публична държавна собственост. “•••” – гр.П. ЕИК 000455172 със седалище и адрес на управление: гр.П., ••• в качеството си на трето лице – помагач на ответната страна и чрез пълномощниците си по делото поддържа становище за неоснователност на иска. Съдът, след прецен ка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, нам и р а за установено следното: С Акт •••. като държавна собственост са актувани триетажна масивна училищна сграда /приземен етаж, първи етаж, втори етаж и изба/ и стара училищна сграда на два етажа, находящи се в гр.П., •••, имот пл.№1892, кв.69-стар. Като бивш собственик на актувания имот е посочен ••• •••, •••. Посочено е още, че имотът се ползва от •••. Не се спори, че с акт №•••. и с акт №••• по реда на НДИ /отм./ и на основание ЗПИМН /отм./ за разширение двора на училище ••• са актувани имоти пл.№7, пл.№14 и пл.№15 от кв.69 - стар по плана на гр.П.. От приложената на л.37 скица, издадена от Община П., служба “ТСУ” е видно, че парцел ІV-училище от кв.69 по регулационния план на гр.П. – І гр.част, имот пл.№1892, по разписната книга към плана, одобрен със заповед от 01.06.1994г., е записан като собственост на ••• Със Заповед №• г. на министерство на просветата и културата в изпълнение на “народностопанския план за подготовка на кадри” е наредено за учебната 1963/1964г. да се открият техникуми и професионално – технически училища на територията на страната, като под номер • в заповедта е наредено откриване на ••• в гр.П.. Със същата заповед за обезпечаване на учебната дейност в новооткритите учебни заведения е възложено на окръжните народни съвети по места да осигурят подходящи помещения за класни стаи, работилници, кабинети и др. Със Заповед №•••. на министъра на образованието и науката е определен списък с държавните училища по смисъла на чл.10, ал.2 ЗНП, които са финансирани чрез Министерството на образованието и науката, сред които и ••• – П.. Видно от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства /протокол от среща по проблемите на образованието в район “•••” от •••., протокол №•••. на Експертен съвет към комисията по ТСУ, обяснителна записка, работен проект от м.август •., догово𠹕•• писмо от министъра на народната просвета с изх.№•••, писмо от директора на ДСО от 11.06.1985г./ за нуждите на СПТУЕ “•••” – П. е предоставена базата на •••, осигурени са средства от министерството на народната просвета и е извършено преустройство, пристрояване и надстрояване на сградата на бившето училище ••• с оглед ползването й от СПТУЕ “•••”. Страните не спорят относно обстоятелството, че от 1988-1989г. до сега СПТУЕ “•••” и ••• ползват заедно училищния имот, като към настоящия момент СПТУЕ “•••”/сега наименовано ••• – гр.П./ ползва триетажната сграда в процесния имот изцяло за свои нужди, а физкултурния салон и двора се ползват от двете учебни заведения. С акт ••• на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС е актувано като имот публична общинска собственост дворно място от 3732 кв.м., представляващо имот пл.№1892, за който е отреден парцел ІV-училище от кв.63 по плана на І гр.част – П., ведно с построените в него триетажен масивен корпус със застроена площ 509 кв.м., долепено в северната му част едноетажно масивно тяло с площ 232 кв.м., двуетажна масивна постройка в югоизточната част на имота с площ 150 кв.м. Цитиран е съставеният по-рано за имота акт за държавна собственост от 1951г. и като бивш собственик е посочен ГНС. С акт №4205 от 11.06.2001г. на основание чл.2, ал.2, т.2 и т.4 от ЗДС във вр. с чл.10, ал.2 от ЗНП като публична държавна собственост е актуван следния имот: триетажна масивна сграда с мазе със застроена площ 509 кв.м. и 2841/3790 кв.м. идеални части от дворно място, съставляващо парцел ІV-училище с обща застроена и незастроена площ 3790 кв.м. Посоченият бивш собственик на имота е НУ••• В т.9 е отбелязано, че актуваният имот е предоставен за ползване на ••• – П.. Не се спори и това става ясно от приложената Заповед №••• на министъра на регионалното развитие, че актът за публична общинска собственост на процесния имот, на който се позовава ищеца, е издаден въпреки, че имотът не е отписан от актовите книги за имотите – държавна собственост. Разпитаните свидетели Ц.М. /• в ••• от •./ и н.г. /бивш преподавател в гимназията през период •. – •./ с показанията си установяват, че първоначално учебните занятия на ••• са се провеждали на три различни места – в сградата на “•••” в двора на •••, в сградата на ••• и в “малката” сграда на •••. След направата на ремонта на “голямата” триетажна сграда под ръководството на ••• /което според първата свидетелка е станало около •, а според втория свидетел - около •/, в съседство с която се намира ••• гимназията изцяло се преместила в тази голяма сграда на •••, където се помещава и до днес и която винаги е ползвана само от нея. Както беше посочено по-горе “•••” – П. е държавно учебно заведение, финансирано от министерството на образованието. Актуалният му статут на учебно заведение като собственост на държавата се удостоверява и от представеното удостоверение от Агенция по вписванията. Процесният недвижим имот, собственост на държавата, след основен ремонт е бил предоставен за стопанисване и управление на ••• и по смисъла на чл.10, ал.2 ЗНП същият представлява публична държавна собственост. Като имот публична държавна собственост той няма основание да бъде актуван като общински. Акт за общинска собственост ••• е издаден в противоречие с разпоредбите на чл.38 от ППЗОС/отм., ДВ бр.23/18.03.2005г./ и чл.158 ППЗДС/отм., ДВ, бр.78/26.09.2006г./, които предвиждат съставяне на акт за общинска собственост след отписване на имота от актовите книги за държавна собственост от областния управител по съответния ред. Правото на собственост не е преминало по силата на закона в патримониума на общината, доколкото не са били налице предпоставките на пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който с влизане на този закон в сила преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административни потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. “•••” – П. е създадена и съществува за задоволяване на значими обществени потребности, свързани с професионално обучение, които не могат да се определят единствено като образователни потребности на населението в конкретната община, поради което не може да се определи като обект на общинската инфраструктура с местно значение. По същата причина не са били налице основанията за актуване на имота като общински, визирани в текстовете на чл.2, ал.1, т.6 и чл.3, ал.2, т.2 ЗОС, поради което акта за публична общинска собственост не опровергава съдържанието на представените актове за публична държавна собственост. Гореизложеното налага извода, че ищецът не доказва да е собственик на процесния имот, породи което искът следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 3000, 00 лева. По изложените съображения съдът